НАП: Определяне на приложимото осигурително и данъчно законодателство при дистанционен труд в Полша и Унгария за български работодател

Изх. № М-26-А-472

Дата: 14. 10. 2022 год.

ЗНАП, чл. 10, ал. 1, т. 10;

ЗДДФЛ, чл. 7;

ЗДДФЛ, чл. 8, ал. 2;

ЗДДФЛ, чл. 8, ал. 6;

Регламент (ЕО) № 883/2004, чл. 1, буква "а";

Регламент (ЕО) № 883/2004, чл. 1, буква "б";

Регламент (ЕО) № 883/2004, чл. 11, §. 3, буква "а";

Регламент (ЕО) № 987/2009, чл. 19, §. 1;

Регламент (ЕО) № 987/2009, чл. 21, §. 1;

Регламент (ЕО) № 987/2009, чл. 21, §. 2.

ОТНОСНО:Данъчно и осигурително законодателство

Във Ваше писмо с вх. №........... по описа на Централно управление на Национална агенция за приходите (НАП) е изложена следната фактическа обстановка:

".........." ЕАД има намерение да наеме лица, които да осъществяват трудова дейност дистанционно от територията на Полша или Унгария. Тези лица няма да бъдат местни лица за България, а за Полша или Унгария и жизнените им интереси ще бъдат съсредоточени в тези държави. Лицата ще бъдат наети по трудово правоотношение или ще извършват услуга по гражданско правоотношение.

Поставени са следните въпроси:

1. В коя държава ще се дължат осигурителни вноски за положен труд, ако лицето е наето по трудово правоотношение или съответно извършва услуга по гражданско правоотношение?
2. В коя държава ще бъде дължим данък върху дохода, ако лицето е наето по трудово правоотношение или съответно извършва услуга по гражданско правоотношение?
3. В случай че осигурителни вноски и данъци са дължими по полското или унгарското законодателство, какви ще бъдат задълженията на работодателя по отношение на удържане и плащане на осигурителни вноски и данък по трудово правоотношение и съответно по гражданско правоотношение?
4. В случай че лицата бъдат командировани от двете горепосочени държави в Австрия за повече от 183 дни има ли работодателя задължения за определени действия?
5. Има ли други задължения, които възникват за ".........." ЕАД в качеството на работодател/ възложител по гражданско правоотношение?

В допълнение към поставените въпроси, молите за следната информация:

• Кои са компетентните данъчно-осигурителни служби в двете страни;
• Актуални размери на осигурителни вноски и данък;
• Сроковете, в които се внасят и конкретните сметки.

Предвид така изложената непълна фактическа обстановка е необходимо да имате предвид следното:

Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите изпълнителният директор на НАП организира разясняване на данъчното и осигурителното законодателство в рамките на функциите и правомощията на агенцията. В тази връзка, следва да имате предвид, че изразяването на становище по въпроси, касаещи прилагането на данъчното и осигурителното законодателство на други държави е извън правомощията на изпълнителния директор на НАП.

Описаната от Вас фактическа обстановка е непълна, поради което изразявам принципно становище по поставените въпроси. Възможно е факти и обстоятелства, които не са описани в запитването Ви, да дават основание за становище, различно от изложеното по-долу.

По определяне на приложимото осигурително законодателство

По отношение на лицата, граждани на държави - членки на Европейския съюз, лицата без гражданство и бежанците, които пребивават в държава членка и осъществяват трудова дейност, упражнявайки правото си на свободно движение в рамките на Европейския съюз, се прилагат Регламент (ЕО) №883/2004 на Европейския парламент и на Съвета за координация на системите за социална сигурност(Регламент (ЕО) №883/2004) и Регламент (ЕО) №987/2009 на Европейския парламент и на Съвета за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) №883/2004 за координация на системите за социална сигурност (Регламент (ЕО) №987/2009).

В запитването Ви не е уточнено гражданството на лицата, които ще бъдат наети и в тази връзка Ви обръщам внимание, че Регламент (ЕС) №1231/2010наЕвропейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 година за разширяване обхвата на Регламент (ЕО) № 883/2004 и на Регламент (ЕО) № 987/2009 по отношение на гражданите на трети държави, които все още не са обхванати от тези регламенти единствено на основание тяхното гражданство(Регламент (ЕС) №1231/2010)разширява персоналния обхват на Регламент (ЕО) №883/2004 като се включват и гражданите на трети държави, при условие че пребивават законно на територията на дадена държава членка и не се намират в ситуация, която се ограничава във всяко едно отношение само в рамките на една единствена държава членка. Полша и Унгария прилагат Регламент (ЕС) №1231/2010.

В конкретната хипотеза българското дружество има желание да наеме по трудово правоотношение или да възложи работа по гражданско правоотношение на лица, чието място на работа ще бъде в Полша или Унгария.

Въпреки че в случая не е налице трансграничен елемент към България, има специфична хипотеза на трансгранична ситуация, предопределена от факта, че работодателят/възложителят е дружество, установено на територията на България.

С оглед на това, положението на лицата ще попадне в приложното поле на координационните регламенти и следва да се определи приложимото законодателство за социална сигурност според разпоредбите на Дял II от Регламент (ЕО) №883/2004.

Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата членка, на чиято територия полагат труда си (член 11, параграф 3, буква "а" от Регламент (ЕО) №883/2004).

По отношение на начина на квалифициране на труда, положен по силата на трудово или гражданско правоотношение, следва да се имат предвид разпоредбите на член 1, буква "а" и буква "б" от Регламент (ЕО) №883/2004, според които "дейност като заето лице" и "дейност като самостоятелно заето лице" означава всяка дейност или положение, което се приема за еквивалентно за целите на социалноосигурителното законодателство на държавата членка, в която се осъществява такава дейност или съществува еквивалентно положение.

