НАП: Данъчно и осигурително третиране на възнаграждения по договор за управление и контрол и доходи от наем при местно или чуждестранно физическо лице по ЗДДФЛ и СИДДО с Испания

Изх. №53-00-206/08.11.2023 г.

ЗДДФЛ- чл. 4, чл. 5

ЗДДФЛ - чл. 37, ал. 4

ЗДДФЛ- чл. 31

ЗДДФЛ - чл. 8

Регламент (ЕО) №883/2004

Относно прилагането на разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица(ЗДДФЛ), Спогодбата между Народна Република България и Кралство Испания за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на доходите и имуществата(СИДДО с Испания), както и прилагането на разпоредбите на Регламент(ЕО) №883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност(Регламент (ЕО) №883/2004) иРегламент(ЕО) №987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване на процедурата за прилагане наРегламент(ЕО) №883/2004(Регламент (ЕО) №987/2009).

Съгласно изложената в запитването фактическа обстановка, Вие сте българско физическо лице. Живеете със семейството си под наем в Испания. Пребивавате повече от 183 дни извън страната. Сключили сте договор за управление и контрол с българско дружество, но извършвате дейността дистанционно от Испания. Отдавате под наем недвижими имоти в България.

Във връзка с изложеното, поставяте следните въпроси:

1. Какъв е данъчният Ви статут, местно или чуждестранно физическо лице за целите на ЗДДФЛ и СИДДО с Испания и как и къде следва да бъдат обложени възнагражденията Ви по договора за управление и контрол и доходите от наем?

2. Дължат ли се задължителни осигурителни вноски в България върху възнагражденията, които получавате като управител на българското дружество?

Поради необходимост от допълнителна информация относно изясняване на конкретни факти и обстоятелства във връзка с поставените въпроси, в проведени телефонни разговори се уточни, че от месец декември 2022 година живеете със семейството си под наем в Испания. Дейността по управление и контрол на българското дружество извършвате, както от Испания, така и от България. Собственик и управител сте и на други дружества в България.

Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и действащата нормативната уредба, изразявам следното принципно становище:

По прилагането на данъчното законодателство

Съгласно разпоредбата на чл. 2 от ЗДДФЛ обект на облагане с данък са доходите на местните и чуждестранни физически лица, като облагането зависи от източника на придобиването на тези доходи, както и от обстоятелството дали физическото лице се счита за местно или за чуждестранно лице за Република България.

Дефинирането на едно физическо лице като местно или като чуждестранно има първостепенно значение за определяне на данъчните му задължения. Това е така, тъй като на основание чл. 6 и 7 от ЗДДФЛ местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина, докато чуждестранните физически лица са носители на задължението само за данъци за придобити доходи от източници в страната.

На основание чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице:

1. което има постоянен адрес в България, или

2. което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период, или

3. което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или

4. чийто център на жизнени интереси се намира в България.

За целите на ал. 1, т. 4 центърът на жизнените интереси се намира в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната. При тяхното определяне могат да се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност, и мястото, от което управлява собствеността си (чл. 4, ал. 4 от ЗДДФЛ). За целта обект на изследване са местонахождението на семейството и собствеността на лицето, мястото, от което това лице осъществява своята трудова, професионална или стопанска дейност, както и мястото, от което то управлява собствеността си. Следва да се вземат предвид семейните и обществените връзки на лицето, неговите ангажименти, политическите, културните или други дейности, мястото на неговия бизнес, мястото, от което управлява своето имущество и т.н. Необходимо е обстоятелствата да бъдат изследвани в тяхната цялост, като особено внимание следва да се обърне на съображенията, свързани с личното поведение на лицето.

Оценката дали дадено физическо лице се квалифицира като "чуждестранно" се прави по метода на изключването, т.е. като чуждестранни се квалифицират физическите лица, които не могат да бъдат дефинирани като "местни" на базата на критериите, определени от закона. Следователно, ако дадено физическо лице не покрива нито един от посочените критерии за местно лице, на основание чл. 5 от закона за целите на подоходното облагане то се приема за чуждестранно. Чуждестранни физически лица са лицата, които не са местни лица по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ (чл. 5 от ЗДДФЛ).

