Изх. № 53-04-256/ 07.06.2023 г.
зддфл - ЧЛ.11, АЛ.1
зддфл - чл. 38, ал. 1, т. 2
зддфл - ЧЛ.73, АЛ.1 И АЛ.3
В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" e постъпило Ваше писмено запитване, прието , относно прилагането на разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица(ЗДДФЛ).
Съгласно изложеното в запитването, Вие работите по трудово правоотношение, а от м. февруари 2023 г. сключвате и втори трудов договор, за изпълнение на дейности по проект, със срок от 13.02.2023 до 30.11.2023 г. И по двата трудови договора работодателят удържа съответните данъци и осигурителни вноски (данък върху доходите, ДОО, ДЗПО в УПФ и вноски за здравно осигуряване).
Също така, получавате и доход от отдаване под наем на недвижим имот, за който с декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ за първо, второ и трето тримесечие на съответната година декларирате авансов данък.
За съответната година подавате и годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.
Отделно от посоченото дотук, сте изложили съвсем хипотетична обстановка, без да е изяснено дали касае Вас, при която е взето решение за разпределяне на дивидент от източник в България, но местното физическо лице, собственик на акциите, в чиято полза е разпределен доходът не е информирано за това решение и не е получило такъв доход нито в брой, нито по банков път.
Уточнявате, че сте запозната с разпоредбите на ЗДДФЛ, които касаят облагането и декларирането на доходи от дивиденти в полза на физически лица от източник в България и по конкретно чл. 38, ал. 2, чл. 46 и чл. 55 от ЗДДФЛ. Разбирате от посочените разпоредби, че местно физическо лице, получател на доход от дивидент от източник в България няма задължение да определя и внася данък, както и да декларира този доход. Това задължение е на предприятието - платец на дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието, през което е взето решението за разпределяне на дивидент.
Във връзка с изложеното поставяте следните въпроси:
1. Освен в годишната данъчна декларацияпо чл. 50 от ЗДДФЛ за 2023 г., която ще подадете до 30 април 2024 г., предвидени ли са в ЗДДФЛ други задължения относно доходите по втория трудов договор?
2. Кога се счита за придобит от физическото лице дохода от дивидент от източник в България?
Предвид изложеното, съобразявайки относимата нормативна уредба по зададените от Вас въпроси, изразявам следното принципно становище:
По първи въпрос:
Местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина.
Същите са задължени да подават годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, за придобитите доходи от страната и чужбина.
Посочвате, че имате доходи от трудови правоотношения при основен работодател и допълнителен такъв, както и доходи от наем на недвижим имот. Наясно сте със задълженията си по чл. 50 и чл. 55 от ЗДДФЛ. Интересувате се дали имате други ангажименти във връзка със сключения втори трудов договор.
Съгласно на чл. 49, ал. 2 от ЗДДФЛ в случай, че работникът или служителят през данъчната година има или е имал трудов договор за допълнителен труд при друг работодател или е имал основно трудово правоотношение при друг работодател, работодателят по ал. 1 включва придобития при другия работодател доход при изчисляване на годишната данъчна основа и определя годишния размер на данъка, ако работникът/служителят му предостави служебна бележка по чл. 45 от ЗДДФЛ от другия работодател.
Законодателят е предоставил възможност работникът/служителят по негова преценка да предостави информация на основния си работодател, когато през годината е имал и други доходи по трудови правоотношения, с цел включването и на тези доходи при изчисляването на годишната данъчна основа, която се прави от основният работодател към 31 декември на съответната година, на основание чл. 49, ал. 1 от ЗДДФЛ. Предвид това, че Вие имате и други доходи подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа, за които, на основание чл. 50 от ЗДДФЛ, следва да подадете ГДД, в която ще посочите и придобитите облагаеми доходи по двете трудови правоотношения, дори и да не представите служебна бележка, и основният работодател да не може да извърши определяне на годишния размер на данъка като включи съответния доход, това няма да промени размера на Вашето задължени, и няма да противоречи на въведените в ЗДДФЛ норми.
