ОТНОСНО:Разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ........ постъпи Ваше запитване с вх. № 94-00-143/11.12.2023 г., относно прилагане на нормите на ЗДДФЛ.
Изложена е следната фактическа обстановка:
Посочвате, че през 2023 г. получавате облагаеми доходи от трудови правоотношения. Искате да се възползвате от предвиденото данъчно облекчение в чл. 22в от ЗДДФЛ за едно дете, но за периоди 2018 г., 2019 г., 2020 г. имате незаплатени здравни осигуровки.
Задавате въпроса:
Имате ли право на данъчно облекчение по чл. 22в от ЗДДФЛ при наличие на незаплатени здравни осигуровки за посочените периоди?
С оглед изложената фактическа обстановка и действащото законодателство, изразявам следното становище:
Лицата, които отговарят на всички условия за ползване на данъчно облекчение за деца, определени в чл. 22в, ал. 2 и ал. 3 от ЗДДФЛ, могат да ползват облекчението.
Данъчните облекчения се ползват, при условие че данъчно задълженото лице няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към датата на подаване на годишната данъчна декларация, включително когато декларацията се подава по реда на чл. 53, ал. 2, както и по реда на чл. 103 и 104 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Съгласно чл. 49, ал. 4, т. 8 от ЗДДФЛ, когато облекчението се ползва пред работодател, лицето е задължено да подаде декларация по ал. 8 на чл. 22в от същия закон, като в нея декларира, че към момента на подаването ѝ пред работодателя няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения или че за данъчната година ще подава годишна данъчна декларация.
След справка в системата на Национална агенция за приходите се установи, че за 2018 г., 2019 г. и 2020 г. като задължено лице не сте подали декларация за здравно осигуряване за собствена сметка обр. 7. Тази декларация подават всички, за които е възникнало задължение сами да внасят здравноосигурителните си вноски съгласно чл. 40, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване. Вие като безработно лице за посочените периоди сте бил задължен да подадете същата и да заплатите дължимите здравни вноски.
Констатира се още, че по данъчната Ви сметка е налице и публично задължение подлежащо на принудително изпълнение - глоба по фиш.
Декларираното от Вас знание за наличие на здравноосигурителни задължения, предполага подаване на декларация обр. 7 за посочените периоди и заплащане на дължимите здравни осигуровки. При условие че не подадете съответната декларация и въпреки това се възползвате от предвиденото данъчно облекчение с подаване на годишна данъчна декларация (ГДД) или чрез работодател, след обработка на декларацията или данните по справка чл. 73, ал. 6 от ЗДДФЛ, служебно органите по приходите ще образуват производство по установяване на задължения и издаване на данъчен акт за дължимите здравни осигуровки и едва след заплащането ще имате възможност да получите данъчното облекчение.
Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Изложена е следната фактическа обстановка: през 2023 г. получавате облагаеми доходи от трудови правоотношения и желаете да ползвате данъчното облекчение за деца по чл. 22в от ЗДДФЛ за едно дете. За периодите 2018 г., 2019 г. и 2020 г. имате незаплатени здравноосигурителни вноски.
Въпрос: Имате ли право на данъчно облекчение по чл. 22в от ЗДДФЛ при наличие на незаплатени здравни осигуровки за посочените периоди?
Съгласно чл. 22в, ал. 2 и ал. 3 от ЗДДФЛ, данъчното облекчение за деца може да се ползва от лицата, които отговарят на всички предвидени в тези разпоредби условия.
Данъчните облекчения се ползват при условие, че данъчно задълженото лице няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към датата на подаване на годишната данъчна декларация, включително когато декларацията се подава по реда на чл. 53, ал. 2, както и по реда на чл. 103 и чл. 104 от ДОПК.
Съгласно чл. 49, ал. 4, т. 8 от ЗДДФЛ, когато данъчното облекчение по чл. 22в се ползва пред работодател, лицето е длъжно да подаде декларация по чл. 22в, ал. 8 от ЗДДФЛ. В тази декларация лицето декларира, че към момента на подаването ѝ пред работодателя няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения или че за данъчната година ще подава годишна данъчна декларация.
След извършена справка в системата на Националната агенция за приходите е установено, че за 2018 г., 2019 г. и 2020 г. като задължено лице не сте подали декларация за здравно осигуряване за собствена сметка - образец 7. Тази декларация се подава от всички лица, за които е възникнало задължение сами да внасят здравноосигурителните си вноски съгласно чл. 40, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване. Като безработно лице за посочените периоди сте бил задължен да подадете декларация образец 7 и да заплатите дължимите здравноосигурителни вноски.
Констатирано е също, че по данъчната Ви сметка е налице публично задължение, подлежащо на принудително изпълнение - глоба по фиш.
Декларираното от Вас знание за наличие на здравноосигурителни задължения предполага подаване на декларация образец 7 за посочените периоди и заплащане на дължимите здравноосигурителни вноски.
В случай че не подадете съответната декларация и въпреки това се възползвате от предвиденото данъчно облекчение чрез подаване на годишна данъчна декларация или чрез работодател, след обработка на декларацията или на данните по справка по чл. 73, ал. 6 от ЗДДФЛ органите по приходите служебно ще образуват производство по установяване на задълженията и издаване на данъчен акт за дължимите здравноосигурителни вноски. Едва след заплащането на тези задължения ще имате възможност да получите данъчното облекчение.
Извод: Правото на ползване на данъчното облекчение по чл. 22в от ЗДДФЛ е обусловено от липсата на подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на ползването му; при наличие на незаплатени здравноосигурителни вноски и други публични задължения, подлежащи на принудително изпълнение, облекчението може да се ползва едва след установяване и заплащане на тези задължения.
Настоящото становище е изготвено въз основа на изложената във Вашето запитване фактическа обстановка. В случай че в производство, възложено по реда на ДОПК, бъде установена фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Становището не поражда защитно действие по чл. 17, ал. 3 от ДОПК, ако при последващо производство се установи различна фактическа обстановка от описаната в запитването.