Правилата за класифицирането на доходи, като доходи от източници в нашата страна са регламентирани с разпоредбите на чл. 8 от ЗДДФЛ. В тези разпоредби са визирани и конкретни видове доходи, които, при наличието на регламентираните в закона условия, се смятат за доходи от източници в Република България. В чл. 8, ал. 6 от ЗДДФЛ е посочено, че от източник в Р България са и доходите изчерпателно изброени от т. 1 до т. 11 на същата разпоредба, когато са начислени/изплатени от местни лица или от определена база в Република България, като в т. 5 и т. 9 от същата разпоредба са посочени доходите от наем или друго предоставяне за ползване на движимо или недвижимо имущество (т. 5) и възнагражденията по договори за управление и контрол на предприятия (т. 9). Следователно, когато местно лице начислява доходи на чуждестранни физически лица, изброени в чл. 8, ал. 6 от ЗДДФЛ, доходите следва да се третират от източник в страната независимо, че услугите могат да бъдат извършвани извън територията на Република България.

Предвид това, че в отправеното запитване и въпреки проведените телефонни разговори, предоставената от Вас информация не е достатъчна, за да се установи данъчният Ви статут, становището разглежда облагането на получените от Вас доходи в хипотезата при която Вие сте местно физическо лице за целите на ЗДДФЛ и съответно чуждестранно лице:

По отношение на възнаграждението по договора за управление и контрол

Съгласно нормата на чл. 8, ал. 1 от ЗДДФЛ доходите, които произтичат от стопанска дейност чрез определена база на територията на Република България или от разпореждане с имуществото на такава определена база, са от източник в Република България. По отношение на възнагражденията по договори за управление и контрол на предприятия, начислени/изплатени от местни лица, от търговски представителства, както и от място на стопанска дейност или определена база в Република България, е изрично посочено, че те са от източник в страната (чл. 8, ал. 6, т. 9 от ЗДДФЛ).

Правоотношенията по договори за управление и контрол, включително с членовете на управителни и контролни органи на предприятия са дефинирани като трудови правоотношения (§ 1, т. 26, б. "з" от ДР на ЗДДФЛ), като в случая българското дружество ще се яви работодател на основание § 1, т. 27 от ДР ЗДДФЛ, съгласно който "работодател" е всяко местно лице, чуждестранно лице, извършващо дейност чрез място на стопанска дейност или определена база на територията на страната, както и търговско представителство по Закона за насърчаване на инвестициите(ЗНИ), което наема физически лица по трудови правоотношения или е страна по договор за предоставяне на персонал от чуждестранно лице.

В зависимост от статута - местно или чуждестранно физическо лице ще е налице различно данъчно третиране.

В хипотезата при която Вие не сте местно лице (т. е. имате статут на чуждестранно физическо лице) за целите на ЗДДФЛ:

В този случай, следва да бъде съобразено обстоятелството дали, в качеството си на чуждестранно физическо лице Вие формирате "определена база" в страната. Понятието "определена база" е дефинирано в § 1, т. 7 от допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс(ДОПК), към който ЗДДФЛ препраща. "Определена база"е: определено място, чрез което чуждестранно физическо лице извършва цялостно или частично независими лични услуги или упражнява свободна професия в страната, като например архитектурно ателие, зъболекарски кабинет, адвокатска или друга кантора на консултант, офис на независим одитор или счетоводител; трайно извършване на независими лични услуги или упражняване на свободна професия в страната, дори когато чуждестранно физическо лице не разполага с определено място.

Това обстоятелство е от съществено значение за определяне на реда на облагане на чуждестранното физическо лице - дали това ще е:

- по общия ред на ЗДДФЛ (т.е. като възнагражденията на местно физическо лице по договор за управление и контрол, които се третират като доходи от трудови правоотношения - § 1, т. 26, буква "з" от ДР на ЗДДФЛ), или

- с окончателен данък по реда на чл. 37 от ЗДДФЛ.

