ОТНОСНО: Прилаганe на осигурителното законодателство
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ... постъпи Ваше запитване с вх. № 96-00-318/29.12.2021 г., в което е изложена следната фактическа обстановка:
Италианска гражданка упражнява трудова дейност по договор за управление и контрол на ЕООД в България. Има разрешено продължително пребиваване в България, което надлежно удостоверявате с приложен документ, издаден на 06.12.2021 г. от МВР Пловдив. Прилагате и удостоверение за регистрация в Националната агенция за приходите (НАП) с издадения личен номер. Италианската гражданка е осигурена по договора за управление и контрол за държавното обществено осигуряване и за допълнително задължително пенсионно осигуряване. Няма издадено удостоверение А1 от друга държава. Допълнително по имейл уточнявате още, че тя не упражнява трудова дейност на територията на друга държава.
Поставяте въпроса: Следва ли италианската гражданка да се осигурява здравно в България и на какво основание?
С оглед изложената фактическа обстановка и действащото осигурително законодателство, изразявам следното становище:
По отношение на лицата, граждани на държави членки на Европейския съюз (ЕС), Европейското икономическо пространство (ЕИП) и Конфедерация Швейцария, които осъществяват трудова дейност, упражнявайки правото си на свободно движение в рамките на ЕС, се прилагат Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета за координация на системите за социална сигурност (Регламент (ЕО) № 883/2004) и Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност (Регламент (ЕО) № 987/2009).
Приложимото законодателство се определя според разпоредбите на Дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004 (чл. 11 - 16), при условие, че е налице трансгранична ситуация (пресичане на граници между държави, които прилагат регламента от лица, попадащи в персоналния му обхват).
"Определяне на приложимото законодателство" е един от основните принципи, установени с Регламент № 883/2004. Според този принцип, лицата, за които се прилага регламента са подчинени на законодателството на само една държава-членка(основание чл. 11(1) от Регламент № 883/2004).
Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата-членка, на чиято територия полагат труда си ("lex loci laboris").
Лицата, осъществяващи дейност като заети или самостоятелно заети в една държава-членка са подчинени на законодателството на тази държава(чл. 11(3)(а) от Регламент № 883/2004).
Основното следствие от определяне на приложимото законодателство според Дял II от Регламент № 883/2004 е, че се определя държавата членка, която е изцяло компетентна за социалната сигурност на лицето. Това е държавата, в която следва да се превеждат задължителните осигурителни вноски и по законодателството, на която се придобива право на обезщетения и помощи. При определяне на дължимите осигурителни вноски всички дейности и доходи на лицата, заети в две или повече държави членки, се считат за реализирани на територията на компетентната държава членка (чл. 13(5) от Регламент № 883/2004).
Националното законодателство на компетентната държава-членка се прилага в неговата цялост с всички произтичащи задължения, които освен превеждане на осигурителни вноски могат да включват задължителни регистрации, подаване на данни и други задължения в зависимост от спецификата на въпросното законодателство.
В конкретния случай, при условие, че италианската гражданка осъществява дейност единствено на територията на България, за нея, спазвайки основното правило на координационния регламент, ще е приложимо българското законодателство за социална сигурност.
По отношение на социалното й осигуряване в България, Кодексът за социално осигуряване предвижда, че когато собственикът на ЕООД упражнява трудова дейност като управител на търговското дружество, на основание чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО подлежи на задължително социално осигуряване за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица. Съгласно чл. 6, ал. 3 от КСО осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по ал. 2, т. 3, а за лицата, за които не е определен минимален осигурителен доход - минималната месечна работна заплата за страната и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход. Осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване за лицата по чл. 4, ал. 1 се внасят от осигурителите до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът (чл. 7, ал. 1 от КСО).
Относно здравното осигуряване следва да имате предвид, че кръгът на лицата, които са задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), е определен в чл. 33 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).
По отношение на гражданите на Европейския съюз от 1 януари 2007 г., когато България стана страна-членка на ЕС, се прилагат координационни регламенти в областта на социалната сигурност. В тази връзка в ЗЗО след членството на България в ЕС са направени допълнения, с които в кръга на задължително осигурените в НЗОК са включени лицата, за които се прилага законодателството на България съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност, съответно изключени са лицата, които съгласно тези правила подлежат на здравно осигуряване в друга държава-членка (чл. 33, ал. 1, т. 6 и ал. 2 от ЗЗО).
В т. 6 на чл. 33, ал. 1 от ЗЗО е предвидено, че задължително осигурени в НЗОК са лицата, извън посочените в т. 1 - 5, за които се прилага законодателството на Република България съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност.
