В Дирекция ОДОП - ..... постъпи Ваше запитване с вх. № 94-00-26/11.02.2016г.
Изложена е следната фактическа обстановка:
Физическо лице възнамерява да регистрира юридическо лице с нестопанска цел - фондация. Посочен е основния предмет на дейност - издирване и финансово и методично подпомагане на учащи се, подпомагане на дейност по публикуване в авторитетни международни научни издания на докторанти и млади асистенти в университета. Бъдещата фондация ще влезе в публично-частно партньорство с университет със съответните задължения:
- да предостави пространство във фоайетата на двата най-големи факултета, където ще бъдат монтирани 2 броя телевизори;
- в рамките на всеки работен ден ще върви реклама на фирми-партньори.
За рекламното време фирмите ще заплащат определена сума.
Въпроси:
- Как се облагат постъпленията от стопанска дейност?
- Лицата направили дарения имат ли право на данъчни облекчения?
- Подлежат ли даренията на облагане с местен или друг вид данък?
- Подпомагането на студенти, докторанти и ученици, което ще се осъществява чрез дарение, стипендия или друга форма на безвъзмездна помощ, подлежи ли на данъчно облагане?
- Получаваните дарения от различни лица с цел постигане на целите на фондацията представляват ли доставки по смисъла на ЗДДС?
- Ако фондацията стане регистрирано по ЗДДС лице, осъществените дарения, стипендии или друга форма на безвъзмездна помощ представляват ли облагаема доставка по смисъла на ЗДДС?
При така изложената фактическа обстановка, изразявам следното становище:
В отговор на първи въпрос по прилагане на ЗКПО:
Съгласно чл. 3, ал. 3 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел /ЗЮЛНЦ/, юридическите лица с нестопанска цел могат да извършват допълнителна стопанска дейност само ако е свързана с предмета на основната дейност, за която са регистрирани, и като използват прихода за постигане на определените в устава или учредителния акт цели.
С оглед разпоредбите на чл. 2, ал. 1, т. 1 и чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ данъчно задължени са местните юридически лица, учредени съгласно българското законодателство. Нормата на чл. 1, т. 2 от ЗКПО изрично посочва като обект на облагане по този закон на печалбата на местните юридически лица, които не са търговци, включително организациите на вероизповеданията, от сделки по чл. 1 от Търговския закон /ТЗ/, както и от отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество.
Предвид горното, макар и да не са търговци по своя статут, каквито са например търговските дружества, юридическите лица с нестопанска цел са данъчно задължени на основание чл. 2, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 1, т. 2 от ЗКПО в случаите, когато имат печалби от извършване на сделки по чл. 1 от ТЗ, както и когато отдават под наем движимо и недвижимо имущество.
Съгласно чл. 1, ал. 1, т. 13 от ТЗ рекламните услуги са определени като търговски сделки.
Във връзка с гореизложеното, при извършване на сделки по реда на чл. 1 от ТЗ печалбите от тези сделки подлежат на облагане с корпоративен данък по реда на част втора от ЗКПО. Размерът на данъка е 10 % съгласно чл. 20 от ЗКПО.
Във връзка с правилното определяне на данъчния финансов резултат е необходимо да се съобрази разпоредбата на чл. 30 от ЗКПО. Тази норма, регламентира признаването за данъчни цели на част от неразпределяемите разходи на юридически лица с нестопанска цел. По смисъла на § 1, т. 17, б. "б" от ДР на ЗКПО "неразпределяеми разходи" са всички разходи за продажби, административни, финансови и извънредни разходи, които не се отнасят само към определена дейност и са свързани с осъществяване на дейност подлежаща на облагане с корпоративен данък, извършвана от юридически лица с нестопанска цел. Съгласно чл. 30, ал. 1 от ЗКПО счетоводно отчетените неразпределяеми разходи, съответстващи на дейността, подлежаща на облагане с корпоративен данък на юридически лица с нестопанска цел, не се признават за данъчни цели. За данъчни цели се признава частта от неразпределяемите разходи, определена, като общият размер на неразпределяемите разходи се умножи по съотношението между приходите от дейността, подлежаща на облагане с корпоративен данък, и всички приходи на юридическото лице с нестопанска цел /чл. 30, ал. 2 от ЗКПО/.
