ОТНОСНО:Прилагане на разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ..... постъпи Ваше запитване с вх. № 96-00-93/24.04.2024 г. относно прилагане на нормите на ЗДДФЛ.
Изложена е следната фактическа обстановка:
Във връзка с обучението на студенти имате намерение да поканите преподавател от чужбина - Р Турция, който ще провежда онлайн лекции. Преподавателят е заявил, че не e самоосигуряващо се лице и работи към университета в гр. Анкара. Мястото на изпълнение на услугите ще е извън страната.
Задавате въпросите:
1. Има ли пречка за сключване на договор с турския преподавател за провеждане на онлайн лекции на студентите от УХТ гр. Пловдив, като услугата ще е с място на изпълнение извън страната?
2. Какви документи трябва да представи чуждестранният преподавател?
3. Върху изплатения хонорар следва ли да се удържи данък по ЗДДФЛ?
С оглед изложената фактическа обстановка и действащото законодателство, изразявам следното становище:
Относно първи въпрос:
На основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП) изпълнителният директор на НАП, организира разясняване на данъчното и осигурителното законодателство в рамките на функциите и правомощията на агенцията чрез издаване на брошура, бюлетин или по друг подходящ начин. Въпросът относно необходимостта за сключване на договор с чуждестранния преподавател има по-скоро характеристиките на правна консултация, което е извън правомощията на Изпълнителния директор на НАП. Предвид на това не изразявам становище.
Обръщам внимание, че всички граждански и облигационни правоотношения между субектите, в резултат на които са изплатени възнаграждения/доходи, подлежащи на данъчен контрол, могат да се доказват с писмени доказателства, поради което следва да са документално обосновани (чл. 49 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК)).
Относно втори и трети въпрос:
Съгласно чл. 7 от ЗДДФЛ чуждестранните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България.
Доходите от източник в България са уредени в чл. 8 на закона. В ал. 1 и ал. 2 е посочено, че от източник в България са доходите, които произтичат от стопанска дейност чрез определена база на територията на Република България или от разпореждане с имуществото на такава определена база, доходите от труд, положен на територията на Република България, или от услуги, извършени на територията на Република България.
От т. 1 до т. 11 в ал. 6 на чл. 8 от ЗДДФЛ са изрично изброени доходи, за които е предвидено, че ако са начислени/изплатени от местни лица, от търговски представителства, както и от място на стопанска дейност или определена база в Република България, са от източник в Република България.
Сключването на договор за оказване на преподавателска услуга може да се определи като вид граждански договор и ще е налице възнаграждение по извънтрудови правоотношения.
В запитването посочвате, че чуждестранното лице - преподавател ще извършва услугите по предоставяне на обучението онлайн и мястото на изпълнение ще е на територията на Р Турция.
С оглед на това, няма да е налице разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от ЗДДФЛ, а именно услугата - дейността да е извършена на наша територия.
Преподавателската дейност не е и сред изрично посочените услуги и доходи в изключението на чл. 8, ал. 6 от ЗДДФЛ, поради което доходът, изплатен на чуждестранното лице за оказаните онлайн преподавателски услуги, няма да се третира като доход от източник в България и не подлежи на данъчно облагане по ЗДДФЛ.
Доколкото доходът излиза от обхвата на ЗДДФЛ и не е от източник в страната, няма да са налице изискванията за представяне на документи и удостоверяване на факти и обстоятелства от чуждестранното физическото лице по реда на чл. 135, чл. 136 и следващите от (ДОПК) във връзка с прилагане на процедурата по прилагане на данъчните облекчения за чуждестранни лица, предвидени във влезлите в сила спогодби за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО).
Независимо от горното, с оглед правилното прилагане на разпоредбите на ЗДДФЛ, които третират доходите на чуждестранните лица, физическото лице - преподавател следва да удостовери, че е местно лице за данъчни цели на друга държава, като представи удостоверение от съответната компетентна администрация на чуждата държава.
Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Изложена е следната фактическа обстановка: Във връзка с обучението на студенти имате намерение да поканите преподавател от чужбина - Република Турция, който ще провежда онлайн лекции. Преподавателят е заявил, че не е самоосигуряващо се лице и работи към университет в гр. Анкара. Мястото на изпълнение на услугите ще е извън страната.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Има ли пречка за сключване на договор с турския преподавател за провеждане на онлайн лекции на студентите от УХТ гр. Пловдив, като услугата ще е с място на изпълнение извън страната?
