ЗДДФЛ, чл. 4;
Изх. № 94-Р-432/ 26.6.2024 г. ЗДДФЛ, чл. 6 и чл. 7;
ЗДДФЛ, чл. 8, ал. 2 и ал. 11;
ЗДДФЛ, чл. 24, ал. 1 и ал. 2;
ЗДДФЛ, чл. 50, ал.1 и ал. 2
ЗДДФЛ, чл. 52, т. 1;
СИДДО с Испания, чл. 1, ал. 2, б. "а"
ОТНОСНО:Писмено запитване, постъпило в Министерство на електронното управление и препратено по компетентност в НАП
Във Ваше писмо, постъпило в Централно управление на Национална агенция за приходите (НАП), посочвате че сте гражданин на Кралство Испания, не сте женен и нямате деца. Към настоящия момент сте футболист на "Х" АД и имате сключен трудов договор до 2026 г. с футболния клуб. Притежавате документ за продължително пребиваване, издаден от съответните български компетентни власти. Живеете в гр. Разград и обитавате апартамент, чийто собственик е сключил договор с Вашия работодател. Допълнително уточнявате, че пребивавате на територията на България от 27.06.2023 г., считате, че центърът на жизнените ви интереси е именно в България и желаете да Ви бъде издадено удостоверение за местно лице за 2023 г., с оглед избягване на двойното данъчно облагане с Испания.
По повод Вашето запитване и на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за националната агенция за приходите, изразявам следното становище:
Дефинирането на едно физическо лице като местно или като чуждестранно има първостепенно значение за определяне на данъчните му задължения. Това е така, тъй като на основание чл. 6 и 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина, докато чуждестранните физически лица са носители на задължението само за данъци за придобити доходи от източници в Република България. Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице:
- което има постоянен адрес в България, или
- което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период. В тези случаи лицето се смята за местно за годината, през която пребиваването надхвърли 183 дни, като денят на излизане и денят на влизане в страната се смятат поотделно за дни на пребиваване в страната, или
- което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или
- чийто център на жизнени интереси се намира в България.
Попадайки в една от изброените хипотези, физическото лице се счита за местно по смисъла на данъчния закон, с изключение на случаите по чл. 4, ал. 5 от ЗДДФЛ, а именно - не е местно физическо лице лицето, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната. В тази връзка следва да се има предвид, че съгласно чл. 4, ал. 4 от ЗДДФЛ центърът на жизнените интереси се намира в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната. При тяхното определяне могат да се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност, и мястото, от което управлява собствеността си.
Видно от цитираната разпоредба гражданството не е критерий, въз основа на който едно физическо лице се определя като местно или като чуждестранно по смисъла на ЗДДФЛ.
Следва да се има предвид, че съгласно чл. 75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, с предимство се прилагат разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор. На практика това означава, че между правилата на ЗДДФЛ и на СИДДО има определено взаимодействие и взаимовръзка, като последните се прилагат с приоритет и могат да изменят правилата на българското вътрешно законодателство, като в крайна сметка променят данъчния статут на лицето за целите на прилагане на Спогодбата.
В тази връзка за целите на прилагането на СИДДО между България и Испания е важно да се има предвид, че тя съдържа и е едно особено изискване по отношение на статута на българско местно физическо лице. По-конкретно това изискване е уредено в чл. 1, ал. 2, б. "а" от СИДДО и предвижда, че за България терминът "местно лице" означава " физически лица, които са граждани на България". Казано с други думи, ако едно лице не е български гражданин, то не може да придобие статут на българско местно лице по смисъла на СИДДО и съответно да ползва предвидените в нея данъчни облекчения като такова.
Доколкото от Вашето запитване става ясно, че не притежавате българско гражданство, то Вие не покривате критерия за местно лице по смисъла на СИДДО между България и Испания. Поради тази причина, не може да Ви бъде издадено удостоверение за местно лице на България по смисъла на горепосочената спогодба.
В разглеждания случай обаче въз основа на приложените доказателства считам, че Вие покривате критериите за местно лице по смисъла на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) за 2023 г.
