.
3_909/02.07.2021 г.
ЗМДТ, чл. 10, ал. 3;
ЗМДТ, чл. 20;
ДОПК, чл. 264, ал. 1
Относно: удостоверение за данъчна оценка на земеделска земяпо чл. 264, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК)
Според изложеното в запитването, Община Б е издала удостоверение за данъчна оценка по чл. 3, ал. 2 от Приложение № 2 към ЗМДТ за земеделска земя във връзка с предстояща сделка с недвижим имот.
Нотариусът, при който ще се изповяда сделката, не признава оценката, издадена от отдел "Местни данъци и такси" при Община Б с мотива, че същата не е издадена по чл. 264, ал. 1 от ДОПК.
Предвид горното е поставен въпроса има ли законово основание нотариусът да не признае така издаденото удостоверение за данъчна оценка по чл. 3, ал. 2 от Приложение № 2 към ЗМДТ за земеделска земя?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на ДОПК (обн. ДВ, бр. 105/2005 г., посл. изм. ДВ. бр.105 от 11 декември 2020г.) и ЗМДТ (обн. ДВ. бр.117 от 10 декември 1997г., посл. изм. ДВ бр. 16 от 23 февруари 2021 г.) е изразено следното становище:
Съгласно чл. 20 от ЗМДТ, данъчната оценка на недвижимите имоти на гражданите се определя от служител на общинската администрация по норми съгласно приложение № 2 в зависимост от вида на имота, местонахождението, площта, конструкцията и овехтяването и се съобщава на данъчно задължените лица.
По силата на чл. 264, ал. 1 от ДОПК, прехвърлянето или учредяването на вещни права върху недвижими имоти или наследствени права, включващи недвижими имоти, включването на недвижими имоти или вещни права върху недвижими имоти като непарични вноски в капитала на търговски дружества, вписването на ипотека или особен залог се допуска след представяне на писмена декларация от прехвърлителя или учредителя, съответно ипотекарния длъжник или залогодателя, че няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски. Наличието или липсата на непогасени данъчни задължения за имота се удостоверява в данъчната оценка.
Във връзка с това следва да се посочи, че са утвърдени два образеца на удостоверения за данъчна оценка. Удостоверението за данъчна оценка по чл. 3 от Приложение № 2 към ЗМДТ се издава за целите на облагането с данък върху наследствата и в други, предвидени от закона случаи, извън тези по чл. 264, ал. 1 от ДОПК. В удостоверението за данъчна оценка по чл. 3 от Приложение № 2 към ЗМДТ се посочват задължително данните на лицето или лицата, което е подало искането и на което се издава удостоверението. Няма изискване да се вписват задълженията на прехвърлителите (собствениците) за имота (каквото изискване е налице при удостоверенията по чл. 264, ал. 1 от ДОПК), поради което собствениците не се посочват.
В удостоверенията за данъчна оценка, издавани на основание чл. 264, ал. 1 от ДОПК принципно следва да се посочват всички съсобственици на имота, тъй като законът изисква да се вписват задълженията на прехвърлителите (съсобствениците) за имота. Поради обстоятелството, че незастроените земеделски земи и горите не се облагат с годишен данък върху недвижимите имоти (чл. 10, ал. 3 от ЗМДТ) и съответно за такива имоти не се формират задължения, в удостоверението се посочват задължително данните на лицето, на което се издава документа и не се вписват съсобствениците и техните задължения за имота, тъй като тези имоти не са облагаеми с данък върху недвижимите имоти. Удостоверението за данъчна оценка не е документ, удостоверяващ правото на собственост върху имот, а данъчната му оценка и данъчната оценка на идеалната част от него, принадлежаща на лицето /собственика/, на което се издава документа. В него се съдържа данъчната оценка на целия имот, поради което не представлява никаква трудност да се изчислят данъчните оценки на идеалните части от имота на всички други съсобственици.