Въпрос 2: Какви документи трябва да представи чуждестранният преподавател?
Въпрос 3: Върху изплатения хонорар следва ли да се удържи данък по ЗДДФЛ?
Относно първи въпрос
На основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите изпълнителният директор на НАП организира разясняване на данъчното и осигурителното законодателство в рамките на функциите и правомощията на агенцията чрез издаване на брошура, бюлетин или по друг подходящ начин.
Въпросът относно необходимостта за сключване на договор с чуждестранния преподавател има по-скоро характеристиките на правна консултация, което е извън правомощията на изпълнителния директор на НАП. Поради това не се изразява становище по този въпрос.
Посочва се, че всички граждански и облигационни правоотношения между субектите, в резултат на които са изплатени възнаграждения/доходи, подлежащи на данъчен контрол, могат да се доказват с писмени доказателства, поради което следва да са документално обосновани съгласно чл. 49 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Извод: НАП не изразява становище относно това дали има пречка за сключване на договор с турския преподавател, като подчертава единствено необходимостта правоотношенията да бъдат документално обосновани по чл. 49 от ДОПК.
Относно втори и трети въпрос
Съгласно чл. 7 от ЗДДФЛ чуждестранните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България.
Доходите от източник в България са уредени в чл. 8 от закона. В ал. 1 и ал. 2 е посочено, че от източник в България са доходите, които произтичат от стопанска дейност чрез определена база на територията на Република България или от разпореждане с имуществото на такава определена база, доходите от труд, положен на територията на Република България, или от услуги, извършени на територията на Република България.
В чл. 8, ал. 6, т. 1 - т. 11 от ЗДДФЛ са изрично изброени доходи, за които е предвидено, че ако са начислени/изплатени от местни лица, от търговски представителства, както и от място на стопанска дейност или определена база в Република България, се считат за доходи от източник в Република България.
Сключването на договор за оказване на преподавателска услуга може да се определи като вид граждански договор и ще е налице възнаграждение по извънтрудови правоотношения.
В запитването е посочено, че чуждестранното лице - преподавател ще извършва услугите по предоставяне на обучението онлайн и мястото на изпълнение ще е на територията на Република Турция. С оглед на това няма да е налице разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от ЗДДФЛ, а именно услугата - дейността да е извършена на територията на Република България.
Преподавателската дейност не е и сред изрично посочените услуги и доходи в изключението на чл. 8, ал. 6 от ЗДДФЛ. Поради това доходът, изплатен на чуждестранното лице за оказаните онлайн преподавателски услуги, няма да се третира като доход от източник в България и не подлежи на данъчно облагане по ЗДДФЛ.
Доколкото доходът излиза от обхвата на ЗДДФЛ и не е от източник в страната, няма да са налице изискванията за представяне на документи и удостоверяване на факти и обстоятелства от чуждестранното физическо лице по реда на чл. 135, чл. 136 и следващите от ДОПК във връзка с прилагане на процедурата по прилагане на данъчните облекчения за чуждестранни лица, предвидени във влезлите в сила спогодби за избягване на двойното данъчно облагане.
Независимо от горното, с оглед правилното прилагане на разпоредбите на ЗДДФЛ, които третират доходите на чуждестранните лица, физическото лице - преподавател следва да удостовери, че е местно лице за данъчни цели на друга държава, като представи удостоверение от съответната компетентна администрация на чуждата държава.
Извод: Доходът на турския преподавател от онлайн преподавателски услуги с място на изпълнение в Република Турция не е доход от източник в България по чл. 8 от ЗДДФЛ, не подлежи на облагане по ЗДДФЛ и не се удържа данък при изплащане на хонорара. Не се прилагат процедурите по чл. 135, чл. 136 и сл. от ДОПК за данъчни облекчения по СИДДО, но преподавателят следва да удостовери, че е местно лице за данъчни цели на друга държава чрез удостоверение от компетентната администрация.
Настоящото становище е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случай че в производство, възложено по реда на ДОПК, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