Начинът, по който е формулирана разпоредбата относно обстоятелствата, при които дадено физическо лице се приема за местно за целите на подоходното облагане, показва, че наличието дори само на един от изброените критерии е достатъчен за да се приеме, че дадено физическо лице е местно по смисъла на ЗДДФЛ.В разглеждания случай Вашият престой на територията на България през 2023 г. надхвърля 183 дни. Може да се приеме, че и центърът на жизнените Ви интереси през посочения период е в България, доколкото се премествате с намерение да работите и живеете в страната дългосрочно и доходите, които реализирате през периода, са единствено от България.
Важно е да имате предвид и това, че съгласно чл. 6 от ЗДДФЛ местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина. В този смисъл, ако лицето се определя като местно физическо лице, то ще се облага по реда на ЗДДФЛ за световния си доход, включително и за доходите от източник в Испания. Следва да имате предвид, че като местно лице по смисъла на ЗДДФЛ Вие можете да придобиете и качеството местно лице по смисъла на всички СИДДО, по които Република България е страна, в които не е предвиден ограничителният критерий "гражданство".
По отношение на доходите от трудови правоотношения, които реализирате, моля да имате предвид следното:
На основание чл. 8, ал. 2 от ЗДДФЛ, доходите от труд, положен на територията на Република България, е от източник в страната, като при това съгласно ал. 11 на същия член - мястото на изплащането на дохода не се взема предвид. Съгласно чл. 24, ал. 1 от ЗДДФЛ, облагаемият доход от трудови правоотношения е трудовото възнаграждение и всички други плащания в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, с изключение на доходите, посочени в ал. 2.
Изключенията, при които лицата нямат задължението да подават годишна данъчна декларация са обхванати изчерпателно в чл. 52 от ЗДДФЛ. На това основание физическите лица, които са получили доходи само от трудови правоотношения не са задължени да подават годишна данъчна декларация, но при условие че работодателят по основното трудово правоотношение е определил годишния размер на данъка за всички придобити през данъчната година доходи от трудови правоотношения и пълният размер на данъка за данъчната година е удържан до 31 януари на следващата година (чл. 52, т. 1 от ЗДДФЛ). В случай, че условието не е изпълнено лицата са задължени да подават годишна данъчна декларация на основание чл. 50, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ (за местните физически лица) и чл. 50, ал. 2 от същия закон (за чуждестранните
физически лица), включително когато доходите им са единствено от трудови правоотношения.
Посочено е, че сте гражданин на Кралство Испания, не сте женен и нямате деца. Към момента сте футболист на "Х" АД с трудов договор до 2026 г. Притежавате документ за продължително пребиваване, издаден от българските компетентни органи. Живеете в гр. Разград и обитавате апартамент, за който собственикът е сключил договор с Вашия работодател. Уточнявате, че пребивавате в България от 27.06.2023 г., считате, че центърът на жизнените Ви интереси е в България и желаете да Ви бъде издадено удостоверение за местно лице за 2023 г. с цел избягване на двойното данъчно облагане с Испания.
Дефинирането на физическо лице като местно или чуждестранно е определящо за данъчните му задължения. Съгласно чл. 6 и чл. 7 от ЗДДФЛ местните физически лица дължат данъци за доходи от източници в Република България и в чужбина, а чуждестранните - само за доходи от източници в Република България.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице:
- което има постоянен адрес в България, или
- което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период. В тези случаи лицето се смята за местно за годината, през която пребиваването надхвърли 183 дни, като денят на излизане и денят на влизане в страната се смятат поотделно за дни на пребиваване, или
- което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или
- чийто център на жизнени интереси се намира в България.
При наличие на една от тези хипотези лицето се счита за местно по смисъла на ЗДДФЛ, с изключение на случаите по чл. 4, ал. 5 от ЗДДФЛ, според който не е местно физическо лице лицето, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната.
Съгласно чл. 4, ал. 4 от ЗДДФЛ центърът на жизнените интереси се намира в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната. При определянето им могат да се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност, и мястото, от което управлява собствеността си. От тази разпоредба следва, че гражданството не е критерий за определяне на физическо лице като местно или чуждестранно по смисъла на ЗДДФЛ.
