ОТНОСНО: запитване и молба за разяснения за реда за предоставяне на данъчно-осигурителна информация от страна на НАП
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" .... постъпи Ваше запитване с вх. № 20-28-41/22.02.2022 г., подадено по електронен път в Териториална дирекция на НАП ... и препратено по компетентност с изх. № 70-00-1928#1/21.02.2022 г. на ТД на НАП ......
Според изложената от Вас фактическа обстановка, различни юридически лица от община Б в периода 2013-2015 г. са реализирали обекти по ПРСР, известни като "къщи за гости". Публично известни според Вас са стойността на активите на тези обекти, обикновено около 200 хиляди евро без ДДС.
Поставяте следните въпроси:
1. На каква стойност следва тези бенефициенти на публични европейски средства да декларират реализираните активи и ако се установи, че декларираните от тях стойности са далеч под това, което им е възстановено от Държавен фонд "Земеделие", счита ли се, че тези лица крият данъци?
2. Тази информация може ли да бъде публично достъпна и какъв е редът?
След извършване на проверка за допустимост и компетентност на запитването, се констатира, че същото е подадено по електронен път (по електронна поща) и не е подписано с квалифициран електронен подпис, поради което Ви уведомявам за следното:
На основание разпоредбата на чл. 102, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), подаването на декларации, документи, или данни по електронен път се извършва от субекта или от негов представител с квалифициран електронен подпис.
Писмените становища ангажират приходната администрация по смисъла на чл. 17, ал. 3 от ДОПК, поради което, за да Ви бъдат предоставени отговори относно прилагане на данъчно-осигурителното законодателство, запитванията следва да са подадени на хартиен носител, а в случай че се подават по електронен път, следва да бъдат подписани с квалифициран електронен подпис.
Независимо от горецитираните норми, относно зададените от Вас въпроси следва да имате предвид следното:
Функциите и правомощията на Националната агенция за приходите са посочени изчерпателно в чл. 3 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП), като агенцията упражнява контрол по спазване на данъчно-осигурителното законодателство от страна на задължените лица, а техните права са визирани в чл. 17, ал. 1 от ДОПК. По смисъла на т. 2 и т. 5, б. "б" от същия член, задължените лица имат право да им бъдат разяснявани правата в производствата по този кодекс, включително и правото на защита в административното, изпълнителното и съдебното производство, както и да бъдат предупредени за последиците от неизпълнение на задълженията им и да получат информация за публичните им задължения, и за сроковете, в които следва да заплатят дължимите от тях данъци, задължителни осигурителни вноски и други публични задължения.
По отношение възможността Националната агенция за приходите да Ви предостави данни за данъчното облагане на други задължени лица, следва да имате предвид, че обхватът на данъчно-осигурителната информация (ДОИ) е определен в чл.72, ал. 1 от ДОПК, а основанията за разкриване на данъчно-осигурителната информация се съдържат в разпоредбите на чл. 74 и 75 от ДОПК.
Съгласно чл. 72, ал. 1 от ДОПК данъчно-осигурителна информация са конкретни индивидуализиращи данни за задължените лица и субекти относно:
1. банковите сметки;
2. размера на доходите;
3. размера на начислените, установените или платените данъци и задължителни осигурителни вноски, ползваните намаления, освобождавания и преотстъпвания на данък, размера на данъчния кредит и данъка при източника на доходите, с изключение на размерите на данъчната оценка и дължимия данък по Закона за местните данъци и такси;
4. данните от търговска дейност, стойността и вида на отделните активи и пасиви или имущества, представляващи търговска тайна;
5. всички други данни, получени, удостоверени, подготвени или събрани от орган по приходите или служител на Националната агенция за приходите при осъществяване на правомощията му, съдържащи информация по т. 1 - 4.
Чл. 72, ал. 3 и ал. 4 от ДОПК определят като ДОИ и данните, получени по реда на взаимната помощ и административното сътрудничество, включително обмена на информация с други държави при условията на ДОПК, както и данните, получени в процедурата за разрешаване на спорове по глава шестнадесета, раздел IIа, включително данните, които разкриват търговска, стопанска, промишлена или професионална тайна или търговски процес.
Данни, съставляващи данъчна и осигурителна информация, могат да се разкриват само по определени условия и ред, на определени задължени лица и субекти. В разпоредбата на чл. 74, ал. 1 от ДОПК изчерпателно са определени лицата, по искане на които е допустимо разкриването на ДОИ. Съгласно ал. 2 на същата норма, извън случаите по ал. 1 данъчно-осигурителна информация може да се предоставя само:
1. с писмено съгласие на лицето, или
2. въз основа на акт на съда, или
3. по инициатива на орган на Националната агенция за приходите - в случаите, когато това е предвидено в закон.
Служителите на агенцията са длъжни да опазват тази информация в тайна, на което задължение кореспондира правото на лицето на опазване в тайна на сведенията, фактите и данните, представляващи ДОИ.
На всяко друго лице, на основание чл. 74, ал. 2, т. 1 от ДОПК, ДОИ се разкрива само с писмено съгласие на задълженото лице, за което се отнася информацията.