Когато чуждестранно физическо лице, което има определена база в страната, получава доходи от източник в Република България, облагането на тези доходи е по общия ред на ЗДДФЛ. Възнагражденията се третират като доходи от трудови правоотношения по смисъла на §1, т. 26, буква "з" от допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ. В този случай предприятието - платец на дохода се счита за работодател по смисъла на §1, т. 27 от допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ. Следват се правилата, разписани в закона за облагане на доходите от трудови правоотношения - данъчното облагане се извършва авансово на месечна база при изплащането на дохода с авансов данък от 10 % (чл. 42 от ЗДДФЛ). Авансовият данък се внася до 25-то число на месеца, следващ месеца, през който данъкът е удържан или през който са направени частични плащания. Тези доходи подлежат и на годишно облагане, като работодателят определя годишен размер на данъка, когато той е работодател по основно трудово правоотношение на лицето към 31 декември на данъчната година. При наличие на определена база на чуждестранното лице в България, когато облагането е като доходи от трудови правоотношения, работодателят ги посочва в справката по чл. 73, ал. 6 от ЗДДФЛ за изплатените през годината облагаеми доходи по трудови правоотношения и за удържаните през годината данък и задължителни осигурителни вноски. Справката се предоставя само по електронен път в срок до 28 февруари на следващата година на ТД на НАП по място на регистрация на работодателя.

По отношение на задължението на чуждестранното лице за подаване на данъчна декларация е приложима разпоредбата на чл. 50, ал. 2 от ЗДДФЛ, съгласно която чуждестранните физически лица следва да подават годишна данъчна декларация по чл. 50, ал. 1 от същия закон:

- за придобитите през годината доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа и с данък върху годишната данъчна основа по чл. 28, и

- за доходите, подлежащи на облагане с патентен данък и/или данък върху таксиметров превоз на пътници по реда на Закона за местните данъци и такси, както и за доходите по чл. 13, ал. 1, т. 29,

- в случаите по чл. 37а.

Когато чуждестранно физическо лице няма определена база в страната, разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗДДФЛ предвижда, че изрично изброените в него категории доходи от източник в Република България, начислени/изплатени в полза на чуждестранни физически лица, подлежат на облагане с окончателен данък. Доходите от управление и контрол и от участие в управителни и контролни органи на предприятия изрично са включени в обхвата на облагаемите с данък при източника доходи. С изключение на случаите по чл. 37, ал. 3 и 4 от ЗДДФЛ, окончателният данък за посочените в чл. 37, ал. 1 от ЗДДФЛ доходи се определя върху брутната сума на начислените/изплатените доходи и се удържа и внася от платеца. Окончателният данък е в размер на 10%. Задължението за удържане и внасяне на данъка възниква от момента на начисляването на дохода, а не от момента на изплащането му. Моментът на начисляване на възнаграждението по договор за управление и контрол е този, в който предприятието отрази въпросното възнаграждение като разход в счетоводството си.

За доходите по договор за управление и контрол, придобити от чуждестранни лица (при липса на определена база на чуждестранното лице в България), се подава декларация по чл. 55 от ЗДДФЛ. Предприятието платец на дохода удържа окончателния данък за начислените/ изплатени доходи и подава декларацията по ал. 1 на чл. 55 от закона.

Декларацията по чл. 55, ал. 1 се подава от предприятието платец на дохода в сроковете за внасяне на дължимите данъци - до края на месеца, следващ тримесечието на внасяне на данъка. (чл. 56, ал. 1 във връзка с чл. 65, ал. 1 от ЗДДФЛ).

В чл. 57 от ЗДДФЛ е указано, че данъчната декларация по чл. 55, ал. 1 се подава в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по място на регистрация или където подлежи на регистрация платецът на доходите - чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ.

На основание чл. 73а, ал. 1 от ЗДДФЛ предприятията и самоосигуряващите се лица по смисъла на Кодекса за социално(КСО) - платци на доходи, предоставят на Националната агенция за приходите информация за доходите по чл. 37, ал. 1, т. 9 - доходи от управление и контрол, начислени и/или изплатени в полза на физически лица, местни на друга държава - членка на Европейския съюз (каквато е Испания). Информацията се предоставя веднъж годишно с декларацията по чл. 55, ал. 1, подавана за четвъртото тримесечие на годината, в случая срока е до 31 януари на следващата година.