Съгласно чл. 75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от тези на закона, с предимство се прилагат разпоредбите на съответната спогодба или договор. Това означава, че между правилата на ЗДДФЛ и на СИДДО съществува взаимодействие, като спогодбите се прилагат с приоритет и могат да изменят правилата на вътрешното законодателство, включително да променят данъчния статут на лицето за целите на прилагане на спогодбата.
За целите на прилагането на Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане между България и Испания следва да се има предвид, че тя съдържа особено изискване относно статута на българско местно физическо лице. Съгласно чл. 1, ал. 2, б. "а" от СИДДО с Испания за България терминът "местно лице" означава "физически лица, които са граждани на България". Тоест, ако едно лице не е български гражданин, то не може да придобие статут на българско местно лице по смисъла на СИДДО и да ползва предвидените в нея данъчни облекчения като такова.
От запитването е видно, че не притежавате българско гражданство, поради което не покривате критерия за местно лице по смисъла на СИДДО между България и Испания. Поради това не може да Ви бъде издадено удостоверение за местно лице на България по смисъла на тази спогодба.
В същото време, въз основа на приложените доказателства се приема, че покривате критериите за местно лице по смисъла на ЗДДФЛ за 2023 г. Формулировката на разпоредбата относно обстоятелствата, при които физическо лице се приема за местно за целите на подоходното облагане, показва, че наличието дори само на един от изброените критерии е достатъчно, за да се приеме, че лицето е местно по смисъла на ЗДДФЛ.
В конкретния случай престоят Ви на територията на България през 2023 г. надхвърля 183 дни. Може да се приеме, че и центърът на жизнените Ви интереси през този период е в България, тъй като се премествате с намерение да работите и живеете в страната дългосрочно и реализираните през периода доходи са единствено от България.
Съгласно чл. 6 от ЗДДФЛ местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина. Ако лицето се определя като местно физическо лице, то се облага по реда на ЗДДФЛ за световния си доход, включително доходите от източник в Испания.
Като местно лице по смисъла на ЗДДФЛ можете да придобиете качеството местно лице и по смисъла на всички СИДДО, по които Република България е страна, в които не е предвиден ограничителният критерий "гражданство".
Относно доходите от трудови правоотношения, които реализирате, следва:
- На основание чл. 8, ал. 2 от ЗДДФЛ доходите от труд, положен на територията на Република България, са от източник в страната, като съгласно чл. 8, ал. 11 от ЗДДФЛ мястото на изплащането на дохода не се взема предвид.
- Съгласно чл. 24, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаемият доход от трудови правоотношения е трудовото възнаграждение и всички други плащания в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, с изключение на доходите, посочени в чл. 24, ал. 2 от ЗДДФЛ.
Изключенията от задължението за подаване на годишна данъчна декларация са изчерпателно уредени в чл. 52 от ЗДДФЛ. На основание чл. 52, т. 1 от ЗДДФЛ физическите лица, които са получили доходи само от трудови правоотношения, не са задължени да подават годишна данъчна декларация, ако работодателят по основното трудово правоотношение е определил годишния размер на данъка за всички придобити през данъчната година доходи от трудови правоотношения и пълният размер на данъка за данъчната година е удържан до 31 януари на следващата година.
Ако това условие не е изпълнено, лицата са задължени да подават годишна данъчна декларация на основание чл. 50, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ (за местните физически лица) и чл. 50, ал. 2 от ЗДДФЛ (за чуждестранните физически лица), включително когато доходите им са единствено от трудови правоотношения.
Извод: Не може да Ви бъде издадено удостоверение за местно лице по смисъла на СИДДО между България и Испания, тъй като не сте български гражданин и не покривате критерия за "местно лице" по чл. 1, ал. 2, б. "а" от спогодбата. Въз основа на престоя Ви над 183 дни и центъра на жизнените Ви интереси в България за 2023 г. покривате критериите за местно лице по смисъла на ЗДДФЛ и подлежите на облагане за световния си доход по този закон, при спазване на правилата за деклариране и удържане на данък по чл. 24, чл. 50 и чл. 52 от ЗДДФЛ.