По втори въпрос:
Предвид изложената в запитването хипотеза, изразявам само принципно становище.
Облагането на физическите лица е уредено с разпоредбите на ЗДДФЛ и е съобразено с вида на съответния доход. В зависимост от източника, видовете доходи са определени в чл. 10, ал. 1. В т. 6 на разпоредбата са посочени доходи от източници по чл. 35, както и доходи, облагаеми с окончателни данъци по този закон.
Данъчното третиране на доходите от дивиденти в полза на физически лица е уредено в ЗДДФЛ, като по смисъла на този закон "дивидент" е:
а) доход от акции;
б)доход от дялови участия, включително от неперсонифицирани дружества и от други права, третирани като доходи от акции;
в) скрито разпределение на печалбата.
Предвид разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗДДФЛ дивидентите, разпределени в полза на местни физически лица, се облагат с окончателен данък, който се определя върху брутната сума, определена с решението за разпределяне на дивидент. Съгласно чл. 46, ал. 3 и чл. 65, ал. 2 от ЗДДФЛ ставката на окончателния данък е в размер на 5 на сто и се удържа и внася от предприятието - платец на дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието, през което е взето решението за разпределяне на дивидент.Обръщам внимание, че законодателят е обвързал дължимостта на окончателният данък върху дохода от дивидент с вземането на решението за разпределяне на същия, а не с реалното получаване на дохода от физическото лице. В същия срок, на основание чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ, дружеството е задължено да подаде декларация за дължимия данък.
Друго задължение на предприятието - платец е подаването до 28 февруари на следващата календарна година на справка по образец за изплатените през годината доходи и за удържаните през годината данък и задължителни осигурителни вноски (чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ). Текстът на чл. 73, ал. 3 от ЗДДФЛ посочва, че доходите по чл. 38, ал. 1, т. 2 от с. з. се включват в справката по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ за данъчната година, през която е взето решението за разпределяне на дивидента.
По отношение придобиването на дохода от дивидент от физическото лице е приложима общата норма на чл. 11, ал. 1 от ЗДДФЛ, доколкото не е предвидено друго в този закон. Доходът се смята за придобит на датата на:
* плащането - при плащане в брой;
* заверяването на сметката на получателя на дохода или получаването на чека - при безналично плащане;
* получаването на престацията - за непаричен доход.
Освен това в разпоредбата на чл. 11, ал. 3 от ЗДДФЛ изрично е посочено, че доходът се смята за придобит от физическото лице и когато по негово нареждане или по споразумение между него и платеца плащането или престацията са получени от трето лице. За определяне датата на придобиване се прилагат ал. 1 и 2.
Обръщам внимание, че чрез електронните си услуги НАП дава дистанционен достъп на гражданите, при притежание на квалифициран електронен подпис (КЕП) или персонален идентификационен код (ПИК), до най-често използваните справки, документи и др. услуги, без да посещават офис на НАП. Сред електронните услуги има справка за актуалното състояние на данните, декларирани със справка за изплатени доходи (трудови и различни от трудови) и за удържаните данък и задължителни осигурителни вноски, чрез която физическите
лица имат възможност да проверяват дали за тях има подадени данни за изплащани доходи по трудови и различни от трудови правоотношения, от предприятия и от самоосигуряващи се лица.