Извън горецитирания нормативен ред за разкриване на данъчно-осигурителна информация, с настоящото писмо Ви уведомявам, че ако имате данни за евентуални нарушения на данъчното и осигурителното законодателство, осъществени от конкретни субекти - физически или юридически лица, имате право да подадете сигнал до Националната агенция за приходите.
За да може да бъде идентифицирано лицето, срещу което е подаден сигнал, за него следва да е налице минимум следната информация:
• За ЮЛ: Наименование и ЕИК по БУЛСТАТ или ЕИК, определен от Агенцията по вписванията;
• За ФЛ: Трите имена и ЕГН/ЛНЧ или трите имена и постоянния адрес по лична карта;
• За обект: Точно описание/наименование на обекта, или помещение отдадено под наем, или друго място, за което се подава сигналът и точно местонахождение/адрес на обекта, или помещение отдадено под наем, или друго място, за което се подава същият; Наименование или ЕИК по БУЛСТАТ/ЕИК, определен от Агенцията по вписванията за лицето, стопанисващо обекта - не e задължително при наличие на горепосочените данни.
В случай че необходимата информация за идентифициране на лицето/обекта липсва, но има достатъчно информация за подателя на сигнала, тя се изисква допълнително от него.
Обръщам внимание, че в сигнала следва да се съдържат и идентифициращи данни за подателя му.
Подадените сигнали дават възможност за извършване на преценка относно необходимостта от предприемане на действия от компетентните органи на Националната агенция за приходите за проверка за спазване на данъчното и осигурителното законодателство от страна на задължените лица и евентуално установяване на задължения или налагане на административно-наказателни санкции.
В запитването е посочено, че различни юридически лица от община Б в периода 2013-2015 г. са реализирали обекти по ПРСР, известни като "къщи за гости". Според Вас е публично известна стойността на активите на тези обекти, обикновено около 200 000 евро без ДДС.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: На каква стойност следва тези бенефициенти на публични европейски средства да декларират реализираните активи и ако се установи, че декларираните от тях стойности са далеч под това, което им е възстановено от Държавен фонд "Земеделие", счита ли се, че тези лица крият данъци?
Въпрос 2: Тази информация може ли да бъде публично достъпна и какъв е редът?
След проверка за допустимост и компетентност е установено, че запитването е подадено по електронен път (по електронна поща) и не е подписано с квалифициран електронен подпис.
На основание чл. 102, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) подаването на декларации, документи или данни по електронен път се извършва от субекта или от негов представител с квалифициран електронен подпис.
Писмените становища ангажират приходната администрация по смисъла на чл. 17, ал. 3 от ДОПК. Поради това, за да бъдат предоставени отговори относно прилагане на данъчно-осигурителното законодателство, запитванията следва да са подадени на хартиен носител, а когато се подават по електронен път, да бъдат подписани с квалифициран електронен подпис.
Независимо от тези норми, по същество относно поставените въпроси следва да се имат предвид следните разяснения.
Функциите и правомощията на Националната агенция за приходите са изчерпателно посочени в чл. 3 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП). Агенцията упражнява контрол по спазване на данъчно-осигурителното законодателство от страна на задължените лица. Правата на задължените лица са уредени в чл. 17, ал. 1 от ДОПК.
По смисъла на чл. 17, ал. 1, т. 2 и т. 5, б. "б" от ДОПК задължените лица имат право:
- да им бъдат разяснявани правата в производствата по този кодекс, включително правото на защита в административното, изпълнителното и съдебното производство;
- да бъдат предупредени за последиците от неизпълнение на задълженията им;
- да получат информация за публичните си задължения и за сроковете, в които следва да заплатят дължимите от тях данъци, задължителни осигурителни вноски и други публични задължения.
Относно възможността Националната агенция за приходите да Ви предостави данни за данъчното облагане на други задължени лица, следва да се има предвид, че обхватът на данъчно-осигурителната информация (ДОИ) е определен в чл. 72, ал. 1 от ДОПК, а основанията за разкриването ѝ - в чл. 74 и чл. 75 от ДОПК.
Съгласно чл. 72, ал. 1 от ДОПК данъчно-осигурителна информация са конкретни индивидуализиращи данни за задължените лица и субекти относно:
- 1. банковите сметки;
- 2. размера на доходите;
- 3. размера на начислените, установените или платените данъци и задължителни осигурителни вноски, ползваните намаления, освобождавания и преотстъпвания на данък, размера на данъчния кредит и данъка при източника на доходите, с изключение на размерите на данъчната оценка и дължимия данък по Закона за местните данъци и такси;
- 4. данните от търговска дейност, стойността и вида на отделните активи и пасиви или имущества, представляващи търговска тайна;
- 5. всички други данни, получени, удостоверени, подготвени или събрани от орган по приходите или служител на Националната агенция за приходите при осъществяване на правомощията му, съдържащи информация по т. 1 - 4.
