НАП: Прилагане на чл. 111, ал. 2, т. 2, б. „а“ и чл. 132а от ЗДДС при смърт на регистриран земеделски производител

Изх. № М-24-36-16

Дата: 16. 02. 2023 год.

ЗДДС, чл. 111.

ОТНОСНО: прилагане на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност(ЗДДС) иЗакона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), в случай на смърт на физическо лице земеделски производител, регистрирано по ЗДДС и избрало да облага доходите си по реда на чл. 29а от ЗДДФЛ.

Във Ваше писмено запитване, препратено по компетентност и постъпило в Централно управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП) с вх. № М-24-36-16/14.03.2022 г. е изложена следната фактическа обстановка:

Съпругът Ви .........е починал на 06.01.2022 г. Същият е осъществявал дейност като земеделски производител и е бил регистриран по ЗДДС, като на датата на смъртта регистрацията му по закона е служебно прекратена.

Посочено е, че през годините, през които е упражнявал дейността си като земеделски производител, е закупил необходими за извършване на работата си машини и съоръжения, транспортни средства и стопански инвентар, за които е ползвал данъчен кредит. Освен това през месеците октомври, ноември и декември 2021 г. е закупил торове, препарати и горива, които да влага в производството през месец март и април 2022 г. и в момента са налични на склад. За тях също е ползвал данъчен кредит. Има и незавършено производство от ечемик и пшеница. Стойността на незавършеното производство включва семена - собствено производство, горива за дисковане, сеитба и валиране на почвата, торове за предсеитбено торене.

Всичко това се наследява от трима наследници - Вие като съпруга, син и дъщеря. Наследниците решават дейността на земеделския производител да продължи да упражнява синът, който от своя страна се регистрира като земеделски стопанин. Вие и дъщеря Ви подписвате декларация, че отстъпвате своите дялове на сина и той получава имуществото на стопанството на земеделския производител.

Във връзка с гореизложеното са поставени следните въпроси:

1. Следва ли да се уведоми НАП и по какъв начин, че дейността на починалия земеделски производител ще продължи да упражнява неговият син като регистриран земеделски стопанин?

2. По какъв начин следва да се прехвърли движимото и недвижимото имущество, правата и задълженията, както и незавършеното производство на починалия земеделски производител в новорегистрирания земеделски стопанин, така че да не следва да се възстановява ползваният данъчен кредит на наличните активи, материали и незавършено производство?

3. С какъв документ Вие и дъщеря Ви следва да отстъпите своите дялове на сина и той да притежава всичките дялове от стопанството на земеделския производител, така че новорегистрираният земеделски стопанин да може да продължи дейността на починалия земеделски производител?

От данъчна гледна точка, може ли нотариално заверени декларации за отстъпване на дяловете, да имат доказателствена стойност, че дейността се продължава?

4. Как следва да се приложи чл. 111, ал. 2, т. 2, б. "а" от ЗДДС?

5. По чл. 132а от ЗДДС ли трябва да се регистрира новият земеделски стопанин?

На основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходитеи съобразявайки относимата нормативна уредба, изразявам следното становище по зададените от Вас въпроси:

По прилагането на ЗДДС:

1. Относими нормативни разпоредби

Съгласно разпоредбата на чл. 107, т. 1 от ЗДДС основание за задължителна дерегистрация е смъртта на физическото лице. В този случай на основание чл. 110, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗДДС, регистрацията в този случай се прекратява по инициатива на органа по приходите с издаването на акт за дерегистрация, като за дата на дерегистрацията се счита датата на настъпването на съответното обстоятелството - в конкретния случай на запитването - датата на смъртта на физическото лице - земеделски стопанин.

Съгласно разпоредбата на чл. 111, ал. 1 от ЗДДС към датата на дерегистрацията се смята, че лицето извършва доставка по смисъла на закона на всички налични стоки и услуги, за които изцяло, частично или пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност, е ползвало данъчен кредит и които са:

1. активи по смисъла на Закона за счетоводството, или

2. активи по смисъла на Закона за корпоративното подоходно облагане, различни от тези по т. 1.

