2_181/16.03.2018г
ЗДДС чл.26, ал.1 и ал.2
ЗДДС чл.123, ал.3
ППЗДДС чл.84
В НАП е постъпило Ваше писмено запитване. В запитването Ви е описана следната фактическа обстановка:
Дружеството е с основен предмет на дейност - транспортни услуги в страната и чужбина, отдаване под наем и оперативен лизинг.
Във връзка с осъществената дейност през 2017 г. са сключени договори за отдаване под наем на полуремаркета. За договорения наем се издават данъчни фактури в определените срокове.
Сключените договори за наем на движима вещ /полуремарке/, съдържат следната клауза : "При забава на месечното плащане наемателят дължи неустойка в размер на 0,5 % от наемната месечна цена за всеки просрочен ден. Наемодателят издава на наемателя фактура за просрочения срок на плащане."
След служебна справка е установено, че дружеството е регистрирано по ЗДДС лице.
В тази връзка сте задали следните въпроси:
- При начисляване на дължимата неустойка за забавени плащания от клиентите следва ли да се начислява ДДС?
- В случай, че за дължими неустойки е издадена фактура с начислен ДДС върху сумата, има ли право наемателят да ползва начисления ДДС във фактура за неустойка като данъчен кредит?
Във връзка с приложението на разпоредбите на ЗДДС и ППЗДДС, изразяваме следното становище по зададения от Вас въпрос:
Данъчната основа съгласно чл.26, ал.1 и 2 от ЗДДС е стойността, върху която се начислява или не се начислява данъкът, в зависимост от това, дали доставката е облагаема или освободена, като същата се определя на база всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Не се смятат за възнаграждение по доставка всякакви плащания за неустойки и лихви с обезщетителен характер.
Видно от цитирания законов текст неустойките не са елемент от данъчната основа на доставките, съответно върху стойността им не се начислява данък върху добавената стойност.
Съгласно чл.84 от ППЗДДС за документирането на неустойките не се издава данъчен документ /фактура, известие към фактура, протокол/, а същите се документират с издаване на документ, удостоверяващ плащането им. В този смисъл неустойката може да се документира чрез издаване на първичен счетоводен документ, отговарящ на изискванията на Закона за счетоводството /ЗСч/. Всеки документ, съдържащ предвидените в чл.6, ал.1 от ЗСч задължителни реквизити се счита за първичен документ.
С оглед гореизложеното, в случай, че сте издали фактура, в която сте включили стойността на неустойката в данъчната основа на доставката, следва на основание чл.123, ал.3 от ЗДДС да издадете данъчно кредитно известие за намаление на данъчната основа на доставката със стойността на неустойката.
Дружеството осъществява транспортни услуги в страната и чужбина, както и дейност по отдаване под наем и оперативен лизинг. През 2017 г. са сключени договори за отдаване под наем на полуремаркета, като за договорения наем се издават данъчни фактури в определените срокове.
В договорите за наем на движима вещ (полуремарке) е включена клауза: "При забава на месечното плащане наемателят дължи неустойка в размер на 0,5 % от наемната месечна цена за всеки просрочен ден. Наемодателят издава на наемателя фактура за просрочения срок на плащане."
След служебна справка е установено, че дружеството е регистрирано по ЗДДС лице.
Въпрос: При начисляване на дължимата неустойка за забавени плащания от клиентите следва ли да се начислява ДДС?
Въпрос: В случай, че за дължими неустойки е издадена фактура с начислен ДДС върху сумата, има ли право наемателят да ползва начисления ДДС във фактура за неустойка като данъчен кредит?
По прилагане на разпоредбите на ЗДДС и ППЗДДС е изложено следното становище.
Съгласно чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС данъчната основа е стойността, върху която се начислява или не се начислява данъкът в зависимост от това дали доставката е облагаема или освободена. Данъчната основа се определя на база всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон.
Не се смятат за възнаграждение по доставка всякакви плащания за неустойки и лихви с обезщетителен характер.
От този законов текст следва, че неустойките не са елемент от данъчната основа на доставките и върху стойността им не се начислява данък върху добавената стойност.
Извод: При начисляване на дължимата неустойка за забавени плащания не се начислява ДДС, тъй като неустойката не е част от данъчната основа по чл. 26 от ЗДДС.
Съгласно чл. 84 от ППЗДДС за документирането на неустойките не се издава данъчен документ (фактура, известие към фактура, протокол), а те се документират с издаване на документ, удостоверяващ плащането им.
В този смисъл неустойката може да се документира чрез издаване на първичен счетоводен документ, отговарящ на изискванията на Закона за счетоводството. Всеки документ, съдържащ задължителните реквизити по чл. 6, ал. 1 от ЗСч, се счита за първичен счетоводен документ.
С оглед гореизложеното, ако е издадена фактура, в която стойността на неустойката е включена в данъчната основа на доставката, на основание чл. 123, ал. 3 от ЗДДС следва да се издаде данъчно кредитно известие за намаление на данъчната основа на доставката със стойността на неустойката.
Извод: Неустойките се документират с документ за плащане или друг първичен счетоводен документ по ЗСч, а не с фактура по ЗДДС. Ако неправилно е издадена фактура с включена неустойка в данъчната основа и начислен ДДС, доставчикът е длъжен да издаде данъчно кредитно известие по чл. 123, ал. 3 от ЗДДС за намаляване на данъчната основа със стойността на неустойката. В този контекст начисленият ДДС във фактура за неустойка не следва да се третира като законосъобразен данък и съответно не формира право на данъчен кредит за наемателя.
