НАП: Данъчно третиране по ЗДДС на продажби чрез електронен магазин Etsy към трети страни и ЕС и самоначисляване на ДДС за получени услуги

ОТНОСНО:Прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и Наредба Н-18 от 13 декември 2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства (ФУ) на продажбите в търговски обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, извършващи продажби чрез електронен магазин (Наредба № Н-18/2006 г.)

В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ..... постъпи Ваше писмено запитване с вх. № 20-28-80/05.04.2022 г., препратено по компетентност от ТД на НАП ......

Изложена е следната фактическа обстановка:

Във връзка със стартиране на онлайн бизнес и регистрация по ЗДДС Ви е необходима информация. Възнамерявате да стартирате онлайн магазин на платформа Etsy, която е със седалище извън България, като ще продавате ръчно изработени бижута на клиенти от Европейския съюз (ЕС) и извън него - в Съединените американски щати (САЩ) и Обединено Кралство Великобритания (Великобритания).

Във връзка с гореизложеното сте поставили следните въпроси:

1. За продажби в САЩ дължи ли се ДДС или само върху фактурата от Etsy, която е за удържаните такси от платформата и рекламата (ако използвате такава)? Дължи ли се ДДС и колко?

2. Можете ли за пратки до САЩ със стойност над 49 евро да представите фактура, номер на товарителница и митническа декларация, с които да покажете износ и да не начислявате ДДС за продажбата? ДДС дължи ли се за фактурата от Etsy и разходите по транспорта на пратките? Ако не, какви документи са необходими, как се плаща и какво се удържа? Молите за разяснения за таксите, които ще дължите, ако продавате на физически лица в САЩ и Великобритания.

3. Какви документи са необходими, за да се отчита ДДС върху продажбите извън Европейския съюз (ЕС)? Има ли образци на документите, кога се подават, какъв процент ДДС се плаща и къде?

4. За продажби в ЕС дължи ли се ДДС, както и за фактурата от Etsy?

5. Отделни декларации ли се пускат за продажбите в ЕС и извън ЕС или всички продажби са в една обща декларация? Ако за продажбите в САЩ не се плаща ДДС, а за ЕС се плаща данък, как се разграничават? Пуска ли се отделна декларация, ако се осъществят продажби във Великобритания?

6. Изисквате ли се xml файл с информация за продажбите? Ако се изисква този файл, къде можете да го намерите и как да го направите, има ли образец на сайта на НАП?

7. Ако решите да направите магазин на съответната платформа Etsy и да се регистрирате по ЗДДС по чл. 97а от същия закон, какви документи се изискват да се отчитате изрядно, какво ДДС е нужно да заплащате и можете ли да намерите образци на документите, които се изискват на сайта на НАП?

С оглед на изложената фактическа обстановка и действащото данъчно законодателство изразявам следното становище:

По първи и втори въпрос:

Съгласно разпоредбата на чл. 28, т. 1 от ЗДДС, облагаема доставка с нулева ставка на данъка е доставката на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия от или за сметка на доставчика. Също така, на основание чл. 28, т. 2 от материалния закон, за облагаема доставка с нулева ставка на данъка се счита и доставката на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия от или за сметка на получателя, ако получателят е лице, което не е установено на територията на страната.

За да бъде приложена нулевата ставка на данъка, доставчикът следва да разполага с визираните в чл. 21 от Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС) документи.

Съгласно чл. 21, ал. 1 от ППЗДДС, когато стоките се изпращат или превозват до трета страна, за доказване на доставката по чл. 28, т. 1 и 2 от закона, доставчикът следва да разполага със следните документи:

- митнически документ, в който доставчикът е вписан като износител на стоките, удостоверяващ напускането на стоките от митническо учреждение на напускане или друг документ, удостоверяващ износа, в случаите, когато е налице възможност да не се подава митнически документ, съгласно митническото законодателство; и

- фактура за доставката; и

- документ за превоза на тези стоки.

Видно от гореизложеното е, че когато реализирате продажби към трета страна, каквито са САЩ и Великобритания по отношение на Р България, за доставката е приложима нулевата ставка на данъка, съгласно чл. 28 от закона, но единствено когато разполагате като доставчикът с визираните в чл. 21, ал. 1 от ППЗДДС документи. В случай че не се снабдите с посочените документи до изтичането на календарния месец, следващ календарния месец, през който данъкът за доставката е станал изискуем, ще се счита, че доставката е облагаема със ставка 20 на сто. Дължимият данък в тази хипотеза следва да се начисли от Вас чрез издаването на протокол с реквизитите по чл. 117, ал. 2 от материалния закон, в срок от 15 дни, считано от последния ден на календарния месец, следващ календарния месец, през който данъкът за доставката е станал изискуем. Когато впоследствие се снабдите с необходимите документи по чл. 21, ал. 1 от ППЗДДС, следва да коригирате начисления данък

По отношение на получената услуга за такса, реклама от платформата (Еtsy) и транспортните услуги, Ви обръщам внимание на разпоредбата на чл. 82, ал. 2, т. 3 от материалния закон, съгласно която, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната и доставката е с място на изпълнение на територията на страната и е облагаема, данъкът е изискуем от получателя по доставката на услуги, когато получателят е данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6 от закона.