По отношение на доходите от наем

В хипотезата при която Вие сте чуждестранно физическо лице по смисъла на ЗДДФЛ:

Доходите от наем или друго възмездно предоставяне на движимо или недвижимо имущество, които са от източник в България, начислени или изплатени в полза на чуждестранни физически лица, се облагат с окончателен данък и са изрично посочени в чл. 37, ал. 1, т. 4 от ЗДДФЛ. Данъкът е в размер на 10 на сто съгласно чл. 46, ал. 1 от ЗДДФЛ и същият се удържа и внася в сроковете и по реда на чл. 65 - 68 от ЗДДФЛ.

Когато платецът на дохода е физическо лице или чуждестранно лице и не е задължен да удържа и внася данъка, данъкът за доходи от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество се внася от лицето, придобило дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода. Данъкът на чуждестранно лице, получило доходи чрез пълномощник с постоянен адрес в страната, се внася в държавния бюджет по сметка на териториалната дирекция на НАП по постоянния адрес на пълномощника. Когато не може да се уточни мястото за внасяне на данъка, същият се внася в държавния бюджет по сметка на териториалната дирекция на НАП - София-град.

Данъчна декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ се подава от физическото лице, придобило дохода, когато платецът на дохода не е задължен да удържа и внася данъка, т.е. от наемодателя в сроковете за внасяне на дължимите данъци. Данъчната декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ се подава в териториалната дирекция на НАП, в която подлежат на внасяне дължимите данъци (както бе уточнено по-горе това е ТД на НАП по постоянен адрес на пълномощника или ТД на НАП София - град).

Удостоверение за платен данък от чуждестранно физическо лице по чл. 58 от ЗДДФЛ се издава по искане на лицето. Искането се подава в ТД на НАП, където е подадена или подлежи на подаване данъчната декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ. Въпросното удостоверение може да Ви послужи в Испания с оглед удостоверяване на платения данък в България.

В хипотезата при която Вие сте местно физическо лице по смисъла на ЗДДФЛ:

В случай, че за данъчни цели Вие сте местно лица на България, следва да имате предвид, че придобитите доходи на местните физически лица от отдаване под наем на недвижимо имущество се облагат по реда на чл. 31 от ЗДДФЛ. На основание посочената разпоредба облагаемият доход от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на движимо или недвижимо имущество се определя, като придобитият доход се намалява с 10 на сто разходи.

Доходите от наем, придобити от местни физически лица, подлежат на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа, чиято ставка е 10 на сто. Същите подлежат на деклариране в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ (образец 2001), Приложение № 4 (образец 2041), в срок до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода.

Освен годишно придобитите доходи от наем от местни физически лица подлежат и на авансово облагане. При авансовото облагане от значение е статутът на платеца на дохода при определянето за начина на удържане, внасяне и деклариране на данъка.

Съгласно чл. 44, ал. 1 и 3 от ЗДДФЛ лице, придобило доход от наем, дължи авансово данък, в размер 10 на сто, върху разликата между облагаемия доход по чл. 31 (придобитият доход, намален с 10 на сто разходи) и осигурителните вноски, които лицето е задължено да прави за своя сметка.

Когато платецът на дохода не е задължен да удържа и внася аваносов данък (наемател не е предприятие или самоосигуряващо се лице), аваносвият данък се внася от лицето, придобило дохода (наемодателя), в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода. Не се внася авансов данък за доходи, придобити през четвъртото тримесечие на данъчната година (чл. 67, ал. 2 от ЗДДФЛ).

В този случай физическото лице, придобило дохода подава декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ, в сроковете за внасяне на дължимия от лицето данък - до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода (чл. 55, ал. 2 и чл. 67, ал. 1 от ЗДДФЛ).

