НАП: Облагане на печалби от продажба на дялове от местни за Турция лица по СИДДО между България и Турция

От фактическата обстановка е видно, че от 2012 г. 50 % от дяловете на българско дружество с ограничена отговорност се притежават от юридическо лице, което е местно лице на Турция по смисъла на СИДДО между България и Турция, а останалите 50 % от дяловете се притежават от две физически лица, които също са местни лица на Турция по смисъла на същата СИДДО. През 2020 г. тримата съдружници прехвърлят притежаваните от тях дялове в българското дружество на българско юридическо лице.

Въпрос: Дължим ли е данък при източника съгласно СИДДО между България и Турция при печалби, реализирани от юридическо лице, което е местно на Турция, от продажба на дялове в българско юридическо лице и ако се дължи, то каква е данъчната ставка?

Въпрос: Дължим ли е данък при източника съгласно СИДДО между България и Турция при печалби, реализирани от физически лица, които са местни лица на Турция, от продажба на дялове в българско юридическо лице и ако се дължи, то каква е данъчната ставка?

Въпрос: Ако се дължи данък в България, как се изчислява данъчната основа, като се има предвид, че стойността на всички дялове е ....... лв., а продажната цена е по-висока?

Въпрос: Ако се дължи данък в България, кой следва да декларира и внесе този данък - получателите на доходите или платецът на доходите?

Въпрос: Ако се дължи данък в България, в какъв срок следва да се декларира и внесе този данък?

Въпрос: Ако по смисъла на СИДДО между България и Турция не се дължи данък в България, следва ли получателите на доходите да представят документи, удостоверяващи качеството им на действителни собственици на доходите?

На основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите се изразява следното становище.

1. Облагане на доходите на чуждестранното юридическо лице по вътрешното право

Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗКПО чуждестранните юридически лица, които получават доходи от източник в България, са данъчно задължени лица по този закон. Сред видовете доходи от източник в България, изброени в чл. 12 от ЗКПО, са и доходите от сделки с финансови активи, издадени от местни юридически лица, държавата и общините (чл. 12, ал. 3 от ЗКПО).

Дефиниция за "финансов актив" е дадена в § 1, т. 3 от ДР на ЗКПО, която препраща към приложимите счетоводни стандарти. По смисъла на това определение дяловете на местно юридическо лице представляват финансов актив. Следователно доходите, реализирани от чуждестранното юридическо лице, което е местно лице на Турция, от продажба на дялове на местно юридическо лице, представляват доходи от източник в България.

Съгласно чл. 195, ал. 1 от ЗКПО доходите на чуждестранни юридически лица от сделки с финансови активи, когато не са реализирани чрез място на стопанска дейност в страната, подлежат на облагане с данък при източника, който е окончателен. По силата на чл. 195, ал. 3 от ЗКПО данъкът се удържа от получателя на дохода.

Данъчната основа се определя съгласно чл. 199, ал. 3 от ЗКПО и представлява положителната разлика между продажната цена на финансовите активи и тяхната документално доказана цена на придобиване. Според чл. 200, ал. 2 от ЗКПО данъчната ставка е 10 на сто.

Редът за деклариране и сроковете за внасяне на данъка са установени в чл. 201 и чл. 202 от ЗКПО. Съгласно тези разпоредби данъкът се внася от получателя на дохода в срок до края на месеца, следващ тримесечието на начисляване на дохода, като доходът се смята за начислен от датата на получаването му от чуждестранното юридическо лице.

Извод: По вътрешното данъчно законодателство доходите на турското юридическо лице от продажба на дялове в българското дружество са доходи от източник в България, подлежащи на облагане с окончателен данък при източника в размер на 10 %, определен върху положителната разлика между продажната цена и документално доказаната цена на придобиване, като данъкът се внася и декларира от получателя на дохода до края на месеца, следващ тримесечието на получаването.

2. Облагане на доходите на чуждестранните физически лица по вътрешното право

Съгласно чл. 7 от ЗДДФЛ чуждестранните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в България. Сред видовете доходи от източник в България, изброени в чл. 8 от ЗДДФЛ, са и доходите от сделки с дялове, издадени от местни юридически лица (чл. 8, ал. 8 от ЗДДФЛ). Следователно доходите, реализирани от чуждестранните физически лица, които са местни лица на Турция, от продажба на дялове в местно юридическо лице, представляват доходи от източник в България.