С оглед пълнота на изложението, следва да се има предвид, че фондацията като ЮЛНЦ, което подлежи на облагане с корпоративен данък, е данъчно задължено лице и за данъка върху разходите по чл. 204, т. 1 и т. 3 от ЗКПО в случаите, когато е извършило представителни разходи, свързани с дейността и разходи, свързани с експлоатацията на превозни средства, когато с тях се осъществява управленска дейност. Документалната обоснованост на същите е регламентирана с чл. 10, ал. 6 от материалния закон.
Освен това данъчно задължени лица за данъка върху социалните разходи по чл. 204, т. 2 от ЗКПО са всички работодатели или възложители по договори за управление и контрол /чл. 207, ал. 2 от ЗКПО/. Легалното определение за социални разходи, предоставени в натура е дадено с § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО.
С цел гарантиране на документалната обоснованост на разходите и приходите разпоредбата на чл. 10, ал. 4 от ЗКПО поставя изискване данъчно задължените лица да регистрират и отчитат извършените продажби на стоки и услуги чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон) по ред, определен с наредба на министъра на финансите, освен когато заплащането се извършва по банков път или чрез прихващане. Липсата на фискална касова бележка от фискално устройство или на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, когато е налице задължение за издаването им, е основание за непризнаване на счетоводен разход за данъчни цели.
В отговор на първи въпрос по прилагане на ЗДДС:
Като освободена доставка в разпоредбата на чл. 44, ал. 1, т. 2 от ЗДДС е определена доставката на стоки и извършването на услуги от организации, които не са търговци, поставящи си цели от политически, синдикален, религиозен, патриотичен, философски, филантропски или граждански характер, когато доставката е във връзка с прояви за набиране на средства, използвани за тяхната дейност или за постигане на поставените цели.
Цитираната разпоредба установява две основни предпоставки, при чието кумулативно наличие се изключва стопанският характер на доставката и същата се определя като освободена, а именно:
1. доставката да се извършва от организации, които не са търговци, поставящи си цели от политически, синдикален, религиозен, патриотичен, философски, филантропски или граждански характер и
2. доставката да е във връзка с прояви за набиране на средства, използвани за тяхната дейност или за постигане на поставените цели.
Правилата за освобождаване от облагане са предмет на стриктно тълкуване, тъй като представляват дерогация от общия принцип, според който с данък върху добавената стойност се облага всяка услуга, предоставена възмездно от данъчно задължено лице.
В допълнение, предвиденото в ал. 1 на чл. 44 от ЗДДС освобождаване на доставките е допустимо единствено при условията на ал. 2 на същата правна норма, а именно доколкото не се нарушават правилата на конкуренцията.
При положение, че рекламната дейност може да се извършва от всяко друго данъчно задължено лице и третирането и фондацията по различен начин ще попадне в хипотезата на чл. 44, ал. 2 от ЗДДС, следва да са приложими общите правила на ЗДДС и за фондацията.
С оглед на това, организираната от фондацията рекламна дейност попада в обхвата на облагаемите доставки по чл. 12 от ЗДДС.
В отговор на втори въпрос:
Зададения въпрос е във връзка с правата и задълженията на трети лица с оглед направените от тях дарения, с оглед на което принципно ще изложим общо хипотезите на данъчни облекчения.
Когато даренията са извършени от юридически лица, следва да се има предвид нормата на чл. 31 от ЗКПО. Разходите за дарения и лицата в полза, на които юридическите лица могат да правят същите, са изчерпателно изброени в чл. 31 от ЗКПО. В чл. 31, ал. 1, т. 14 от закона е посочено, че "за данъчни цели се признават счетоводни разходи за дарения в общ размер от 10 % от положителния финансов резултат /счетоводна печалба/, когато разходите за дарения са направени в полза на юридически лица с нестопанска цел, регистрирани в Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел за общественополезна дейност.
В този случай данъчното облекчение за дарение се ползва с подаване на годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО и се посочва в приложение № 1, част II "Признаване за данъчни цели на счетоводни разходи за дарения".
