НАП: Документиране и отчитане на международен автобусен превоз на пътници по Наредба № Н-18/2006 и ЗДДС

2_98/10.02.2021 г.

Наредба №Н-18 от 2006 г.чл.26, ал.3

Наредба №Н-18 от 2006 г.чл.4, т.3

Наредба №Н-18 от 2006 г.чл.39а

ЗДДСчл. 21, ал. 4, т. 2 от ЗДДС

ЗДДСчл. 121, ал. 2 от ЗДДС

относно: прилагането на Наредба №Н-18 от 2006 г. и ЗДДС при международен превоз на пътници с автобус

В Дирекция ОДОП .... е постъпило писмено запитване, в което е изложена следната фактическа обстановка:

Дружеството Ви е с основна дейност - превоз на пътници в страната и в чужбина. Същото ще започне дейност - извършване на международен превоз на пътници с автобус само до и от държави на ЕС /ще придобие и лиценз за международен транспорт на пътници/. Ще бъде посочен и маршрута на пътуването. Превозването ще бъде само на физически лица и плащането ще бъде в брой в евро или в лева. Ще има регистрация по ЗДДС. Дружеството няма да работи с туроператори.

В тази връзка сте поставили следните въпроси:

1. Как трябва да се документират продадените билети и да се декларират в края на месеца? Необходим ли е мобилен касов апарат за продажбата на билети? А когато пътниците се качват от държави членки на ЕС към България, как ще стане отчитането на приходите от билети?
2. Необходимо ли е издаване на фактура на физически лица за всеки направен курс? Какво ще е основанието за неначисляване на ДДС?
3. Ако крайната дестинация например е Германия, необходимо ли е да се направи някаква регистрация в тяхната данъчна система?

С оглед изложената фактическа обстановка, изразяваме следното становище относно приложението на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ и на Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин:

По приложението на Наредба №Н-18 от 2006г. на МФ:

Условията и реда за извършване на обществени вътрешни и международни превози на пътници и товари с автомобили, извършвани от български или чуждестранни превозвачи, се уреждат от Закона за автомобилните превози (ЗАвП).

Съгласно чл. 36, ал.1 от ЗАвП при превоз на пътници превозвачът е длъжен да издава или да осигури издаването на:

1. индивидуален или колективен билет, карта или абонаментна карта (на хартиен или електронен носител) - при превоз по автобусни линии;

2. фактура - при случайни превози;

3. карти за специализиран превоз - при специализиран превоз.

Съгласно чл.39 от ЗАвП за превози по автобусни линии се използват следните превозни документи:

1. билети, издадени по реда на Наредба №Н-18 от 2006г. на МФ от:

а) електронни касови апарати с фискална памет;

б) фискални принтери;

в) фискални устройства, вградени в автомати за самообслужване, като билетът се издава на хартиен носител;

г) интегрирани автоматизирани системи за управление на търговската дейност;

2. билети, издадени по реда на Наредбата за условията и реда за отпечатване и контрол върху ценни книжа

3. електронни билети;

4. карти и абонаментни карти на хартиен носител, издадени по реда на Наредба №Н-18 от 2006г. на МФ

5. карти и абонаментни карти на електронен носител.

Съгласно чл.39, ал.4 от ЗАвП продажбите на превозните документи по чл.39, ал. 1, т. 3 и 5 се регистрират и отчитат по реда на Наредба №Н-18 от 2006 г. на МФ.

На основание чл.39, ал.3 от ЗАвП превозната цена на билети, карти и абонаментни карти на хартиен носител, издавани по реда на Наредбата за условията и реда за отпечатване и контрол върху ценни книжа, е трайно вписан при отпечатването реквизит, с изключение на билетите на химизирана хартия, които се издават най-малко в два екземпляра.

Гореизборените превозните документи за превоз по международни линии трябва да съдържат съгласно чл.39, ал.2, т.3 от ЗАвП най-малко следните реквизити:

а) наименованието и адреса на превозвача в съответствие с лиценза за извършване на обществен превоз на пътници;

б) надпис "Билет за пътуване";

в) номер на билета;

г) превозна цена;

д) дата на издаване на билета - за превозните документи по чл.39, ал. 1, т. 1 от ЗАвП;

е) маршрут;

ж) отстъпка от превозната цена за случаите, предвидени в закон или в подзаконов нормативен акт;

з) датата на пътуване и часа на тръгване;

и) номер на мястото на пътника;

к) срок на валидност на билета - при двупосочни билети с неуточнена дата на връщане.