По силата на чл. 111, ал. 2 от ЗДДС алинея 1 не се прилага:

1. при дерегистрация поради смърт на физическо лице или физическо лице - едноличен търговец, когато общата сума на данъчните основи на наличните стоки и услуги, определени по чл. 27, ал. 5, за които изцяло, частично или пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност е ползвало данъчен кредит, е до 25 000 лв. включително; когато общата сума на данъчните основи на наличните стоки и услуги надвишава 25 000 лв., данък се начислява върху общата сума на данъчните основи на стоките и услугите;

2. когато общата сума на данъчните основи на наличните стоки и/или услуги надвишава 25 000 лв. при дерегистрация поради смърт на физическо лице, което:

а) не е едноличен търговец, ако независимата икономическа дейност на починалото лице бъде продължена от лице, регистрирано по този закон на основание, което дава право на приспадане на данъчен кредит - само за приетите по наследство или по завет стоки и услуги, или от лице, което се регистрира на основание, което дава право на приспадане на данъчен кредит, в срок не по-късно от 14-о число включително на месеца, следващ 6-ия месец от датата на смъртта на починалото лице - само за приетите по наследство или по завет стоки и услуги, налични към датата на регистрация.

Разпоредбата на чл. 111, ал. 1 от ЗДДС въвежда в националното законодателство разпоредбата на член 18, буква в) отДиректива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност(Директива 2006/112/ЕО), съгласно която държавите членки могат да третират като възмездна доставка на стоки освен в случаите, посочени в член 19, задържането на стоките от данъчно задължено лице или от неговите правоприемници, след като то преустанови облагаемата си икономическата дейност, когато дължимият за тези стоки ДДС е станал подлежащ на цялостно или частично приспадане при тяхното придобиване или при тяхната употреба в съответствие с буква а).

 Разпоредбата на член 19, първа алинея от Директива 2006/112/ЕО указва, че в случай на прехвърляне, възмездно или безвъзмездно, или като вноска в капитала на дадено дружество, на съвкупност или част от активи, държавите членки могат да считат, че не се извършва доставка на стоки и че лицето, на което се прехвърлят стоките, трябва да се третира като правоприемник на прехвърлителя. Посочената разпоредба е транспонирана в националното ни законодателство в разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗДДС, съгласно която не е доставка на стока или услуга доставката към приобретателя от преобразуващия се, от отчуждителя или от апортиращия в резултат на:

1. преобразуване на търговско дружество по реда на глава шестнадесета от Търговския закон (ТЗ);

2. прехвърляне на предприятие по реда на чл. 15 или 60 от ТЗ;

3. извършване на непарична вноска в търговско дружество;

4. преобразуване на бюджетни организации, държавни или общински предприятия, в резултат на което новообразуваните организации или предприятия са универсални правоприемници на преобразуваните;

5. предоставяне за ползване на имоти от държавата и общините на заявителите за нуждите на частни детски градини и училища по Закона за предучилищното и училищното образование и последващото им преминаване към държавата и общините от заявителите при закриване на детските градини и училищата.

В случаите по ал. 1 лицето, което получава стоките или услугите, е правоприемник и на всички права и задължения по този закон във връзка с тях, включително на правото на приспадане на данъчен кредит и на задълженията за извършване на корекция на ползвания данъчен кредит (чл. 10, ал. 2 от ЗДДС). Алинея 2 се прилага и в случаите, когато стоките или услугите са придобити по наследство или по завет от данъчно задължено по този закон лице (чл. 10, ал. 3 от ЗДДС).

На основание чл. 132а, ал. 1 от ЗДДС при смърт на регистрирано по този закон физическо лице или физическо лице - едноличен търговец, чието предприятие е поето по наследство или по завет, когато независимата икономическа дейност на починалото лице бъде продължена от лице, което не е регистрирано по този закон и за което не са налице условията за задължителна регистрация по чл. 96, ал. 1, лицето има право да се регистрира по този закон. А съгласно ал. 2 на посочената разпоредба регистрацията се извършва с подаване на заявление за регистрация в 7-дневен срок от приемане на наследството по чл. 49 и чл. 51 от Закона за наследството (ЗН), но не по-късно от 14-о число включително на месеца, следващ 6-ия месец от датата на смъртта на наследодателя. За дата на регистрация по този закон се смята датата на връчването на акта за регистрация (чл. 132а, ал. 3 от ЗДДС).

1. Относима практика на Съда на Европейския съюз (СЕС)

Съгласно член 18, буква в) от Директивата за ДДС, освен в случаите, посочени в член 19 от тази директива, задържането на стоките от данъчнозадължено лице или от неговите правоприемници, след като то преустанови облагаемата си икономическа дейност, когато дължимият за тези стоки ДДС е станал подлежащ на приспадане, може да се третира като възмездна доставка на стоки.

