422/08.06.2017г.
Чл.113, ал.1 ЗДДС;
Чл.115, ал.1 ЗДДС;
Чл.115, ал.4 ЗДДС.
Относно: издаване на данъчни документи по смисъла на чл.112 от ЗДДС.
В писмено запитване, заведено в регистъра на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ... с вх. № ...........2017г. сте описали следната фактическа обстановка:
На 10.03.2017г. от дружеството е издадена проформа фактура № ..... с получател "К" ЕООД за доставка на неналични към този момент резервни части, в която е посочен краен срок на доставката - 28.04.2017г.
На 13.03.2017г. е извършено авансово плащане от клиента в размер на ...лв. /50 на сто от предложената цена/, във връзка с което от дружеството е издадена фактура № 0..../......2017г..
На 25.04.2017г. дружеството информира клиента за невъзможността да достави стоката в договорения срок и предлага да му възстанови авансово платената сума. Вместо възстановяване на сумата страните се споразумяват липсващата резервна част да бъде заменена с друга на същата стойност, във връзка с което дружеството извършва ръчна корекция на издадената вече проформа фактура № ...../.......2017г. и я изпраща за потвърждаване от купувача.
На 03.05.2017г. дружеството възстановява по банков път преведената от купувача сума, тъй като до този момент не е получено потвърждение за приемане на доставката и му изпраща с куриер оригиналите на фактура № ......./....2017г., издаденото на 02.05.2017г. кредитно известие № 0...., както и анулираните проформа фактура .../......2017г. и коригираната проформа фактура № .../......2017г.
На 17.05.2017г. дружеството е уведомено от куриерската фирма, че пратката ще бъде върната поради невъзможност да бъде доставена на получателя.
Към запитването са приложени заверени копия на посочените в него документи.
Поставили сте въпрос, свързан с начина по който издадените от дружеството Ви оригинали на документи следва да бъдат предадени на контрагента?
С оглед разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/и Правилника за прилагане на Закона за данъка върху добавената стойност /ППЗДДС/ изразявам следното становище:
Разпоредбата на чл.113, ал.1 от ЗДДС указва, че всяко данъчно задължено лице - доставчик е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това, освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл.117. Видно от текста на разпоредбата фактура се издава единствено и само когато е налице доставка на стока или услуга, или при получаване на авансово плащане преди това.
На основание чл.115, ал.1 от ЗДДС, при разваляне на доставка, за която е издадена фактура, доставчикът е длъжен да издаде известие към фактурата. Според ал.2 на посочения член известието се издава задължително не по-късно от 5 дни от датата на възникване на съответното обстоятелство по ал.1, а когато се издава за доставка, за която е издадена фактура с начислен данък за получено авансово плащане, в 5 дневен срок от дата на връщането, прихващането или уреждането по друг възмезден начин на авансово преведената сума за размера на върнатата, прихваната или уредена по друг възмезден начин сума.
Освен реквизитите по чл.114 от ЗДДС известието задължително съдържа и номера и датата на фактурата, към която е издадено и основанието за издаването на известието /чл.115, ал.4 от ЗДДС/.
Издадените от дружеството Ви данъчни документи - фактура № 0..../......2017г. и кредитно известие №. 0...../......2017г. следва да намерят отражение в дневника за продажби за съответния данъчен период. Издадената проформа фактура № ..../....2017г., коригирана на 25.04.2017г, която съдържа оферта за цената на стоката, условията на плащане и крайния срок на доставката не отразява възникнала стопанска операция и не представлява данъчен документ по смисъла на чл.112 от ЗДДС.
В ЗДДС и ППЗДДС не е предвиден специален ред, по който издадени от доставчик данъчни документи следва да бъдат предадени на получател по доставката, с оглед на което считам, че в конкретния случай е необходимо да съхранявате издадените от дружеството документи и да договорите с контрагента Ви нов начин на предаването им.
Описана е следната фактическа обстановка:
- На 10.03.2017 г. дружеството издава проформа фактура № ... с получател "К" ЕООД за доставка на неналични към този момент резервни части, като е посочен краен срок на доставката - 28.04.2017 г.