Съгласно чл. 72, ал. 3 и ал. 4 от ДОПК за данъчно-осигурителна информация се считат и:
- данните, получени по реда на взаимната помощ и административното сътрудничество, включително обмена на информация с други държави при условията на ДОПК;
- данните, получени в процедурата за разрешаване на спорове по глава шестнадесета, раздел IIа, включително данните, които разкриват търговска, стопанска, промишлена или професионална тайна или търговски процес.
Данни, съставляващи данъчна и осигурителна информация, могат да се разкриват само при определени условия и ред и на определени задължени лица и субекти.
В чл. 74, ал. 1 от ДОПК са определени изчерпателно лицата, по чието искане е допустимо разкриването на данъчно-осигурителна информация.
Съгласно чл. 74, ал. 2 от ДОПК, извън случаите по ал. 1 данъчно-осигурителна информация може да се предоставя само:
- 1. с писмено съгласие на лицето;
- 2. въз основа на акт на съда;
- 3. по инициатива на орган на Националната агенция за приходите - в случаите, когато това е предвидено в закон.
Служителите на агенцията са длъжни да опазват тази информация в тайна. На това задължение съответства правото на лицето на опазване в тайна на сведенията, фактите и данните, представляващи данъчно-осигурителна информация.
На всяко друго лице, на основание чл. 74, ал. 2, т. 1 от ДОПК, данъчно-осигурителна информация се разкрива само с писмено съгласие на задълженото лице, за което се отнася информацията.
Извод: Националната агенция за приходите не може да предоставя на Вас данни за данъчното облагане, стойността на активите и други данни, представляващи данъчно-осигурителна информация за други задължени лица, освен при условията и по реда на чл. 74 от ДОПК, включително с писмено съгласие на съответните лица или въз основа на съдебен акт.
Извън нормативно уредения ред за разкриване на данъчно-осигурителна информация, се посочва, че ако разполагате с данни за евентуални нарушения на данъчното и осигурителното законодателство, извършени от конкретни субекти - физически или юридически лица, имате право да подадете сигнал до Националната агенция за приходите.
За да бъде идентифицирано лицето, срещу което е подаден сигнал, следва да е налице минимум следната информация:
- За юридическо лице (ЮЛ): наименование и ЕИК по БУЛСТАТ или ЕИК, определен от Агенцията по вписванията;
- За физическо лице (ФЛ): трите имена и ЕГН/ЛНЧ или трите имена и постоянния адрес по лична карта;
- За обект: точно описание/наименование на обекта, или помещение, отдадено под наем, или друго място, за което се подава сигналът, и точно местонахождение/адрес на обекта, или помещение, отдадено под наем, или друго място, за което се подава сигналът; наименование или ЕИК по БУЛСТАТ/ЕИК, определен от Агенцията по вписванията за лицето, стопанисващо обекта - не е задължително при наличие на горепосочените данни.
В случай че необходимата информация за идентифициране на лицето/обекта липсва, но има достатъчно информация за подателя на сигнала, тя се изисква допълнително от него.
Посочва се, че в сигнала следва да се съдържат и идентифициращи данни за подателя му.
Подадените сигнали дават възможност да се извърши преценка относно необходимостта от предприемане на действия от компетентните органи на Националната агенция за приходите за проверка за спазване на данъчното и осигурителното законодателство от страна на задължените лица и евентуално установяване на задължения или налагане на административно-наказателни санкции.
Извод: При наличие на данни за евентуални нарушения от конкретни лица можете да подадете сигнал до НАП, като предоставите минимално необходимите идентификационни данни за лицето/обекта и за себе си като подател. Въз основа на сигнала НАП може да прецени необходимостта от проверки и евентуално установяване на задължения или налагане на санкции.
Относно първия Ви въпрос за стойността, на която следва да се декларират реализираните активи от бенефициентите на публични европейски средства, и дали разлика между декларираната стойност и възстановеното от Държавен фонд "Земеделие" означава укриване на данъци, в писмото не се съдържа конкретен материалноправен отговор по същество, а се дават единствено разяснения относно правомощията на НАП, правата на задължените лица и реда за подаване на сигнали.
Извод: По първия въпрос НАП не дава конкретен отговор относно начина на деклариране на активите и квалификацията на евентуални разлики като укриване на данъци, а насочва към общия ред за контрол и възможността за подаване на сигнал при съмнения за нарушения.
Относно втория Ви въпрос за публичната достъпност на информацията и реда за това, НАП разяснява, че данните за данъчното облагане, стойността на активите и други посочени в чл. 72 от ДОПК обстоятелства представляват данъчно-осигурителна информация и могат да се разкриват само при условията и по реда на чл. 74 и чл. 75 от ДОПК, включително с писмено съгласие на съответното лице, въз основа на съдебен акт или в предвидените от закона случаи по инициатива на орган на НАП.
Извод: Исканата от Вас информация за други задължени лица не е свободно публично достъпна; тя може да бъде предоставена само като данъчно-осигурителна информация при условията и по реда на ДОПК, основно с писмено съгласие на съответните лица, по съдебен акт или в изрично предвидени от закона хипотези.