В §1, т. 22 от Допълнителните разпоредби на ЗЗО е дадена дефиниция на понятието "Правила за координация на системите за социална сигурност", съгласно която това са правилата, въведени с Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета за прилагане на системи за социална сигурност към лицата, които се движат в рамките на Общността - наети, самостоятелно заети лица и членовете на техните семейства, които не са задължително здравноосигурени на друго основание, с Регламент (ЕИО) № 574/72 на Съвета, определящ процедурата за прилагане на Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета, и с всички други регламенти, които ги изменят, допълват или заменят.
От 01.05.2010 г. Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета замениха Регламент (ЕИО) № 1408/71 и Регламент (ЕИО) № 574/72.
Следователно, италианската гражданка попада в обхвата на лицата, които са задължително здравно осигурени в НЗОК.
На основание чл. 34, ал. 1, т. 5 от ЗЗО, задължението й за осигуряване възниква от датата на възникването на основанието за осигуряване.
Задължителното здравно осигуряване на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО (в т.ч. извършващи дейност като управители на търговски дружества) се извършва по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО - върху дохода, върху който се дължат вноски за държавното обществено осигуряване, определен съгласно КСО. Осигурителните вноски за здравно осигуряване се внасят в сроковете по чл. 7 от КСО (чл. 40, ал. 1, т. 1, б. "в" от ЗЗО).
В допълнение Ви обръщам внимание, чеприложимото законодателство се удостоверява чрез формуляр А1 -"Удостоверение относно законодателството в областта на социалната сигурност, което се прилага по отношение на притежателя", издаден от институцията на държавата-членка, чието законодателство е определено като приложимо за съответното лице. Предназначението на формуляра е да доказва, че лицето е подчинено на законодателството на съответната държава-членка, респективно че е освободено от прилагане на законодателството на други държави-членки, с които би могло да възникне правна колизия.
През 2018 г. са утвърдени нови образци на Удостоверение А1 и съответно инструкции за тяхното попълване с ПРЕПОРЪКА № А1 от 18 октомври 2017 г. на Административната комисия за координация на системите за социална сигурност относно издаването на атестацията, посочена в член 19, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета, обнародвана в Официалния вестник на Европейския съюз.
С новите образци се предвижда при поискване да се издава Удостоверение А1 и в случаите, в които лицето попада в хипотезата на чл. 11(3)(а) от Регламент (ЕО) № 883/2004 (основно правило). За тази цел то следва да подаде в компетентната ТД на НАП "Искане за издаване на удостоверение А1 за приложимото осигурително законодателство за заето или самостоятелно заето лице в една държава-членка" (образец ОКд-284).
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. Следва да имате предвид, че е възможно факти и обстоятелства, които не са описани в запитването Ви, да дават основание за становище, различно от изложеното по-горе. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК, се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Италианска гражданка упражнява трудова дейност по договор за управление и контрол на ЕООД в България. Тя има разрешено продължително пребиваване в България, удостоверено с документ, издаден на 06.12.2021 г. от МВР Пловдив. Представено е и удостоверение за регистрация в Националната агенция за приходите с издаден личен номер. Италианската гражданка е осигурена по договора за управление и контрол за държавното обществено осигуряване и за допълнително задължително пенсионно осигуряване. Няма издадено удостоверение А1 от друга държава. Допълнително е уточнено по имейл, че тя не упражнява трудова дейност на територията на друга държава.
Въпрос: Следва ли италианската гражданка да се осигурява здравно в България и на какво основание?
По отношение на лицата, граждани на държави членки на Европейския съюз, Европейското икономическо пространство и Конфедерация Швейцария, които осъществяват трудова дейност, упражнявайки правото си на свободно движение в рамките на ЕС, се прилагат Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета за координация на системите за социална сигурност и Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004.
Приложимото законодателство се определя съгласно разпоредбите на дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004 (чл. 11 - 16), при наличие на трансгранична ситуация - пресичане на граници между държави, които прилагат регламента, от лица, попадащи в персоналния му обхват.
"Определяне на приложимото законодателство" е един от основните принципи, установени с Регламент (ЕО) № 883/2004. Съгласно чл. 11, пар. 1 от регламента лицата, за които той се прилага, са подчинени на законодателството само на една държава членка. Основното правило е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата членка, на чиято територия полагат труда си ("lex loci laboris"). Съгласно чл. 11, пар. 3, буква "а" от Регламент (ЕО) № 883/2004 лицата, осъществяващи дейност като заети или самостоятелно заети в една държава членка, са подчинени на законодателството на тази държава.
Основното последствие от определяне на приложимото законодателство по дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004 е, че се определя държавата членка, която е изцяло компетентна за социалната сигурност на лицето. Това е държавата, в която следва да се превеждат задължителните осигурителни вноски и по чието законодателство се придобиват права на обезщетения и помощи. Съгласно чл. 13, пар. 5 от Регламент (ЕО) № 883/2004 при определяне на дължимите осигурителни вноски всички дейности и доходи на лицата, заети в две или повече държави членки, се считат за реализирани на територията на компетентната държава членка.