Предвид обстоятелството, че Вие в качеството си на физическо лице, извършващо независима икономическа дейност (търговия чрез електронен магазин) получавате облагаема в страната услуга (по силата на чл. 21, ал. 2 от закона) от данъчно задължено лице, установено извън територията на страната, данъкът за тази услуга ще бъде изискуем от Вас по силата на чл. 82, ал. 2, т. 3 от закона. На основание чл. 117, ал. 1, т. 1 от закона следва да съставите протокол, с който да си самоначислите дължимия данък върху добавената стойност за получената услуга с приложимата ставка от 20 на сто, съгласно чл. 66, ал. 1, т. 1 от закона.

По отношение на таксите, които дължите за продажбите в САЩ и Великобритания и за които поставяте въпрос в горецитираното запитване, Националната агенция за приходите не е компетентна да изрази становище.

По трети въпрос:

Съгласно чл. 113, ал. 1 от ППЗДДС във връзка с чл. 124, ал. 1 от закона, регистрираните по същия закон лица са длъжни да водят дневник за покупките и дневник за продажбите, съдържащи информация за всички издадени и получени данъчни документи и отчети, които следва да бъдат издадени съгласно изискванията на закона или Правилника за прилагане на закона.

Регистрираните лица изготвят регистър "Дневник за продажбите" по образец - приложение № 10 към ППЗДДС, независимо от вида и формата на водене на счетоводството. Регистрираните на основание чл. 97а, чл. 99 и чл. 100, ал. 2 от закона отразяват в дневника за продажбите единствено документите, издадени във връзка с извършените доставки на услуги по чл. 21, ал. 2 от с. з. с място на изпълнение на територията на друга държава членка, както и получените доставки на услуги, за които данъкът е изискуем от получателя по чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС и извършените вътреобщностни придобивания с място на изпълнение на територията на страната.

На основание чл. 113, ал. 3 от ППЗДДС, регистрираните лица следва да изготвят регистър "Дневник за покупките" по образец - приложение № 11 към ППЗДДС, независимо от вида и формата на водене на счетоводството. Регистрираните на основание чл. 97а, 99, ал. 1-6 и чл. 100, ал. 2 от закона могат и да не изготвят дневник за покупките, като в тези случаи подаваният от лицето дневник за покупките трябва да съдържа един единствен запис със стойност "нула" за числовите полета и "интервал" за символните полета.

На основание чл. 125, ал. 1 от материалния закон за всеки данъчен период регистрираното по чл. 96, 97, 97а, 99 и чл. 100, ал. 1 и 2 от закона лице подава справка-декларация - приложение № 13 от ППЗДДС, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124 от с.з.

Съгласно чл. 115, ал. 2 от ППЗДДС данъчните периоди за отчитане на данъка и сроковете за подаване на отчетните регистри по чл. 125 от закона са регламентирани със закона, а именно:

Декларацията по чл. 125, ал. 1 от закона - справката-декларация и отчетните регистри по ал. 3 на същата законова разпоредба - дневникът на покупките и дневникът на продажбите се подават до 14-то число включително на месеца, следващ данъчния период за който се отнасят. Следва да имате предвид, че данъчен период по смисъла на чл. 87, ал. 1 от закона е периодът от време след изтичането на който регистрираното лице е длъжно да подаде справката-декларация с резултата за същия този период. Данъчният период е едномесечен за всички регистрирани по ЗДДС лица и съвпада с календарния месец, освен в случаите по Глава осемнадесета от закона.

Резултатът за данъчния период, съгласно чл. 88, ал. 1 от материалния закон, е разликата между общата сума на данъка, който е изискуем от лицето за същия този период и общата сума на данъчния кредит, за който е упражнено правото на приспадане през този данъчен период.

Видно от изложеното по-горе и на основание чл. 115, ал. 3 от ППЗДДС определянето, декларирането и отчитането на данъка се извършват с подаване на съответните образци на документи, посочени в Правилника за прилагане на закона и цитирани по-горе, което е относимо и при определянето на данъка, неговото деклариране и отчитане за извършваните от Вас доставки на стоки, изпращани от територията на страната към клиенти от трети страни (САЩ и Великобритания).

