НАП: Данъчно и осигурително третиране на онлайн продажби на авторски изделия от физическо лице

Изх. №94-00-23/26.04.2016 г.

ЗДДС, Наредба Н-18/2006 г.,

чл.14, ал.1 чл.3, ал.1

чл.20, ал.1 и ал.5 чл.4, т.7

чл.66, ал.1 чл.5

чл.96, ал.1 и ал.2

чл.28, т.1

чл.118, ал.1 и ал.3

ППЗДДС, ТЗ,

чл.21 чл.286, ал.2

ЗДДФЛ,

чл.26, ал.7

чл.29, ал.1, т.2, буква "в"

чл.50

КСО,

чл.4, ал.3, т.1 и т.2

чл.4, ал.4

чл.10, ал.1

чл.6, ал.8, ал.9 и ал.11

чл.157, ал.6 от КСО

чл.157, ал.1, т.1, буква "в"

чл.158

В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ... е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. № 94-00-23/31.03.2016 г. във връзка с прилагането на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност(ЗДДС),Закона за данъците върху доходите на физическите лица(ЗДДФЛ), Кодекса за социално осигуряване(КСО) иНаредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ).

Фактическата обстановка, изложена в запитването, е следната:

Работите по трудово правоотношение на пълен работен ден и се осигурявате за всички осигурени социални рискове. Не притежавате регистрация като ЕТ и лице, упражняващо свободна професия.

Извън дейността по трудово правоотношение изработвате изделия (плетива) и шиете различни аксесоари, които възнамерявате да продавате онлайн в България и в чужбина (в страни от ЕС и трети страни). Аксесоарите ще бъдат продавани чрез различни платформи (Etsy, DaWanda, както и в български онлайн платформи). Плащанията към Вас ще се извършват чрез PayPal, банков превод или с наложен платеж (само за България). Пратките ще бъдат изпращани чрез Български пощи с попълване на митническа декларация с обявена стойност.

Купувачите на изработваните от Вас изделия ще са физически лица. Самите изделия са авторски, с ваш дизайн, с единична цена до 50,00 € като също така не разполагате с голяма наличност, за да извършвате продажби на едро.

Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:

1. Възниква ли задължение за регистрация за дистанционни продажби на крайни клиенти в ЕС или за продажби към клиенти извън ЕС ?

2. Необходимо ли е издаването на фискален бон при реализиране на продажба ?

3. В кое приложение на годишната данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ следва да се декларират придобитите доходи от продажбата на аксесоарите и в тази връзка могат ли да се квалифицират като доходи от продажби на произведения на изкуството от техните автори ?

4. Дължат ли се осигурителни вноски върху получените доходи?

Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:

По първи въпрос:

Съгласно разпоредбата на чл.96, ал.1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000,00 (петдесет хиляди лв.) или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон. Иначе казано, когато облагаемият оборот е достигнат през месец март, заявлението за регистрация по ДДС се подава до 14 април.

В разпоредбата на чл.96, ал.2 от ЗДДС е указано, че облагаемият оборот за целите на регистрацията по закона е сумата от данъчните основи на извършените от лицето:

1. облагаеми доставки, включително облагаемите с нулева ставка;

2. доставки на финансови услуги по чл.46 от ЗДДС;

3. доставки на застрахователни услуги по чл.47 от ЗДДС;

В оборота от 50 000, 00 лв. се включват както извършените продажби на стоки към нерегистрирани лица по ДДС в държава членка на ЕС, така и към лица извън Общността.

След като се регистрирате по ЗДДС за доставките към нерегистрирани лица по ДДС в държава членка на ЕС следва да бъде съобразена разпоредбата на чл.20, ал.1 от ЗДДС, която определя мястото на изпълнение на доставка при дистанционна продажба.

По отношение на поставеният въпрос, касаещ регистрация по ЗДДС за дистанционни продажби следва да имате предвид, че дистанционните продажби представляват специален режим на облагане на доставките на стоки от регистрирани лица в рамките на Общността към нерегистрирани лица в рамките на Общността.

Дистанционна продажба, по смисъла на чл.14, ал.1 от ЗДДС, е доставката на стоки, за която са налице едновременно следните условия:

1. стоките се изпращат или транспортират от или за сметка на доставчика от територията на държава членка, различна от тази, в която транспортът приключва;

2. доставчикът на стоките е регистриран за целите на ДДС в държава членка, различна от тази, в която транспортът приключва;

3. получател по доставката е лице, което не е задължено да начисли ДДС при вътреобщностно придобиване на стоката в държавата членка, където транспортът приключва;

4. стоките:

а) не са нови превозни средства, или

б) не се монтират и/или инсталират от или за сметка на доставчика, или

в) не са предмет на специален ред за облагане на маржа на цената за стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети.