- На 13.03.2017 г. клиентът извършва авансово плащане в размер на ... лв. (50% от предложената цена), във връзка с което дружеството издава фактура № 0..../......2017 г.
- На 25.04.2017 г. дружеството информира клиента, че не може да достави стоката в договорения срок, и предлага да възстанови авансово платената сума.
- Вместо възстановяване на сумата страните се споразумяват липсващата резервна част да бъде заменена с друга на същата стойност. В тази връзка дружеството извършва ръчна корекция на вече издадената проформа фактура № ...../.......2017 г. и я изпраща за потвърждаване от купувача.
- На 03.05.2017 г. дружеството възстановява по банков път преведената от купувача сума, тъй като до този момент не е получено потвърждение за приемане на доставката, и изпраща с куриер на клиента:
- оригиналите на фактура № ......./....2017 г.;
- кредитно известие № 0...., издадено на 02.05.2017 г.;
- анулираната проформа фактура .../......2017 г.;
- коригираната проформа фактура № .../......2017 г.
- На 17.05.2017 г. дружеството е уведомено от куриерската фирма, че пратката ще бъде върната поради невъзможност да бъде доставена на получателя.
Към запитването са приложени заверени копия на посочените документи.
Въпрос: Поставен е въпрос, свързан с начина, по който издадените от дружеството оригинали на документи следва да бъдат предадени на контрагента.
С оглед разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) и Правилника за прилагане на Закона за данъка върху добавената стойност (ППЗДДС) е изложено следното правно становище:
Съгласно чл. 113, ал. 1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице - доставчик е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това, освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл. 117. От текста на разпоредбата следва, че фактура се издава единствено когато е налице доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това.
Извод: Фактура се издава само при наличие на доставка или при получаване на авансово плащане, освен ако доставката се документира с протокол по чл. 117 от ЗДДС.
На основание чл. 115, ал. 1 от ЗДДС, при разваляне на доставка, за която е издадена фактура, доставчикът е длъжен да издаде известие към фактурата. Съгласно чл. 115, ал. 2 от ЗДДС известието се издава задължително не по-късно от 5 дни от датата на възникване на съответното обстоятелство по ал. 1, а когато се издава за доставка, за която е издадена фактура с начислен данък за получено авансово плащане - в 5-дневен срок от датата на връщането, прихващането или уреждането по друг възмезден начин на авансово преведената сума, за размера на върнатата, прихваната или уредена по друг възмезден начин сума.
Съгласно чл. 115, ал. 4 от ЗДДС, освен реквизитите по чл. 114 от ЗДДС, известието задължително съдържа и номера и датата на фактурата, към която е издадено, както и основанието за издаването му.
Извод: При разваляне на доставка, за която има издадена фактура, доставчикът трябва да издаде известие към фактурата в 5-дневен срок от настъпване на съответното обстоятелство, като известието съдържа всички реквизити по чл. 114 от ЗДДС, номера и датата на фактурата и основанието за издаването му.
Издадените от дружеството данъчни документи - фактура № 0..../......2017 г. и кредитно известие № 0...../......2017 г. следва да намерят отражение в дневника за продажби за съответния данъчен период.
Извод: Фактурата и кредитното известие, издадени във връзка с авансовото плащане и неговото връщане, подлежат на задължително отразяване в дневника за продажби за съответния данъчен период.
Издадената проформа фактура № ..../....2017 г., коригирана на 25.04.2017 г., съдържа оферта за цената на стоката, условията на плащане и крайния срок на доставката, но не отразява възникнала стопанска операция и не представлява данъчен документ по смисъла на чл. 112 от ЗДДС.
Извод: Проформа фактурата, включително коригираната, не е данъчен документ по смисъла на чл. 112 от ЗДДС и не отразява реална стопанска операция.
В ЗДДС и ППЗДДС не е предвиден специален ред, по който издадени от доставчик данъчни документи следва да бъдат предадени на получателя по доставката. Поради това се приема, че в конкретния случай дружеството следва да съхранява издадените документи и да договори с контрагента нов начин за предаването им.
Извод: Законът не урежда специален ред за предаване на данъчните документи на получателя, поради което дружеството трябва да съхранява издадените документи и да се договори с контрагента за нов начин на предаването им.