В удостоверението за данъчна оценка, независимо дали се издава на основание чл. 3 от Приложение № 2 към ЗМДТ или чл. 264, ал. 1 от ДОПК, следва да се съдържат достатъчно данни, индивидуализиращи имота, т.е. всички данни от съответните устройствени планове (№ на имота, парцел и пр.), местност, населено място и пр.
Независимо, от посочените по-горе сходства в реквизитите на удостоверението за данъчна оценка по чл. 3 от Приложение № 2 към ЗМДТ и удостоверението за данъчна оценка на незастроени земеделски земи и гори, издадено на основание чл. 264, ал. 1 от ДОПК, считам, че в случая, посочен в запитването, принципно нотариусът, може да не признае, респективно да откаже изповядването на сделката, при положение, че представеното му удостоверение за данъчна оценка е такова по чл. 3 от Приложение №2 към ЗМДТ, а не удостоверение, издадено на основание чл. 264, ал. 1 от ДОПК.
Това е така, защото удостоверението за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 от ДОПК е акт, свързан с изповядване на сделка пред нотариуса и отразява вече определената данъчна оценка на деклариран недвижим имот и задължението за данък върху недвижимия имот, ако същият не е платен към датата на издаване на удостоверението (независимо, че в случая такъв данък не се дължи по закон, поради което не се и вписва в данъчната оценка). Това е удостоверителен акт, а не е акт, установяващ размера на данъчната оценка и данъчното задължение - данък недвижими имоти за съответната година по реда на ЗМДТ. Представянето на удостоверение за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 от ДОПК от собственика е императивно уредено условие за изповядване на сделката и цели да удостовери, че прехвърлителят няма непогасени задължения, и освен това е изискване за нейното вписване. Ето защо в тези случаи, представянето наудостоверението за данъчна оценка, издадено на основание чл. 3 от Приложение № 2 към ЗМДТ, независимо, че то съдържа идентични данни с тези на удостоверението, издадено по чл. 264, ал. 1 от ДОПК, би представлявало формално нарушение на закона.
В запитването е посочено, че Община Б е издала удостоверение за данъчна оценка по чл. 3, ал. 2 от Приложение № 2 към ЗМДТ за земеделска земя във връзка с предстояща сделка с недвижим имот. Нотариусът, пред който следва да се изповяда сделката, не признава удостоверението, издадено от отдел "Местни данъци и такси" при Община Б, с мотив, че не е издадено на основание чл. 264, ал. 1 от ДОПК.
Въпрос: Има ли законово основание нотариусът да не признае така издаденото удостоверение за данъчна оценка по чл. 3, ал. 2 от Приложение № 2 към ЗМДТ за земеделска земя?
При така изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на ДОПК (обн. ДВ, бр. 105/2005 г., посл. изм. ДВ, бр. 105 от 11 декември 2020 г.) и ЗМДТ (обн. ДВ, бр. 117 от 10 декември 1997 г., посл. изм. ДВ, бр. 16 от 23 февруари 2021 г.) е изразено следното становище.
Съгласно чл. 20 от ЗМДТ, данъчната оценка на недвижимите имоти на гражданите се определя от служител на общинската администрация по норми съгласно Приложение № 2, в зависимост от вида на имота, местонахождението, площта, конструкцията и овехтяването, и се съобщава на данъчно задължените лица.
По силата на чл. 264, ал. 1 от ДОПК, прехвърлянето или учредяването на вещни права върху недвижими имоти или наследствени права, включващи недвижими имоти, включването на недвижими имоти или вещни права върху недвижими имоти като непарични вноски в капитала на търговски дружества, вписването на ипотека или особен залог се допуска след представяне на писмена декларация от прехвърлителя или учредителя, съответно ипотекарния длъжник или залогодателя, че няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски. Наличието или липсата на непогасени данъчни задължения за имота се удостоверява в данъчната оценка.