Когато даренията са извършени от физически лица следва да се има предвид нормата на чл. 22, ал. 1, т. 1 б. "л" от ЗДДФЛ. Сумата от годишните данъчни основи се намалява с дарения, направени през съответната календарна година, до 5 на сто, когато дарението е в полза на юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност.
На основание чл. 23, т. 4 от ЗДДФЛ данъчното облекчение за дарение се ползва с подаване на годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, към която се прилагат копия от документи, удостоверяващи, че дареното лице е в изброените в чл. 22, ал.1 от с.з. и че предметът на дарението е получен.
Правната регламентация на договора за дарение, включително изискванията за тяхното документиране, се съдържа в чл. 225 - 227 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). С оглед разпоредбите на ЗДДФЛ и ЗЗД, като доказателство за действителността на дарението могат да послужат: договор за дарение; протокол; други доказателства, документиращи целите и условията на дарението, както и неговото предаване/приемане.
Следователно физическото лице, което е направило дарение може да ползва облекчение за дарение по реда на чл. 22 от ЗДДФЛ, ако са налице доказателства, че:
- дарението е направено в полза на лице, попадащо сред посочените в чл. 22, ал.1 от ЗДДФЛ, и
- предметът на дарението е получен.
В отговор на трети въпрос:
Съгласно чл. 44, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ обект на облагане са имуществата, придобити по дарение или друг безвъзмезден начин, както и недвижимите имоти, ограничените вещни права върху тях и моторните превозни средства, придобити по възмезден начин.
В чл. 48, ал. 1, т. 4 от ЗМДТ са уредени две хипотези за освобождаване от данък:
- по отношение на даренията за юридическите лица с нестопанска цел, които получават субсидии от централния бюджет и
- на даренията за юридическите лица с нестопанска цел, регистрирани в централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел, за осъществяване на общественополезна дейност, за получените и предоставените дарения.
Предвид гореизложеното, данък при придобиване на имущества по дарение не следва да плащате, единствено в предвидените в чл. 48, ал. 1, т. 4 от ЗМДТ случаи.
Даренията получавани от фондация са свързани с нестопанската дейност. Те са приходи от нестопанска дейност и не подлежат на облагане с корпоративен данък.
В отговор на четвърти въпрос:
Като лице, което ще изплаща доходи на студенти, докторанти и ученици, представляващи дарение, стипендия или друга форма на безвъзмездна помощ, трябва да имате предвид следното: съгласно разпоредбата на чл. 13, ал.1, т. 18 от ЗДДФЛ не са облагаеми получените стипендии от физически лица за обучението им в страната и чужбина. Съгласно чл. 13, ал.2 от ЗДДФЛ не се смята за доход полученото имущество по наследство, завет и дарение, както и полученото имущество с възстановено право на собственост по реда на нормативен акт. Предвид гореизложеното при изплащане на стипендии и дарения не следва да се удържа данък от платеца.
В ЗДДФЛ е предвидено, че облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон.
В отговор на пети въпрос:
Съгласно чл. 2 от ЗДДС, обект на облагане с ДДС са възмездни доставки на стоки и услуги. Доставка по смисъла на ЗДДС е възмездно предоставяне на стока или извършване на услуга срещу възнаграждение.
В този смисъл, ако е налице дарение - Вие получавате безвъзмездно стоки, услуги или парични средства, за Вас няма да е налице доставка.
В отговор на шести въпрос:
В случай, че фондацията се регистрира по ЗДДС, следва да се има предвид следното:
Както е посочено и по-горе, в обхвата на Закона за ДДС попадат възмездните доставки на стоки и услуги.
Предоставянето на безвъзмездна помощ под формата на парични средства не се въвежда в обхвата на този закон.
Само безвъзмездно предоставяне на стоки, за които вече е приспаднат данъчен кредит се приравнява на облагаема доставка - чл. 6, ал. 3, т. 1 от ЗДДС. Аналогично е и при безвъзмездно предоставяне на услуги - чл. 9, ал. 3, т. 1 и т. 2 от ЗДДС.