По четвърти въпрос:

За да се определи данъчното третиране на доставките на стоки между доставчик от една държава членка, който ги изпраща до клиент, установен на територията на друга държава членка, е необходимо да се определи дали клиентът по същите е данъчно задължено или данъчно незадължено лице.

Предвид обстоятелството, че в отправеното от Вас запитване не сте определили статута на клиентите Ви - дали са данъчно задължени или данъчно незадължени - физически лица, изложеното по-долу принципно становище разглежда и двете хипотези.

В първата хипотеза, когато клиент по доставката на стоки е данъчно незадължено - физическо лице, установено на територията на друга държава членка, ще е налице вътреобщностна дистанционна продажба на стоки. По смисъла на чл. 14, ал. 1 от ЗДДС, вътреобщностна дистанционна продажба на стоки на територията на Европейския съюз (ЕС) е доставката на стоки, за която са налице следните условия:

1. стоките се изпращат или транспортират от доставчика или от негово име, включително когато доставчикът се намесва непряко в изпращането или транспортирането на стоките от територията на държава членка, различна от тази, в която завършва изпращането или транспортирането на стоките до получателя;

2. получател по доставката е данъчно незадължено лице;

3. стоките са произведени на територията на ЕС или са допуснати за свободно обръщение с изключение на новите превозни средства, стоките които се монтират или инсталират от или за сметка на доставчика или стоки, които са предмет на специален ред на облагане на маржа на цената (за стоки - втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции или антикварни предмети).

Съгласно чл. 20, ал. 1 от закона, мястото на изпълнение при доставка на вътреобщностна дистанционна продажба на стоки по чл. 14, ал. 1 е мястото, където стоката се намира към момента, в който завършва изпращането или транспортирането на стоката до получателя. Предвид обстоятелство, че мястото на изпълнение на извършваната от Вас доставка на вътреобщностна продажба на стоки е на територията на друга държава членка, следва да се запознаете със законодателството на съответната държава членка.

По силата на чл. 20б, ал. 1 от закона, разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от с. з. не се прилага, когато едновременно са налице следните условия:

- доставчикът, включително който управлява електронен интерфейс е установен, има постоянен адрес или обичайно пребиваване на територията само на една държава членка;

- стоките при вътреобщностните дистанционни продажби се изпращат или транспортират от територията на държавата членка, където е установен доставчикът до друга държава членка;

- общата стойност на доставките без данъка върху добавената стойност не надвишава през текущата календарна година и не е надвишавала през предходната календарна година 10 000 евро или равностойността им в национална валута на държавата членка в която е установен, има постоянен адрес или обичайно пребиваване доставчикът; равностойността в национална валута се определя по обменния курс, публикуван от Европейската централна банка към 5 декември 2017 година.

В гореизложената хипотеза се приема, че мястото на изпълнение на извършените вътреобщностни дистанционни продажби е в държавата членка, където е установен доставчикът (чл. 20б, ал. 2 от ЗДДС). Мястото на изпълнение на доставката, с която ще се надхвърли посочения праг от 10 000 лева през съответната календарна година ще се определи по реда на чл. 20, ал. 1 от закона, а именно, територията на държавата членка, където стоката пристига или се потребява от крайния клиент.

На основание чл. 158, ал. 2 от материалния закон, данъчната основа, датата на възникване на данъчното събитие и изискуемостта на данъка при доставки на услуги и вътреобщностни дистанционни продажби на стоки по Глава осемнадесета от закона се определят по законодателството на държавата членка по идентификация. Под държава членка по идентификация за целите на режим в Съюза, съгласно чл. 152, ал. 7 от закона, се приема, че е държавата членка, в която данъчно задълженото лице има седалище и адрес на управление или в която има постоянен обект, ако няма седалище и адрес на управление на територията на ЕС.

Съгласно разпоредбата на чл. 158, ал. 6 от ЗДДС, данъчната ставка на доставките по Глава осемнадесета е приложимата ставка в държавата членка по потребление, като за документирането на доставките се прилага законодателството на държавата членка по идентификация. Следва да имате предвид, че за доставки, за които се прилагат специалните режими, в т.ч. режим в Съюза и са извършени от регистрирани по Глава осемнадесета от закона лица, данъкът е дължим за държавата членка по потребление, където е и мястото й на изпълнение.