СЕС е подчертал, че член 18, буква в) от Директива 2006/112/ЕО се отнася общо до преустановяването на облагаемата икономическа дейност, без да се прави разграничение, в зависимост от причините или обстоятелствата, свързани с това преустановяване на икономическата дейност, като се изключват само случаите, посочени в член 19 от същата директива (Решение по дело С - 142/12, т. 26).

В решенията си СЕС изтъква че основната цел на член 18, буква в) от Директива 2006/112/ЕО е да се избегне възможността стоките, за които дължимият ДДС е станал подлежащ на приспадане, да станат обект на необложено с данък крайно потребление вследствие на преустановяването на облагаемата икономическа дейност, независимо от свързаните с последното причини или обстоятелства (Решение по дело С - 142/12, т. 27 и решение по дело С - 552/16 - т. 39).

 Разпоредбата на член 19, първа алинея от Директива 2006/112/ЕО указва, че в случай на прехвърляне, възмездно или безвъзмездно, или като вноска в капитала на дадено дружество, на съвкупност или част от активи, държавите членки могат да считат, че не се извършва доставка на стоки и че лицето, на което се прехвърлят стоките, трябва да се третира като правоприемник на прехвърлителя.

Съгласно последователната практика на СЕС целта на посочената разпоредба на член 19 от Директива 2006/112/ЕО е да се улеснят прехвърлянията на предприятия, като се опростят тези прехвърляния и се избегне обременяването на приобретателя с извършването на значителни разходи, които той при всички положения би си възстановил впоследствие чрез приспадане на платения ДДС.   По отношение на понятието "прехвърляне на съвкупност или част от активи" СЕС се е произнесъл, че то трябва да се тълкува в смисъл, че обхваща прехвърлянето на предприятие или обособена част от предприятие, включваща имуществени и евентуално неимуществени активи, които, взети заедно, съставляват предприятие или част от предприятие, в състояние да извършва независима икономическа дейност, но не обхваща самото прехвърляне на вещи като продажбата на стоки на склад.  От практиката на Съда следва, че за да е налице прехвърляне на предприятие или на обособена част от предприятие, е необходимо съвкупността от прехвърлени елементи да е достатъчна, за да позволи упражняването на независима стопанска дейност, и че въпросът дали тази съвкупност следва да съдържа както движими, така и недвижими активи следва да бъде преценен от гледна точка на естеството на съответната стопанска дейност. Съдът освен това е постановил, че при общата преценка на фактическите обстоятелства, която следва да се направи, за да се прецени дали разглежданата сделка попада в понятието "прехвърляне на съвкупност от активи" по смисъла на Директива 2006/112/ЕО, особено внимание трябва да се обърне на естеството на стопанската дейност, която се предвижда да се осъществява (виж решение по дело С-17/18, т. 13, 14, 15 и 16).

1. Приложение на разпоредбата на чл. 111, ал. 2т. 2, б. "а" и чл. 132а от ЗДДС

Според изложеното в запитването прекратена е регистрацията по ЗДДС поради смърт на физическото лице - земеделски стопанин, като към датата на прекратяване на регистрацията са налични актива, за които от лицето е упражнено право на приспадане на данъчен кредит при придобиването им. Един от наследниците на починалото лице - земеделски стопанин ще продължи да упражнява дейността, като се регистрира като земеделски стопанин. Другите наследници (съпруга и дъщеря) подписват декларация, че отстъпват своите дялове на другия наследник (син) и той получава имуществото на стопанството на починалия земеделски стопанин.

Безспорно в случая икономическата дейност на лицето - земеделски стопанин се прекратява, като се прекратява и регистрацията по ЗДДС на същото.

Предвид разпоредбата на чл. 111, ал. 2 от ЗДДС в настоящия случай са възможни следните хипотези:

• общата стойност на данъчните основи на наличните стоки и услуги, определени по реда на чл. 27, ал. 5 от ЗДДС е до 25 000 лв.

В случай че общата сума на данъчните основи на наличните стоки и услуги, определени по чл. 27, ал. 5, за които изцяло, частично или пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност лицето е ползвало данъчен кредит, е до 25 000 лв. включително, то разпоредбата на чл. 111, ал. 1 от ЗДДС няма да намери приложение, т.е. няма да е налице задължение за начисляване на данък върху добавената стойност за наличните стоки и услуги към датата на дерегистрация на починалото лице - земеделски стопанин.

