Изх. № 23-22-1158
16.08.2022г.
ЗДДС - чл. 72, §15 от ПЗР
В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" е постъпило писмено запитване, във връзка с прилагането разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
През 2018 г. и 2019 г. представляваната от Вас община е възложила извършването на дейности по проект "Реконструкция и доизграждане на водопроводна мрежа в с. *****, реконструкция и доизграждане на водопроводна мрежа в с. ***** и помпена станция в с. *****" по програма за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. На основание чл. 86, ал. 1 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2021 г. (ЗДБРБ2021)разходите за начисления ДДС по проекта са финансирани от Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ).
На 17.11.2020 г. общината е отправила до ДФЗ запитване относно третирането на разходите за платен ДДС по одобрения проект. В получения отговор от 19.11.2020 г. е посочено, че не е необходимо веднъж възстановени от ДФЗ средства за разходи на общината за ДДС, да бъдат претендирани от НАП, след което връщани на ДФЗ.
Консолидираният финансов отчет на общината за 2021 г. е одитиран от Сметната палата. В проекта на одитен доклад е отразено, че общината е следвало да упражни правото си на данъчен кредит и да признае активите в баланса към 31.12.2021 г. със стойността на извършените разходи без ДДС, както и да възстанови на ДФЗ финансираните разходи за ДДС, за които е възникнало право на приспадане на данъчен кредит. Посочено е още, че в случай че общината не е упражнила правото си на данъчен кредит в срока по чл. 72 от ЗДДС, то може да бъде упражнено на основание §15г от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за данък върху добавената стойност (ПЗР на ЗДДС).
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Следва ли общината да упражни правото си на данъчен кредит по доставките, получени по реализирания проект, и съответните суми да бъдат възстановени на ДФЗ?
По така установената фактическа обстановка, въпроса и относимата към тях нормативна уредба изразявам следното становище:
Така формулирано запитването съдържа два въпроса, свързани съответно с упражняването на право на приспадане на данъчен кредит и с възстановяването на съответните суми на ДФЗ. По втория от тях следва да имате предвид, че изразяването на становища в този смисъл е извън пределите на материалната компетентност на НАП.
Относно правото на приспадане на данъчен кредит. Срокът за упражняване на правото, регламентиран в разпоредбата на чл. 72 от ЗДДС, е 13-месечен, включително месеца, през който правото е възникнало. Предвид обстоятелството, че доставките са получени през 2018 г. и 2019 г., към настоящия момент срокът по чл. 72 от ЗДДС е изтекъл и правото на приспадане е преклудирано.
Прилагането на специалния режим по §15г от ПЗР на ЗДДС е обсъдено от заместник изпълнителния директор на НАП в негово разяснение с изх. № М-24-37-62 от 05.01.2017 г. относно упражняване на право на приспадане на данъчен кредит по §15г от ПЗР на ЗДДС от община за получените от същата доставки за изграждане на ВИК системи и съоръжения в изпълнение на воден проект, достъпно в системата "Въпроси и отговори" на интернет страницата на агенцията. В разяснението е посочено, че режимът по §15г от ПЗР на ЗДДС се прилага в случаите, когато срокът за упражняване на правото на данъчен кредит по общия ред на закона за направените от общините след 1 януари 2007 г. разходи по водните проекти е изтекъл към датата на влизане в сила на ЗДЗДДС. Специалният режим по §15г от ПЗР на ЗДДС не обхваща получените от общините доставки на стоки или услуги за изграждане на ВиК системи и съоръжения в изпълнение на водни проекти, за които законоустановения в чл. 72, ал. 1 от ЗДДС срок не е изтекъл към датата на влизане в сила на ЗДЗДДС. В този случай общините следва да приложат общите разпоредби на ЗДДС.
Относно датата на влизане в сила на Закона за допълнение на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДЗДДС)обн. ДВ. бр. 41 от 05.06.2015г.По силата на
чл. 5, ал. 5, изр. второ от Конституцията на Република България (КРБ)нормативните актове влизат в сила три дни след обнародването им, освен когато в тях е определен друг срок. ЗДЗДДС, с който е създаден режимът по § 15г от ПЗР на ЗДДС, е обнародван на 05.06.2015 г. и в него не е изрично посочен срок на влизането му в сила. От това следва, че на основание посочената по-горе разпоредба на КРБ законът е влязъл в сила на 09.06.2015 г. Доколкото доставките, по които общината желае да упражни право на данъчен кредит по този специален ред, са били осъществени и срокът по чл. 72 от закона е започнал да тече след тази дата, в съответствие с изложеното в посоченото разяснение на заместник изпълнителния директор на НАП, режимът по § 15г от ПЗР на ЗДДС е неприложим в конкретния случай.
От изложеното следва, че към настоящия момент представляваната от Вас община не може да упражни право на приспадане на данъчен кредит по доставките, получени в изпълнение на посочения в запитването проект.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
През 2018 г. и 2019 г. представляваната от Вас община е възложила извършването на дейности по проект "Реконструкция и доизграждане на водопроводна мрежа в с. *****, реконструкция и доизграждане на водопроводна мрежа в с. ***** и помпена станция в с. *****" по Програма за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г.
