ОТНОСНО:Данъчно третиране на доставка на софтуер по реда на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО)и Закона за счетоводството (ЗСч).
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ....постъпи запитване с вх. № 96-00-325/15.12.2022 г. относно прилагане на ЗДДС, ППЗДДС и ЗКПО.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Дружеството Ви е придобило софтуер от Съединените американски щати (САЩ) и лиценз за ползване за една година. Софтуерът е доставен на технически носител - флашка и е начислен данък върху добавената стойност (ДДС) на митницата, но единствено на флашката. Посочвате, че на самата фактура за софтуера и лиценза за ползване няма начислен ДДС. Софтуерът не е разработен специално за вашата фирма.
Считате, че съгласно § 1, т. 25 от допълнителните разпоредби (ДР) от ЗДДС софтуерът, който сте придобили, е стандартен и във вашия случай следва да се третира като стока.
Поставили сте следните въпроси:
1. Следва ли дружеството да си самоначисли ДДС и да издаде протокол по чл. 117 от ЗДДС?
2. В дневника за покупки следва ли да се отрази фактурата без ДДС?
3. От гледна точка на Закона за счетоводството (ЗС), тъй като лицензът е за една година, разходът следва ли да се разпредели пропорционално на месеците, за които се отнася?
С оглед на изложената в запитването фактическа обстановка и действащото данъчно законодателство изразявам следното становище:
По прилагане на ЗДДС:
Предвид обстоятелството, че определяте предоставения Ви софтуер като стандартенпо смисъла на ЗДДС, следва да имате предвид посочените разпоредби, отнасящи се за доставка на софтуер като стока.
Съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗДДС стока по смисъла на закона е всяка движима и недвижима вещ, включително електрическа енергия, газ, вода, топлина или хладилна енергия и други подобни, както и стандартният софтуер. В § 1, т. 25 от ДР на ЗДДС е дадено определение на понятието стандартен софтуер, съгласно което "стандартен софтуер" е програмен продукт, записан на технически носител, който е предназначен за масова употреба и не отчита спецификите в дейността на конкретния потребител.
Регистрираните лица по ЗДДС водят задължително следните регистри: дневник за покупките и дневник за продажбите. На основание чл. 124, ал. 4 от ЗДДС, регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него данъчни документи в дневника за покупки най- късно до дванадесетия данъчен период, следващ данъчния период, през който са издадени, но не по-късно от последния данъчен период по чл. 72, ал. 1 от ЗДДС.
Данъчните документи по смисъла на чл. 112, ал. 1 от ЗДДС са фактурата, известието към фактурата и протоколът.
В този смисъл получената от Вас фактура за софтуера от САЩ не се счита за данъчен документ по смисъла на ЗДДС и не следва да намери отражение в посочените регистри.
В дневника за покупките за съответния период следва да се посочи митническият документ или друг документ за внос, издаден или заверен от митническата администрация, посочващ данъчно задълженото лице като получател или вносител и посочващ сумата на дължимия данък върху добавената стойност или даващ възможност за изчисляването на тази сума.
В случай че предоставеният Ви софтуер не е стандартен, по смисъла на ЗДДС ще е налице доставка на услуга от доставчик - лице, което е установено извън територията на Общността и получател по доставката - българското дружество.
В този случай е приложима разпоредбата на чл. 82, ал. 2 т. 3 от ЗДДС, съгласно която когато доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната и доставката е с място на изпълнение на територията на страната и е облагаема, данъкът е изискуем от получателя по доставката при доставки на услуги - когато получателят е данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6.
На основание чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 82, ал. 2, т. 3 от с.з. за Вас ще възникне задължение за издаване на протокол. Същият следва да намери отражение в отчетните регистри на основание чл. 124, ал. 2 и ал. 4 от ЗДДС.
По прилагане на ЗКПОи ЗСч.:
От Дирекция "Данъчна политика" към Министерство на финансите е изразено становище относно отчитането на софтуер с изх. № 16-12-153 от 27.07.2015 г., което е приложимо и в конкретния случай. В същото е посочено следното: "Съгласно чл. 13, ал.1 от ЗСч активите, собственият капитал, пасивите, приходите и разходите се оценяват и записват при тяхното придобиване или възникване, в съответствие с приложимите счетоводни стандарти.
От предоставената информация в запитването Ви не става ясно при условията и по реда на кои счетоводни стандарти се изготвят и представят годишните финансови отчети на предприятието. Поради това настоящето становище е изготвено при допускането, че предприятието прилага Националните стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия (НСФОМСП).
Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) компютърните програми са обект на авторско право. Като с чл. 18, ал. 1 от същия закон се урежда изключителното право на автора на програмата да го използва и разрешава използването му от други лица. Следователно, при сделка с авторско произведение, в случая софтуерен продукт, предметът на сделката не е самото авторство, а правото произведението на автора да се използва по един или друг начин от трето лице.
Със Счетоводен стандарт № 38 "Нематериални активи" (СС № 38) се определя редът за счетоводно отчитане на нематериалните активи в предприятието. Съгласно класификацията по т. 9, б. "а" от СС № 38 авторските права, включително върху компютърни софтуери, са част от групата "права на индустриална собственост" на нематериалните активи. Признаването и отчитането на нематериалните активи се извършва по реда на т. 3.1 от СС № 38, съгласно която един актив се класифицира за признаване и отчитане като нематериален когато:
а) отговаря на определението за нематериален актив;
б) при придобиването му може надеждно да се оцени;
в) от използването на актива се очакват икономически изгоди, доказани с:
- наличие или план за набавяне на достатъчно ресурси, позволяващи на предприятието да получи очакваните икономически изгоди;
- възможност ефективно да изпълнява функционалната си роля в съответствие с намерението на предприятието относно употребата му;
- ясно дефинирана и конкретизирана техническа същественост.
В случай че софтуерният продукт отговаря на определението за нематериален актив, дадено в т. 2 на СС № 38 и за него са приложими критериите на т. 3.1, същият следва да бъде заведен в патримониума на предприятието като нематериален активи, като от срока на ползване на актива зависи дали да бъде категоризиран като дълготраен или краткотраен актив."
В запитването сте посочили, че лицензът за използването на софтуера е със срок една година и поради това същият се категоризира като краткотраен актив. Предвид това правилно разпределяте разхода пропорционално през месеците, през които ще го използвате.
Следва да имате предвид и разпоредбите на ЗКПО, третиращи данъчните амортизируеми активи. Съгласно чл. 54, ал. 1 от ЗКПО при определяне на данъчния финансов резултат се признават годишни данъчни амортизации, определени по реда на глава десета от същия закон. Във връзка с това амортизируемите активи се разпределят в категориите, визирани в чл. 55, ал. 1, т. 1-7 от ЗКПО, а годишните данъчни амортизационни норми за всяка категория се определят еднократно за годината и не могат да превишават размерите, регламентирани в чл. 55, ал. 2 от същия закон.
Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
ОТНОСНО: Данъчно третиране на доставка на софтуер по реда на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) и Закона за счетоводството (ЗСч).
Изложена е следната фактическа обстановка:
Дружеството е придобило софтуер от Съединените американски щати (САЩ) и лиценз за ползване за една година. Софтуерът е доставен на технически носител - флашка, като на митницата е начислен данък върху добавената стойност (ДДС) единствено върху флашката. На фактурата за софтуера и лиценза за ползване не е начислен ДДС. Софтуерът не е разработен специално за дружеството. Счита се, че съгласно § 1, т. 25 от допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДДС придобитият софтуер е стандартен и следва да се третира като стока.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Следва ли дружеството да си самоначисли ДДС и да издаде протокол по чл. 117 от ЗДДС?
Въпрос 2: В дневника за покупки следва ли да се отрази фактурата без ДДС?
Въпрос 3: От гледна точка на Закона за счетоводството (ЗС), тъй като лицензът е за една година, разходът следва ли да се разпредели пропорционално на месеците, за които се отнася?
По прилагане на ЗДДС
Предвид обстоятелството, че софтуерът се определя като стандартен по смисъла на ЗДДС, се прилагат разпоредбите за доставка на софтуер като стока.
Съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗДДС стока по смисъла на закона е всяка движима и недвижима вещ, включително електрическа енергия, газ, вода, топлина или хладилна енергия и други подобни, както и стандартният софтуер.
В § 1, т. 25 от ДР на ЗДДС "стандартен софтуер" е определен като програмен продукт, записан на технически носител, предназначен за масова употреба и който не отчита спецификите в дейността на конкретния потребител.
Регистрираните лица по ЗДДС водят задължително дневник за покупките и дневник за продажбите. На основание чл. 124, ал. 4 от ЗДДС регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него данъчни документи в дневника за покупките най-късно до дванадесетия данъчен период, следващ данъчния период, през който са издадени, но не по-късно от последния данъчен период по чл. 72, ал. 1 от ЗДДС.
Съгласно чл. 112, ал. 1 от ЗДДС данъчни документи са фактурата, известието към фактурата и протоколът. Получената фактура за софтуера от САЩ не се счита за данъчен документ по смисъла на ЗДДС и не следва да се отразява в дневника за покупките и дневника за продажбите.
В дневника за покупките за съответния период следва да се посочи митническият документ или друг документ за внос, издаден или заверен от митническата администрация, който посочва данъчно задълженото лице като получател или вносител и посочва сумата на дължимия ДДС или дава възможност за изчисляването на тази сума.