В конкретния случай трудът, положен по силата на трудово или гражданско правоотношение, ще се третира по начина, предвиден в законодателството на държавата членка, на чиято територия се полага - Полша или Унгария.

Въз основа на горното, ако лице извършва трудова дейност като заето лице или като самостоятелно заето лице само в Полша или само в Унгария, то ще бъде подчинено на осигурително законодателство на съответната държава (Полша или Унгария) и задължителните осигурителни вноски следва да бъдат внасяни, съгласно правните разпоредби на тази страна.

При това положение работодателите/възложителите са длъжни да превеждат задължителните осигурителни вноски в съответствие с националното законодателство на компетентната държава членка, което е приложимо за лицата, независимо дали предприятието е регистрирано в тази държава членка (основание член 21, параграф 1 от Регламент (ЕО) №987/2009). Важно е да се подчертае, че националното законодателство на компетентната държава членка се прилага в неговата цялост с всички произтичащи задължения, които освен превеждане на осигурителни вноски могат да включват задължителни регистрации, подаване на данни за лицата и други задължения в зависимост от спецификата на въпросното законодателство.

Следва да имате предвид, че на основание член 21, параграф 2 от Регламент №987/2009, работодателят/възложителят, чието място на дейност не е в компетентната държава членка, може да се договори с лицето, за което е определено като приложимо законодателството на съответната друга държава членка, това лице да изпълнява от свое име задълженията по плащането на вноски и подаването на данни във връзка с неговото осигуряване. Работодателят/възложителят уведомява за тази договореност компетентната институция на държавата членка, чието законодателство се прилага спрямо съответното лице.

Като работодател, който следва да внася задължителните осигурителни вноски за лице в друга държава членка съгласно нейното законодателство, българското дружество следва да се информира относно задълженията си в конкретния случай.

Компетентната институция на държавата членка, чието законодателство става приложимо по силата на Дял II от Регламент (ЕО) №883/2004, е тази, която предоставя информация на лице и, когато е уместно, неговият работодател относно задълженията, установени от това законодателство. Тя им осигурява необходимото съдействие при изпълнението на изискваните от законодателството формалности (основание член 19, параграф 1 от Регламент (ЕО) №987/2009).

Компетентните институции по прилагането на Дял II от Регламент (ЕО) №883/2004 са: на Полша - Zakład Ubezpieczeń Społecznych /www.zus.pl/ и на Унгария - Nemzeti Egészségbiztosítási Alapkezelő /www.neak.gov.hu/.

Контакти на институциите за координиране на социалното осигуряване на всички държави членки, както и на техните подразделения /които могат да бъдат разделени на териториален или персонален принцип в зависимост от спецификите на съответната държава/ можете да откриете на електронна страница Европейската комисия: Интерфейс за публичен достъп (europa.eu). За да селектирате институциите, компетентни по определяне на приложимо законодателство, е необходимо в частта "Предварително определени критерии" в полето "Категория на социално осигуряване" да изберете "Приложимо законодателство".

По отношение на въпроса Ви какви задължения възникват за работодателя, в случай че някое от лицата, работещи дистанционно от Полша или Унгария, бъде командировано в Австрия за повече от 183 дни, следва да имате предвид, че тези променени обстоятелства налагат нова преценка кое е приложимото спрямо лицето законодателство в областта на социалната сигурност.

Тъй като положението на лицата е хипотетично и неуточнено, също така и параметрите на евентуалното командироване са неясни, възможни са множество варианти, при всеки един от които биха могли да възникнат различни задължения за лицата и техния работодател.

Припомням Ви, че основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата членка, на чиято територия полагат труда си(член 11, параграф 3, буква "а" от Регламент (ЕО) №883/2004).

Координационните регламенти обаче предвиждат редица изключения от основното правило при определни условия.

Подробна информация за правилата за определяне на приложимото осигурително законодателство в различните хипотези можете да намерите в Наръчник по определяне на приложимотозаконодателство според дялIIотPегламент (EO) №883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност, който е наличен в интернет страницата на агенцията www.nra.bg.

По прилагането на ЗДДФЛ

Предвид разпоредбата на чл. 7 от ЗДДФЛ чуждестранните физически лица са носители на задължението за данъци само за придобити доходи от източници в Република България. Според общото правило на чл. 8, ал. 2 от ЗДДФЛ доходите от труд, положен на територията на Република България, или от услуги, извършени на територията на Република България, са от източник в страната. Следователно, когато чуждестранно физическо лице полага труд или извършва услуги извън територията на страната, реализираният доход не е от източник в България и съответно не е обект на облагане по реда на ЗДДФЛ.

Необходимо е да се уточни, че разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от ЗДДФЛ се прилага при условие, че доходите не попадат в изключенията по чл. 8, ал. 6 от ЗДДФЛ. В тази разпоредба са изброени някои конкретни видове доходи, които се определят като такива от източник в страната, ако са начислени/изплатени от местни лица, от търговски представителства, както и от място на стопанска дейност или определена база в Република България, като в тези случаи мястото на полагане на труда или извършването на услугата е без значение. На база изложеното в запитването Ви може да се предполага, че доходите в конкретния случай няма да попаднат в обхвата на чл. 8, ал. 6 от ЗДДФЛ, но все пак такава възможност не може да бъде изключена напълно, тъй като не е приложен конкретен договор и описаната фактическа ситуация не е достатъчно изчерпателна.

ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:

/БОРИС МИХАЙЛОВ/