Изх. №94-00-157/04.01.2424 г.
ЗДДФЛ - чл. 22в
Съгласно изложената в запитването фактическа обстановка в "ХХХ" ЕООД има назначени по трудов договор лица от трети странни (Русия, Украйна, Турция и др.). Лицата са с издадена синя карта и разрешение за работа за три години. Установени са за данъчни цели в България, където се облагат и осигуряват. Имат адресна регистрация в България и пребивават в страната повече от 180 дни в годината.
Във връзка с изложеното, поставяте следния въпрос:
Имат ли право лицата, за които е отправено питането да ползват данъчно облекчение за деца по чл. 22в от ЗДДФЛ?
Предвид гореизложеното, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното принципно становище:
На основание чл. 22в, ал. 3 от ЗДДФЛ данъчното облекчение за деца се ползва от местно физическо лице или от чуждестранно физическо лице, което е установено за данъчни цели в държава - членка на Европейския съюз (ЕС) или в друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП), което към 31 декември на данъчната година е:
1. родител, който не е лишен от родителски права, и при условие че:
а) детето не е настанено извън семейството, и
б) не е учредено попечителство или настойничество, или
2. настойник или попечител - в случаите на настойничество или попечителство, или
3. член на семействата на роднини или близки - в случаите, когато детето е настанено за срок не по-кратък от 6 месеца при роднини или близки по смисъла на Закона за закрила на детето (ЗЗДет.), или
4. приемен родител - в случаите на дългосрочно настаняване на детето за отглеждане в приемно семейство по смисъла на ЗЗДет.
Данъчното облекчение може да се ползва и от следните лица визирани в разпоредбата ва чл. 22в, ал. 6, т. 1 и т. 2 от ЗДДФЛ, за които са налице условията по чл. 22в, ал. 1 - 3 от ЗДДФЛ, както следва:
1. родител, на когото не е предоставено упражняването на родителските права в случаите на развод;
2. лице по ал. 1, което е починало през данъчната година и при условие че другият родител, съответно другият приемен родител, близък или роднина, няма да ползва данъчното облекчение за съответната данъчна година.
Условията, на които следва да отговаря детето, за което се ползва облекчението, са уредени в ал. 2 на чл. 22в от закона, и съгласно същите данъчното облекчение се ползва, когато едновременно са налице следните условия:
1. към 31 декември на данъчната година детето е местно лице на държава - членка на ЕС, или на друга държава - страна по Споразумението за ЕИП;
2. детето не е навършило пълнолетие;
3. към 31 декември на данъчната година детето не е настанено в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа на пълна държавна издръжка.
Данъчното облекчение се ползва включително за годината, в която детето е родено, навършило е пълнолетие или е починало. Когато детето е починало, условията по ал. 2, т. 1 и 3 се прилагат към датата на смъртта.
Видно от горното, за да се ползва данъчното облекчение по чл. 22в от ЗДДФЛ от лицето, което е наето по трудов договор, редом с всички изброени условия, следва да еместно лице за данъчни цели на страната или на друга страна членка на ЕС или страна поСпоразумениетоза ЕИП.
Детето също трябва да е местно лице на страната или на друга страна членка на ЕС или страна по СпоразумениетозаЕИП.
В тези случаи, към декларацията по чл. 22в, ал. 8 се прилагат и копия на официални документи, доказващи наличието на горепосочените условия за ползване на данъчното облекчение, както и техният превод на български език, извършен от заклет преводач (чл. 23, ал. 1, т. 8 от ЗДДФЛ).
Във връзка с горното следва да имате предвид, че критериите за местно лице на България за данъчни цели са визирани в чл. 4 от ЗДДФЛ. По смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ, местни физически лица за България, без оглед на гражданството, са лицата, които алтернативно, имат постоянен адрес в Република България, или пребивават в страната повече от 183 дни в рамките на всеки 12-месечен период, или чийто център на жизнени интереси се намира в Република България, или са изпратени в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия. Разпоредбата на чл. 4, ал. 5 от ЗДДФЛ обаче поставя допълнително условие по отношение прилагането на критерия "постоянен адрес", а именно - не е местно лице лицето, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната. В контекста на действащото българското данъчно законодателство "центърът на жизнените интереси" се намира в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната. При тяхното определяне могат да се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност и мястото, от което управлява собствеността си.
Предвид изложеното, ако някое от изброените условия не е изпълнено, няма да е налице право за ползването на облекчение по чл. 22в от ЗДДФЛ.
Следва да имате предвид обаче, че съгласно разпоредбата на чл. 75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор.
Предвид това, че с посочените в запитването три държави Р България има сключени СИДДО и във връзка с изпълнението на условията на чл. 22в от ЗДДФЛ родителят и детето/децата да са местни лица на България или на друга държава членка на ЕС, или на друга държава - страна по Споразумениетоза ЕИП, запитването е препратено за изразяване на становище от компетентната за това дирекция в ЦУ на НАП.
