НАП: Осигурителен и данъчен режим на български гражданин, упражняващ дейност в България и Германия

Изх. № М-94-Ц-14

Дата: 07.02.2022 г.

Фактическа обстановка

Български гражданин, живеещ в Германия, е собственик на две еднолични дружества с ограничена отговорност в България и едно дружество в Германия. Към момента се осигурява по българското законодателство като самостоятелно заето лице в едно от българските си дружества. Едновременно с това е осигурен по немското законодателство във връзка с дейността на немското си дружество.

В двете български дружества за управител без възнаграждение е назначено второ лице (дъщеря на първото). Това второ лице е осигурено по законодателството на държава - членка на Европейския съюз, за което има издадено Удостоверение А1. Двете лица заедно и поотделно представляват двете български дружества.

Първото лице получава доход от наем на имот, отдаден на друго българско дружество.

Поставени въпроси

Въпрос 1: Подлежи ли на социално и здравно осигуряване първото лице, при положение че в двете дружества, на които е собственик, има назначен управител и се осигурява в друга държава - Германия?

Въпрос 2: Второто лице, назначено като управител в двете български дружества, има ли задължението да декларира пред НАП факта, че е осигурена в друга държава, за да не се осигурява в България?

Въпрос 3: Задължено ли е първото лице по силата на българското законодателство да декларира доходите си от наем, при положение че е местно лице за Германия?

Процесуални бележки

Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите изпълнителният директор на НАП организира разясняване на данъчното и осигурителното законодателство в рамките на функциите и правомощията на агенцията.

Съгласно чл. 85 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), в кореспонденцията си с НАП задължените лица трябва да посочват данните си за идентификация по чл. 84 ДОПК, както и идентификацията на лицата, с чиито права и задължения е свързано запитването им.

В изпратеното писмо не са посочени данни, идентифициращи подателя, както и дружествата и лицата, с чиито права и задължения е свързано запитването. Липсва конкретна фактическа обстановка, а поставените въпроси са твърде общи и насочени към получаване на указания и проучване на становището на приходната администрация за ползване във връзка с дейността на други задължени лица.

Посочва се, че заинтересованите лица могат да получат отговор на интересуващите ги въпроси, след като:

• се идентифицират като задължени лица и
• изложат максимално изчерпателно конкретните факти и обстоятелства, касаещи осъществяваната от тях дейност.

Поради това се изразява само принципно становище по поставените въпроси, като се отбелязва, че е възможно факти и обстоятелства, които не са описани в запитването, да обосноват различно становище.

Извод: НАП дава само принципно, а не конкретно индивидуално становище, поради липса на идентификация и пълна фактическа обстановка.

По отношение на задължителните осигурителни вноски

Упражняването на трудова дейност е основополагащо за възникване на основание за осигуряване за фондовете на държавното обществено осигуряване. Това произтича от чл. 10 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), според който осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 КСО, и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването на тази дейност.

Лицата, упражняващи трудова дейност като собственици на търговски дружества, се осигуряват по реда на чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за здравното осигуряване.

В запитването няма информация дали първото лице продължава да участва с полагане на личен труд в българските дружества, на които е собственик, след назначаването на управител. Основанието за осигуряване по чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО отпада при прекратяване на трудовата дейност.

По отношение на лицата, граждани на държави - членки на Европейския съюз, които осъществяват трудова дейност, упражнявайки правото си на свободно движение в рамките на ЕС, се прилагат:

• Регламент (ЕО) №883/2004 на Европейския парламент и на Съвета за координация на системите за социална сигурност (Регламент (ЕО) №883/2004) и
• Регламент (ЕО) №987/2009 на Европейския парламент и на Съвета за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) №883/2004 (Регламент (ЕО) №987/2009).

Ако лицето осъществява трудова дейност за българско и немско дружество, то попада в персоналния обхват на Регламент (ЕО) №883/2004.

Разпоредбите за определяне на приложимото законодателство са в Дял II на Регламент (ЕО) №883/2004. Тези правила имат приоритет над националното законодателство на държавите членки относно това къде трябва да бъде осигурено едно лице.

Съгласно член 11, параграф 1 от Регламент (ЕО) №883/2004 лицата, за които се прилага регламентът, са подчинени на законодателството само на една държава членка.

