Изх. № 26-Н-167#1
Дата:21.01.2021 г.
СИДДО с Израел,
ДОПК, чл. 135-142, чл. 275а
ОТНОСНО:Постъпило запитване във връзка с прилагане наСпогодбата за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО) между Република България и Република Израел
В дирекция СИДДО при ЦУ на НАП е постъпило Ваше запитване с вх. № 26-Н -167/...2020 г., касаещо удостоверяване на качеството местно лице по смисъла на СИДДО с Израел.
Съгласно представената фактическа обстановка, българското дружество "Х" ЕООД, ЕИК ..., е получател на софтуерни и консултантски услуги по разработване на софтуерни приложения, като понастоящем започва да работи с "У" ЕТ, регистриран в Израел. Към Вашето запитване прилагате преводи на удостоверение за авансово данъчно плащане, удостоверение за едноличен търговец и разрешение за управление на счетоводни книги и записи според Закона за публичните финанси на Израел, издадени на "У" ЕТ от данъчната администрация на Израел.
Въз основа на така изложената фактическа обстановка, Вие желаете да получите отговор на въпроса дали приложените към запитването документи биха могли да послужат за удостоверение, че получателят на дохода - "У" ЕТ, е местно лице по смисъла на конкретната СИДДО, като в случай че същите не са достатъчни, желаете да Ви бъде указано какви доказателства е необходимо да бъдат представени.
Във връзка с поставения въпрос и на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенцияза приходите (ЗНАП), Ви уведомявам следното:
По същество поставеният въпрос е свързан с процедурата по прилагане на СИДДО и предоставянето на данъчни облекчения на чуждестранни лица на това основание за доходите, които те реализират от източник в страната. Процедурата по прилагане на СИДДО е уредена в Глава шестнадесета, Раздел III, чл. 135-142 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Съгласно разпоредбата на чл. 136 от ДОПК, след възникване на данъчно задължение за доход от източник в страната, чуждестранното лице следва да удостовери, че:
- е местно лице на другата държава по смисъла на съответната СИДДО;
- е притежател на дохода от източник в България;
- не притежава място на стопанска дейност или определена база на територията на България, с които съответният доход е действително свързан;
- са изпълнени особените изисквания за прилагане на СИДДО или отделни нейни разпоредби по отношение на определени в самата СИДДО лица, когато такива изисквания се съдържат в съответната СИДДО.
Между Република България и Правителството на държавата Израел е налице СИДДО (обн. ДВ. бр. 6 от 21.01.2003г., в сила от 31.12.2002 г.), която може да бъде приложена след като от страна на чуждестранното лице бъдат представени доказателства, удостоверяващи изпълнението на посочените по-горе обстоятелства.
Съгласно разпоредбата на чл. 137, ал. 2 от ДОПК, обстоятелството че получателят на дохода от източник в страната е местно лице на другата държава (Израел) следва да бъде удостоверено от чуждестранната данъчна администрация в искането по ал. 1 или съобразно обичайната ѝ практика. Следователно качеството местно лице за целите на СИДДО с Израел, може да бъде доказано чрез представяне на удостоверение, издадено от израелската данъчна администрация, от което е видно, че получателят на дохода е местно лице по смисъла на СИДДО с Израел за съответната година, през която е реализиран доходът. В тази връзка следва да имате предвид, че приложените преводи на документи към запитването - удостоверение за авансово данъчно плащане и удостоверение за едноличен търговец, не могат да послужат за тази цел. За доказване изпълнението на посоченото условие е необходимо от страна на "У" ЕТ да бъде представено удостоверение от израелската данъчна администрация, че същият е местно лице по смисъла на СИДДО с Израел за годината, през която е реализиран доходът с платец "Х" ЕООД.
В допълнение към горното, освен удостоверение за местно лице и доказателства за вида и размера на доходите, с оглед прилагането на СИДДО с Израел е необходимо да бъде представена и декларация от страна на Вашия контрагент, че именно той е притежател на доходите и че не разполага с определена база/място на стопанска дейност в България - чл. 137, ал. 3 вр. с чл. 136, т. 2 и 3 от ДОПК. Към образеца на искане за прилагане на СИДДО, който се намира в раздел "Международни дейности, Прилагане на СИДДО" на официалната интернет страница на НАП - www.nap.bg, могат да бъдат намерени двуезични образци (на български и на английски език) на удостоверение за местно лице и декларацията от получателя на дохода.