В хипотезата, при която клиент по доставката на стоките е данъчно задължено лице (има валиден ДДС номер) в другата държава членка и стоките се изпращат от територията на страната до територията на друга държава членка ще е налице вътреобщностна доставка на стоки по реда и смисъла на чл. 7, ал. 1 от материалния закон. Съгласно чл. 53, ал. 1 от закона, облагаеми доставки с нулева ставка на данъка са вътреобщностните доставки по чл. 7 с изключение на освободените такива по чл. 38, ал. 2 от същия нормативен акт.

За да се приложи ставката от 0% данък върху добавената стойност за съответната вътреобщностна доставка на стоки, следва доставчикът да се снабди с документите, регламентирани в текста на чл. 45 от ППЗДДС. В противен случай приложимата ставка на данъка за същата доставка ще е 20 на сто.

Следва да имате предвид, че хипотезата на вътреобщностна доставка по реда и смисъла на чл. 7, ал. 1 от закона ще е относима за Вас в качеството Ви на доставчик по същата, единствено ако сте регистрирано лице на основание чл. 96 и чл. 100, ал. 1 от ЗДДС.

По отношение на получената от Вас фактура от платформата, която ще използвате за да извършвате съответните онлайн продажби, има изразено вече становище по първи въпрос.

По пети въпрос:

Както бе посочено по-горе в становището по трети въпрос, регистрираните по материалния закон лица водят задължително регистрите по чл. 124, ал. 1, т. 1 и 2 от закона.

Облагането и декларирането на доставките при прилагането на специалните режими (какъвто е режим в Съюза, за който бе изразено становище по предходния въпрос) се извършва по реда и смисъла на Раздел IV на Глава осемнадесета от закона.

На основание чл. 158, ал. 5 от материалния закон, лице, регистрирано за прилагане на режим в Съюза, е длъжно да начисли изискуемия от него данък върху добавената стойност за извършена доставка в обхвата на съответния режим, като включи размера на данъка при определяне на резултата по справка-декларацията за прилагане на специален режим за съответния данъчен период в държавата членка по идентификация; и посочи информацията за доставката в електронния регистър, който води съгласно законодателството на държавата членка по идентификация. Следва да имате предвид, че приложимата данъчна ставка в случаите на вътреобщностни дистанционни продажби на стоки по Глава осемнадесета от закона е приложимата ставка в съответната държава членка на потребление. Също така, за документирането на доставките на стоки по същата глава от закона се прилага законодателството на държавата членка по идентификация.

Във връзка с изложеното по-горе, Ви обръщам внимание, че за лицата, регистрирани за режим в Съюза (чл. 156 от закона) данъчният период е тримесечен и съвпада с календарното тримесечие. На основание чл. 159, ал. 4 от закона, регистрирано на основание чл. 156 от с. з. лице подава справката-декларация за прилагане на специалния режим по образец - приложение № 32 към ППЗДДС за всеки данъчен период в срок до края на месеца, следващ данъчния период за който се отнася декларацията, независимо дали през този период е извършвало доставки.

Справка-декларацията по чл. 159, ал. 4 от закона се подава до компетентната териториална дирекция по раздел II или по раздел III от Глава осемнадесета по електронен път, като регистрираните на основание чл. 156 от закона лица подават справка-декларацията по електронен път с квалифициран електронен подпис по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс чрез въвеждане на данните или чрез подаване на предварително генериран файл. Формата, структурата и валидационната схема на файла се утвърждават със заповед на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП).

Регистрираното на основание чл. 156 от материалния закон лице в срока на подаване на справка-декларацията е длъжно и да внесе общата сума на данъка върху добавената стойност, който е дължим за съответния данъчен период в държавния бюджет по сметка на НАП, в евро без да я закръглява.

По шести въпрос:

Считано от 1 февруари 2020 г. е създадена алтернативна възможност, която при определени условия допуска вместо фискален/системен бон да се издаде друг документ за продажба. По силата на чл. 3, ал. 17 от Наредба № Н-18/2006 г. лице, което извършва продажби на стоки и/или услуги чрез електронен магазин, може да регистрира и отчита тези продажби вместо с фискален или системен бон чрез документ за регистриране на продажбата, който не е издаден от ФУ или ИАСУТД, когато е извършено неприсъствено плащане с кредитна или дебитна карта и при условие че:

1. софтуерът/софтуерите за управление на продажбите, отговаря/т на изискванията по чл. 52с от наредбата; и

2. за продажбите, извършвани чрез електронния магазин, лицето приема неприсъствени плащания, извършвани с кредитна и дебитна карта.