Доходите от дивиденти, разпределени от местни юридически лица, не се декларират от физическите лица, които са ги получили в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ. Със Закон за изменение и допълнение (ЗИД) на ЗДДФЛ (Обн., ДВ, бр.102/23.12.2022 г.) е променен чл. 50а от закона, като е създадена правна възможност местните физически лица да декларират тези доходи по желание. Тъй като промяната е в сила от 01.01.2023 г. тази възможност ще се прилага за доходи, облагаеми с окончателен данък (в т.ч. и доходи от дивиденти), придобити след тази дата. Иначе казано, въпросните доходи ще е възможно да се декларират за първи път с годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2023 г., от 10 януари 2024 г. до 30.04.2024 г., съгласно чл. 53, ал. 1 от ЗДДФЛ.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс(ДОПК) се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
В запитването е изложено, че работите по трудово правоотношение, а от месец февруари 2023 г. сключвате и втори трудов договор за изпълнение на дейности по проект със срок от 13.02.2023 г. до 30.11.2023 г. По двата трудови договора работодателят удържа дължимите данъци и осигурителни вноски - данък върху доходите, вноски за държавно обществено осигуряване, допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд и здравноосигурителни вноски.
Получавате и доход от отдаване под наем на недвижим имот, за който подавате декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ за първо, второ и трето тримесечие на съответната година за дължимия авансов данък. За съответната година подавате и годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.
Допълнително е изложена хипотетична обстановка, без да е уточнено дали се отнася до Вас, при която е взето решение за разпределяне на дивидент от източник в България, но местното физическо лице - собственик на акциите, в чиято полза е разпределен доходът, не е информирано за това решение и не е получило дохода нито в брой, нито по банков път.
Посочвате, че сте запозната с разпоредбите на ЗДДФЛ относно облагането и декларирането на доходи от дивиденти в полза на физически лица от източник в България, по-конкретно чл. 38, ал. 2, чл. 46 и чл. 55 от ЗДДФЛ. От тези разпоредби разбирате, че местно физическо лице - получател на доход от дивидент от източник в България, няма задължение да определя и внася данък, както и да декларира този доход. Това задължение е на предприятието - платец на дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието, през което е взето решението за разпределяне на дивидент.
Във връзка с изложеното поставяте следните въпроси:
Въпрос 1: Освен в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2023 г., която ще подадете до 30 април 2024 г., предвидени ли са в ЗДДФЛ други задължения относно доходите по втория трудов договор?
Въпрос 2: Кога се счита за придобит от физическото лице доходът от дивидент от източник в България?
По първи въпрос
Местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина и са задължени да подават годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за придобитите доходи от страната и чужбина.
Посочвате, че имате доходи от трудови правоотношения при основен работодател и допълнителен работодател, както и доходи от наем на недвижим имот, и че сте наясно със задълженията си по чл. 50 и чл. 55 от ЗДДФЛ. Интересувате се дали имате други ангажименти във връзка със сключения втори трудов договор.
Съгласно чл. 49, ал. 2 от ЗДДФЛ, когато работникът или служителят през данъчната година има или е имал трудов договор за допълнителен труд при друг работодател или е имал основно трудово правоотношение при друг работодател, работодателят по ал. 1 включва придобития при другия работодател доход при изчисляване на годишната данъчна основа и определя годишния размер на данъка, ако работникът/служителят му предостави служебна бележка по чл. 45 от ЗДДФЛ от другия работодател.
Законодателят е предоставил възможност работникът/служителят по негова преценка да предостави информация на основния си работодател, когато през годината е имал и други доходи по трудови правоотношения, с цел включването и на тези доходи при изчисляването на годишната данъчна основа, която се формира от основния работодател към 31 декември на съответната година на основание чл. 49, ал. 1 от ЗДДФЛ.
Предвид това, че имате и други доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа, за които на основание чл. 50 от ЗДДФЛ следва да подадете годишна данъчна декларация, в която ще посочите и придобитите облагаеми доходи по двете трудови правоотношения, дори и да не представите служебна бележка и основният работодател да не може да извърши определяне на годишния размер на данъка, като включи съответния доход, това няма да промени размера на Вашето задължение и няма да противоречи на въведените в ЗДДФЛ норми.
Извод: Освен подаването на годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, не възникват други задължения за Вас по ЗДДФЛ, свързани със сключения втори трудов договор, като непредоставянето на служебна бележка по чл. 45 от ЗДДФЛ на основния работодател не променя размера на данъчното Ви задължение и не противоречи на закона.