• общата стойност на данъчните основи на наличните стоки и услуги, определени по реда на чл. 27, ал. 5 от ЗДДС е над 25 000 лв.

В случай че общата сума на данъчните основи на наличните стоки и/или услуги надвишава 25 000 лв. няма да възникне задължение за начисляване на данък върху добавената стойност, ако независимата икономическа дейност на починалото лице бъде продължена от лице, регистрирано по този закон на основание, което дава право на приспадане на данъчен кредит - само за приетите по наследство или по завет стоки и услуги, или от лице, което се регистрира на основание, което дава право на приспадане на данъчен кредит, в срок не по-късно от 14-о число включително на месеца, следващ 6-ия месец от датата на смъртта на починалото лице - само за приетите по наследство или по завет стоки и услуги, налични към датата на регистрация съгласно разпоредбата на чл. 111, ал. 2, т. 2, б. "а" от ЗДДС.

Предвид изложената нормативна уредба и относима съдебна практика, следва, че по отношение на стоките и услугите, които представляват съответния дял от наследството, полагащ се на наследника, продължил дейността на починалото лице, няма да е налице задължение за начисляване на данък върху добавената стойност, в случай че същият се регистрира по ЗДДС, на основание което му дава право на приспадане на данъчен кредит в указания в разпоредбата срок и при условие, че получените по наследство стоки и услуги са налични към датата на регистрацията му по закона.

Предвид характера на дейността, която е осъществявало починалото лице - производство на земеделска продукция и видът на наличните стоки и услуги, разделянето на които и отнасянето им към съответния наследствен дял на всеки един от наследниците, на практика би довело до невъзможност да се продължи дейността от всеки един от наследниците, доколкото тези стоки и услуги са необходими за осъществяването на дейността. Възприемането на този подход и прилагане на разпоредбата на чл. 111, ал. 1 от ЗДДС само за идеалните части от наличните стоки и услуги към датата на прекратяване на регистрацията на земеделския стопанин, съответстващи на дела на наследниците, които няма да продължат дейността, би довело до нарушаване на целта, която преследва разпоредбата на чл. 19 от Директива 2006/112/ЕО, респективно чл. 10 от ЗДДС.

От друга страна, ако се изходи от буквалния прочит на нормата на чл. 111, ал. 2, т. 2 на ЗДДС, на практика при наследяване от множество наследници, всеки от тях става собственик на идеални части от цялата наследствена маса на наследодателя и неговата собственост се разпростира върху всеки един елемент от наследството, включително наследените стоки и услуги. При продължаване на независимата икономическа дейност на починалото лице от някой от неговите наследници, независимо за кои стоки и услуги от наследствената маса ще бъдат изпълнени формалните условия на нормата (да е налице продължаване на независимата икономическа дейност от регистрирано по ЗДДС лице и стоките и услугите да са обект на настъпилото наследяване), тъй като същата не сочи изрично изискване стоките и услугите, за които ще се приложи предвиденото изключение за начисляване на данък, да се ползват за целите на независимата икономическа дейност, която бива продължена. Очевидно обаче такова разкъсване на връзката между стоките и услугите, обект на наследяване и независимата икономическа дейност, която бива продължена от един от наследниците, не е в съответствие с целта на нормата, а именно - да освободи от начисляване на данък при дерегистрация за стоки и услуги, които ще бъдат включени в дейността на регистрирано лице, което ще може да упражни право на приспадане на данъчен кредит за тези стоки и услуги.

Разпоредбата на чл. 111, ал. 2, т. 2, б. "а" от ЗДДС е аналогична по характера на своето съдържание и цел с тази на б. "б" от същата норма. Двата текста предвиждат изключения от общото правило за начисляване на данък в случаи на дерегистрация поради смърт на физическо лице, като разликата в двете хипотези се състои в качеството на дерегистрираното физическо лице - в зависимост от това дали е регистриран като едноличен търговец (EТ) или осъществява независима икономическа дейност като физическо лице търговец без да е регистриран като ЕТ. Смисълът на правната уредба и в двете хипотези обаче е да се освободи от общото задължение за начисляване на данък при дерегистрация поради смърт на регистрирано по ЗДДС физическо лице в случаите, в които търговската дейност на починалия се запази и продължи от някой от наследниците. Целта е да не се подлага на излишни сътресения и в частност начисляване на данък, самото предприятие на починалия търговец, при положение, че за начисления данък ще бъде ползван данъчен кредит, в случаите на продължаване на дейността на наследодателя от регистрирано по ЗДДС лице или лице, което се регистрира в изискуемия срок.