Наемателите - физически лица, които не са самоосигуряващи се лица, не издават образците на "Сметка за изплатени суми" и "Служебна бележка" по чл. 45 от ЗДДФЛ за изплатения доход от наем, тъй като нямат задължение за удържане и внасяне на авансов данък. В тези случаи наемодателите - физически лица, на основание чл. 9, ал. 2 от ЗДДФЛ, са задължени да издават документ за придобитите от тях доходи от наем, който да съдържа реквизитите по чл. 6, ал. 1 от Закона за счетоводството(ЗСч).

Във връзка с горното следва да имате предвид, че според разпоредбата на чл. 75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, с предимство се прилагат разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор. В конкретния случай следва да се има предвид сключената СИДДО с Испания.

Предвид разпределението на компетентности Ви информирам, че запитването Ви относно прилагането и тълкуването на СИДДО с Испания е препратено по компетентност в дирекция "Спогодби за избягване на двойното данъчно облагане" при ЦУ на НАП, откъдето ще получите отговор на поставените от Вас въпроси.

По прилагане на осигурителното законодателство:

По отношение на лицата, граждани на държави-членки на Европейския съюз (ЕС), които осъществяват трудова дейност, упражнявайки правото си на свободно движение в рамките на ЕС, Европейското икономическо пространство (ЕИП) и Конфедерация Швейцария се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност на държавите членки - Регламент (ЕО) №883/2004 и регламента за неговото прилагане - Регламент (ЕО) №987/2009.

На основание чл. 11, параграф 1 от общите правила на Регламент (ЕО) №883/2004, лицата, за които се прилага регламентът, са подчинени на законодателството само на една държава членка.

"Определяне на приложимото законодателство" е един от основните принципи, установени с Регламент (ЕО) №883/2004. Вследствие от определяне на приложимото законодателство се определя държавата членка, в която се дължат задължителните осигурителни вноски съгласно законодателството на тази държава, включително за дейностите и доходите от други държави членки.

Разпоредбите, регламентиращи правилата за определяне на приложимото законодателство, се съдържат в Дял II от Регламент (ЕО) №883/2004. Тези правила имат приоритет над националното законодателство на държавите членки по отношение на това къде трябва да бъде осигурено едно лице.

Приложимото законодателство се определя в съответствие с разпоредбите на чл. 11 - чл. 16 на Дял II от Регламент (ЕО) №883/2004, при условие че е налице трансгранична ситуация (пресичане на граници между държави, които прилагат регламента от лица, попадащи в персоналния му обхват).

Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата членка, на чиято територия полагат труда си ("lex loci laboris"). Лицата, осъществяващи дейност като заети или като самостоятелно заети в една държава членка, са подчинени на законодателството на тази държава (основание чл. 11, параграф 3, буква "а" от Регламент (ЕО) №883/2004).

Видно от изложената фактическа обстановка, Вие упражнявате трудова дейност едновременно на територията на Испания и България. Следователно разпоредбата на чл. 11, параграф 3, буква "а" от Регламент (ЕО) №883/2004 е неприложима.

В дял II от Регламент (ЕО) №883/2004 са предвидени изключения от основното правило за различни хипотези. Една от тях е осъществяване на дейност в две или повече държави членки.В тази хипотеза приложимото законодателство се определя съобразно разпоредбите на чл. 13 от Регламент (ЕО) №883/2004.

При определяне на приложимото законодателство по отношение на трудовоактивните лицата е от съществено значение същите да бъдат ясно определени като заети или самостоятелно заети лица.

За целите на прилагането на Дял II от Регламент (ЕО) №883/2004 "дейност като заето лице" и "дейност като самостоятелно заето лице" е всяка дейност или положение, което се приема за еквивалентно за целите на осигурителното законодателство на държавата членка, в която се осъществява такава дейност или съществува еквивалентно положение (основание чл. 1, буква "а" и буква "б" от Регламент (ЕО) №883/2004).

Квалифицирането на лице като заето или самостоятелно заето се извършва въз основа третирането на съответната дейност според осигурителното законодателство на държавата членка, на чиято територия подлежащият на осигуряване полага труда.