За облагането с данък на доставките при условията на дистанционна продажба е от значение да се определи мястото на изпълнение на конкретната доставка. Мястото на изпълнение на доставка при дистанционна продажба е указано в чл.20 от ЗДДС. Видно от ал.1 от разпоредбата, мястото на изпълнение на доставка на стоки при условията на дистанционна продажба по чл.14 е на територията на държавата членка, където транспортът приключва, когато са налице едновременно следните условия:

1. доставчикът е регистрирано по този закон лице на основание, различно от това за регистрация за вътреобщностно придобиване;

2. извършените от лицето по т.1 доставки при условията на дистанционна продажба за държава членка надвишават за текущата календарна година или са надвишили за предходната календарна година сумата, определена в законодателството на тази държава членка;

3. стоките се изпращат или транспортират от или за сметка на доставчика от територията на страната.

Важно е да се отбележи, че на основание чл.20, ал.5 от ЗДДС, когато не са налице условията на ал.1, т.2 от разпоредбата, мястото на изпълнение е на територията на страната, с изключение на случаите, когато доставчикът е уведомил териториалната дирекция по месторегистрация, че желае мястото на изпълнение да е на територията на друга държава членка, където приключва транспортът, и е регистриран за целите на ДДС в тази друга държава членка.

Като цяло, дистанционни продажби се осъществяват от регистрирано за целите на ДДС лице в страна членка на Европейския съюз, към нерегистрирано за целите на ДДС лице в друга страна членка на ЕС при спазване на горните условията, разписани в чл.14 от закона. Дистанционните продажби се облагат по начало в страната на отправяне на стоките. При прехвърляне на определен стойностен праг на продажбите за текущата или предходната година, всички последващи доставки (включително доставката, с която прагът се надвишава), се облагат в държавата на пристигане на стоките. Самото облагане може да се извърши в държавата на пристигане на стоките и ако доставчикът се регистрира за целите на ДДС в тази държава членка за дистанционните продажби по избор, преди да е достигнал задължителния стойностен праг за регистрация. Прагът на продажбите, при надхвърлянето на който за доставчика възниква задължение за регистрация във връзка с дистанционни продажби в държавата  членка по местоназначението на стоките, и дистанционните продажби с място на изпълнение на територията на държавата  членка, където транспорта приключва, се определя от законодателството на всяка държава.

От момента, в който лицето достигне прага в другата държава членка и се регистрира за целите на ДДС в нея, мястото на изпълнение на тази доставка вече не е на територията на България, респ. за нея ще се начислява данък по ставката в съответната държава членка. До момента, до който мястото на изпълнение на дистанционните продажби е на територията на страната, облагането се извършва чрез прилагане на данъчната ставка по чл.66, ал.1 от ЗДДС  20 на сто, като декларирането и отчитането на доставките при условията на дистанционни продажби се извършва по общия ред на закона.

В случаите на продажби на аксесоари на лица, установени извън ЕС, приложение ще намерят разпоредбите на чл.28 от ЗДДС и чл.21 от ППЗДДС. По смисъла на чл.28, т.1 от ЗДДС, облагаема доставка с нулева ставка е доставката на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия от или за сметка на доставчика, а необходимите документи за удостоверяване на тези доставки са регламентирани в чл.21 от ППЗДДС.

По втори въпрос:

Съгласно чл.118, ал.1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.

В чл.118, ал.3 от ЗДДС е дадена легално определение на понятието "фискална касова бележка", съгласно която "Фискалният и системният бон са хартиени документи, регистриращи продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна картаили с други заместващи парите платежни средства, издадени от въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип или от одобрена интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност". Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки и за установяване на дистанционна връзка с НАП са определени с Наредба № Н-18/2006 година.

Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/2006 г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС), или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги (ЗПУ).

Следователно, в случаите в които се извършва плащане на стойността на аксесоари чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на ЗПУПС, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на ЗПУ,по силата на чл. 3, ал. 1 от Наредба №Н-18/2006 г. не е задължително издаването на фискална касова бележка от фискално устройство.

Лицата, респективно дейностите, които са освободени от задължително регистриране на оборотите от продажби чрез ФУ са изброени в чл.4 и чл.5 от Наредба № Н-18/2006 г.