Редът за удостоверяване на основанията за прилагане на съответната СИДДО е различен в зависимост от размера на реализираните доходи от източник в страната. Съгласно чл. 142, ал. 1 от ДОПК, ако общият размер на доходите с източник в България, начислени в полза на чуждестранното лице, не надвишава 500 000 лв. годишно, обстоятелствата по чл. 136 от ДОПК се удостоверяват пред платеца на дохода, който съхранява представените доказателства и ги представя при бъдещо контролно производство. В този случай дружеството-платец на доходите е задължено да подаде декларация по чл. 142, ал. 5 от ДОПК, в която да посочи чуждестранното лице, размера на доходите и на предоставените данъчни облекчения. Декларацията се подава в срок до 31 март на следващата календарна година, през която е реализиран доходът. В случай, че общият размер на реализираните доходи с източник от България надвиши 500 000 лв. в рамките на данъчната година, основанията за прилагане на СИДДО по отношение на общия размер на доходите се удостоверяват пред орган по приходите по реда на чл. 137 - 139 от ДОПК с подаване на искане по образец.
Моля да имате предвид също така, че съгласно разпоредбата на чл. 275а от ДОПК, в сила от 01.01.2021 г., е предвидена санкция при неспазване на задълженията на лицата да внесат данък при източника в установения срок за внасяне на данъка, както и при при внасяне на данък в по-малък размер, без да са удостоверени по надлежния ред основанията за прилагане на СИДДО.
В дирекция "СИДДО" при ЦУ на НАП е постъпило запитване, свързано с прилагането на Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане между Република България и Република Израел, относно удостоверяване на качеството "местно лице" по смисъла на тази спогодба.
Съгласно изложената фактическа обстановка, българското дружество "Х" ЕООД, ЕИК ..., е получател на софтуерни и консултантски услуги по разработване на софтуерни приложения и започва да работи с "У" ЕТ, регистриран в Израел. Към запитването са приложени преводи на следните документи, издадени на "У" ЕТ от данъчната администрация на Израел:
- удостоверение за авансово данъчно плащане;
- удостоверение за едноличен търговец;
- разрешение за управление на счетоводни книги и записи според Закона за публичните финанси на Израел.
Въз основа на тази фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Въпрос: Дали приложените към запитването документи могат да послужат като удостоверение, че получателят на дохода "У" ЕТ е местно лице по смисъла на СИДДО между Република България и Република Израел, и ако не са достатъчни - какви доказателства следва да бъдат представени?
На основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите се излага следното становище.
1. Общи правила за прилагане на СИДДО и изисквания по ДОПК
Поставеният въпрос е свързан с процедурата по прилагане на СИДДО и предоставянето на данъчни облекчения на чуждестранни лица за доходите, които те реализират от източник в България. Процедурата по прилагане на СИДДО е уредена в глава шестнадесета, раздел III, чл. 135 - 142 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Съгласно чл. 136 от ДОПК, след възникване на данъчно задължение за доход от източник в страната, чуждестранното лице следва да удостовери, че:
- е местно лице на другата държава по смисъла на съответната СИДДО;
- е притежател на дохода от източник в България;
- не притежава място на стопанска дейност или определена база на територията на България, с които съответният доход е действително свързан;
- са изпълнени особените изисквания за прилагане на СИДДО или отделни нейни разпоредби по отношение на определени в самата СИДДО лица, когато такива изисквания се съдържат в съответната СИДДО.
Между Република България и Правителството на държавата Израел е сключена СИДДО (обн. ДВ, бр. 6 от 21.01.2003 г., в сила от 31.12.2002 г.), която може да бъде приложена, след като чуждестранното лице представи доказателства за изпълнение на посочените обстоятелства.
Извод: За прилагане на СИДДО с Израел чуждестранното лице трябва да удостовери всички обстоятелства по чл. 136 от ДОПК, включително качеството "местно лице", притежанието на дохода, липсата на място на стопанска дейност/определена база в България и евентуални специални изисквания по самата спогодба.
2. Удостоверяване на качеството "местно лице" по СИДДО с Израел
Съгласно чл. 137, ал. 2 от ДОПК, обстоятелството, че получателят на дохода от източник в страната е местно лице на другата държава (Израел), следва да бъде удостоверено от чуждестранната данъчна администрация в искането по ал. 1 или съобразно обичайната ѝ практика.
