2_ 678/21.09.2021 г.
чл.21, ал.2 от ЗДДС
чл.86, ал.3 от ЗДДС
чл.121, ал.2 от ЗДДС
ОТНОСНО:ПРЕДОСТАВЯНЕ НА УСЛУГИ
В дирекция ОДОП .... е постъпило писмено запитване от Р.., в качеството и на собственик на "ЕТ", извършваща счетоводни услуги на "Г" ЕООД, заведено в регистъра на дирекцията, с вх.№ .........2021 г., в което е изложена следната фактическа обстановка:
"Г" ЕООД извършва следните услуги:
- айти услуги;
- маркенгови услуги;
- програмиране на платформи за търговия;
- айти проекти и др. подобни услуги.
Партньорите на дружеството са предимно фирми от европейския съюз - Германия, Чехия и от трети страни.
Един от клиентите, на който дружеството издава фактури "T" не е данъчно регистриран. В Германия, след подаване на документи за данъчна регистрация, което се осъществява в период около два месеца, фирмите имат право да работят. Към момента, в който дружеството е издало фактура на немската фирма същата няма данъчна регистрация.
Друга от фирмите, на която дружеството е издало фактура, е немската фирма ....., която е данъчно регистрирана, но няма ДДС номер.
Третият клиент е чешката фирма "BTC , която е предоставила на дружеството ДДС номер - ............., но при проверка във VIES се оказва, че същият е невалиден в рамките на ЕС. След разговор с клиента се установява, че същият е регистриран за сделки с по-малки суми.
На дружеството предстои да предоставя услуги и на фирми от трети страни.
Поставен е следният въпрос:
- Следва ли да се начислява ДДС за предоставените от дружеството услуги? Ако за някои от сделките не следва да се начислява ДДС - в коя колона на дневника за продажби да се впише сумата?
С оглед изложената в запитването фактическа обстановка, въз основа на относимата нормативна уредба, свързана със ЗДДС и ППЗДДС изразявам следното становище:
Видно от запитването "Г" ЕООД предоставя услуги на фирми от европейския съюз, които не са регистрирани по ЗДДС и на фирми от трети страни.
От гледна точка на ЗДДС, общото правило за определяне на мястото на изпълнение на доставка на услуга се съдържа в разпоредбите на чл.21, ал.1 и 2 от с.з., и е в зависимост от обстоятелството дали получателят на същата е данъчно задължено или данъчно незадължено лице. Съгласно посочените разпоредби това е мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност - когато получател е данъчно незадължено лице (ДНЗЛ), съответно мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност - когато получател е данъчно задължено лице (ДЗЛ).
В действащите Закон за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и Правилник за прилагане на закона за данъка върху добавената стойност (ППЗДДС) не са регламентирани документите, които са необходими за доказване статута на получателя - дали той е данъчнозадължено лице или данъчно незадължено лице. Такива доказателства са установени в Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност, в сила от 01.07.2011 г. Регламентът е задължителен и се прилага пряко във всички държави-членки.
За определяне статута на получателя на услугите като данъчно задължено лице, в регламента са установени доказателствата, които доставчикът следва да получи от получателя. Тези документи са различни в зависимост от това, къде е установен получателя - в Общността или извън нея.
Съгласно член 18, пар.3 от Регламента, освен ако не разполага с информация за противното, доставчикът на услуги може да счита, че получател, установен извън Общността, има статут на данъчнозадължено лице:
- ако получи от получателя удостоверение, издадено от компетентния данъчен орган на получателя, в потвърждение на факта, че получателят извършва стопанска дейност, с цел да му се предостави възможност да получи възстановяване на ДДС по силата на Директива 86/560/ЕИО на Съвета от 17 ноември 1986 г. относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки в областта на данъците върху оборота - правила за възстановяване на данъка върху добавената стойност на данъчнозадължени лица, които не са установени на територията на Общността
- когато получателят не разполага с това удостоверение, ако доставчикът разполага с идентификационния номер по ДДС или подобен номер, изпълняващ същата функция, предоставен на получателя от страната по установяване и използван за идентифициране на данъчнозадължени лица или с всяко друго доказателство за това, че получателят е данъчнозадължено лице и ако доставчикът извърши проверка в разумна степен на точността на информацията, предоставена му от получателя, с помощта на обичайните търговски мерки за сигурност като мерките, свързани с проверките на самоличността и на плащанията.
С оглед изложеното, когато получател на услугите са дружества - ДЗЛ от трета страна, мястото на доставката ще се определи по чл.21, ал.2 от ЗДДС и ще е извън територията на страната. В този случай в издадената фактура като основание за неначисляване на ДДС следва да посочите разпоредбата на чл.86, ал.3 от ЗДДС, във връзка с чл.21, ал.2 от с.з.
Съгласно разпоредбата на чл.121, ал.2 от ЗДДС документация и отчетност се води и за доставките с място на изпълнение извън територията на страната. В конкретният случай доставките ще намерят отражение в кл.18 на СД "Данъчна основа на доставки по чл.69, ал.2 от ЗДДС" и к.23 на Дневника за продажби "Данъчна основа на доставки по чл.69, ал.2 от ЗДДС".