В Дирекция ОДОП е постъпило запитване, в което е изложена следната фактическа обстановка:
Физическо лице възнамерява да регистрира юридическо лице с нестопанска цел - фондация. Основният предмет на дейност ще бъде издирване и финансово и методично подпомагане на учащи се, както и подпомагане на дейност по публикуване в авторитетни международни научни издания на докторанти и млади асистенти в университета.
Предвижда се бъдещата фондация да влезе в публично-частно партньорство с университет, при което университетът ще има следните задължения: да предостави пространство във фоайетата на двата най-големи факултета, където ще бъдат монтирани 2 броя телевизори. В рамките на всеки работен ден по тези телевизори ще върви реклама на фирми-партньори. За рекламното време фирмите ще заплащат определена сума.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос: Как се облагат постъпленията от стопанска дейност?
Въпрос: Лицата, направили дарения, имат ли право на данъчни облекчения?
Въпрос: Подлежат ли даренията на облагане с местен или друг вид данък?
Въпрос: Подпомагането на студенти, докторанти и ученици, което ще се осъществява чрез дарение, стипендия или друга форма на безвъзмездна помощ, подлежи ли на данъчно облагане?
Въпрос: Получаваните дарения от различни лица с цел постигане на целите на фондацията представляват ли доставки по смисъла на ЗДДС?
Въпрос: Ако фондацията стане регистрирано по ЗДДС лице, осъществените дарения, стипендии или друга форма на безвъзмездна помощ представляват ли облагаема доставка по смисъла на ЗДДС?
Отговор на първи въпрос по прилагане на ЗКПО
Съгласно чл. 3, ал. 3 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ), юридическите лица с нестопанска цел могат да извършват допълнителна стопанска дейност само ако е свързана с предмета на основната дейност, за която са регистрирани, и като използват прихода за постигане на определените в устава или учредителния акт цели.
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 1 и чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) данъчно задължени са местните юридически лица, учредени съгласно българското законодателство.
Нормата на чл. 1, т. 2 от ЗКПО изрично посочва като обект на облагане по този закон печалбата на местните юридически лица, които не са търговци, включително организациите на вероизповеданията, от сделки по чл. 1 от Търговския закон (ТЗ), както и от отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество.
Предвид горното, макар и да не са търговци по своя статут, каквито са например търговските дружества, юридическите лица с нестопанска цел са данъчно задължени на основание чл. 2, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 1, т. 2 от ЗКПО в случаите, когато имат печалби от извършване на сделки по чл. 1 от ТЗ, както и когато отдават под наем движимо и недвижимо имущество.
Съгласно чл. 1, ал. 1, т. 13 от ТЗ рекламните услуги са определени като търговски сделки.
Във връзка с гореизложеното, при извършване на сделки по реда на чл. 1 от ТЗ печалбите от тези сделки подлежат на облагане с корпоративен данък по реда на част втора от ЗКПО. Размерът на данъка е 10 % съгласно чл. 20 от ЗКПО.
За правилното определяне на данъчния финансов резултат следва да се съобрази разпоредбата на чл. 30 от ЗКПО. Тази норма регламентира признаването за данъчни цели на част от неразпределяемите разходи на юридически лица с нестопанска цел.
По смисъла на § 1, т. 17, б. "б" от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗКПО "неразпределяеми разходи" са всички разходи за продажби, административни, финансови и извънредни разходи, които не се отнасят само към определена дейност и са свързани с осъществяване на дейност, подлежаща на облагане с корпоративен данък, извършвана от юридически лица с нестопанска цел.
Съгласно чл. 30, ал. 1 от ЗКПО счетоводно отчетените неразпределяеми разходи, съответстващи на дейността, подлежаща на облагане с корпоративен данък на юридически лица с нестопанска цел, не се признават за данъчни цели.
За данъчни цели се признава частта от неразпределяемите разходи, определена, като общият размер на неразпределяемите разходи се умножи по съотношението между приходите от дейността, подлежаща на облагане с корпоративен данък, и всички приходи на юридическото лице с нестопанска цел, съгласно чл. 30, ал. 2 от ЗКПО.