Разлика между двете посочени хипотези има в начина на продължаване на независимата икономическа дейност на починалия търговец. Докато при едноличния търговец това е обвързано с формален акт на вписване на поелия предприятието наследник по смисъла на чл. 60, ал. 2 от ТЗ, то при физическото лице, осъществяващо независима икономическа дейност без да е вписано като ЕТ, продължаването или поемането на търговската дейност от някой от наследниците му не е обвързано с формален акт. Вписването на поемащия предприятието като ЕТ обаче по никакъв начин не гарантира в по-голяма степен изпълнението на условието за поемане на предприятието като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, съгласно т. "б" на чл. 111, ал. 2, т. 2 от ЗДДС, спрямо поемането на предприятието на починало физическо лице, извършващо независима икономическа дейност от продължаващия тази дейност наследник. Предприятието на физическото лице, извършващо независима икономическа дейност по смисъла на чл. 3 от ЗДДС, независимо дали е регистрирано или не като ЕТ, се състои от отделни елементи, формиращи съдържанието му и определящи неговата индивидуалност - права, задължения и фактически отношения, които се намират помежду си в динамично единство и като такова се поемат от наследника, който е приел да продължи независимата икономическа дейност и съответно фирмата (в хипотезата на ЕТ) на регистрирания по ЗДДС наследодател.

Въз основа на изложеното може да се направи извод, че по отношение на хипотезата на чл. 111, ал. 2, т. 2, б. "а" от ЗДДС следва да бъде приложим възприетият в практиката по прилагане на чл. 111, ал. 2, т. 2, б. "б" от ЗДДС подход, а именно за всички стоки и услуги, включени в търговското предприятие на наследодател физическо лице, което е извършвало независима икономическа дейност, без да е вписано като ЕТ, не е приложима ал. 1 на чл. 111 от ЗДДС, когато независимата икономическа дейност на наследодателя е продължена от някой от неговите наследници, видно от условието, което поставя нормата на чл. 111, ал. 2, т. 2, б. "а" от ЗДДС - тези стоки и услуги да бъдат приети по наследство или по завет (в този смисъл Решение № 7013 от 28.05.2009 г., по адм. д. № 2677/2009 г. на ВАС, I отд.).

Като се има предвид практиката по прилагане на чл. 60, ал. 2 от Търговския закон (ТЗ), във връзка с прилагането на чл. 111, ал. 2, т. 2, б. "б" от ЗДДС, за да се счита изпълнено по аналогия изискването за продължаване на независимата икономическа дейност на починалото лице, посочено в б. "а" на същата разпоредба, и в частност да бъде поето неговото предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, формиращи съдържанието на тази независима икономическа дейност, това предполага поемащият да е изявил готовност да поеме предприемаческия риск за развитието на предприятието и да е получил за това съгласие от останалите наследници.

При наличие на множество наследници на починалото лице, извършвало независима икономическа дейност, останалите наследници трябва да приемат изрично предложението на продължаващия дейността на праводателя им наследник. Съгласието за това трябва да бъде дадено по реда, предвиден в чл. 15, ал. 1 ТЗ, т.е. формата е същата, както за прехвърляне на предприятието - писмена с нотариална заверка на подписите (Решение № 491 от 22.07.2005 г., по гр.д. № 119/2005 г. на ВКС, I г.о.; Решение № 1300 от 05.07.2013 г., по гр.д. № 898/2012 г. на ОС - Пловдив). По този начин би била изпълнена целта на закона, а именно да бъде продължена независимата икономическа дейност, упражнявана от починалото лице в нейната цялост и специфични характеристики, което на практика изисква продължаващият дейността наследник да получи в дял предприятието на починалото физическо лице.

Доколкото в случая според изложено двама от наследниците се отказват от съответния си дял от стоките и услугите, представляващи налични активи към датата на дерегистрация на земеделския стопанин, в полза на наследника, който ще продължи дейността, то може да се приеме, че е извършена доброволна делба на наследство по смисъла на Глава пета от ЗН, при която стоките и услугите, част от предприятието на починалото лице, с което то е осъществявало своята независима икономическа дейност, е придадена в наследствения дял на наследника, който продължава дейността. Делът на последния ще съставлява целият размер на наличните стоки и услуги към датата на прекратяване на регистрацията по ЗДДС на земеделския стопанин. За целите на доказването, делбата обаче следва да бъде формализирана така, че по несъмнен начин да бъде удостоверена волята на всички наследници - съделители, както бе посочено по-горе - писмена форма с нотариална заверка на подписите.

