НАП: Облагане в България на доходи на испански местни лица от продажба на дялове на българско дружество по СИДДО с Испания

Постъпило е писмено запитване относно прилагането на Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане между България и Испания ("Спогодбата", СИДДО) във връзка с облагане на доходи от продажба на дружествени дялове на българско дружество от чуждестранни физически лица.

Посочено е, че вече е отправено запитване и е получен отговор от териториална дирекция на НАП относно облагането на тези доходи. В запитването се акцентира върху наличието на СИДДО между България и Испания и се иска тълкуване на приложението на чл. 11 от СИДДО по отношение на доходите от продажба на дружествени дялове.

На основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, въз основа на описаната фактическа обстановка и относимата нормативна уредба, е изложено следното становище.

Съгласно чл. 75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор.

Между България и Испания е сключена Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, ратифицирана с Решение на Великото народно събрание от 4.01.1991 г. - ДВ, бр. 11 от 8.02.1991 г., обнародвана в ДВ, бр. 11 от 8.02.1991 г. и в сила от 14.06.1991 г. Спогодбата представлява международен договор, който преразпределя данъчнооблагателните правомощия между двете договарящи държави и може да предостави облекчения при облагането на конкретни видове доходи.

Продажбата на дружествени дялове по същността си представлява прехвърляне на имущество. Облагането на печалбите от прехвърляне на имущество е разгледано в чл. 11 от Спогодбата.

Съгласно представената фактическа обстановка, в случая е приложима разпоредбата на чл. 11, ал. 4 от СИДДО с Испания, съгласно която печалбите от прехвърляне на всякакво имущество, различно от посоченото в ал. 1 до 3 на чл. 11 от СИДДО, се облагат с данък само в договарящата държава, на която продавачът е местно лице.

Оттук следва, че доходът от продажба на дялове от капитала на българско дружество, реализиран от посочените лица, които са местни лица на Испания, подлежи на освобождаване от облагане в България.

Извод: Доходите от продажба на дружествени дялове на българско дружество, реализирани от физически лица - местни на Испания, не се облагат в България на основание чл. 11, ал. 4 от СИДДО между България и Испания.

Относно прилагането на облекченията по СИДДО и доказване на основанията

Посочва се, че облекченията по СИДДО с Испания не се ползват автоматично, а след удостоверяване на основанията за това. Процедурата за прилагане на тези облекчения е уредена в чл. 135 и сл. от ДОПК. Редът за удостоверяване на основанията за прилагане на съответната СИДДО зависи от размера на реализирания доход.

В конкретния случай основанията за прилагане на СИДДО, включително съответните доказателства, най-общо са:

• удостоверение за местно лице, издадено от данъчната администрация на Испания;
• декларация от съответното испанско лице, че е действителен притежател на дохода и че не разполага с място на стопанска дейност, с което доходът да е действително свързан;
• заверен препис от вписания в търговския регистър договор за продажба на дружествените дялове на българското дружество, от който да е видна и цената на извършеното прехвърляне;
• доказателства за цената на придобиване на прехвърлените дялове;
• доказателства за получаването на цената на прехвърлените дялове.

Извод: За да се приложат облекченията по СИДДО с Испания, чуждестранното лице трябва да удостовери местно лице, действително притежание на дохода, липса на място на стопанска дейност, както и да представи документи за договора за продажба, цената на придобиване и получаването на продажната цена.

Относно прага от 500 000 лв. и реда за удостоверяване по ДОПК

Съгласно чл. 142, ал. 1 от ДОПК, когато общият размер на доходите на чуждестранното лице от източник в България не надвишава 500 000 лв. годишно, за удостоверяването на основанията по чл. 136 от ДОПК не се подава искане по чл. 137, ал. 1 от ДОПК.

В случаите, в които размерът на реализираните доходи от съответното чуждестранно лице няма да надвиши 500 000 лв. за годината, по отношение доказването на основанията за прилагане на спогодбата може да се приложи разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от ДОПК. В този случай основанията по чл. 136 от ДОПК се удостоверяват по реда на чл. 137, ал. 2 - ал. 4 от ДОПК пред платеца на дохода.

Когато общият размер на доходите на чуждестранното лице от източник в България надвишава 500 000 лв. годишно, чуждестранното лице или негов пълномощник трябва да подаде искане по образец пред НАП, към което се прилагат доказателства, че са налице основанията за прилагане на спогодбата. Срокът за издаване на становище за прилагане на СИДДО е 60 дни от подаване на искането.

Искането за прилагане на СИДДО и приложените към него документи се подават в териториалната дирекция по регистрацията на платеца на дохода или в дирекцията, където подлежи на регистрация. Когато платецът не подлежи на регистрация, искането и приложените към него документи се подават в ТД на НАП София.

Извод: При доходи до 500 000 лв. годишно основанията за прилагане на СИДДО се удостоверяват пред платеца на дохода по реда на чл. 137, ал. 2 - ал. 4 от ДОПК, без да се подава искане по чл. 137, ал. 1 от ДОПК. При доходи над 500 000 лв. годишно се подава искане до НАП, по което в 60-дневен срок се издава становище за прилагане на СИДДО.

Накрая се посочва, че изразеното становище по отправеното запитване е принципно. Възможно е факти и обстоятелства, които не са описани в запитването, да обосноват данъчно третиране, различно от изложеното.

Извод: Становището има принципен характер и при наличие на неописани факти и обстоятелства е възможно различно данъчно третиране от посоченото.