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
"Г" ЕООД извършва следните услуги: айти услуги; маркетингови услуги; програмиране на платформи за търговия; айти проекти и други подобни услуги. Партньорите на дружеството са предимно фирми от Европейския съюз - Германия, Чехия, както и от трети страни.
Един от клиентите, на който дружеството издава фактури - "T", не е данъчно регистриран. В Германия, след подаване на документи за данъчна регистрация, което се осъществява в период около два месеца, фирмите имат право да работят. Към момента, в който дружеството е издало фактура на немската фирма, същата няма данъчна регистрация.
Друга от фирмите, на която дружеството е издало фактура, е немската фирма ..., която е данъчно регистрирана, но няма ДДС номер.
Третият клиент е чешката фирма "BTC", която е предоставила на дружеството ДДС номер - ............., но при проверка във VIES се установява, че същият е невалиден в рамките на ЕС. След разговор с клиента се установява, че същият е регистриран за сделки с по-малки суми.
На дружеството предстои да предоставя услуги и на фирми от трети страни.
Въпрос: Следва ли да се начислява ДДС за предоставените от дружеството услуги? Ако за някои от сделките не следва да се начислява ДДС - в коя колона на дневника за продажби да се впише сумата?
Въз основа на изложената фактическа обстановка и относимата нормативна уредба по ЗДДС и ППЗДДС е прието следното:
От запитването е видно, че "Г" ЕООД предоставя услуги на фирми от Европейския съюз, които не са регистрирани по ЗДДС, и на фирми от трети страни.
От гледна точка на ЗДДС общото правило за определяне на мястото на изпълнение на доставка на услуга се съдържа в разпоредбите на чл.21, ал.1 и 2 от ЗДДС и зависи от това дали получателят е данъчно задължено лице (ДЗЛ) или данъчно незадължено лице (ДНЗЛ).
Съгласно тези разпоредби мястото на изпълнение е:
- мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност - когато получател е данъчно незадължено лице;
- мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност - когато получател е данъчно задължено лице.
В действащите Закон за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и Правилник за прилагане на закона за данъка върху добавената стойност (ППЗДДС) не са регламентирани документите, необходими за доказване статута на получателя - дали е данъчно задължено или данъчно незадължено лице.
Такива доказателства са установени в Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност, в сила от 01.07.2011 г. Регламентът е задължителен и се прилага пряко във всички държави членки.
За определяне статута на получателя на услугите като данъчно задължено лице в регламента са установени доказателствата, които доставчикът следва да получи от получателя. Тези документи са различни в зависимост от това дали получателят е установен в Общността или извън нея.
Съгласно член 18, пар.3 от Регламент (ЕС) № 282/2011, освен ако не разполага с информация за противното, доставчикът на услуги може да счита, че получател, установен извън Общността, има статут на данъчно задължено лице:
- ако получи от получателя удостоверение, издадено от компетентния данъчен орган на получателя, в потвърждение на факта, че получателят извършва стопанска дейност, с цел да му се предостави възможност да получи възстановяване на ДДС по силата на Директива 86/560/ЕИО на Съвета от 17 ноември 1986 г. относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки в областта на данъците върху оборота - правила за възстановяване на данъка върху добавената стойност на данъчно задължени лица, които не са установени на територията на Общността;
- когато получателят не разполага с това удостоверение, ако доставчикът разполага с идентификационния номер по ДДС или подобен номер, изпълняващ същата функция, предоставен на получателя от страната по установяване и използван за идентифициране на данъчно задължени лица, или с всяко друго доказателство за това, че получателят е данъчно задължено лице, и ако доставчикът извърши проверка в разумна степен на точността на информацията, предоставена му от получателя, с помощта на обичайните търговски мерки за сигурност, като мерките, свързани с проверките на самоличността и на плащанията.
С оглед изложеното, когато получател на услугите са дружества - данъчно задължени лица от трета страна, мястото на доставката се определя по чл.21, ал.2 от ЗДДС и е извън територията на страната.
В този случай в издадената фактура като основание за неначисляване на ДДС следва да се посочи разпоредбата на чл.86, ал.3 от ЗДДС, във връзка с чл.21, ал.2 от ЗДДС.
Съгласно чл.121, ал.2 от ЗДДС документация и отчетност се води и за доставките с място на изпълнение извън територията на страната.
В конкретния случай тези доставки следва да намерят отражение в:
- клетка 18 на справка-декларацията - "Данъчна основа на доставки по чл.69, ал.2 от ЗДДС";
- колона 23 на дневника за продажби - "Данъчна основа на доставки по чл.69, ал.2 от ЗДДС".
Извод: За услугите, предоставяни на дружества - данъчно задължени лица от трети страни, мястото на изпълнение е извън територията на страната по чл.21, ал.2 от ЗДДС, ДДС не се начислява на основание чл.86, ал.3 във връзка с чл.21, ал.2 от ЗДДС, а доставките се отразяват в кл.18 на справка-декларацията и в колона 23 на дневника за продажби като доставки по чл.69, ал.2 от ЗДДС.
