Изх. № М-97-P-215
Дата: 05. 07. 2024 год.
ЗДДС, чл. 123а;
ЗДДС, § 1, т. 104, буква "б" от ДР на ЗДДС;
ЗДДС, § 1, т. 104, буква "з" от ДР на ЗДДС;
Регламент (EС) № 904/2010, чл. 24б.
ОТНОСНО: Задължения на доставчиците на платежни услуги да предоставят определена информация за трансграничните плащания на основание чл. 123а от глава дванадесета "а" "Общи задължения за доставчиците на платежни услуги" от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) (обн. ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 1 януари 2024 г.)
Във Ваше писмено запитване, заведено в Централно управление на Национална агенция за приходите (НАП) с вх. № М-97-Р-215............., молите за разяснение дали доставчик на платежни услуги (ДПУ), установен в Република България, в изпълнение на изискванията по чл. 123а от ЗДДС следва да предоставя информацията за трансграничните плащания по електронен път до НАП или до данъчната администрация на държавата членка на Европейския съюз (ЕС), в която е местонахождението на получателя за целите на чл. 123а, ал. 1 от закона или на платеца за целите на чл. 123а, ал. 2 от с.з.
За яснота сочите пример с клиент с местонахождение във Франция, който през съответното тримесечие е получил повече от 25 трансгранични плащания по сметка, открита при ДПУ, установен в България.
В допълнение уточнявате, че запитването касае .................. ЕАД (Дружеството) с адрес на управление в страната, което като ДПУ притежава лиценз за плащане в държавата по произход (България) и използва правилата за "упражняване на дейност в Европейското икономическо пространство въз основа на един лиценз" (passporting), за да предоставя платежни услуги в ЕС дори без физическо присъствие във всички държави членки. Акуайъринг е една от основните дейности на Дружеството, която представлява приемането и обработката на електронни плащания с кредитни и дебитни карти от името на търговци, получени чрез картовите схеми VISA и MASTERCARD. След обработка на плащанията към търговците Дружеството извършва изплащането на съответните суми веднъж седмично или според договореното с конкретния търговец. Съгласно изискванията Дружеството е длъжно да подава данни към Централната електронна система с информация за плащанията (CESOP) за всяко трансгранично плащане с карта, наредено от клиент към търговец. Например търговец, регистриран в държава членка на ЕС, извършва продажби чрез електронна търговия в друга държава членка. Онлайн плащанията се извършват през платежните сметки, издадени от Дружеството с BIC ............ Тези сметки се използват като алтернатива на традиционните банкови сметки за изпращане на изходящи преводи към други банки в ЕС и трети страни чрез използване на системата за онлайн плащания, нареждане на масови преводи, трансфер на средства между собствени сметки в различни валути и получаване или изпращане на средства от/към други търговци с платежни сметки, издадени от Дружеството.
В тази връзка поставяте следния въпрос:
В описания по-горе пример, когато за тримесечието броят на трансграничните плащания, получени от френския търговец-клиент на Дружеството, надхвърли прага от 25 бр., информацията за тях къде следва да бъде подадена: към НАП или към френската данъчна администрация?
Предвид изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба изразявам следното принципно становище по поставения от Вас въпрос:
С чл. 123а от създадената със Закона за изменение и допълнение на ЗДДС, обн. ДВ, бр. 102 от 23.12.2022 г., нова глава дванадесета "а" "Общи задължения на доставчиците на платежни услуги", в сила от 01.01.2024 г., се транспонират в националното законодателство разпоредбите на Директива (ЕС) 2020/284 на Съвета от 18 февруари 2020 г. за изменение на Директива 2006/112/ЕО по отношение на въвеждането на определени изисквания за доставчиците на платежни услуги (Директива 2020/284).
На основание чл. 123а, ал. 10 от ЗДДС доставчиците на платежни услуги предоставят информацията за трансграничните плащания от електронния регистър, който водят в изпълнение на ал. 1 и 2 от разпоредбата, не по-късно от последния ден на месеца, следващ календарното тримесечие, за което се отнася информацията. Информацията се предоставя по електронен път на Националната агенция за приходите (НАП), когато страната (Република България) е държава членка по произход на доставчика на платежни услуги или е приемаща държава. В § 1, т. 104, б. б) и з) от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДДС е регламентирано, че за целите на чл. 123а от закона "държава членка по произход" е тази по смисъла на § 1, т. 10 от ДР на Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС), а "приемаща държава членка" е тази по смисъла на § 1, т. 47 от ДР на ЗПУПС. "Държава членка по произход" според § 1, т. 10 от ДР на ЗПУПС е държавата членка на ЕС, в която се намира седалището на доставчика на платежни услуги, а когато доставчикът на платежни услуги няма седалище съгласно националното му право - държавата членка, в която се намира централното му управление, а "приемаща държава" според т. 47 от същия § на ДР на ЗПУПС е държава членка на ЕС, различна от държавата членка по произход, в която доставчикът на платежни услуги има клон или представител, или предоставя директно платежни услуги.