Съгласно т.7 на ал.4 от Наредбата, не е задължено да регистрира извършваните от него продажби в търговски обект чрез фискално устройство лице, което упражнява занаят по смисъла на Закона за занаятите(ЗЗ), с изключение на автомонтьорство и автосервизни услуги и при условие, че лицата са занаятчии- пенсионери по инвалидност или за изслужено време и старост, които извършват услугите с личен труд и не са търговци по смисъла наТърговския закон(ТЗ).

Следователно предвиденото в т.7 на чл.4 от Наредба № Н-18/2006 г. освобождаване от задължение за регистриране на извършените продажби чрез фискално устройство не се отнася за всички лица, които осъществяват дейност от Приложение № 1 към чл.3, ал.2, т.1 от ЗЗ. Посочената норма от Наредбата изисква освен осъществяването от лицето на занаятчийска дейност, същото да е занаятчия-пенсионер по инвалидност или за изслужено време и старост, да извършва услугите с личен труд и да не е търговец по смисъла на ТЗ, т.е. само при кумулативното наличие на регламентираните изисквания не е налице задължение извършваните продажби да бъдат регистрирани чрез фискално устройство.

По трети въпрос:

Съгласно т. 10 от ДР на ЗДДФЛ, "произведения на изкуството" са тези по смисъла на ЗДДС, а именно:

а) картини, колажи и други подобни декоративни произведения, рисунки и графики, направени изцяло от ръката на художник, с изключение на планове и чертежи за архитектурни, инженерни, промишлени, търговски, топографски и други подобни цели, ръчно украсени фабрични изделия, театрални декори, декори за кино и други видове декори;

б) оригинални гравюри и литографии, като авторски отпечатъци, произведени в ограничени количества, направо в бяло и черно или в цвят на една или няколко плочи, направени изцяло от ръката на художника, независимо от процеса на изработка или използвания материал, с изключение на машинен или фотомашинен процес;

в) оригинални скулптури и пластики от всякакъв вид материал, изваяни изцяло от ръката на скулптора; скулптурни отливки на оригинала в рамките на 8 копия, чието изпълнение е контролирано от автора или от упълномощени от него художници;

г) гоблени и пана, изработени ръчно по художествен дизайн, в рамките на 8 копия;

д) единични керамични изделия, изработени изцяло от автора и подписани от него;

е) емайлирани рисунки върху медна плоча, изработени ръчно, в рамките на 8 копия, подписани от автора или с печат от студиото, с изключение на бижута и изделия от злато и сребро;

ж) художествени фотографии, подготвени за печат от автора или под негов контрол, с подпис на автора и с пореден номер, в рамките на 30 копия, независимо от размера.

Видно от цитираната легална дефиниция (§1, т. 20 от ДР на ЗДДС), аксесоарите, които ще продавате онлайн посредством регистрация на различни платформи за търговия, не са "произведения на изкуството" по смисъла на ЗДДФЛ и съответно доходите от продажбата им не са в обхвата на доходите по чл. 29, ал. 1, т. 2, буква "б" от същия закон, но биха могли да се третират като доходи по чл. 29, ал. 1, т. 2, буква "в" от ЗДДФЛ, т.е. като доходи от упражняване на занаят, които не се облагат с патентен данък по реда на Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Облагането с патентен данък в случая не е приложимо, тъй като, с оглед естеството на дейността Ви и спецификата при извършване на продажбите, тази дейност не попада сред посочените в Приложение № 4 към глава втора, раздел VІ от ЗМДТ. Съгласно § 1, т. 28 от ДР на ЗДДФЛ, "упражняване на занаят" е производството на изделия или предоставянето на услуги, осъществявани от физическо лице, вписано в регистъра на занаятчиите, което не е вписано като едноличен търговец. Занаят по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Закона за занаятите (ЗЗ) е дейност за производството на изделия и/или предоставянето на услуги по занаятчийски начин. В ал. 2 на чл. 3 от ЗЗ е регламентирано, че предприятието за производство на изделия или за предоставяне на услуги е организирано по занаятчийски начин, когато за определяне на облика му са изпълнени едновременно следните изисквания:

1. дейността е включена в списъка на занаятите съгласно приложение № 1 (към ЗЗ) ;

2. работата се изпълнява на ръка или с помощта на ръчни или други специфични за занаята инструменти; крайното изделие или услугата са сходни с други от същия вид или са уникални ;

3. за извършването на дейността са необходими съответни знания, производствено-технически умения и практически навици, придобити със занаятчийско обучение и квалификация, с професионално обучение в системата на средното и висшето образование, с курсове за придобиване или повишаване на квалификацията, както и с професионален опит ;

4. дейността се извършва от занаятчии - самостоятелно заети лица или обединени в дружества по Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

На основание чл. 4, ал. 1 от ЗЗ, занаятчията упражнява занаята след вписване в регистър БУЛСТАТ по реда на чл. 3, ал. 1, т. 6 или 9 от Закона за регистър БУЛСТАТ (ЗРБ),с изключение на занаятчиите, които не са самостоятелно заети лица.