В този случай е необходимо лицето, изпълняващо условията и желаещо да приложи посочената алтернативна възможност за отчитане на продажбите чрез електронен магазин, да се запознае подробно с разпоредбите в чл. 51о - 52у от Наредба № Н-18/2006 г.

Съгласно чл. 52о, ал. 1 от Наредба № Н-18, лицето по чл. 3, ал. 17 е длъжно да регистрира и отчита продажбата на стоки или услуги при неприсъствено плащане с кредитна или дебитна карта чрез издаване на документ за регистриране на продажбата, който трябва да бъде четим и да съдържа най-малко следните реквизити: наименование, номер и дата на документа; номерът на документа трябва да е 10-разряден, да нараства възходящо със стъпка 1 за всяка продажба и да съдържа само арабски цифри; номерът трябва да е уникален за цялата дейност на електронния магазин и търговеца; данни за лицето по чл. 3, ал. 17; за юридическите лица и едноличните търговци - наименование, ЕИК, седалище и адрес на управление, електронен адрес или телефон; за физическите лица - имена, адрес, на който се упражнява дейността, електронен адрес или телефон; уникален номер на клиентската поръчка; референтен номер на финансовата трансакция; наименование на стоката/услугата, код на данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки/услуги, единична цена, обща сума за плащане и начин/и на плащане; двумерен баркод (QR код) съгласно приложение № 18а, съдържащ информация за продажбата - уникален номер на електронния магазин, получен от НАП при подаване на информация по чл. 52р съгласно приложение № 33, дата и час на продажбата в софтуера на електронния магазин, референтен номер на финансовата трансакция, сума на продажбата и уникален номер на клиентската поръчка в електронния магазин.

Този ред за документиране се допуска, при условие че лицата приемат неприсъствено плащане с кредитна или дебитна карта само по платежни сметки в банки и/или други доставчици на платежни услуги с титуляр задълженото лице. Сметките могат да бъдат при доставчик на платежни услуги, установен на територията на ЕС или държава, с която РБ има влязла в сила СИДДО, включваща клауза за обмен на банкова информация. Сметките трябва да са свързани с използваните от лицата по чл. 3, ал. 17 виртуални ПОС, предоставени на лицето от доставчика на платежни услуги, при който е разкрита сметката (чл. 52п от Наредба № Н-18/2006г.).

Следва да се отбележи, че само и единствено в случай че данъчно задълженото лице се възползва от реда по чл. 3, ал. 17 от наредбата, ще е приложима разпоредбата на чл. 52т, ал.2.Същото е длъжно за всеки календарен месец да подава към НАП стандартизиран одиторски файл съгласно приложение № 38, съдържащ информация за направените в електронния магазин поръчки, по които са извършени доставки на стоки през месеца. Информацията се подава до 15-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнася.

По седми въпрос:

Регистрираните на основание чл. 97а, ал. 1 от материалния закон са данъчно задължени лица единствено за получените от тях услуги с място на изпълнение на територията на страната, които са облагаеми и за които данъкът е изискуем от получателя. Независимо от това, регистрираните на основание чл. 97а, ал.1 от закона лица се смятат за регистрирани и по чл. 97а, ал. 2 от същия нормативен акт.

Следва да имате предвид, че на основание чл. 113, ал. 9 от ЗДДС, данъчно задължените лица, които не са регистрирани по същия закон или са регистрирани на основание чл. 97а, ал. 1 и 2, чл. 99 и чл. 100, ал. 2 от закона, нямат право да посочват данъка в издаваните от тях фактури и известия към фактури. Данъчно задължените лица, установени на територията на страната, които са регистрирани само на основание чл. 156 от ЗДДС, нямат право да посочват данък в издаваните от тях фактури и известия към фактури за доставки с място на изпълнение на територията на страната, за които не се прилага режим в Съюза.

Видно от гореизложеното е, че когато едно лице е регистрирано на основание чл. 97а от ЗДДС, същото се счита за данъчно задължено единствено за получените от него доставки на услуги от данъчно задължени лица, установени извън територията на страната, съгласно чл. 82, ал. 2, т. 3 от закона. За получените от него услуги, регистрираното по чл. 97а от закона лице следва да издаде протокол по чл. 117, ал. 1, т. 1 от материалния закон, с който да си самоначисли данъка за получените услуги, като отрази данъчния документ в дневника за продажбите за съответния данъчен период. Протоколът съдържа реквизитите, посочени в чл. 117, ал. 2 от ЗДДС.

По отношение отчитането и декларирането на доставките, извършени или получени от регистрирано на основание чл. 97а от закона лице, важат правилата, регламентирани в Глава тринадесета от материалния закон, разгледани и в становищата по поставените по-горе въпроси.

Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.