Разпоредбата на чл. 123а, ал. 10 от ЗДДС транспонира в националното законодателство разпоредбата на чл. 243б, параграф 4, б. "б" от Директива 2020/284, съгласно която регистърът се предоставя в съответствие с чл. 24б от Регламент (EС) № 904/2010 на държавата членка по произход на доставчика на платежни услуги или на приемащата държава, когато доставчикът на платежни услуги предоставя платежни услуги в държави членки, различни от държавата членка по произход.
С разпоредбата на чл. 123а, ал. 1, т. 1 от ЗДДС се въвежда задължение за ДПУ да предоставят информация за трансграничните плащания от електронния регистър, който водят, когато местонахождението на платеца е в друга държава членка на ЕС и местонахождението на получателя на трансграничното плащане е в страната, а чл. 123а, ал. 2, т. 1 от закона въвежда такова задължение за ДПУ - когато местонахождението на платеца е в страната, а местонахождението на получателя на трансграничното плащане е в трета страна или територия. Местонахождението на всеки от клиентите на ДПУ за целите на чл. 123а, ал. 1 и 2 от ЗДДС се определя по правилото, регламентирано в ал. 5 на цитираната разпоредба, когато при трансграничното плащане клиентът действа в качеството на платец, и по правилото, регламентирано в ал. 6 на същата, когато при трансграничното плащане клиентът действа в качеството на получател на трансгранично плащане.
Съгласно чл. 123а, ал. 5 от ЗДДС за целите на ал. 1 и 2 от разпоредбата за местонахождение на платеца се счита държавата членка, съответстваща на следните идентификатори:
1. IBAN на платежната сметка на платеца или всеки друг идентификатор, който недвусмислено определя и предоставя местонахождението на платеца, или когато не са налични такива идентификатори;
2. ВIC или всеки друг бизнес идентификационен код, който недвусмислено определя и предоставя местонахождението на доставчика на платежни услуги, действащ от името на платеца.
Докато съгласно чл. 123а, ал. 6 от ЗДДС за целите на ал. 1 и 2 от разпоредбата за местонахождение на получателя се счита държавата членка или третата страна или територия, съответстваща на следните идентификатори:
1. IBAN на платежната сметка на получателя или всеки друг идентификатор, който недвусмислено определя и предоставя местонахождението на получателя, или когато не са налични такива идентификатори;
2. ВIC или всеки друг бизнес идентификационен код, който недвусмислено определя и предоставя местонахождението на доставчика на платежни услуги, действащ от името на получателя.
При преценката на изискването относно това къде следва да се предоставят данните за трансграничните плащания от ДПУ, както и относно определяне на местонахождението на платеца и получателя препоръчвам да се запознаете с изготвените от Европейската комисия (EК)Насоки за докладване на данни за плащания от доставчици на платежни услуги и за предаване на информация за плащания на централната електронна система (CESOP), публикувани на интернет страниците на НАП и достъпна на адрес: https://nra.bg/wps/portal/nra/taxes/dds-pr-sdelki-v-ES/Podavane-na-danni-ot-dostavchicite-na-platejni-uslugi.
Цитираните Насоки за докладване служат за разясняване на правилата, уреждащи задълженията на ДПУ да предоставят информация за трансграничните плащания. Те обясняват какви са причините за въвеждане на задълженията за докладване, описват подробно обхвата на задължението за докладване, представят основните методи на плащане, които понастоящем се използват в ЕС за плащане при онлайн доставки на стоки и услуги, и поясняват елементите от данни, които ДПУ следва да докладват към CESOP. Насочени са както към ДПУ, които ще трябва да докладват данните в изпълнение на новите задължения, така и към държавите членки на ЕС, които ще трябва да събират данните и да ги предават на CESOP.
Под т. 3.1.1 в Насоките за докладване е включена Таблица с идентификатори за определяне на местоположението на платеца и получателя,в която са посочени идентификаторите или елементите на данните, съгласно които следва да се определя местоположението на платеца и получателя от ДПУ за основните използвани методи на плащане. В пояснителен текст към таблицата е указано, че няма ред за преференции, когато става въпрос за идентификатора, който да се използва (с изключение на задължението да се използва първо идентификаторът на платеца/получателя). Според ЕК това означава, че ако ДПУ разполага с данни за повече от един идентификатор и тези идентификатори указват различно местоположение на платеца или на получателя, той трябва да избере този от тях, който най-добре отразява местоположението на съответното лице.
