НАП: Установяване на задължения за местни данъци и такси при наследяване на имоти и превозни средства без подадени декларации

В запитването е изложена следната фактическа обстановка: в Община Попово има множество случаи на починали лица с активни дялове в партиди за недвижими имоти и превозни средства. Предприети са мерки за издирване на наследниците, като част от тях не могат да бъдат намерени, а други не предприемат действия за подаване на декларации по ЗМДТ. Предприета е и процедура по чл.51 от Закона за наследството (ЗН). Искате методически указания как да се процедира, с оглед поддържане на актуална база данни за местните данъци и такси и увеличаване събираемостта на местните приходи.

С оглед изложената фактическа обстановка и действащата нормативна уредба се изразява следното принципно становище.

1. Наследяване и приемане на наследството

При смърт на физическо лице наследниците по закон получават имуществото на починалия по силата на общо универсално правоприемство, при което цялата съвкупност от права и задължения на починалия преминава върху наследниците по силата на законова разпоредба. Наследниците имат право да приемат или да се откажат от наследството.

Съгласно чл.48 ЗН наследството се придобива с приемането му, като приемането произвежда действие от откриването на наследството. В чл.49, ал.1 ЗН е предвидено, че наследството може да се приеме с писмено заявление до районния съдия по мястото на откриване на наследството, като приемането се вписва в особена книга.

Съгласно чл.49, ал.2 ЗН приемане има и когато наследниците извършат действия, които предполагат намерението им да приемат наследството, т.е. налице са конклудентни действия, които недвусмислено потвърждават волята им да приемат наследството.

Когато е налице неяснота относно приемането на наследството, единствената законово уредена възможност е по чл.51 ЗН - по искане на всеки заинтересуван районният съдия призовава лицето, което има право да наследява, и му определя срок да заяви приема ли наследството или се отказва от него. Когато има заведено дело срещу наследника, срокът се определя от съда, който разглежда делото. Ако в дадения срок наследникът не отговори, той губи правото да приеме наследството - чл.51, ал.2 ЗН.

Съгласно чл.53 ЗН частта на отреклия се или на този, който е изгубил правото да приеме наследството, уголемява дяловете на останалите наследници.

Извод: При смърт на физическо лице правата и задълженията му преминават към наследниците, но само ако наследството е прието - изрично или чрез конклудентни действия, като при неяснота относно приемането се прилага процедурата по чл.51 ЗН, а отказът или загубата на право за приемане увеличава дяловете на останалите наследници.

2. Задължения по ЗМДТ за наследници на починали лица

В Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) е установено задължение за подаване на декларация от наследниците на починало лице, които получават по наследство облагаеми имущества - имоти и превозни средства.

Съгласно чл.14, ал.4 ЗМДТ и чл.54, ал.4 ЗМДТ във връзка с чл.32 ЗМДТ декларациите за придобити по наследство имоти и превозни средства се подават в 6-месечен срок от откриване на наследството.

Извод: Наследниците, които придобиват по наследство недвижими имоти и превозни средства, са длъжни да подадат декларации по ЗМДТ в 6-месечен срок от откриване на наследството.

3. Установяване на задължения при неподаване на декларации - АУЗ и ревизионен акт

Когато в законово установените срокове не е подадена съответната декларация от наследник, установяването на данъчните задължения се извършва по реда на глава четиринадесета от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), където са регламентирани способите за установяване на задължения за данъци.

За местните данъци и такси са приложими два способа:

• предварително установяване, което се осъществява с акт за установяване на задължение (АУЗ) по чл.107, ал.3 ДОПК;
• установяване с ревизионен акт по чл.118 ДОПК.

Съгласно чл.107, ал.3, изречение трето ДОПК акт за установяване на задължението може да се издаде служебно, когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. Съгласно чл.107, ал.4 ДОПК актът може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му.

При АУЗ по чл.107, ал.3 ДОПК не се изисква заповед за възлагане на ревизия, не се изготвя ревизионен доклад и не се издава ревизионен акт. Процесуалният ред за издаване на ревизионните актове и актовете за установяване на задължения е различен. АУЗ не са подчинени на режима за издаване на ревизионни актове.

В производствата по издаване на АУЗ органите по приходите могат да събират относимите към съответното производство доказателства служебно или по инициатива на задълженото лице - чл.37, ал.1 ДОПК. Това произтича от принципите на законност, обективност и служебно начало, според които органите по приходите са длъжни да установяват действителните факти и обстоятелства от значение за правата, задълженията и отговорността на задължените лица по реда и чрез доказателствените средства, предвидени в ДОПК.