Доходите от упражняване на занаят, които не се облагат с патентен данък по реда на ЗМДТ, се декларират в Приложение №3 на годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, като при определяне на облагаемия доход както за целите на авансовото, така и за целите на годишното облагане придобитите доходи се намаляват с 40 на сто разходи за дейността, независимо от действителния размер на направените разходи.

В случай, че не отговаряте на някое от посочените по-горе условия за вписване в регистър БУЛСТАТ, друга правна възможност е да упражнявате дейността си в качеството на търговец, вписан в търговския регистър. Търговец по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ТЗ е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва посочените в т. 1 - 15 на същата алинея сделки. В ТЗ не са посочени изрични критерии, според които да се определи дали една дейност се извършва по занятие. Относно понятието "дейност по занятие" в правната теория се счита, че това е дейност като постоянна работа, която не е свързана с единични сделки, която няма случаен характер, чиято цел е създаване на постоянен доход. Във възприетата до сега практика на ВАС като критерий за определяне на една дейност като такава по занятие също се посочва системното й осъществяване с цел извличане на печалба в свой частен интерес (Решение на ВАС №7301 от 23.05.2012 г. по а.д. №1394 от 2012 г., Решение на ВАС №5935 от 26.04.2013 г. по а.д. №7552 от 2012 г. и др.).

В хипотезата, че ще упражнявате дейността си в качеството на едноличен търговец, доходите от дейността се декларират в Приложение №2 на годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ. Облагаемият доход от стопанска дейност като едноличен търговец е формираната по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО)данъчна печалба, поради което при този ред на облагане физическите лица следва да прилагат Закона за счетоводството (ЗСч).

В случай, че не се впишете в регистър БУЛСТАТ или в търговския регистър, следва да имате предвид, че продажбата на стоки собствено производство, когато се извършва по занятие, т.е. когато няма инцидентен характер, попада в обхвата на сделките, визирани в чл. 1, ал. 1 от ТЗ. Съгласно чл.286, ал.2 от ТЗ, търговски са сделките по чл. 1, ал. 1 от закона, независимо от качеството на лицата, които ги извършват. Тази хипотеза е заложена и в разпоредбите на ЗДДФЛ за целите на данъчното облагане. По силата на чл.26, ал.7 от ЗДДФЛ, по реда, предвиден за облагането на доходите от стопанска дейност като едноличен търговец, се облагат и доходите от стопанска дейност на физическо лице, което е търговец по смисъла на ТЗ, но не е регистрирано като едноличен търговец. В разглежданата хипотеза преценката за това, дали Вашата дейност може да бъде квалифицирана като търговска, е от компетентността на органите по приходите при извършване на проверки и ревизии по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

По четвърти въпрос:

За да възникне задължение за осигуряване е достатъчно съответното лице да извършва трудова дейност по смисъла на КСО. Основание за това е разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от кодекса, съгласно която осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.

Доколкото изработването на аксесоари (шиенето и плетенето им) с цел продажбата им онлайн в България и чужбина е трудова дейност по смисъла на кодекса, Вие подлежите на задължително осигуряване за държавно обществено осигуряване и здравно осигуряване. Тази дейност извършвате за свой риск и за своя сметка, поради което сте самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО и НООСЛБГРЧМЛ.

Съгласно чл.5, ал.2, изречение първо от КСО, самоосигуряващ се е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка.

На основание чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност. По свой избор тези лица могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 4 от КСО).

Според чл. 1, ал. 5 от НООСЛБГРЧМЛ, за лица, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност по регистрация, се считат тези, които упражняват дейност:

1.на основание на предварителна регистрация, определена с нормативен акт - нотариуси, адвокати, експерт-счетоводители; лицензирани оценители, експерти към съда и прокуратурата, медицински специалисти, застрахователни агенти по чл.164, ал.1 от Кодекса за застраховането (КЗ) и други;

2. за която подлежат на облагане с патентен данък и не са еднолични търговци;

3. като извършват професионална дейност на свой риск и за своя сметка - дейци на науката, културата, образованието, архитекти, икономисти, инженери, журналисти и други физически лица, упражняващи свободна професия, регистрирани с ЕИК по регистър БУЛСТАТ, извън тези по т. 1 и 2.