В т. 4.4.1 Пряко предоставяне на платежни услуги в приемащите държави членки от Насоките за докладване е посочено, че доколкото предоставянето на платежни услуги на територията на ЕС подлежи на лицензионен режим (т.н паспортизация), то ДПУ трябва да спазват получения лиценз, за да определят къде предоставят платежни услуги. Дори когато съгласно получения лиценз ДПУ има право да предоставя пряко (без физическо присъствие) платежни услуги на територията на приемащата държава членка, той трябва да информира компетентния орган на тази държава членка, преди да започне да предоставя платежни услуги на нейна територия. Информацията за това подлежи на вписване в Регистър на доставчиците на платежни услуги, воден от компетентния орган на тази държава членка. Чрез този регистър и като използва информацията, налична в неговата клиентска база данни, ДПУ следва да може ясно да определи кои услуги се предоставят в тази приемаща държава членка.
Предвид гореизложеното, Дружеството като ДПУ, чиято държава членка по произход е Република България, е задължено да предоставя по електронен път на НАП информация от електронния регистър за трансгранични плащания, получени или наредени от негови клиенти, в качеството им съответно на получатели или на платци, с местонахождение в страната съгласно регламентираните правила (въз основа на приложимия идентификатор). Дружеството няма задължение да предоставя по електронен път на НАП информация за трансграничните плащания, получени или наредени от клиенти на дружеството с местонахождение, съгласно регламентираните правила, в друга държава членка на ЕС. За предоставените платежни услуги пряко (без физическо присъствие) на клиенти с местонахождение в други държави членки на ЕС за Дружеството би било налице задължение да предоставя информация за трансграничните плащания на данъчната администрация на държавата членки на ЕС, в която е местонахождението на съответния клиент, определено съгласно регламентираните правила за приложимия идентификатор. Това задължение може да бъде изведено от разпоредбите на Директива 2020/284, които всяка държава членка на ЕС е задължена да транспонира в националното си законодателство.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ВЕНЦИСЛАВА ПЕТКОВА/
В запитването се иска разяснение дали доставчик на платежни услуги (ДПУ), установен в Република България, при изпълнение на изискванията по чл. 123а от ЗДДС следва да предоставя информацията за трансграничните плащания по електронен път до Националната агенция за приходите (НАП) или до данъчната администрация на държавата членка на Европейския съюз (ЕС), в която е местонахождението на получателя за целите на чл. 123а, ал. 1 от закона или на платеца за целите на чл. 123а, ал. 2 от закона.
За илюстрация е посочен пример с клиент с местонахождение във Франция, който през съответното тримесечие е получил повече от 25 трансгранични плащания по сметка, открита при ДПУ, установен в България.
Уточнено е, че запитването касае ................. ЕАД (Дружеството) с адрес на управление в страната, което като ДПУ притежава лиценз за плащане в държавата по произход (България) и използва правилата за "упражняване на дейност в Европейското икономическо пространство въз основа на един лиценз" (passporting), за да предоставя платежни услуги в ЕС, включително без физическо присъствие във всички държави членки.
Акуайъринг е една от основните дейности на Дружеството и представлява приемане и обработка на електронни плащания с кредитни и дебитни карти от името на търговци, получени чрез картовите схеми VISA и MASTERCARD. След обработка на плащанията към търговците Дружеството извършва изплащането на съответните суми веднъж седмично или според договореното с конкретния търговец.
Посочено е, че съгласно изискванията Дружеството е длъжно да подава данни към Централната електронна система с информация за плащанията (CESOP) за всяко трансгранично плащане с карта, наредено от клиент към търговец.
Като пример е описана хипотеза, при която търговец, регистриран в държава членка на ЕС, извършва продажби чрез електронна търговия в друга държава членка. Онлайн плащанията се извършват през платежните сметки, издадени от Дружеството с BIC ............. Тези сметки се използват като алтернатива на традиционните банкови сметки за:
- изпращане на изходящи преводи към други банки в ЕС и трети страни чрез използване на системата за онлайн плащания;
- нареждане на масови преводи;
- трансфер на средства между собствени сметки в различни валути;
- получаване или изпращане на средства от/към други търговци с платежни сметки, издадени от Дружеството.
Въпрос: В описания по-горе пример, когато за тримесечието броят на трансграничните плащания, получени от френския търговец - клиент на Дружеството, надхвърли прага от 25 броя, информацията за тях къде следва да бъде подадена: към НАП или към френската данъчна администрация?
Предвид изложената фактическа обстановка и относимата нормативна уредба е изложено следното принципно становище.
С чл. 123а от новосъздадената глава дванадесета "а" "Общи задължения на доставчиците на платежни услуги" на ЗДДС (въведена със Закона за изменение и допълнение на ЗДДС, обн. ДВ, бр. 102 от 23.12.2022 г., в сила от 01.01.2024 г.) се транспонират в националното законодателство разпоредбите на Директива (ЕС) 2020/284 на Съвета от 18 февруари 2020 г. за изменение на Директива 2006/112/ЕО по отношение на въвеждането на определени изисквания за доставчиците на платежни услуги (Директива 2020/284).