На основание чл. 86, ал. 1 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2021 г. (ЗДБРБ2021) разходите за начисления ДДС по проекта са финансирани от Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ).
На 17.11.2020 г. общината е отправила до ДФЗ запитване относно третирането на разходите за платен ДДС по одобрения проект. В отговор от 19.11.2020 г. е посочено, че не е необходимо веднъж възстановени от ДФЗ средства за разходи на общината за ДДС да бъдат претендирани от НАП, след което връщани на ДФЗ.
Консолидираният финансов отчет на общината за 2021 г. е одитиран от Сметната палата. В проекта на одитен доклад е отразено, че общината е следвало да упражни правото си на данъчен кредит и да признае активите в баланса към 31.12.2021 г. със стойността на извършените разходи без ДДС, както и да възстанови на ДФЗ финансираните разходи за ДДС, за които е възникнало право на приспадане на данъчен кредит. Посочено е още, че в случай че общината не е упражнила правото си на данъчен кредит в срока по чл. 72 от ЗДДС, то може да бъде упражнено на основание § 15г от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за данък върху добавената стойност (ПЗР на ЗДДС).
Въпрос: Следва ли общината да упражни правото си на данъчен кредит по доставките, получени по реализирания проект, и съответните суми да бъдат възстановени на ДФЗ?
По така установената фактическа обстановка, въпроса и относимата нормативна уредба се изразява следното становище:
Така формулирано, запитването съдържа два въпроса - относно:
- упражняването на право на приспадане на данъчен кредит;
- възстановяването на съответните суми на ДФЗ.
По втория въпрос се посочва, че изразяването на становища относно възстановяването на суми на ДФЗ е извън пределите на материалната компетентност на НАП.
Извод: НАП не се произнася по въпроса за възстановяване на суми на ДФЗ, тъй като това е извън материалната й компетентност.
Относно правото на приспадане на данъчен кредит
Срокът за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит, регламентиран в чл. 72 от ЗДДС, е 13-месечен, включително месеца, през който правото е възникнало.
Предвид обстоятелството, че доставките са получени през 2018 г. и 2019 г., към настоящия момент срокът по чл. 72 от ЗДДС е изтекъл и правото на приспадане е преклудирано.
Прилагането на специалния режим по § 15г от ПЗР на ЗДДС е обсъдено в разяснение на заместник изпълнителния директор на НАП с изх. № М-24-37-62 от 05.01.2017 г. относно упражняване на право на приспадане на данъчен кредит по § 15г от ПЗР на ЗДДС от община за получените от същата доставки за изграждане на ВиК системи и съоръжения в изпълнение на воден проект, публикувано в системата "Въпроси и отговори" на интернет страницата на НАП.
В това разяснение е посочено, че режимът по § 15г от ПЗР на ЗДДС се прилага в случаите, когато срокът за упражняване на правото на данъчен кредит по общия ред на закона за направените от общините след 1 януари 2007 г. разходи по водните проекти е изтекъл към датата на влизане в сила на Закона за допълнение на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДЗДДС).
Специалният режим по § 15г от ПЗР на ЗДДС не обхваща получените от общините доставки на стоки или услуги за изграждане на ВиК системи и съоръжения в изпълнение на водни проекти, за които законоустановеният в чл. 72, ал. 1 от ЗДДС срок не е изтекъл към датата на влизане в сила на ЗДЗДДС. В тези случаи общините следва да приложат общите разпоредби на ЗДДС.
Относно датата на влизане в сила на ЗДЗДДС
Законът за допълнение на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДЗДДС), с който е създаден режимът по § 15г от ПЗР на ЗДДС, е обнародван в ДВ, бр. 41 от 05.06.2015 г.
Съгласно чл. 5, ал. 5, изр. второ от Конституцията на Република България нормативните актове влизат в сила три дни след обнародването им, освен когато в тях е определен друг срок. В ЗДЗДДС не е изрично посочен срок на влизането му в сила. Поради това, на основание чл. 5, ал. 5, изр. второ от Конституцията, законът е влязъл в сила на 09.06.2015 г.
Доколкото доставките, по които общината желае да упражни право на данъчен кредит по специалния ред на § 15г от ПЗР на ЗДДС, са били осъществени и срокът по чл. 72 от ЗДДС е започнал да тече след 09.06.2015 г., в съответствие с изложеното в посоченото разяснение на заместник изпълнителния директор на НАП, режимът по § 15г от ПЗР на ЗДДС е неприложим в конкретния случай.
От изложеното следва, че към настоящия момент представляваната от Вас община не може да упражни право на приспадане на данъчен кредит по доставките, получени в изпълнение на посочения в запитването проект.
Извод: Правото на приспадане на данъчен кредит по доставките по проекта е преклудирано поради изтичане на 13-месечния срок по чл. 72 от ЗДДС, а специалният режим по § 15г от ПЗР на ЗДДС е неприложим, тъй като доставките са след датата на влизане в сила на ЗДЗДДС и не попадат в обхвата на този режим.
Настоящото становище е принципно и е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случай че в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Становището има принципен характер и не може да бъде ползвано по чл. 17, ал. 3 от ДОПК, ако при производство по ДОПК се установи различна фактическа обстановка.