Лицата, които упражняват свободна професия и/или занаятчийска дейност, подлежат на задължително вписване в регистър БУЛСТАТ към Агенцията по вписванията (чл. 3, ал. 1, т. 9 от ЗРБ).

Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества. По свой избор същите могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 4 от КСО).

На основание разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от НООСЛБГРЧМЛ, задължението за осигуряване за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1 - 4 от КСО - еднолични търговци, съдружници в търговски дружества, собственици на ЕООД, физически лица - членове на неперсонифицирани дружества, регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, лица, упражняващи по регистрация свободна професия или занаятчийска дейност, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване.

Видно от цитираната разпоредба, задължението за осигуряване се обуславя от извършването на трудова дейност в качеството Ви на самоосигуряващо се лице, независимо от реализирания доход.

При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) до компетентната териториална дирекция на НАП в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството (чл. 1, ал. 2 от същата наредба).

Видът на осигуряването се определя с декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП, която се подава от самоосигуряващото се лице в компетентната териториална дирекция на НАП в 7-дневен срок от започването или от възобновяването на трудовата дейност. При прекъсване и възобновяване на съответната трудова дейност, както и при започване на друга трудова дейност през календарната година самоосигуряващото се лице не може да променя вида на осигуряването. При започване и възобновяване на трудовата дейност, ако декларацията за вида на осигуряването не е подадена в 7-дневния срок, лицето подлежи на осигуряване само за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт (чл. 1, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ).

Видът на осигуряването може да се променя за всяка календарна година, ако е подадена декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП от 1 до 31 януари на съответната календарна година (основание чл. 1, ал. 4 от НООСЛБГРЧМЛ).

Съгласно чл. 6, ал. 8 от КСО осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал.3, т. 1, 2 и 4 от КСО са за сметка на осигурените лица и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със ЗБДОО за съответната година. Самоосигуряващите се лица внасят авансовите осигурителни вноски в срок до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се дължат (чл. 7, ал. 4 от КСО).

С чл. 9, ал. 2 отЗакона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО)за 2016 г. е определен минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, които не са упражнявали дейност през 2014 г., както и за започналите дейност през 2015 и 2016 г., който е в размер на 420, 00 лв. Максималния месечен размер на осигурителния доход за 2016 г. е 2600, 00 лв. (чл. 9, ал. 1, т. 4 от ЗБДОО за 2016 г.).

Самоосигуряващите се лица имат задължение да определят окончателен размер на осигурителния доход, съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 9 от КСО.

Предвид факта, че работите по трудово правоотношение, следва да имате предвид, че за лицата, които получават доходи от дейности на различни основания по чл. 4 от КСО, осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход в следната последователност:

1. доходи от трудово правоотношение;

2. осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители (осн. чл.6, ал.11 от КСО);

Задължението Ви за осигуряване в качеството Ви на самоосигуряващо се лице ще отпадне в случай, че по трудово правоотношение сте осигурена върху максималния размер на осигурителния доход.

Съгласно чл. 127, ал. 1 от КСО, лицата, родени след 31 декември 1959 г. избрали да се осигурява в универсален пенсионен фонд, ако са осигурени във фонд "Пенсии" на държавното обществено осигуряване задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд. Осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд се внасят върху доходите, за които се дължат вноски за държавното обществено осигуряване (чл. 157, ал. 6 от КСО). Размерът им е регламентиран в чл. 157, ал. 1, т. 1, буква "в" от КСО, който за 2016 г. е 5 на сто. Осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване се превеждат едновременно с осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване (чл. 158 от КСО).

На основание чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), самоосигуряващите се лица се осигуряват авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със ЗБДОО, и окончателно върху доходите от дейността и доходите по безтрудово правоотношение, през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО. Авансовите осигурителни вноски се внасят в срок до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, а окончателната осигурителна вноска - най-късно в срока за подаване на данъчната декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ. За 2016 г. здравноосигурителната вноска е в размер на 8% (чл. 2 от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса (ЗБНЗОК).

Следва да имате предвид, че осигурителни вноски на основание посочените разпоредби дължите в случай, че се регистрирате в регистър БУЛСТАТ или в търговския регистър към Агенцията по вписванията.

Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал.3 от ДОПК.