В случай че предоставеният софтуер не е стандартен по смисъла на ЗДДС, ще е налице доставка на услуга от доставчик - лице, установено извън територията на Общността, с получател по доставката - българското дружество. В този случай е приложима разпоредбата на чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, съгласно която, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната и доставката е с място на изпълнение на територията на страната и е облагаема, данъкът е изискуем от получателя по доставката при доставки на услуги, когато получателят е данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6 от ЗДДС.
На основание чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС за получателя възниква задължение за издаване на протокол. Този протокол следва да се отрази в отчетните регистри на основание чл. 124, ал. 2 и ал. 4 от ЗДДС.
Извод: При стандартен софтуер, третиран като стока, не се самоначислява ДДС по чл. 117 от ЗДДС и фактурата от САЩ не се отразява в дневника за покупки; в дневника се отразява митническият документ. При нестандартен софтуер, представляващ услуга от чуждестранен доставчик, данъкът е изискуем от получателя по чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС и възниква задължение за издаване и отразяване на протокол по чл. 117 от ЗДДС.
По прилагане на ЗКПО и ЗСч
Посочено е становище на Дирекция "Данъчна политика" към Министерство на финансите относно отчитането на софтуер с изх. № 16-12-153 от 27.07.2015 г., приложимо и в конкретния случай.
Съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗСч активите, собственият капитал, пасивите, приходите и разходите се оценяват и записват при тяхното придобиване или възникване в съответствие с приложимите счетоводни стандарти.
От информацията в запитването не е ясно при условията и по реда на кои счетоводни стандарти се изготвят и представят годишните финансови отчети на предприятието, поради което становището е изготвено при допускането, че предприятието прилага Националните стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия (НСФОМСП).
Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) компютърните програми са обект на авторско право. С чл. 18, ал. 1 от ЗАПСП се урежда изключителното право на автора на програмата да я използва и да разрешава използването й от други лица. При сделка с авторско произведение, в случая софтуерен продукт, предмет на сделката не е самото авторство, а правото произведението да се използва по определен начин от трето лице.
Със Счетоводен стандарт № 38 "Нематериални активи" (СС № 38) се определя редът за счетоводно отчитане на нематериалните активи. Съгласно т. 9, б. "а" от СС № 38 авторските права, включително върху компютърни софтуери, са част от групата "права на индустриална собственост" на нематериалните активи.
Признаването и отчитането на нематериалните активи се извършва по реда на т. 3.1 от СС № 38, съгласно която един актив се класифицира за признаване и отчитане като нематериален, когато:
- отговаря на определението за нематериален актив;
- при придобиването му може надеждно да се оцени;
- от използването на актива се очакват икономически изгоди, доказани с:
- наличие или план за набавяне на достатъчно ресурси, позволяващи на предприятието да получи очакваните икономически изгоди;
- възможност ефективно да изпълнява функционалната си роля в съответствие с намерението на предприятието относно употребата му;
- ясно дефинирана и конкретизирана техническа същественост.
В случай че софтуерният продукт отговаря на определението за нематериален актив, дадено в т. 2 на СС № 38, и за него са приложими критериите на т. 3.1, той следва да бъде заведен в патримониума на предприятието като нематериален актив, като от срока на ползване зависи дали ще бъде категоризиран като дълготраен или краткотраен актив.
В запитването е посочено, че лицензът за използването на софтуера е със срок една година и поради това се категоризира като краткотраен актив. Предвид това разходът се разпределя пропорционално през месеците, през които ще се използва.
Следва да се имат предвид и разпоредбите на ЗКПО относно данъчните амортизируеми активи. Съгласно чл. 54, ал. 1 от ЗКПО при определяне на данъчния финансов резултат се признават годишни данъчни амортизации, определени по реда на глава десета от закона. Амортизируемите активи се разпределят в категориите по чл. 55, ал. 1, т. 1-7 от ЗКПО, а годишните данъчни амортизационни норми за всяка категория се определят еднократно за годината и не могат да превишават размерите, регламентирани в чл. 55, ал. 2 от ЗКПО.
Извод: Софтуерният продукт, при изпълнение на критериите на СС № 38, се отчита като нематериален актив, като при срок на ползване една година се третира като краткотраен актив и разходът по лиценза правилно се разпределя пропорционално по месеци; за данъчни цели се прилагат правилата на ЗКПО за данъчни амортизируеми активи по чл. 54 и чл. 55 от ЗКПО.
Настоящото становище е изготвено въз основа на изложената във запитването фактическа обстановка. В случай че в производство, възложено по реда на ДОПК, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
