ОТНОСНО:Прилагане на Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност /ППЗДДС/ и Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /загл. изм. - ДВ, бр. 80 от 2018 г./
В Дирекция ОДОП ..... постъпи писмено запитване с вх. № 96-00-205#2 от 27.08.2021 г., относно прилагане на ЗДДС, ППЗДДС и Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Дружество "Ф" ЕООД е новоучредено, считано от 24.06.2021 г. Същото е регистрирано по ЗДДС на основание чл. 100 от 02.07.2021 г. Основната дейност, която дружеството ще осъществява е производство и продажба на изделия от пластмаса. Произведените детайли ще се продават изцяло по интернет чрез платформи като "Etsy", "eBay" и чрез собствен електронен магазин. Клиентите на дружеството ще са предимно данъчно незадължени лица /физически лица/ от цял свят, т.е. ще има клиенти от Европейски съюз и от трети страни. Плащанията ще се осъществяват чрез дебитни/кредитни банкови карти. Клиентите плащат на платформата с дебитни/кредитни карти, а тя ги превежда на определен период от време по банковата сметка на дружеството. На платформите дружеството ще заплаща комисионни във връзка с осъществените през тях продажби.
Фирмата е регистрирана за режим в Съюза считано от 25.08.2021 г. на основание чл. 156, ал. 1 от ЗДДС.
Поставени са следните въпроси:
1. Правилно ли продажбите извън Eвропейския съюз се отчитат с отчет продажби по чл. 119 от ЗДДС, когато не е издадена фактура и се отчитат с фактури за лицата, които са поискали издаването на такива, като същите се отразяват в дневника за продажби и справката декларация по ЗДДС за съответния месец с приложима ставка на данъка в размер на 20%?
2. Правилно ли за продажбите извършени в Европейския съюз на данъчно незадължени лица, на които са издадени фактури с начислен ДДС в зависимост от държавата по установяването на клиента не се включват в месечната справка-декларация по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС, а се включват в тримесечната по чл. 159, ал. 4 от ЗДДС? За лицата, които не са поискали документ, дружеството издава отчет продажби по чл. 119 от ЗДДС с начислен ДДС в зависимост от държавата на установяване на клиента, който отчет следва да намери отражение в справката-декларация по чл. 159, ал. 4 от ЗДДС, без да се отразяват в справката-декларация по чл. 125 от ЗДДС?
3. Длъжно ли е дружеството да притежава касов апарат и да регистрира така описаните продажби през платформите, при условие, че няма физически магазин или друг обект, от който да се извършват продажби, а също така няма собствен електронен магазин?
В отговор на поставените от Вас въпроси, съобразявайки относимата нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи въпрос:
Съгласно чл. 113, ал. 1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице - доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл. 117 от закона. Според разпоредбата на чл. 119, ал. 1 от ЗДДС за доставките, за които издаването на фактура или протокол не е задължително, доставчикът - регистрирано по закона лице, съставя отчет за извършените продажби, който съдържа обобщена информация за тези доставки за съответния данъчен период.
На основание чл. 124, ал. 2, изречение първо, регистрираното лице е длъжно да отрази издадените от него или от негово име данъчни документи, както и отчетите за извършените продажби по чл. 119 в дневника за продажбите за данъчния период, през който са издадени.
В отговор на Ваше запитване, постъпило с вх. № 96-00-205/05.08.2021 г. е изразено становище, че в случаите, при които, за дружеството не са налице условията на чл. 28 или не се снабди с необходимите документи за доказване на нулева ставка на данъка, доставката е облагаема по смисъла на чл. 12 от ЗДДС с данък в размер на 20 %, съгласно разпоредбите на чл. 66, ал. 1, т. 1 от ЗДДС.
Предвид гореизложеното, издадените от дружеството фактури и отчет продажби следва да намерят отражение в дневника за продажби през данъчния период, през които са издадени, като ставката на данъка, която следва да се приложи е 0% или 20% и зависи от наличието или липсата на документи за доказване на нулевата ставка на данъка.
По втори въпрос:
Съгласно чл. 113, ал. 18 от ППЗДДС, лицата, регистрирани на основание чл. 156 и 157а от закона, не отразяват в дневника за продажбите данъчните документи и отчетите по чл. 159г от закона, издадени във връзка с извършените доставки на вътреобщностни дистанционни продажби на стоки и дистанционна продажба на стоки, внасяни от трети страни или територии.