За лицата, които осъществяват дейност на територията на две и повече държави членки, приложимото законодателство се определя по член 13 от Регламент (ЕО) №883/2004.

В процедурно отношение са относими разпоредбите на член 16 от Регламент (ЕО) №987/2009. При такава ситуация лицето е длъжно да уведоми компетентната институция на държавата членка, в която пребивава - основание член 16, параграф 1 от Регламент (ЕО) №987/2009.

Дефиницията на "пребиваване" за целите на Регламент (ЕО) №883/2004 е в член 1, буква "й" от Регламент (ЕО) №883/2004: "пребиваване" е мястото, където лицата обичайно пребивават. Критериите за установяване на пребиваването са въведени в член 11 от Регламент (ЕО) №987/2009.

Ако лицето пребивава в Германия и осъществява трудова дейност в две и повече държави членки, то следва да уведоми немската компетентна институция за положението си. След предоставяне на необходимата информация компетентната институция на държавата по пребиваване определя приложимото законодателство в областта на социалната сигурност.

Националното законодателство на компетентната държава членка се прилага в неговата цялост и за всички осъществявани от лицето дейности, с произтичащите от това задължения, които, освен превеждане на осигурителни вноски, могат да включват задължителни регистрации, подаване на данни и други, в зависимост от спецификата на това законодателство.

Приложимото право, определено по Дял II от Регламент (ЕО) №883/2004, се удостоверява чрез формуляр А1 (Удостоверение относно законодателството в областта на социалната сигурност, което се прилага по отношение на притежателя). Формуляр А1 удостоверява, че лицето е подчинено на законодателството на една държава членка и е освободено от прилагане на законодателствата на другите държави членки, в които извършва дейност.

Според данните в запитването второто лице притежава Удостоверение А1 за трудовата си дейност в друга държава членка. Както е посочено, определянето на приложимото законодателство и удостоверяването му с формуляр А1 се отнася за всички осъществявани от лицето дейности.

В случай че при определяне на приложимото законодателство по реда на Регламент (ЕО) №883/2004 и Регламент (ЕО) №987/2009 е определено законодателството на друга държава членка и това е удостоверено с формуляр А1, лицето не подлежи на осигуряване по българското законодателство за нито една от осъществяваните от него дейности.

Относно първото лице - собственик на българските дружества, в запитването е посочено, че към момента се осигурява по българското законодателство като самостоятелно заето лице в едно от българските си дружества и едновременно с това е осигурен по немското законодателство във връзка с дейността на немското си дружество. Не са представени данни дали за това лице е определено приложимо законодателство по реда на Регламент (ЕО) №883/2004 и Регламент (ЕО) №987/2009 и дали е издаден формуляр А1.

Посочва се, че ако за първото лице е определено приложимо законодателство на друга държава членка и това е удостоверено с формуляр А1, то не подлежи на осигуряване по българското законодателство за осъществяваните от него дейности. Ако обаче приложимото законодателство е българското, тогава за упражняваната от него трудова дейност като собственик на търговски дружества в България ще се прилагат разпоредбите на КСО и ЗЗО, включително тези на чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 ЗЗО, при наличие на трудова дейност.

Извод: Осигуряването на първото лице в България зависи от това дали за него по реда на Регламент (ЕО) №883/2004 и Регламент (ЕО) №987/2009 е определено българско или друго държавно законодателство и дали упражнява трудова дейност по чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО; второто лице с формуляр А1 не подлежи на осигуряване по българското законодателство за дейностите, обхванати от определеното чуждо приложимо право.

По отношение на задълженията за деклариране на осигуряване в друга държава

Относно второто лице, назначено като управител в двете български дружества, което е осигурено по законодателството на друга държава членка и притежава Удостоверение А1, се прилагат правилата на Регламент (ЕО) №883/2004 и Регламент (ЕО) №987/2009, както и националното законодателство на компетентната държава членка.

Определянето на приложимото законодателство и издаването на формуляр А1 се извършва от компетентната институция на държавата по пребиваване, след уведомяване от лицето по член 16, параграф 1 от Регламент (ЕО) №987/2009. След като е определено приложимото законодателство и е издаден формуляр А1, това обстоятелство се признава от другите държави членки, включително България.

