НАП: Документална обоснованост и данъчно третиране при изкупуване на лични вещи от ЕООД по ЗКПО и ЗДДФЛ

R

3_192/08.02.2023 г.

ЗКПО, чл. 26, т. 2;

ЗСч, чл. 6, ал. 1;

ЗДДФЛ, чл. 13, ал. 1, т. 2;

ЗДДФЛ, чл. 13, ал. 5;

ЗДДФЛ, чл. 50а;

ЗДДФЛ, чл. 52, ал. 1, т. 3;

ЗДДФЛ, чл. 73, ал. 1

ОТНОСНО: Данъчно третиране на изкупени от дружеството лични вещи на физическо лице по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) и Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)

Според изложеното в писменото запитване, физическо лице възнамерява да продава личните си вещи чрез дружество ЕООД, на което е едноличен собственик и управител.

Предвид горното се поставя въпроса може ли и с какъв първичен документ е удачно да се удостоверят наличностите на придобитите активи в дружеството, за да бъдат правилно осчетоводени?

При така изложената непълна фактическа обстановка, с оглед разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО, обн. ДВ бр. 105/2006 г., посл. изм. ДВ бр. 104/2022 г.) и на ЗДДФЛ (обн. ДВ, бр. 95/2006 г., посл. изм. и доп. ДВ, бр.102/2022г.) e изразено следното принципно становище:

Предвид изложената фактическа обстановка и допълнително направеното уточнение стана ясно, че в случая ще бъде извършена покупко-продажба на лични вещи между физическо лице и юридическо лице ЕООД, на което физическото лице е управител. С оглед на тези обстоятелства са налице два самостоятелни данъчни субекта, които за, осъществяване на стопанската им дейност могат да встъпват в различни по вид правоотношения. Какви ще бъдат те, ще зависи единствено от волята на двата субекта. Двата субекта са данъчно задължени лица по различни данъчни закони: физическото лице е задължено по ЗДДФЛ, а юридическото лице е данъчно задължено по ЗКПО. Между юридическото лице ЕООД и физическото лице може да се сключи договор за изкупуване на личните вещи. Едва след придобиването /покупката/ на вещите от физическото лице, дружеството може да ги продаде и да отчете оборот /приход/ от продажбата.

Поставеният въпрос относно вида на първичния документ за документиране на изкупените вещи е свързан с прилагане разпоредбата на чл. 26, т. 2 от ЗКПО, съгласно която не се признават за данъчни цели разходите, които не са документално обосновани по смисъла на този закон. По отношение на документалната обоснованост за целите на признаването на даден счетоводен разход за данъчни цели в чл. 10 от ЗКПО се съдържат изрични разпоредби, които се базират на изискванията на Закона за счетоводството (ЗСч). По силата на чл. 10, ал. 1 от ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла наЗСч,отразяващ вярно стопанската операция. В ал. 2 от същата разпоредба се доуточнява, че счетоводен разход се признава за данъчни цели и когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по ЗСч, при условие че за липсващата информация са налице документи, които я удостоверяват.

Първичният счетоводен документ следва да съдържа информацията, посочена в чл. 6, ал. 1 от ЗСч, в т.ч. предмет, натурално и стойностно изражение на стопанската операция.

В разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗСч е постановено, че първичният счетоводен документ, адресиран до външен получател, съдържа най-малко следната информация:

1. наименование и номер на документа, съдържащ само арабски цифри;

2. дата на издаване;

3. наименование или име, адрес и единен идентификационен код от Търговския регистър или единен идентификационен код по Булстат или единен граждански номер или личен номер на чужденец на издателя и получателя;

4. предмет, натурално и стойностно изражение на стопанската операция.

Освен това, за правилното формиране стойността на стоките /лични вещи/, закупени от физическото лице, както и за последващата им продажба, от дружеството следва да бъдат спазени изискванията за оценяването и признаването на активи, пасиви, приходи и разходи във финансовите отчети регламентирани в Национални счетоводни стандарти /НСС/ - общи разпоредби. Според общите разпоредби на НСС дадена позиция следва да се признае във финансовите отчети, ако тя има цена на придобиване или друга стойност, надеждно оценена. Оценяването включва избор на базата на оценяване. Базите за оценяване могат да са: цена на придобиване, себестойност или справедлива стойност.

За дружеството цената на придобиване на закупените лични вещи е цената, включваща покупната стойност плюс преките разходи по придобиването. В цената на придобиване не се включват възстановимите данъци, търговски отстъпки или рабати, както и други непреки разходи, свързани с придобиването.

В общите разпоредби на НСС е регламентирано, че разходите, произтичащи от балансовата стойност на продадени активи, се признават в отчета за приходи и разходи, при спазване на принципа за съпоставимост на разходите и приходите.

При отчитането на закупените стоки и продажбите им от дружеството, следва да се имат предвид и разпоредбите на счетоводни стандарти - СС № 2 "Отчитане на стоково-материалните запаси" и СС № 18 "Приходи".

С оглед пълнотата на изложението е необходимо да посочим, че за физическото лице, придобило доход от продажбата на личните вещи е приложима нормата на чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ съгласно която облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закона. Според общите правила на ЗДДФЛ не са облагаеми доходите от продажба или замяна на движимо имущество, с изключение на случаите, изброени в б. "а" - "г" на чл. 13, ал. 1, т. 2 от ЗДДФЛ. От друга страна това освобождаване не касае доходите от дейност като търговец по смисъла на ТЗ, включително като едноличен търговец /чл. 13, ал. 5 от ЗДДФЛ/.

Предвид цитираните данъчни норми, продажбите на лични вещи от лице, което не е търговец, в случая биха могли да се третират като освободен от облагане доход, доколкото същите не попадат сред изключенията, изброени в чл. 13, ал. 1, т. 2 от ЗДДФЛ.

На основание чл. 52, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ необлагаемите доходи не подлежат на деклариране в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.

Съгласно чл. 50а от ЗДДФЛ, местните физически лица могат да декларират в годишната данъчна декларация по чл. 50 придобитите през годината доходи, които са освободени от облагане по силата на този закон, придобитите доходи, облагаеми с окончателен данък по чл. 38, полученото имущество по наследство, завет и дарение, както и полученото имущество с възстановено право на собственост по реда на нормативен акт.

При условие, че лицето желае да декларира придобитите доходи, освободени от облагане на основание чл. 13 от ЗДДФЛ, същото може да попълни Приложение № 13 (образец 2013) на ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ. Издаването на документ за извършена продажба на лични вещи е доказателство и за вида на дохода, а именно, че същият е освободен от облагане по реда на закона.

Следва да се отбележи, че за изплатените суми на физическото лице от продажбата на лични вещи, за ЕООД възниква задължение за включване на тези суми в справка по образец за изплатени доходи на физическите лица за данъчната година, изготвяна на основание чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ, с оглед разпоредбата на т. 3 от същата норма.

В заключение следва да се има предвид, че настоящото становище е принципно при посочената в запитването непълна фактическа обстановка. В случай, че в производство по ДОПК бъде установена различна фактическа обстановка, е възможно да има различно данъчно третиране на посочените доходи.