От това следва, че качеството "местно лице" за целите на СИДДО с Израел може да бъде доказано чрез представяне на удостоверение, издадено от израелската данъчна администрация, от което да е видно, че получателят на дохода е местно лице по смисъла на СИДДО с Израел за съответната година, през която е реализиран доходът.
В тази връзка се посочва, че приложените към запитването преводи на документи - удостоверение за авансово данъчно плащане и удостоверение за едноличен търговец - не могат да послужат за удостоверяване на качеството "местно лице" по смисъла на СИДДО.
За доказване изпълнението на това условие е необходимо "У" ЕТ да представи удостоверение от израелската данъчна администрация, че е местно лице по смисъла на СИДДО с Израел за годината, през която е реализиран доходът с платец "Х" ЕООД.
Извод: Приложените документи (удостоверение за авансово данъчно плащане и удостоверение за едноличен търговец) не са достатъчни за доказване на качеството "местно лице" по СИДДО с Израел; необходимо е специално удостоверение от израелската данъчна администрация, че "У" ЕТ е местно лице по смисъла на СИДДО за съответната година.
3. Допълнителни изисквания - декларация и доказателства за доходите
В допълнение към удостоверението за местно лице и доказателствата за вида и размера на доходите, за прилагане на СИДДО с Израел е необходимо да бъде представена и декларация от контрагента, че:
- той е притежател на доходите;
- не разполага с определена база/място на стопанска дейност в България.
Това изискване произтича от чл. 137, ал. 3 във връзка с чл. 136, т. 2 и 3 от ДОПК.
Към образеца на искане за прилагане на СИДДО, публикуван в раздел "Международни дейности, Прилагане на СИДДО" на официалната интернет страница на НАП - www.nap.bg, са налични двуезични образци (на български и английски език) на удостоверение за местно лице и на декларацията от получателя на дохода.
Извод: Освен удостоверение за местно лице и доказателства за вида и размера на доходите, задължително се представя декларация от "У" ЕТ, че е притежател на доходите и че не разполага с определена база/място на стопанска дейност в България, като за целта могат да се използват двуезичните образци на НАП.
4. Ред за удостоверяване на основанията за прилагане на СИДДО според размера на доходите
Редът за удостоверяване на основанията за прилагане на съответната СИДДО зависи от общия размер на реализираните доходи от източник в страната.
Съгласно чл. 142, ал. 1 от ДОПК, ако общият размер на доходите с източник в България, начислени в полза на чуждестранното лице, не надвишава 500 000 лв. годишно, обстоятелствата по чл. 136 от ДОПК се удостоверяват пред платеца на дохода. Платецът съхранява представените доказателства и ги представя при бъдещо контролно производство.
В този случай дружеството - платец на доходите е задължено да подаде декларация по чл. 142, ал. 5 от ДОПК, в която посочва чуждестранното лице, размера на доходите и размера на предоставените данъчни облекчения. Декларацията се подава в срок до 31 март на следващата календарна година, през която е реализиран доходът.
Когато общият размер на реализираните доходи с източник от България надвиши 500 000 лв. в рамките на данъчната година, основанията за прилагане на СИДДО по отношение на общия размер на доходите се удостоверяват пред орган по приходите по реда на чл. 137 - 139 от ДОПК с подаване на искане по образец.
Извод: При доходи до 500 000 лв. годишно обстоятелствата по чл. 136 от ДОПК се удостоверяват пред платеца, който съхранява документите и подава декларация по чл. 142, ал. 5 от ДОПК до 31 март на следващата година; при доходи над 500 000 лв. основанията за прилагане на СИДДО се удостоверяват пред орган по приходите с искане по чл. 137 - 139 от ДОПК.
5. Санкции при неспазване на реда за внасяне на данък при източника
Съгласно чл. 275а от ДОПК, в сила от 01.01.2021 г., е предвидена санкция при неспазване на задълженията на лицата да внесат данък при източника в установения срок за внасяне на данъка, както и при внасяне на данък в по-малък размер, без да са удостоверени по надлежния ред основанията за прилагане на СИДДО.
Извод: При невнасяне или внасяне в по-малък размер на данък при източника, без надлежно удостоверени основания за прилагане на СИДДО, се прилага санкцията по чл. 275а от ДОПК.