Поради естеството на предварителното установяване на размера на задълженията по чл.107, ал.3 ДОПК въз основа на данни, декларирани от задълженото лице, в случаите, когато декларация не е подадена, с оглед процесуална икономия е необходимо лицето да бъде поканено да подаде декларация, заедно с документите, касаещи определянето на задълженията му. Подаването на декларация от задълженото лице - наследник би улеснило в значителна степен предварителното установяване на задълженията и може да доведе до отпадане на необходимостта от издаване на АУЗ.

Когато не са налице предпоставките по чл.107, ал.3 ДОПК за издаване на АУЗ, както и когато липсват каквито и да било данни за задълженията на конкретно лице, включително когато не е подадена декларация, приложение намира чл.108, ал.1 ДОПК, съгласно който данъчните задължения се установяват с ревизионен акт.

Извод: При неподаване на декларации от наследниците задълженията по ЗМДТ се установяват или с АУЗ по чл.107, ал.3 ДОПК (при наличие на предпоставките), или с ревизионен акт по чл.108, ал.1 и чл.118 ДОПК, като преди издаване на АУЗ е целесъобразно наследниците да бъдат поканени да подадат декларации.

4. Особен ред по чл.122 ДОПК

Разпоредбите на ДОПК предвиждат възможност за извършване на ревизия при особени случаи, когато е налице обстоятелство по чл.122, ал.1 ДОПК. В тази хипотеза попадат и случаите, в които данъчнозадължени лица по ЗМДТ не са подали декларация за недвижим имот или превозно средство до започване на ревизията - чл.122, ал.1, т.1 ДОПК.

Прилагането на особения ред по чл.122 ДОПК е оставено на преценката на органите по приходите. Това означава, че дори да е налице някое от основанията по чл.122, ал.1 ДОПК, органът по приходите може, при условията на оперативна самостоятелност, да установи данъчната основа не по особения ред на чл.122 ДОПК, а съобразно общите правила за извършване на ревизии.

При вземане на решение за преминаване към особения ред за облагане може да се вземе предвид най-вече влиянието на наличното основание върху възможността за точното установяване на данъчната основа и всички други относими доказателства.

Посочено е, че във връзка с приложението на чл.122 ДОПК е издадено указание на изпълнителния директор на НАП с изх.№ 24-00-1/08.01.2009 г., което е публикувано на интернет страницата на НАП - www.nap.bg, в системата "Въпроси и отговори".

Извод: При неподаване на декларации по ЗМДТ може да се приложи особеният ред по чл.122 ДОПК, включително при хипотезата на чл.122, ал.1, т.1 ДОПК, но това е въпрос на преценка на органите по приходите, които могат да изберат и общия ред за ревизия.

5. Връчване на съобщения и актове по ДОПК

Относно връчването на съобщения, актове и други документи в административното производство се посочва, че то се извършва на адреса за кореспонденция на субекта - чл.29, ал.1 ДОПК.

Съгласно чл.28, ал.1, т.4 ДОПК адресът за кореспонденция на чуждестранните лица, които са придобили недвижим имот на територията на страната, нямат регистрирани клонове или търговски представителства в страната и не извършват стопанска дейност, е адресът на местонахождение на първия придобит недвижим имот.

Съгласно чл.28, ал.5 ДОПК физическо лице, спрямо което е започнало производство, за което е уведомено, и което пребивава повече от 30 последователни дни в чужбина, е длъжно да посочи лице на територията на страната, което да го представлява пред органите по приходите и на което да се връчват съобщенията и другите актове.

Когато лицето, неговият представител или пълномощник, член на орган на управление или служител, определен да получава съобщения или книжа, не е намерен на адреса за кореспонденция след най-малко две посещения през 7 дни, връчването на съобщението се извършва чрез прилагане към досието (текстът в запитването е прекъснат, но е ясно, че се визира редът за връчване при неоткриване на адресата по ДОПК).

Извод: Връчването на съобщения и актове по ДОПК се извършва на адреса за кореспонденция по чл.28 и чл.29 ДОПК, като за чуждестранни лица и лица, пребиваващи в чужбина, са предвидени специални правила, а при неоткриване на адресата след две посещения през 7 дни се прилага особеният ред за връчване по ДОПК.