С оглед пълнота на изложението се посочва, че фондацията като юридическо лице с нестопанска цел, което подлежи на облагане с корпоративен данък, е данъчно задължено лице и за данъка върху разходите по чл. 204, т. 1 и т. 3 от ЗКПО в случаите, когато е извършило представителни разходи, свързани с дейността, и разходи, свързани с експлоатацията на превозни средства, когато с тях се осъществява управленска дейност. Документалната обоснованост на тези разходи е регламентирана с чл. 10, ал. 6 от ЗКПО.
Освен това данъчно задължени лица за данъка върху социалните разходи по чл. 204, т. 2 от ЗКПО са всички работодатели или възложители по договори за управление и контрол, съгласно чл. 207, ал. 2 от ЗКПО. Легалното определение за социални разходи, предоставени в натура, е дадено в § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО.
С цел гарантиране на документалната обоснованост на разходите и приходите разпоредбата на чл. 10, ал. 4 от ЗКПО поставя изискване данъчно задължените лица да регистрират и отчитат извършените продажби на стоки и услуги чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон) по ред, определен с наредба на министъра на финансите, освен когато заплащането се извършва по банков път или чрез прихващане.
Липсата на фискална касова бележка от фискално устройство или на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, когато е налице задължение за издаването им, е основание за непризнаване на счетоводен разход за данъчни цели.
Извод: Постъпленията от рекламната дейност на фондацията, като търговска сделка по чл. 1 от ТЗ, формират печалба, която подлежи на облагане с корпоративен данък по ЗКПО при ставка 10 %, при прилагане на специалните правила за неразпределяеми разходи и на режима на данъка върху разходите и социалните разходи, както и при спазване на изискванията за документална обоснованост и фискално отчитане.
Отговор на първи въпрос по прилагане на ЗДДС
Като освободена доставка в разпоредбата на чл. 44, ал. 1, т. 2 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) е определена доставката на стоки и извършването на услуги от организации, които не са търговци, поставящи си цели от политически, синдикален, религиозен, патриотичен, философски, филантропски или граждански характер, когато доставката е във връзка с прояви за набиране на средства, използвани за тяхната дейност или за постигане на поставените цели.
Цитираната разпоредба установява две основни предпоставки, при чието кумулативно наличие се изключва стопанският характер на доставката и същата се определя като освободена, а именно:
- доставката да се извършва от организации, които не са търговци, поставящи си цели от политически, синдикален, религиозен, патриотичен, философски, филантропски или граждански характер, и
- доставката да е във връзка с прояви за набиране на средства, използвани за тяхната дейност или за постигане на поставените цели.
Правилата за освобождаване от облагане са предмет на стриктно тълкуване, тъй като представляват дерогация от общия принцип, според който с данък върху добавената стойност се облага всяка услуга, предоставена възмездно от данъчно задължено лице.
Предвиденото в чл. 44, ал. 1 от ЗДДС освобождаване на доставките е допустимо единствено при условията на чл. 44, ал. 2 от ЗДДС, а именно доколкото не се нарушават правилата на конкуренцията.
При положение, че рекламната дейност може да се извършва от всяко друго данъчно задължено лице и третирането на фондацията по различен начин ще попадне в хипотезата на чл. 44, ал. 2 от ЗДДС, следва да са приложими общите правила на ЗДДС и за фондацията.
С оглед на това, организираната от фондацията рекламна дейност попада в обхвата на облагаемите доставки по чл. 12 от ЗДДС.
Извод: Рекламните услуги, които фондацията ще извършва срещу възнаграждение, не могат да се третират като освободени доставки по чл. 44, ал. 1, т. 2 от ЗДДС поради изискването на ал. 2 относно конкуренцията и представляват облагаеми доставки по чл. 12 от ЗДДС.
Отговор на втори въпрос
Зададеният втори въпрос е във връзка с правата и задълженията на трети лица с оглед направените от тях дарения. В тази връзка принципно се излагат общо хипотезите на данъчни облекчения.
Когато даренията са извършени от юридически лица, следва да се има предвид нормата на чл. 31 от ЗКПО. Разходите за дарения и лицата, в полза на които юридическите лица могат да правят...