Обръщам внимание, че няма да възникне задължение за начисляване на данък върху добавената стойност по реда на чл. 111, ал. 1 от ЗДДС само по отношение на тези стоки и услуги, включени в делбения дял на наследника, продължил независимата икономическа дейност на своя наследодател, които са налични към датата на регистрацията му по ЗДДС. В тази връзка следва счетоводната отчетност както на починалото лице, така и на приемащия наследник да бъде така организирана, че да може да се установят наличните активи към датата на дерегистрация на физическото лице - земеделски производител, така и към датата на регистрация на наследника, продължил икономическата дейност.

Разпоредбата на чл. 132а, ал. 1 от ЗДДС дава право да се регистрира по ЗДДС лице, което не е регистрирано по този закон и за което не са налице условията за задължителна регистрация по чл. 96, ал. 1, когато продължи независимата икономическа дейност на починалото лице, т.е. налице е право, а не задължение за лицето, продължило дейността. Необходимо е да се има предвид, че в случай че лицето, което продължи дейността на починалия земеделски производител, не упражни правото си да се регистрира по реда на цитираната разпоредба или не се регистрира на друго законово основание, даващо му право на приспадане на данъчен кредит, то разпоредбата на чл. 111, ал. 2, т. 2, б. "а" от ЗДДС няма да намери приложение и ще се дължи данък върху добавената стойност за всички налични стоки и услуги към датата на дерегистрация на починалото физическо лице - земеделски производител.

По прилагането на ЗДДФЛ

В съответствие с чл. 60, ал. 1 и 2 от ЗН наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават. Наследникът, който е приел наследството по опис, отговаря само до размера на полученото наследство.

Предвид това всички активи, използвани от починалия земеделския стопанин, ще се унаследят от неговите наследници съгласно реда и нормите в ЗН.

Отговорността за публичните задължения на наследодателя се определя в съответствие с общите правила на ЗН и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Наследникът, приел наследството, отговаря за задълженията на своя наследодател. На основание чл. 50, ал. 9 от ЗДДФЛ годишната данъчна декларация по ал. 1 за доходите на починали лица може да се подава от наследниците по закон или по завещание, както и от заветниците или от техните законни представители. Подадената в срок декларация от един наследник ползва и другите наследници.

Придобитите от наследника през 2022 г. доходи във връзка с извършваната от него дейност като регистриран земеделски стопанин ще подлежат на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа, като се има предвид, че облагаемият доход от стопанска дейност на физическите лица, които не са търговци по смисъла на ТЗ, се определя, като придобитият доход се намалява с разходи за дейността, както следва:

1. с 60 на сто за доходи от дейността на физическите лица, регистрирани като земеделски стопани, за производство на непреработени продукти от селско стопанство, с изключение на доходите от производство на декоративна растителност;

2. с 40 на сто за:

а) доходи от дейността на физическите лица за производство на преработени или непреработени продукти от селско стопанство (включително от продажба на произведена декоративна растителност), от горско стопанство (включително от събиране на диворастящи билки, гъби и плодове), от ловно стопанство и от рибно стопанство.

На основание чл. 29а от ЗДДФЛ физическите лица, регистрирани като земеделски стопани, могат да изберат доходът от стопанската им дейност да се облага с данък върху годишната данъчна основа по чл. 28 от ЗДДФЛ.

В този случай правото на избор се упражнява чрез подаване на декларация по образец до 31 декември на предходната година, като избраният ред на облагане с данък върху годишната данъчна основа по чл. 28 от ЗДДФЛ се прилага за срок, не по-кратък от 5 последователни данъчни години.

Съгласно чл. 29а, ал. 5 от ЗДДФЛ новорегистрираните земеделски стопани декларират правото на избор по ал. 1 за годината на регистрацията им в годишната данъчна декларация по чл. 50 за същата година, в случая за 2022 г.

Ако лицето не желае да ползва правото на избор по чл. 29а от ЗДДФЛ, а да прилага нормите на чл. 29, ал. 1 от същия закон, не е регламентирано задължение да подава уведомление или декларация до НАП.

ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:

/ГЕОРГИ АРНАУДОВ/