Изх. № 53-04-94
26.02.2016 г.
ЗДДС, чл.118, ал.1 и ал.3
Наредба №Н-18/2006 г., чл.25, ал.1 и ал.2
В дирекция ,,Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ... е постъпило Ваше запитване, прието с вх. № 53-04-94/04.02.2016 г., относно прилагането на разпоредбите наЗакона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)и Наредба№Н-18на министъра на финансите от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства(Наредба №Н-18/2006г.).
Фактическата обстановка, изложена в запитването, е следната.
Дружеството извършва продажби на стоки чрез онлайн магазин. Доставките на продаваните от Дружеството стоки се извършва чрез лицензиран пощенски оператор. Клиентите заплащат на куриера цената на куриерската услуга и цената на закупената стока с наложен платеж. Лицензираният пощенски оператор превежда парите на Дружеството по банков път.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Следва ли при онлайн доставки Дружеството да издава фискални касови бележки, след като лицензираният пощенски оператор превежда парите по банков път?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище.
Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.
В чл. 118, ал. 3 от ЗДДС е даден легално определение на понятието "фискална касова бележка", съгласно което "Фискалният и системният бон са хартиени документи, регистриращи продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер,с банкова кредитна или дебитна картаили с други заместващи парите платежни средства, издадени от въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип или от одобрена интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност".
Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки и за установяване на дистанционна връзка с НАП са регламентирани с Наредба №Н-18/2006 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба №Н-18/2006 г., всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС), или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги (ЗПУ). Наложеният платеж не попада в обхвата на чл. 3, ал. 1 от Наредба №Н-18/2006 г.
Описаните във фактическата обстановка продажби са съотносими с дадената в §1, т. 1 от ДР на Наредба №Н-18/2006 г. дефиниция за "разносна търговия", състояща се в продажба на стоки или услуги извън търговския обект, по предварителна заявка.
Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредба №Н-18/2006 г., фискална касова бележка се издава задължително за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1 от същата наредба, независимо от документирането с първичен счетоводен документ.
Съгласно на чл. 25, ал. 2 от Наредба №Н-18/2006 г., при разносна търговия фискалната бележка се издава от дружеството (продавач) при окомплектовката на заявката и се предава от разносвача на купувача при заплащането на цената на доставката. Издаваните фактури следва да са придружени с фискален касов бон.
Предвид гореизложеното, като доставчик на стоки Дружеството трябва да издаде фискална касова бележка и да я предаде на разносвача, който от своя страна следва да я предаде на клиента при получаване на плащането, независимо от начина на предаването на парите от лицензирания пощенски оператор.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването непълна фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс(ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Фактическата обстановка е следната: дружеството извършва продажби на стоки чрез онлайн магазин. Доставките на стоките се извършват чрез лицензиран пощенски оператор. Клиентите заплащат на куриера цената на куриерската услуга и цената на закупената стока с наложен платеж. Лицензираният пощенски оператор превежда парите на дружеството по банков път.
Въпрос: Следва ли при онлайн доставки дружеството да издава фискални касови бележки, след като лицензираният пощенски оператор превежда парите по банков път?
Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.
Съгласно чл. 118, ал. 3 от ЗДДС "фискалният и системният бон са хартиени документи, регистриращи продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издадени от въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип или от одобрена интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност".
Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки и за установяване на дистанционна връзка с НАП са регламентирани с Наредба № Н-18/2006 г.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, освен когато плащането се извършва чрез:
- внасяне на пари в наличност по платежна сметка,
- кредитен превод,
- директен дебит,
- наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС),
- пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги (ЗПУ).
Наложеният платеж не попада в обхвата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г.
Описаните във фактическата обстановка продажби са съотносими с дадената в § 1, т. 1 от ДР на Наредба № Н-18/2006 г. дефиниция за "разносна търговия", състояща се в продажба на стоки или услуги извън търговския обект, по предварителна заявка.
Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. фискална касова бележка се издава задължително за всяко плащане, с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1 от същата наредба, независимо от документирането с първичен счетоводен документ.
Съгласно чл. 25, ал. 2 от Наредба № Н-18/2006 г. при разносна търговия фискалната бележка се издава от дружеството (продавач) при окомплектовката на заявката и се предава от разносвача на купувача при заплащането на цената на доставката. Издаваните фактури следва да са придружени с фискален касов бон.
Предвид гореизложеното, като доставчик на стоки дружеството трябва да издаде фискална касова бележка и да я предаде на разносвача, който от своя страна следва да я предаде на клиента при получаване на плащането, независимо от начина на предаването на парите от лицензирания пощенски оператор.
Извод: Дружеството е длъжно да издава фискални касови бележки при онлайн продажбите с наложен платеж и да ги предава чрез разносвача на клиента, като обстоятелството, че пощенският оператор превежда сумите по банков път, не освобождава от това задължение.
Настоящото становище е принципно и е изготвено въз основа на изложената в запитването непълна фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Становището има принципен характер и не поражда защита по чл. 17, ал. 3 от ДОПК, ако при контролно производство се установи различна фактическа обстановка.