С оглед гореизложеното всички превозни документи: билети, карти и абонаментни карти /с изключение на билетите, които се издават по Наредбата за условията и реда за отпечатване и контрол върху ценни книжа/ се издават по реда на Наредба №Н-18 от 2006г. на МФ.

В запитването е описано, че клиентите Ви ще заплащат, за предоставената им от Вас услуга, в брой: в левове и в евро.

Съгласно чл.118, ал.1 и ал.3 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство /ФУ/ (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност /ИАСУТД/(системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта. Фискалният и системният бон са хартиени документи, регистриращи продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издадени от въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип или от одобрена интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност.

Търговски обект, по смисъла на чл.2, ал.1 от Наредба №Н-18 от 2006г., във вр. с § 1, т.41 от допълнителните разпоредби на ЗДДС е всяко място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо че помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели (например: офис, жилище или други подобни), да е част от притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или други подобни) или да е производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби.

Фискално устройство, по смисъла на чл.2, ал.1 от Наредба №Н-18 от 2006г., във вр. с § 1, т.40 от допълнителните разпоредби на ЗДДС е устройство за регистриране и отчитане продажби на стоки или услуги чрез издаване на фискални касови бележки и за съхраняване на данни за регистрираните обороти във фискална памет. Фискални устройства са:

а) електронните касови апарати с фискална памет (ЕКАФП);

б) фискалните принтери (ФПр);

в) електронните системи с фискална памет (ЕСФП) за отчитане на оборотите от продажби на течни горива чрез одобрени по смисъла на Закона за измерванията средства за измерване на разход;

г) фискалните устройства, вградени в автомати на самообслужване (ФУВАС).

Прилагането на чл.118 от ЗДДС, както и редът и начинът за издаване на касови бележки се регламентират с Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.

Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. задължава всяко лице да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.

Съгласно разпоредбата на чл.26, ал.3 от Наредба №Н-18 при регистриране и отчитане на автомобилни превози по чл. 39 от Закона за автомобилните превози, издадените от фискални устройства или ИАСУТД билети съдържат освен реквизитите по чл.26, ал. 1 от Наредба №Н-18 и реквизитите по чл. 39, ал. 2 от Закона за автомобилните превози.

Реквизитите по чл.26, ал.1 от Нардедба №Н-18 на МФ са следните:

1. наименование и адрес за кореспонденция на лицето по чл. 3;

2. наименование и адрес на търговския обект, а когато не е налице стационарен обект - текст "БЕЗ СТАЦИОНАРЕН ОБЕКТ";

3. пореден номер на касовата бележка;

4. идентификационен номер по чл. 84 ДОПК на лицето по чл. 3;

5. идентификационен номер по ЗДДС за регистрираните по ЗДДС лица;

6. име или номер на касиера;

7. наименование на стоката/услугата, код на данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги; наименованието трябва да позволява най-малко идентифицирането на вида на стоката/услугата; в случай че се продават стоки от един и същи вид, които са с различни цени, във фискалния бон всяка стока се отразява поотделно със съответната стойност;

8. обща сума за плащане и начин/и на плащане;

9. дата и час на издаване;

10. графично фискално лого съгласно приложение № 18 и текст "ФИСКАЛЕН БОН";

11. индивидуални номера на ФУ и фискалната памет;

12. номер касово място за лицата по чл. 6, работещи с контролна лента на електронен носител (КЛЕН);

13. номер на обекта при ЕСФП;

14. контролно число на документа;

15. номер и дата на фактура при плащане по доставка с непрекъснато изпълнение, за която има издадена фактура;

16. двумерен баркод (QR код), с изключение на фискална касова бележка, която се издава и визуализира само на дисплей на ФУВАС, без да се издава хартиен документ;

17. уникален номер на продажбата съгласно приложение № 29, когато се използва софтуер за управление на продажбите.

