Изх. №53-04-115
15.02 2019 г.
Чл. 10, чл. 26, ал.1 ЗКПО
В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" е постъпило Ваше писмено запитване, прието с №53-04-115/31.01.2019 г. относно прилагането на разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Във връзка с изпълнение на основната дейност на "Д" ООД - сервизна поддръжка на електро и спринклерни инсталации, ВиК, обслужване на пневматични пощи и други монтажни дейности в обекти в цялата страна, дружеството ще сключи дългосрочен договор за наемане на апартамент, собственост на физическо лице, за нощувка на работниците.
Във връзка с изложената фактическа обстановка поставяте следният въпрос:
Признават ли се за данъчни цели разходите за наем на апартамента?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата нормативна уредба, изразявам следното становище:
За да бъде признат даден разход за данъчни цели, той следва да е документално обоснован, да е свързан с дейността и да не попада в изрично изброените от ЗКПО хипотези, при които възниква данъчна постоянна разлика, в т.ч. да не е извършен при условия, водещи до отклонение от данъчно облагане по смисъла на раздел ІV от Глава първа на закона.
Документалната обоснованост е регламентирана в чл. 10 от ЗКПО. Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Законазасчетоводството(ЗСч).Счетоводен разход се признава за данъчни цели и когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по Закона за счетоводството, при условие че за липсващата информация са налице документи, които я удостоверяват (чл. 10, ал. 2 от с.з.).
В ал. 3 на чл. 10 от ЗКПО се допуска изключение от общото изискване, когато първичният счетоводен документ е издаден от физическо лице, което не е предприятие по смисъла на чл. 2 от ЗСч и в документа липсва част от изискуемата информация по ЗСч, когато този документ отразява вярно документираната стопанска операция.
В случаите на наемно правоотношение, съгласно чл. 232, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) наемателят е длъжен да плаща наемната цена и разходите, свързани с ползването на вещта. В тази връзка, за да бъдат данъчно признати разходите при наемателя е необходимо документиране на възникналите взаимоотношения между наемодателя и предприятието - наемател, в случая с договор и първичен счетоводен документ за разходите.
В случай, че разходите са свързани с командировани работници, за целите на документалната обосновка на връзката на отчетените разходи с дейността на дружеството, е необходимо надлежно оформена заповед за командировка/споразумение за командироване при спазване на изискванията на специалните разпоредби за командироване на работници и служители в страната и чужбина, тяхната отчетност и последващ контрол по отношение изпълнението на възложените задачи.
При използване на наетия имот за дейности, несвързани с дейността на дружеството, разходите не са данъчно признати и следва да се посочат в увеличение на счетоводния финансов резултат на основание чл. 26, т. 1 от закона.
При условие, че разходите са отчетени в хипотеза на "скрито разпределение на печалбата" по смисъла на § 1, т. 5, б. "а" от ДР на ЗКПО, същите не се признават за данъчни цели на основание чл. 26, т. 11 от ЗКПО.
При използване на наетия имот както за стопанската дейност на дружеството, така и за лично ползване, следва да се приложат относимите разпоредби на ЗКПО за облагане с данък върху разходите на документално обосновани "разходи в натура" (§ 1, т. 83 от ДР на ЗКПО), свързани със собствени, наети и/или предоставени за ползване активи, предоставени за лично ползване и/или свързани с използването на персонал, от работници, служители и лица, наети по договор за управление и контрол.
Разходите в натура по смисъла на § 1, т. 83 от ДР на ЗКПО се облагат съгласно чл. 204, ал. 1, т. 4 от ЗКПО с данък върху разходите, когато предприятието работодател е упражнило правото си на избор съгласно чл. 24, ал. 3 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). Данъчната основа, върху която се определя данъкът по чл. 204, ал. 1, т. 4 от ЗКПО, се формира по реда на чл. 215а от ЗКПО.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс(ДОПК)се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Във връзка с писмено запитване относно прилагането на разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) е изложена следната фактическа обстановка:
"Д" ООД осъществява основна дейност по сервизна поддръжка на електро и спринклерни инсталации, ВиК, обслужване на пневматични пощи и други монтажни дейности в обекти в цялата страна. За нуждите на тази дейност дружеството ще сключи дългосрочен договор за наем на апартамент, собственост на физическо лице, предназначен за нощувка на работниците.