В "ХХХ" ЕООД са назначени по трудов договор лица от трети страни (Русия, Украйна, Турция и др.). Лицата имат издадена синя карта и разрешение за работа за три години. Установени са за данъчни цели в България, където се облагат и осигуряват. Имат адресна регистрация в България и пребивават в страната повече от 180 дни в годината.
Въпрос: Имат ли право лицата, за които е отправено питането, да ползват данъчно облекчение за деца по чл. 22в от ЗДДФЛ?
На основание чл. 22в, ал. 3 от ЗДДФЛ данъчното облекчение за деца се ползва от местно физическо лице или от чуждестранно физическо лице, установено за данъчни цели в държава - членка на Европейския съюз (ЕС) или в друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП), което към 31 декември на данъчната година е:
- 1. родител, който не е лишен от родителски права, и при условие че:
- а) детето не е настанено извън семейството, и
- б) не е учредено попечителство или настойничество, или
- 2. настойник или попечител - в случаите на настойничество или попечителство, или
- 3. член на семействата на роднини или близки - в случаите, когато детето е настанено за срок не по-кратък от 6 месеца при роднини или близки по смисъла на Закона за закрила на детето (ЗЗДет.), или
- 4. приемен родител - в случаите на дългосрочно настаняване на детето за отглеждане в приемно семейство по смисъла на ЗЗДет.
Данъчното облекчение може да се ползва и от лицата, посочени в чл. 22в, ал. 6, т. 1 и т. 2 от ЗДДФЛ, за които са налице условията по чл. 22в, ал. 1 - 3 от ЗДДФЛ, а именно:
- 1. родител, на когото не е предоставено упражняването на родителските права в случаите на развод;
- 2. лице по ал. 1, което е починало през данъчната година, при условие че другият родител, съответно другият приемен родител, близък или роднина, няма да ползва данъчното облекчение за съответната данъчна година.
Условията, на които следва да отговаря детето, за което се ползва облекчението, са уредени в чл. 22в, ал. 2 от ЗДДФЛ. Данъчното облекчение се ползва, когато едновременно са налице следните условия:
- 1. към 31 декември на данъчната година детето е местно лице на държава - членка на ЕС, или на друга държава - страна по Споразумението за ЕИП;
- 2. детето не е навършило пълнолетие;
- 3. към 31 декември на данъчната година детето не е настанено в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа на пълна държавна издръжка.
Данъчното облекчение се ползва включително за годината, в която детето е родено, навършило е пълнолетие или е починало. Когато детето е починало, условията по ал. 2, т. 1 и 3 се прилагат към датата на смъртта.
От изложеното следва, че за да се ползва данъчното облекчение по чл. 22в от ЗДДФЛ от лицето, наето по трудов договор, наред с всички изброени условия, то трябва да е местно лице за данъчни цели на България или на друга държава - членка на ЕС, или на държава - страна по Споразумението за ЕИП. Детето също трябва да е местно лице на България или на друга държава - членка на ЕС, или на държава - страна по Споразумението за ЕИП.
В тези случаи към декларацията по чл. 22в, ал. 8 от ЗДДФЛ се прилагат копия на официални документи, доказващи наличието на горепосочените условия за ползване на данъчното облекчение, както и техният превод на български език, извършен от заклет преводач, съгласно чл. 23, ал. 1, т. 8 от ЗДДФЛ.
Критериите за местно лице на България за данъчни цели са уредени в чл. 4 от ЗДДФЛ. По смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ местни физически лица за България, без оглед на гражданството, са лицата, които алтернативно:
- имат постоянен адрес в Република България, или
- пребивават в страната повече от 183 дни в рамките на всеки 12-месечен период, или
- чийто център на жизнени интереси се намира в Република България, или
- са изпратени в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия.
Съгласно чл. 4, ал. 5 от ЗДДФЛ не е местно лице лицето, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната.
В контекста на действащото българско данъчно законодателство "центърът на жизнените интереси" се намира в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната. При определянето им могат да се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност, и мястото, от което управлява собствеността си.
Ако някое от изброените условия не е изпълнено, няма да е налице право за ползване на облекчението по чл. 22в от ЗДДФЛ.
Съгласно чл. 75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор.
С оглед на това, че с посочените в запитването три държави (Русия, Украйна, Турция) Република България има сключени спогодби за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО) и във връзка с изискването по чл. 22в от ЗДДФЛ родителят и детето/децата да са местни лица на България или на друга държава - членка на ЕС, или на друга държава - страна по Споразумението за ЕИП, запитването е препратено за изразяване на становище от компетентната дирекция в ЦУ на НАП.
Извод: Правото на данъчно облекчение за деца по чл. 22в от ЗДДФЛ за разглежданите лица зависи от това дали родителят и детето/децата са местни лица на България или на друга държава - членка на ЕС, или на държава - страна по Споразумението за ЕИП, при спазване на всички останали условия на чл. 22в от ЗДДФЛ, като поради наличие на СИДДО с посочените държави е необходимо допълнително становище от компетентната дирекция в ЦУ на НАП.