Следва да се има предвид, че съгласно чл.26, ал.4 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ, всички регистрирани и натрупвани суми във ФУ/ИАСУТД се изразяват в левове и стотинки, поради което за случаите на плащане във валута, сумите се преизчисляват и натрупват в левовата им равностойност.

Лицата, респективно дейностите, които са освободени от задължително регистриране на оборотите от продажби чрез ФУ/ИАСУТД са изброени в чл.4 и чл.5 от Наредба Н-18/2006г.

По силата на чл. 4 т. 3 от Наредба №Н-18 от 2006 г. не е задължено да регистрира извършваните от него продажби в търговски обект чрез ФУ/ИАСУТД лице, което извършва продажби на билети, карти, абонаментни карти за превоз на пътници, когато издаването им е задължително съгласно нормативен акт, които съдържат трайно вписана при отпечатването номинална стойност и най-малко два защитни елемента върху хартията и/или при печата и са отпечатани по реда на Наредбата за условията и реда за отпечатване и контрол върху ценни книжа; изискването за трайно вписана при отпечатването номинална стойност не се отнася за бланкови билети за превоз на пътници, които се издават на химизирана хартия най-малко в два екземпляра - един за клиента и втори за лицето по чл. 3 от Нардеба №Н-18 от 2006г..

В този смисъл когато дружеството Ви извършва продажби на билети отговарящи на изискванията в чл. 4, т. 3 от Наредбата ще попадне в изключението от задължението за използване на ФУ/ИАСУТД.

Следва да имате предвид разпоредбата на чл. 39а от Наредба Н-18/2006 г. на МФ, която задължава лицата, извършващи продажби на билети съгласно чл. 4, т. 3 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ да водят книга (регистър) за дневните продажби на билети. Книгата (регистърът) съдържа брой на продадените билети, начален и краен номер на продадени билети по номинали и общ оборот за деня. Лицата, извършващи продажби на билети и съгласно чл. 4, т. 3 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ, следва да съхраняват в търговския обект книгата (регистърът) за дневните продажби на билети и копие от документ за получените ценни книжа, издаден по реда на Наредбата за условията и реда за отпечатване и контрол върху ценни книжа.

Ако издаваните от Вас билети не отговарят едновременно на всички изброени в чл. 4. т. 3 от Наредба № Н-18/2006г. изисквания, заедно с тях Вие имате задължение да издавате и фискална касова бележка за платените в брой суми за извършената услуга.

Изискването за използване на ФУ / ИАСУТД за регистриране на продажбите на стоки и услуги в българското законодателство има териториален характер. Това означава, че изискването за използване на ФУ / ИАСУТД, одобрени за разпространение в България, не се прилага за продажби реализирани извън територията на страната ни.

Отчитането на приходите от продажби на услуги на българско дружество на територии извън страната, следва да се извърши в съответствие със Закона за счетоводството /ЗСч/ и Счетоводните стандарти /СС/.

По отношение на регистрирането на продажби на услуги извън страната, Вашето дружество следва да проучи и приложи законодателството на съответната държава.

По приложението на ЗДДС:

От изложеното в запитването става ясно, че дружеството Ви ще извършва международен превоз на пътници - физически лица, с автобус от България до ДДЧ и от ДДЧ до България.

Мястото на изпълнение при доставката на услуга по пътнически транспорт се определя по правилото на чл. 21, ал. 4, т. 2 от ЗДДС (съответно чл. 48 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност) и това е мястото, където се извършва пътническия транспорт, пропорционално на реализирания пробег.

Това означава, че услугата по превоз на пътници, включваща изминатото разстояние от точка в страната до границата в България, щe е с място на изпълнение на територията на страната, а услугата по превоз на пътници, която включва изминатото разстояние през териториите на другите държави, през които се осъществява транспорта, ще е с място на изпълнение на териториите на всяка една държава, през чиято територия се извършва превоза на пътниците.

В тази връзка при осъществяване на транспорт на пътници от България до Германия ще е налице една доставка, с място на изпълнение на територията на страната - за превоза от място в България до границата и множество доставки, с място на изпълнение извън територията на страната - в зависимост от териториите на страните през които се осъществява транспорта.