Съгласно чл. 123а, ал. 10 от ЗДДС доставчиците на платежни услуги предоставят информацията за трансграничните плащания от електронния регистър, който водят в изпълнение на ал. 1 и 2 на същата разпоредба, не по-късно от последния ден на месеца, следващ календарното тримесечие, за което се отнася информацията. Информацията се предоставя по електронен път на НАП, когато страната (Република България) е държава членка по произход на доставчика на платежни услуги или е приемаща държава.
В § 1, т. 104, буква "б" и буква "з" от Допълнителните разпоредби на ЗДДС е предвидено, че за целите на чл. 123а от закона:
- "държава членка по произход" е тази по смисъла на § 1, т. 10 от ДР на Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС);
- "приемаща държава членка" е тази по смисъла на § 1, т. 47 от ДР на ЗПУПС.
Съгласно § 1, т. 10 от ДР на ЗПУПС "държава членка по произход" е държавата членка на ЕС, в която се намира седалището на доставчика на платежни услуги, а когато доставчикът на платежни услуги няма седалище съгласно националното му право - държавата членка, в която се намира централното му управление.
Съгласно § 1, т. 47 от ДР на ЗПУПС "приемаща държава" е държава членка на ЕС, различна от държавата членка по произход, в която доставчикът на платежни услуги има клон или представител, или предоставя директно платежни услуги.
Разпоредбата на чл. 123а, ал. 10 от ЗДДС транспонира в националното законодателство разпоредбата на чл. 243б, параграф 4, буква "б" от Директива 2020/284, съгласно която регистърът се предоставя в съответствие с чл. 24б от Регламент (ЕС) № 904/2010 на държавата членка по произход на доставчика на платежни услуги или на приемащата държава, когато доставчикът на платежни услуги предоставя платежни услуги в държави членки, различни от държавата членка по произход.
С разпоредбата на чл. 123а, ал. 1, т. 1 от ЗДДС се въвежда задължение за ДПУ да предоставят информация за трансграничните плащания от електронния регистър, който водят, когато местонахождението на платеца е в друга държава членка на ЕС и местонахождението на получателя на трансграничното плащане е в страната.
Съгласно чл. 123а, ал. 2, т. 1 от ЗДДС се въвежда задължение за ДПУ да предоставят информация за трансграничните плащания от електронния регистър, който водят, когато местонахождението на платеца е в страната, а местонахождението на получателя на трансграничното плащане е в трета страна или територия.
Местонахождението на всеки от клиентите на ДПУ за целите на чл. 123а, ал. 1 и 2 от ЗДДС се определя:
- по правилото на чл. 123а, ал. 5 от ЗДДС, когато при трансграничното плащане клиентът действа в качеството на платец;
- по правилото на чл. 123а, ал. 6 от ЗДДС, когато при трансграничното плащане клиентът действа в качеството на получател на трансгранично плащане.
Съгласно чл. 123а, ал. 5 от ЗДДС за целите на ал. 1 и 2 от разпоредбата за местонахождение на платеца се счита държавата членка, съответстваща на следните идентификатори:
- 1. IBAN на платежната сметка на платеца или всеки друг идентификатор, който недвусмислено определя и предоставя местонахождението на платеца, или когато не са налични такива идентификатори;
- 2. BIC или всеки друг бизнес идентификационен код, който недвусмислено определя и предоставя местонахождението на доставчика на платежни услуги, действащ от името на платеца.
Съгласно чл. 123а, ал. 6 от ЗДДС за целите на ал. 1 и 2 от разпоредбата за местонахождение на получателя се счита държавата членка или третата страна или територия, съответстваща на следните идентификатори:
- 1. IBAN на платежната сметка на получателя или всеки друг идентификатор, който недвусмислено определя и предоставя местонахождението на получателя, или когато не са налични такива идентификатори;
- 2. BIC или всеки друг бизнес идентификационен код, който недвусмислено определя и предоставя местонахождението на доставчика на платежни услуги, действащ от името на получателя.
При преценката на изискването относно това къде следва да се предоставят данните за трансграничните плащания от ДПУ, както и относно определяне на местонахождението на платеца и получателя, е посочено, че следва да се вземат предвид изготвените от Европейската комисия Насоки за докладване на данни по CESOP (текстът в становището е прекъснат).
Извод: Съгласно чл. 123а, ал. 10 от ЗДДС, във връзка с § 1, т. 104, буква "б" и буква "з" от ДР на ЗДДС и чл. 24б от Регламент (ЕС) № 904/2010, доставчикът на платежни услуги, за който Република България е държава членка по произход или приемаща държава, предоставя по електронен път информацията за трансграничните плащания на НАП, а не на данъчната администрация на друга държава членка.
