Изх. № М-24-39-104
Дата: 19. 06. 2023 год.
КСО, чл. 9, ал. 3, т. 2;
КСО, чл. 9, ал. 5;
КСО, чл. 7, ал. 12, т. 2;
НЕВДПОВ, чл. 1, ал. 8, т. 7;
ЗДДФЛ, чл. 3;
ЗДДФЛ, чл. 12, ал. 1;
ЗДДФЛ, чл. 24, ал. 1;
ЗДДФЛ, чл. 42;
ЗДДФЛ, чл. 65, ал. 11.
ОТНОСНО:Прилагане на разпоредбите на данъчното и осигурителното законодателство
Във Ваше писмено запитване, постъпило в Централно управление на Националната агенция за приходите (НАП) и заведено с вх. №......, e изложена следната фактическа обстановка:
Прекратено е трудово правоотношение между г-жа .... и нейния работодател, считано от 26.02.2019 г. на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от Кодекса на труда (КТ). Служителката е оспорила уволнението пред съда, в резултат на което е постановено решение на ...... градски съд от 15.12.2022 г., по силата на което е отменено дисциплинарно наказание "уволнение" и г-жа .... е възстановена на работа на заеманата преди уволнението длъжност. Присъдено е обезщетение в нетен размер на основание чл. 225 от КТ.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
- Дължат ли се и за сметка на работодателя ли са осигурителните вноски върху изплатеното обезщетение по чл. 225 от КТ?
- За чия сметка е данъкът върху изплатеното обезщетение, присъдено в нетен размер?
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба по зададените въпроси, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, Ви уведомявам следното:
По прилагането на осигурителното законодателство:
Обществените отношения, свързани със държавното обществено осигуряване и допълнителното социално осигуряване, се уреждат с Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО за осигурителен стаж се зачита времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 и чл. 4а, ал. 1 от кодекса са били без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи - от датата на уволнението до възстановяването им на работа, но не по-късно от 14 дни от влизането в сила на акта, с който се признава незаконността на уволнението от съответния компетентен орган.За този период се внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя върху последното брутно възнаграждение, ако лицето не е било осигурявано. Ако лицето е било осигурявано, осигурителните вноски се внасят върху разликата между последното брутно възнаграждение и осигурителния доход за периода, ако този доход е по-малък.
Осигурителните вноски за периодите на неправомерно уволнение са в размерите за фонд "Пенсии", съответно фонд "Пенсии за лицата по чл. 69" и за допълнително задължително пенсионно осигуряване и Учителския пенсионен фонд (основание чл. 9, ал. 5 от КСО). Внасят се от осигурителите до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е влязъл в сила актът, с който се признава незаконността на уволнението от съответния компетентен орган (основание чл. 7, ал. 12, т. 2 от КСО).
Видно от гореизложеното, осигурителни вноски в случая се дължат от работодателя за времето на оставане без работа върху последното брутно възнаграждение (при спазване на разпоредбата на чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО), а не върху присъденото обезщетение по чл. 225 от КТ. В допълнение следва да се посочи, че това обезщетение е сред изброените в чл. 1, ал. 8, т. 7 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, върху които не се изчисляват и внасят осигурителни вноски.
В Закона за здравното осигуряване не е въведен ред за определяне и внасяне на здравноосигурителни вноски за периодите по чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО. Това означава, че работодателят няма задължение да определя и внася здравноосигурителни вноски за периода, в който лицето е било без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи.
По прилагането на данъчното законодателство:
На основание чл. 3 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) данъчно задължени лица по този закон са:
1. местните и чуждестранните физически лица, които са носители на задължението за данъци по този закон;
2. местните и чуждестранните лица, задължени да удържат и внасят данъци по този закон.
Според чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон. Необлагаемите доходи по ЗДДФЛ са посочени в разпоредбите на чл. 13 и чл. 24, ал. 2 от ЗДДФЛ.
На основание чл. 225, ал. 1 от КТ при незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца.
Според разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаемият доход от трудови правоотношения е трудовото възнаграждение и всички други плащания в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, с изключение на доходите, посочени в ал. 2. Тъй като обезщетението по чл. 225, ал. 1 и ал. 2 от КТ не попада в изключенията по чл. 24, ал. 2 от ЗДДФЛ, нито е освободено от облагане на друго законово основание, същото представлява облагаем доход от трудово правоотношение за физическото лице.
Правилата за авансово удържане на данъка за доходи от трудови правоотношения са регламентирани в чл. 42 от ЗДДФЛ. Съгласно ал. 1 от тази разпоредба авансовият данък за доходи от трудови правоотношения се определя от работодателя месечно на базата на месечна данъчна основа. Размерът на дължимия данък се определя, като месечната данъчна основа по чл. 42, ал. 3 се умножи по данъчна ставка 10 на сто, а данъкът се удържа от работодателя при окончателното изплащанена облагаемия доход, начислен за съответния месец (чл. 42, ал. 4 и 5 от ЗДДФЛ).
Съгласно чл. 65, ал. 11 от ЗДДФЛ данъкът, който работодателят е задължен да удържа по чл. 42, се внася до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който данъкът е удържан или през който са направени частичните плащания в случаите по чл. 42, ал. 6.