За отсечката измината от границата на Германия до съответното място на територията на Германия, където завършва транспортна услуга, мястото на изпълнение на доставката по превоз на пътници ще е в Германия. По силата на чл. 86, ал. 3 от ЗДДС не се начислява данък при доставка с място на изпълнение извън територията на страната.

Когато мястото на изпълнение на услугата по превоз на пътници е територията на страната се прилага разпоредбата на чл.29 от ЗДДС, предвид която облагаема доставка с нулева ставка е превозът на пътници, когато превозът се извършва:

1. от място на територията на страната до място извън територията на страната, или

2. от място извън страната до място на територията на страната, или

3. между две места на територията на страната, когато е част от превоз по предните две направления (т. 1 и 2).

Облагаемите доставки с нулева ставка формират облагаем оборот по чл.96, ал.2 от ЗДДС за задължителна регистрация по този закон.

Документите, с които се удостоверява извършването на услуги по международен транспорт на пътници по чл. 29 от закона, са посочени в разпоредбата на чл. 22 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ПЗДДС), а именно:

- лиценз за извършване на международен превоз на пътници;

- документ, удостоверяващ извършен международен превоз на пътници, в който е посочен идентификационният номер на превозното средство, с което е извършен превозът.

С оглед разпоредбата на чл.113, ал.3 от ЗДДС фактура може да не се издава за доставки, по които получателят е данъчно незадължено физическо лице, но при желание от страна на лицето няма пречка такава да бъде издадена.

Видно от изложеното в запитването дружеството Ви възнамерява да се регистрира по ЗДДС.

При издаване на фактура като основание за неначисляване на данък следва да се посочи разпоредбата на чл.86, ал.3 от ЗДДС, във връзка с чл. 21, ал. 4, т. 2 от с.з., когато мястото на изпълнение на доставката по превоз на пътници е извън територията на страната и чл.29 от ЗДДС, във връзка с чл. 21, ал. 4, т. 2 от с.з., когато доставката е с място на изпълнение в България.

За доставките, за които издаването на фактура или протокол не е задължително, доставчикът - регистрирано по този закон лице, съставя отчет за извършените продажби, който съдържа обобщена информация за тези доставки за съответния данъчен период. Съдържанието на обобщената информация по ал. 1 се определя с правилника за прилагане на закона /чл.119, ал.1 и ал.4 от ЗДДС/.

С оглед разпоредбата на чл.121, ал.2 от ЗДДС документация и отчетност се води и за доставките с място на изпълнение извън територията на страната.

Съгласно чл.96, ал.9 от ЗДДС независимо от облагаемия оборот по ал. 1 всяко данъчно задължено лице по чл. 95, ал. 2 /което не е установено на територията на страната/ е длъжно в 7-дневен срок преди датата, на която данъкът за облагаемата доставка на стоки или услуги става изискуем, да подаде заявление за регистрация по този закон, освен в случаите, в които този закон предвижда задължение за регистрация по чл. 97, 97б и 98.

При аналогична разпоредба в немския закон по ДДС, за доставката с място на изпълнение на територията на Германия, свързана с превоза на пътници, следва да се регистрирате по ДДС, съобразно немското законодателство.

Считано от 01.07.2021 г. разпоредбата на чл.96, ал.9 от ЗДДС придобива нов вид:

Независимо от облагаемия оборот по ал. 1 всяко данъчно задължено лице по чл. 95, ал. 2 е длъжно в 7-дневен срок преди датата, на която данъкът за облагаемата доставка на стоки или услуги става изискуем, да подаде заявление за регистрация по този закон, освен в случаите, в които този закон предвижда задължение за регистрация по чл. 97, или право за регистрация по чл. 154, 156 и 157а.

Следва да имате предвид също и новата разпоредбата на чл.152, ал.3 т.1 от ЗДДС /в сила от 01.07.2021 г./, предвид която режим в Съюза може да се прилага за доставки на услуги извършвани от данъчно задължени лица, които не са установени в държавата членка по потребление, при доставки на услуги на данъчно незадължени лица, които са установени, имат постоянен адрес или обичайно пребиваване в Европейския съюз.