Въпрос: Признават ли се за данъчни цели разходите за наем на апартамента?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпроса и относимата нормативна уредба се излага следното становище:
За да бъде признат даден разход за данъчни цели, той трябва:
- да е документално обоснован;
- да е свързан с дейността;
- да не попада в изрично изброените в ЗКПО хипотези на данъчна постоянна разлика, включително да не е извършен при условия, водещи до отклонение от данъчно облагане по смисъла на раздел IV от глава първа на ЗКПО.
Документалната обоснованост е регламентирана в чл. 10 от ЗКПО. Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството (ЗСч). Съгласно чл. 10, ал. 2 от ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели и когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по ЗСч, при условие че за липсващата информация са налице документи, които я удостоверяват.
Съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗКПО се допуска изключение от общото изискване, когато първичният счетоводен документ е издаден от физическо лице, което не е предприятие по смисъла на чл. 2 от ЗСч, и в документа липсва част от изискуемата информация по ЗСч, при условие че този документ отразява вярно документираната стопанска операция.
При наемно правоотношение, съгласно чл. 232, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), наемателят е длъжен да плаща наемната цена и разходите, свързани с ползването на вещта. За да бъдат данъчно признати разходите при наемателя, е необходимо да се документират възникналите взаимоотношения между наемодателя и предприятието - наемател, в случая чрез договор и първичен счетоводен документ за разходите.
Когато разходите са свързани с командировани работници, за целите на документалната обосновка на връзката на отчетените разходи с дейността на дружеството е необходимо наличие на надлежно оформена заповед за командировка или споразумение за командироване, при спазване на изискванията на специалните разпоредби за командироване на работници и служители в страната и чужбина, тяхната отчетност и последващ контрол по отношение изпълнението на възложените задачи.
При използване на наетия имот за дейности, несвързани с дейността на дружеството, разходите не са данъчно признати и следва да се посочат в увеличение на счетоводния финансов резултат на основание чл. 26, т. 1 от ЗКПО.
Когато разходите са отчетени в хипотеза на "скрито разпределение на печалбата" по смисъла на § 1, т. 5, б. "а" от допълнителните разпоредби (ДР) на ЗКПО, същите не се признават за данъчни цели на основание чл. 26, т. 11 от ЗКПО.
При използване на наетия имот както за стопанската дейност на дружеството, така и за лично ползване, се прилагат относимите разпоредби на ЗКПО за облагане с данък върху разходите на документално обосновани "разходи в натура" по смисъла на § 1, т. 83 от ДР на ЗКПО, свързани със собствени, наети и/или предоставени за ползване активи, предоставени за лично ползване и/или свързани с използването на персонал, от работници, служители и лица, наети по договор за управление и контрол.
Разходите в натура по смисъла на § 1, т. 83 от ДР на ЗКПО се облагат съгласно чл. 204, ал. 1, т. 4 от ЗКПО с данък върху разходите, когато предприятието - работодател е упражнило правото си на избор съгласно чл. 24, ал. 3 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). Данъчната основа, върху която се определя данъкът по чл. 204, ал. 1, т. 4 от ЗКПО, се формира по реда на чл. 215а от ЗКПО.
Настоящото становище е принципно и е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случай че в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Разходите за наем на апартамента се признават за данъчни цели, когато са документално обосновани, свързани с дейността и не попадат в хипотезите на чл. 26 от ЗКПО, включително когато не представляват скрито разпределение на печалбата; при лично ползване или смесено ползване се прилагат правилата за "разходи в натура" и/или за данъчни постоянни разлики съгласно ЗКПО.