Посочва се, че са утвърдени два образеца на удостоверения за данъчна оценка:
- Удостоверение за данъчна оценка по чл. 3 от Приложение № 2 към ЗМДТ, което се издава за целите на облагането с данък върху наследствата и в други, предвидени от закона случаи, извън тези по чл. 264, ал. 1 от ДОПК.
В удостоверението за данъчна оценка по чл. 3 от Приложение № 2 към ЗМДТ задължително се посочват данните на лицето или лицата, които са подали искането и на които се издава удостоверението. Няма изискване да се вписват задълженията на прехвърлителите (собствениците) за имота, каквото изискване е налице при удостоверенията по чл. 264, ал. 1 от ДОПК, поради което собствениците не се посочват.
В удостоверенията за данъчна оценка, издавани на основание чл. 264, ал. 1 от ДОПК, принципно следва да се посочват всички съсобственици на имота, тъй като законът изисква да се вписват задълженията на прехвърлителите (съсобствениците) за имота.
Поради обстоятелството, че незастроените земеделски земи и горите не се облагат с годишен данък върху недвижимите имоти съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗМДТ и съответно за такива имоти не се формират задължения, в удостоверението се посочват задължително данните на лицето, на което се издава документът, и не се вписват съсобствениците и техните задължения за имота, тъй като тези имоти не са облагаеми с данък върху недвижимите имоти.
Удостоверението за данъчна оценка не е документ, удостоверяващ правото на собственост върху имот, а удостоверява данъчната му оценка и данъчната оценка на идеалната част от него, принадлежаща на лицето (собственика), на което се издава документът. В удостоверението се съдържа данъчната оценка на целия имот, поради което не представлява трудност да се изчислят данъчните оценки на идеалните части от имота на всички други съсобственици.
В удостоверението за данъчна оценка, независимо дали се издава на основание чл. 3 от Приложение № 2 към ЗМДТ или чл. 264, ал. 1 от ДОПК, следва да се съдържат достатъчно данни, индивидуализиращи имота, т.е. всички данни от съответните устройствени планове (номер на имота, парцел и пр.), местност, населено място и др.
Независимо от посочените сходства в реквизитите на удостоверението за данъчна оценка по чл. 3 от Приложение № 2 към ЗМДТ и удостоверението за данъчна оценка на незастроени земеделски земи и гори, издадено на основание чл. 264, ал. 1 от ДОПК, се приема, че в разглеждания случай нотариусът принципно може да не признае, респективно да откаже изповядването на сделката, когато представеното удостоверение за данъчна оценка е по чл. 3 от Приложение № 2 към ЗМДТ, а не удостоверение, издадено на основание чл. 264, ал. 1 от ДОПК.
Това е така, защото удостоверението за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 от ДОПК е акт, свързан с изповядване на сделка пред нотариуса и отразява вече определената данъчна оценка на деклариран недвижим имот и задължението за данък върху недвижимия имот, ако същият не е платен към датата на издаване на удостоверението (независимо, че в случая такъв данък не се дължи по закон, поради което не се и вписва в данъчната оценка). Това е удостоверителен акт, а не акт, установяващ размера на данъчната оценка и данъчното задължение - данък върху недвижимите имоти за съответната година по реда на ЗМДТ.
Представянето на удостоверение за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 от ДОПК от собственика е императивно уредено условие за изповядване на сделката и цели да удостовери, че прехвърлителят няма непогасени задължения, както и е изискване за вписване на сделката.
Ето защо в тези случаи представянето на удостоверение за данъчна оценка, издадено на основание чл. 3 от Приложение № 2 към ЗМДТ, независимо че съдържа идентични данни с тези на удостоверението, издадено по чл. 264, ал. 1 от ДОПК, би представлявало формално нарушение на закона.
Извод: Нотариусът има законово основание да не признае удостоверението за данъчна оценка, издадено по чл. 3, ал. 2 от Приложение № 2 към ЗМДТ, и да откаже изповядване на сделката, когато не е представено удостоверение за данъчна оценка, издадено на основание чл. 264, ал. 1 от ДОПК.