В тази връзка, следва да имате предвид, че по отношение на България към категорията "заети лица" спадат всички осигурени лица съгласно чл. 4, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване(КСО), а към категорията "самостоятелно заети лица" - самоосигуряващите се лица, съгласно чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО, както и полагащите труд без трудово правоотношение по смисъла на чл. 4, ал. 3, т. 5 и т. 6 от кодекса.

Съгласно чл. 16, параграф 1 от Регламент (ЕО) №987/2009 лице,което упражнява дейности в две или повече държави членки,уведомява за това институцията, определена от компетентния орган на държавата членка по пребиваване. Тази институция незабавно определя законодателството, приложимо спрямо съответното лице, като взема предвид разпоредбите на чл. 13 от Регламент №883/2004 и чл. 14 от Регламент №987/2009.

Дефиниция на пребиваване за целите на прилагане на Регламент (ЕО) №883/2004 е въведена с чл. 1, буква "й" от регламента. "Пребиваване" е мястото, където лицето обичайно пребивава. Критериите за установяване на пребиваването по смисъла на Регламент (ЕО) №883/2004 са въведени в чл. 11 от Регламент (ЕО) №987/2009. Съгласно цитираната разпоредба, пребиваването по смисъла на основния регламент се определя въз основа центъра на интересите на лицето, като в зависимост от случая, могат да се вземат предвид следните критерии:

1. продължителността и непрекъснатото пребиваване на територията на съответните държави членки;

2. положението на лицето, включително:

- естеството и специфичните характеристики на упражняваната дейност, по-специално мястото, където обичайно се упражнява тази дейност, постоянният характер на дейността и продължителността на всеки договор за заетост;

- семейното положение и роднинските връзки на лицето;

- упражняването на неплатена дейност;

- жилищното положение на лицето, по-специално доколко е постоянен характерът му;

- държавата членка, в която се счита, че лицето пребивава за целите на данъчното облагане.

Важно е да се отбележи, че за целите на законодателството, което е определено като приложимо, лицата обичайно осъществяващи дейности като заети и/или самостоятелно заети на територията на две или повече държави членки, се разглеждат като упражняващи цялата си трудова дейност и получаващи всичките си доходи в държавата членка, чието законодателство е определено като приложимо (основание чл. 13, параграф 5 от Регламент (ЕО) №883/2004).

Следва да имате предвид, че координационните регламенти не предвиждат възможност за избор от страна на лицето или на дружеството в коя държава да бъдат внасяни задължителните осигурителни вноски. Същите са дължими в държавата, чието законодателство е определено като приложимо за съответното лице по правилата на Дял ІІ от Регламент (ЕО) №883/2004.

Приложимото законодателство се удостоверява с формуляр А1 "Удостоверение относно законодателството в областта на социалната сигурност, което се прилага по отношение на притежателя", издаден от институцията на държавата членка, чието законодателство е определено като приложимо за съответното лице. Документът се издава след подадено от лицето искане до компетентната институция на държавата членка, чието законодателство е определено като приложимо по силата на Дял ІІ от Регламент №883/2004 (аргумент чл. 19, параграф 2 от Регламент (ЕО) №987/2009). Формулярът удостоверява, че лицето е подчинено на законодателството на определена държава членка и същото е освободено от прилагането на законодателството на други държави членки.

НАП е компетентната институция в България, която определя приложимото законодателство съгласно разпоредбите на Дял ІІ от Регламент (ЕО) №883/2004 г. и издава удостоверение А1 в съответствие с процедурата, установена в Регламент (ЕО) №987/2009 и Глава дванадесета от ДОПК. В случай, че пребивавате по смисъла на Регламент (ЕО) №883/2004 на територията на България, то уведомяването по чл. 16 от Регламент (ЕО) №987/2009 следва да извършите чрез подаване до компетентната териториална дирекция на НАП на попълнен формуляр по образец. Формулярите са налични на страницата на НАП (www.nap.bg) в категория "Международни дейности", подкатегория "Координация на системи за социална сигурност", раздел "Документи, образци, формуляри".

Предвид гореизложеното, в случай че за Вас бъде определено като приложимо българското законодателство, за упражняваната дейност като управител на българското търговско дружество Вие подлежите на осигуряване по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 и чл. 127, ал. 1 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 1 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).