По втори въпрос
Предвид изложената в запитването хипотеза се изразява принципно становище.
Облагането на физическите лица е уредено в ЗДДФЛ и е съобразено с вида на съответния доход. В зависимост от източника, видовете доходи са определени в чл. 10, ал. 1. В т. 6 на тази разпоредба са посочени доходи от източници по чл. 35, както и доходи, облагаеми с окончателни данъци по този закон.
Данъчното третиране на доходите от дивиденти в полза на физически лица е уредено в ЗДДФЛ. По смисъла на закона "дивидент" е:
- доход от акции;
- доход от дялови участия, включително от неперсонифицирани дружества и от други права, третирани като доходи от акции;
- скрито разпределение на печалбата.
Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗДДФЛ дивидентите, разпределени в полза на местни физически лица, се облагат с окончателен данък, който се определя върху брутната сума, определена с решението за разпределяне на дивидент.
Съгласно чл. 46, ал. 3 и чл. 65, ал. 2 от ЗДДФЛ ставката на окончателния данък е 5 на сто и се удържа и внася от предприятието - платец на дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието, през което е взето решението за разпределяне на дивидент. Законодателят е обвързал дължимостта на окончателния данък върху дохода от дивидент с вземането на решението за разпределяне на дивидента, а не с реалното получаване на дохода от физическото лице.
В същия срок, на основание чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ, дружеството е задължено да подаде декларация за дължимия данък.
Друго задължение на предприятието - платец е подаването до 28 февруари на следващата календарна година на справка по образец за изплатените през годината доходи и за удържаните през годината данък и задължителни осигурителни вноски - чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ. Съгласно чл. 73, ал. 3 от ЗДДФЛ доходите по чл. 38, ал. 1, т. 2 от закона се включват в справката по чл. 73, ал. 1 за данъчната година, през която е взето решението за разпределяне на дивидента.
По отношение на придобиването на дохода от дивидент от физическото лице е приложима общата норма на чл. 11, ал. 1 от ЗДДФЛ, доколкото не е предвидено друго в закона. Съгласно тази разпоредба доходът се смята за придобит на датата на:
- плащането - при плащане в брой;
- заверяването на сметката на получателя на дохода или получаването на чека - при безналично плащане;
- получаването на престацията - за непаричен доход.
Съгласно чл. 11, ал. 3 от ЗДДФЛ доходът се смята за придобит от физическото лице и когато по негово нареждане или по споразумение между него и платеца плащането или престацията са получени от трето лице. За определяне датата на придобиване се прилагат ал. 1 и 2.
Чрез електронните си услуги НАП предоставя дистанционен достъп на гражданите, при наличие на квалифициран електронен подпис или персонален идентификационен код, до често използвани справки, документи и други услуги, без посещение в офис на НАП. Сред тези електронни услуги е справка за актуалното състояние на данните, декларирани със справка за изплатени доходи (трудови и различни от трудови) и за удържаните данък и задължителни осигурителни вноски, чрез която физическите лица могат да проверяват дали за тях има подадени данни за изплащани доходи по трудови и различни от трудови правоотношения от предприятия и от самоосигуряващи се лица.
Доходите от дивиденти, разпределени от местни юридически лица, не се декларират от физическите лица, които са ги получили, в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.
Извод: Доходът от дивидент от източник в България се счита за придобит от физическото лице по правилата на чл. 11, ал. 1 и ал. 3 от ЗДДФЛ - към датата на плащането (в брой), заверяването на сметката или получаването на чека (при безналично плащане), съответно получаването на престацията (за непаричен доход), включително когато плащането или престацията са получени от трето лице по нареждане или по споразумение с физическото лице, като дължимостта на окончателния данък е обвързана с датата на решението за разпределяне на дивидента, а не с реалното му получаване.