Следователно при изплащането на обезщетението работодателят е длъжен да удържи и внесе дължимия авансово данък, който е за сметка на физическото лице.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ГЕОРГИ АРНАУДОВ/
Изложена е следната фактическа обстановка: Прекратено е трудово правоотношение между г-жа ... и нейния работодател, считано от 26.02.2019 г., на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от Кодекса на труда. Служителката е оспорила уволнението пред съда. С решение на ... градски съд от 15.12.2022 г. е отменено дисциплинарното наказание "уволнение" и г-жа ... е възстановена на работа на заеманата преди уволнението длъжност. Присъдено е обезщетение в нетен размер на основание чл. 225 от КТ.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Дължат ли се и за сметка на работодателя ли са осигурителните вноски върху изплатеното обезщетение по чл. 225 от КТ?
Въпрос 2: За чия сметка е данъкът върху изплатеното обезщетение, присъдено в нетен размер?
По прилагането на осигурителното законодателство
Обществените отношения, свързани с държавното обществено осигуряване и допълнителното социално осигуряване, се уреждат с Кодекса за социално осигуряване.
Съгласно чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО за осигурителен стаж се зачита времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 и чл. 4а, ал. 1 от кодекса са били без работа поради уволнение, признато за незаконно от компетентните органи - от датата на уволнението до възстановяването им на работа, но не по-късно от 14 дни от влизането в сила на акта, с който се признава незаконността на уволнението.
За този период се внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя върху последното брутно възнаграждение, ако лицето не е било осигурявано. Ако лицето е било осигурявано, осигурителните вноски се внасят върху разликата между последното брутно възнаграждение и осигурителния доход за периода, ако този доход е по-малък.
Съгласно чл. 9, ал. 5 от КСО осигурителните вноски за периодите на неправомерно уволнение са в размерите за фонд "Пенсии", съответно фонд "Пенсии за лицата по чл. 69", както и за допълнително задължително пенсионно осигуряване и Учителския пенсионен фонд.
Съгласно чл. 7, ал. 12, т. 2 от КСО тези вноски се внасят от осигурителите до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е влязъл в сила актът, с който се признава незаконността на уволнението от съответния компетентен орган.
От изложеното следва, че в разглеждания случай осигурителни вноски се дължат от работодателя за времето на оставане без работа върху последното брутно възнаграждение (при спазване на чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО), а не върху присъденото обезщетение по чл. 225 от КТ.
Допълнително се посочва, че обезщетението по чл. 225 от КТ е сред изброените в чл. 1, ал. 8, т. 7 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, като върху тези обезщетения не се изчисляват и внасят осигурителни вноски.
В Закона за здравното осигуряване не е въведен ред за определяне и внасяне на здравноосигурителни вноски за периодите по чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО. Това означава, че работодателят няма задължение да определя и внася здравноосигурителни вноски за периода, през който лицето е било без работа поради уволнение, признато за незаконно от компетентните органи.
Извод: Осигурителни вноски се дължат от работодателя за периода на оставане без работа върху последното брутно възнаграждение съгласно чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО, но не се дължат осигурителни вноски върху присъденото обезщетение по чл. 225 от КТ, като не се дължат и здравноосигурителни вноски за този период.
По прилагането на данъчното законодателство
Съгласно чл. 3 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица данъчно задължени лица по този закон са:
- местните и чуждестранните физически лица, които са носители на задължението за данъци по този закон;
- местните и чуждестранните лица, задължени да удържат и внасят данъци по този закон.
Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон.
Необлагаемите доходи по ЗДДФЛ са посочени в чл. 13 и чл. 24, ал. 2 от ЗДДФЛ.
На основание чл. 225, ал. 1 от КТ при незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца.
Съгласно чл. 24, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаемият доход от трудови правоотношения е трудовото възнаграждение и всички други плащания в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, с изключение на доходите, посочени в ал. 2.
Тъй като обезщетението по чл. 225, ал. 1 и ал. 2 от КТ не попада в изключенията по чл. 24, ал. 2 от ЗДДФЛ и не е освободено от облагане на друго законово основание, то представлява облагаем доход от трудово правоотношение за физическото лице.
Правилата за авансово удържане на данъка за доходи от трудови правоотношения са регламентирани в чл. 42 от ЗДДФЛ. Съгласно чл. 42, ал. 1 авансовият данък за доходи от трудови правоотношения се определя от работодателя месечно на базата на месечна данъчна основа. Съгласно чл. 42, ал. 4 и 5 размерът на дължимия данък се определя, като месечната данъчна основа по чл. 42, ал. 3 се умножи по данъчна ставка 10 на сто, а данъкът се удържа от работодателя при окончателното изплащане на облагаемия доход, начислен за съответния месец.
Съгласно чл. 65, ал. 11 от ЗДДФЛ данъкът, който работодателят е задължен да удържа по чл. 42, се внася до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който данъкът е удържан, или през който са направени частичните плащания в случаите по чл. 42, ал. 6.
От това следва, че при изплащането на обезщетението работодателят е длъжен да удържи и внесе дължимия авансов данък, като този данък е за сметка на физическото лице.
Извод: Обезщетението по чл. 225 от КТ представлява облагаем доход от трудово правоотношение и при изплащането му работодателят е длъжен да удържи и внесе авансов данък по ЗДДФЛ, като данъкът е за сметка на работника/служителя.