На основание чл. 37, ал. 1 от ЗДДФЛ с окончателен данък, независимо от обстоятелствата по чл. 13, се облагат изброените в същата алинея доходи от източник в България, включително доходите от продажба на дялове, начислени/изплатени в полза на чуждестранни физически лица, когато не са реализирани чрез определена база в страната.

Съгласно чл. 37, ал. 4 от ЗДДФЛ окончателният данък за доходите от продажба на дялове, реализирани от чуждестранни физически лица, се определя върху положителната разлика между продажната им цена и документално доказаната цена на придобиване. Видно от чл. 46, ал. 1 от ЗДДФЛ данъчната ставка е 10 на сто.

На основание чл. 65, ал. 5 и чл. 67, ал. 1 от ЗДДФЛ данъкът се внася от лицето, придобило дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиването на дохода. В същия срок физическото лице трябва да подаде декларация за дължимия данък съгласно чл. 55, ал. 2 и чл. 56 от ЗДДФЛ.

Извод: По вътрешното данъчно законодателство доходите на турските физически лица от продажба на дялове в българското дружество са доходи от източник в България, подлежащи на облагане с окончателен данък 10 %, определен върху положителната разлика между продажната цена и документално доказаната цена на придобиване, като данъкът се внася и декларира от лицата, придобили дохода, до края на месеца, следващ тримесечието на придобиването.

3. Връзка с разпоредбите на СИДДО между България и Турция

Съгласно чл. 13 от ЗКПО и чл. 75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на тези закони, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор.

Между България и Турция е сключена Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, обнародвана в ДВ, бр. 123 от 22.12.1997 г., в сила от 17.09.1997 г. Доходите от продажба на дялове, реализирани както от юридически, така и от физически лица, попадат в обхвата на чл. 13 от тази Спогодба.

Съгласно чл. 13, ал. 4 от СИДДО с Турция печалбите от продажба на имущество, различно от посоченото в ал. 1 - 3, не подлежат на облагане с данък в България, освен ако периодът между придобиването и прехвърлянето на имуществото не надвишава една година. Тъй като печалбите от прехвърляне на дялове в български дружества не са специално разгледани в ал. 1 - 3 на чл. 13, тези печалби попадат в обхвата на ал. 4 на същия член от Спогодбата.

В конкретния случай чуждестранните лица притежават дяловете в капитала на българското дружество за период, надвишаващ една година (дяловете са придобити през 2012 г., а са прехвърлени през 2020 г.). Поради това печалбите от продажбата на съответните дялове ще бъдат освободени от облагане с данък при източника в България на основание чл. 13, ал. 4, изр. първо от СИДДО с Турция.

Извод: С оглед на чл. 13, ал. 4 от СИДДО с Турция, при положение че периодът между придобиването и прехвърлянето на дяловете надвишава една година, печалбите от продажбата на дяловете от турското юридическо лице и от турските физически лица не подлежат на облагане с данък при източника в България.

4. Процедура за прилагане на облекченията по СИДДО

Спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане, сключени от България, не се прилагат автоматично от лицата, които претендират облекченията по тях. За тази цел в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс е предвидена процедура за прилагане на облекченията по СИДДО, съдържаща се в разпоредбите на чл. 135 - 142 от ДОПК.

Редът за удостоверяване на основанията за прилагане на облекченията по СИДДО е различен в зависимост от размера на реализираните от чуждестранното лице доходи. В случай че размерът на дохода надвиши 500 000 лв. през съответната данъчна година, основанията се удостоверяват с искане по образец (чл. 137 от ДОПК), което се подава от чуждестранното лице (или негов надлежно упълномощен представител) в териториалната дирекция на НАП по регистрация на платеца на дохода или в ТД на НАП София, когато платецът не подлежи на регистрация.

За доходи под определени размери ДОПК предвижда облекчен ред за удостоверяване на основанията за прилагане на СИДДО (чл. 142, ал. 1 от ДОПК). Такива са случаите, при които размерът на дохода не надвишава 500 000 лв. през съответната данъчна година.

Извод: За да се приложи освобождаването от данък при източника по чл. 13, ал. 4 от СИДДО с Турция, чуждестранните лица следва да удостоверят основанията за прилагане на спогодбата по реда на чл. 135 - 142 от ДОПК, като при доходи над 500 000 лв. се подава искане по образец по чл. 137 от ДОПК, а при доходи до 500 000 лв. се прилага облекченият ред по чл. 142, ал. 1 от ДОПК.