В българското законодателство не е предвидено отделно задължение лицето да декларира пред НАП факта, че е осигурено в друга държава членка, извън общия ред за прилагане на европейските регламенти и признаване на формуляр А1, който удостоверява приложимото законодателство.

Извод: Второто лице изпълнява задължението си да уведоми компетентната институция на държавата по пребиваване по реда на Регламент (ЕО) №987/2009; пред НАП не се изисква отделна декларация за осигуряване в друга държава, извън представянето и признаването на формуляр А1.

По отношение на данъчното облагане на доходите от наем

Относно въпроса дали първото лице е задължено по българското законодателство да декларира доходите си от наем, при положение че е местно лице за Германия, се прилагат разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).

Съгласно чл. 7 ЗДДФЛ местните и чуждестранните физически лица се облагат по реда на този закон, освен ако в закон е предвидено друго.

Съгласно чл. 8, ал. 6, т. 5 ЗДДФЛ за доходи от източник в Република България се смятат доходите от наем или друго възмездно предоставяне за ползване на недвижимо имущество, намиращо се на територията на страната.

Доходът от наем на имот, намиращ се в България и отдаден на българско дружество, представлява доход от източник в Република България по смисъла на чл. 8, ал. 6, т. 5 ЗДДФЛ, независимо от данъчната резидентност на получателя.

Съгласно чл. 37, ал. 1, т. 4 ЗДДФЛ с окончателен данък се облагат доходите от наем или друго възмездно предоставяне за ползване на недвижимо имущество, когато са придобити от чуждестранни физически лица.

Съгласно чл. 37, ал. 2 ЗДДФЛ окончателният данък се определя върху брутната сума на дохода.

Съгласно чл. 37а ЗДДФЛ (ако е приложим) се уреждат специфични хипотези на облагане с окончателен данък на определени доходи на чуждестранни лица.

Съгласно чл. 46, ал. 1 ЗДДФЛ платецът на дохода е задължен да удържи и внесе дължимия окончателен данък.

Съгласно чл. 52, ал. 1, т. 5 ЗДДФЛ платецът на дохода подава декларация за дължимите и внесени окончателни данъци.

Съгласно чл. 55, ал. 1 ЗДДФЛ платецът на дохода внася окончателния данък в сроковете, определени в закона.

Съгласно чл. 65, ал. 1 ЗДДФЛ се определят сроковете за внасяне на окончателния данък от платеца на дохода.

Съгласно чл. 73а, ал. 1 ЗДДФЛ платецът на дохода подава справка за изплатените доходи, подлежащи на облагане с окончателен данък.

Съгласно чл. 75 ЗДДФЛ при наличие на влязла в сила спогодба за избягване на двойното данъчно облагане се прилагат разпоредбите на спогодбата, ако са по-благоприятни.

В хипотезата, при която първото лице е местно лице за Германия и получава доход от наем на недвижим имот, намиращ се в България и отдаден на българско дружество, този доход е от източник в България и подлежи на облагане с окончателен данък по реда на чл. 37 ЗДДФЛ. Задължението за удържане, внасяне и деклариране на този данък е на платеца на дохода - българското дружество, съгласно чл. 46, ал. 1, чл. 52, ал. 1, т. 5, чл. 55, ал. 1, чл. 65, ал. 1 и чл. 73а, ал. 1 ЗДДФЛ.

По отношение на задължението на самото лице - получател на дохода, да декларира този доход в България, следва да се има предвид, че при облагане с окончателен данък по чл. 37 ЗДДФЛ доходът не се включва в годишната данъчна основа на физическото лице и не се декларира в годишната данъчна декларация по общия ред, освен ако в закона или в приложима спогодба за избягване на двойното данъчно облагане не е предвидено друго.

Извод: Доходът от наем на недвижим имот в България, получен от лице, което е местно за Германия, е доход от източник в България и подлежи на облагане с окончателен данък по чл. 37 ЗДДФЛ, като задължението за удържане, внасяне и деклариране на данъка е на българското дружество - платец на дохода; по принцип този доход не се декларира от лицето в годишна данъчна декларация в България, когато е обложен с окончателен данък.