Националното законодателство на компетентната държава членка се прилага в неговата цялост с всички произтичащи задължения, които, освен превеждане на осигурителни вноски, могат да включват задължителни регистрации, подаване на данни и други задължения според спецификата на това законодателство.
В конкретния случай, при условие че италианската гражданка осъществява дейност единствено на територията на България, за нея, при спазване на основното правило на координационния регламент, е приложимо българското законодателство за социална сигурност.
Извод: Компетентна държава членка по отношение на социалната сигурност на италианската гражданка е Република България и спрямо нея се прилага изцяло българското законодателство за социална сигурност.
Относно социалното осигуряване в България, Кодексът за социално осигуряване предвижда, че когато собственикът на ЕООД упражнява трудова дейност като управител на търговското дружество, на основание чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО той подлежи на задължително социално осигуряване за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица.
Съгласно чл. 6, ал. 3 от КСО осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по ал. 2, т. 3, а за лицата, за които не е определен минимален осигурителен доход - минималната месечна работна заплата за страната, и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход.
Съгласно чл. 7, ал. 1 от КСО осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване за лицата по чл. 4, ал. 1 се внасят от осигурителите до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът.
Извод: Италианската гражданка, като собственик и управител на ЕООД, подлежи на задължително социално осигуряване по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО, като вноските се дължат и внасят по реда на чл. 6, ал. 3 и чл. 7, ал. 1 от КСО.
Относно здравното осигуряване, кръгът на лицата, които са задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса, е определен в чл. 33 от Закона за здравното осигуряване. По отношение на гражданите на Европейския съюз от 1 януари 2007 г., когато България стана държава членка на ЕС, се прилагат координационните регламенти в областта на социалната сигурност.
В тази връзка в ЗЗО след членството на България в ЕС са направени допълнения, с които в кръга на задължително осигурените в НЗОК са включени лицата, за които се прилага законодателството на България съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност, и са изключени лицата, които съгласно тези правила подлежат на здравно осигуряване в друга държава членка (чл. 33, ал. 1, т. 6 и ал. 2 от ЗЗО).
В чл. 33, ал. 1, т. 6 от ЗЗО е предвидено, че задължително осигурени в НЗОК са лицата, извън посочените в т. 1 - 5, за които се прилага законодателството на Република България съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност.
В § 1, т. 22 от Допълнителните разпоредби на ЗЗО е дадена дефиниция на понятието "Правила за координация на системите за социална сигурност". Това са правилата, въведени с Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета за прилагане на системи за социална сигурност към лицата, които се движат в рамките на Общността - наети, самостоятелно заети лица и членовете на техните семейства, които не са задължително здравноосигурени на друго основание, с Регламент (ЕИО) № 574/72 на Съвета, определящ процедурата за прилагане на Регламент (ЕИО) № 1408/71, и с всички други регламенти, които ги изменят, допълват или заменят. От 01.05.2010 г. Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета заменят Регламент (ЕИО) № 1408/71 и Регламент (ЕИО) № 574/72.
С оглед на това италианската гражданка попада в обхвата на лицата, които са задължително здравно осигурени в НЗОК.
На основание чл. 34, ал. 1, т. 5 от ЗЗО задължението за здравно осигуряване възниква от датата на възникване на основанието за осигуряване.
Задължителното здравно осигуряване на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО, включително извършващите дейност като управители на търговски дружества, се извършва по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО - върху дохода, върху който се дължат вноски за държавното обществено осигуряване, определен съгласно КСО. Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 1, буква "в" от ЗЗО осигурителните вноски за здравно осигуряване се внасят в сроковете по чл. 7 от КСО.
Извод: Италианската гражданка подлежи на задължително здравно осигуряване в НЗОК на основание чл. 33, ал. 1, т. 6 във връзка с чл. 34, ал. 1, т. 5 и чл. 40, ал. 1, т. 1, б. "в" от ЗЗО, като вноските се дължат върху дохода по договора за управление и контрол, върху който се дължат и вноски за държавното обществено осигуряване, и се внасят в сроковете по чл. 7 от КСО.
Приложимото законодателство се удостоверява чрез формуляр А1 - "Удостоверение относно законодателството в областта на социалната сигурност, което се прилага по отношение на притежателя", издаден от институцията на държавата членка, чието законодателство е определено като приложимо за съответното лице. Предназначението на формуляра е да доказва, че лицето е подчинено на законодателството на съответната държава членка, респективно че е освободено от прилагане на законодателството на други държави членки, с които би могло да възникне припокриване на осигурителни задължения.
Извод: При липса на удостоверение А1, издадено от друга държава членка, и при положение че трудовата дейност се осъществява единствено в България, се приема, че приложимо е българското законодателство и лицето подлежи на задължително социално и здравно осигуряване в България.