Следва да имате предвид, че на основание чл. 112, ал. 6 от ППЗДДС, регистрирано по чл. 154, 156 и 157а от закона лице за доставките, за които прилага тези режими, не съставя отчет за извършените продажби по чл. 119 от закона.
Регистрирано на основание чл. 154, 156 или 157а лице или данъчно задължено лице, което не е регистрирано на основание чл. 156 или чл. 157а, ал. 1 и 3 и не е регистрирано в друга държава членка за прилагане на режим в Съюза, режим извън Съюза или режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, и извършва доставки по чл. 14 с място на изпълнение на територията на страната, е длъжно да води електронен регистър/чл. 159г, ал. 1 от ЗДДС/.
Предвид разпоредбата на чл. 158, ал. 5 от ЗДДС, лице, регистрирано за прилагане на режим в Съюза, е длъжно да начисли изискуемия данък върху добавената стойност за извършена доставка в обхвата на съответния режим, като:
1. включи размера на данъка при определяне на резултата по справка-декларацията за прилагане на специален режим за съответния данъчен период в държавата членка по идентификация;
2. посочи информацията за доставката в електронния регистър, който води съгласно законодателството на държавата членка по идентификация.
Данъчната ставка на доставките по глава осемнадесета е приложимата ставка в държавата членка по потребление /чл. 185, ал. 6 от ЗДДС/.
С оглед изложеното, като регистрирано на основание чл. 156 от ЗДДС лице, за Вас не възниква задължение за съставяне на отчет продажби по реда на чл. 119 от закона за извършените вътреобщностни дистанционни продажби на стоки и отразяване на издадените във връзка с тези доставки документи. Налице е задължение за водене на електронен регистър на основание чл. 159г, ал. 1 от ЗДДС и подаване на справка-декларация на основание чл. 159, ал. 4 от същия закон.
По трети въпрос:
По въпроса, свързан с наличие на задължение за притежаване на касов апарат за регистриране на продажби през платформите, при условие, че не е налице физически магазин или друг обект, от който да се извършват продажби е изразено становище от страна на НАП с писмо изх. № 96-00-205#1/16.08.2021 г. в отговор на предходно Ваше запитване.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Дружество "Ф" ЕООД е новоучредено, считано от 24.06.2021 г. Регистрирано е по ЗДДС на основание чл. 100 от 02.07.2021 г. Основната дейност на дружеството е производство и продажба на изделия от пластмаса. Произведените детайли ще се продават изцяло по интернет чрез платформи като "Etsy", "eBay" и чрез собствен електронен магазин. Клиентите ще са предимно данъчно незадължени лица (физически лица) от цял свят, включително от Европейския съюз и от трети страни.
Плащанията ще се извършват чрез дебитни/кредитни банкови карти. Клиентите плащат на платформата с дебитни/кредитни карти, а платформата превежда сумите периодично по банковата сметка на дружеството. На платформите дружеството ще заплаща комисионни във връзка с осъществените през тях продажби. Дружеството е регистрирано за режим в Съюза, считано от 25.08.2021 г., на основание чл. 156, ал. 1 от ЗДДС.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Правилно ли продажбите извън Европейския съюз се отчитат с отчет продажби по чл. 119 от ЗДДС, когато не е издадена фактура, и се отчитат с фактури за лицата, които са поискали издаването на такива, като същите се отразяват в дневника за продажби и справката-декларация по ЗДДС за съответния месец с приложима ставка на данъка в размер на 20%?
Въпрос 2: Правилно ли за продажбите, извършени в Европейския съюз на данъчно незадължени лица, на които са издадени фактури с начислен ДДС в зависимост от държавата по установяването на клиента, не се включват в месечната справка-декларация по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС, а се включват в тримесечната по чл. 159, ал. 4 от ЗДДС? За лицата, които не са поискали документ, дружеството издава отчет продажби по чл. 119 от ЗДДС с начислен ДДС в зависимост от държавата на установяване на клиента, който отчет следва да намери отражение в справката-декларация по чл. 159, ал. 4 от ЗДДС, без да се отразяват в справката-декларация по чл. 125 от ЗДДС?
Въпрос 3: Длъжно ли е дружеството да притежава касов апарат и да регистрира така описаните продажби през платформите, при условие, че няма физически магазин или друг обект, от който да се извършват продажби, а също така няма собствен електронен магазин?
По първи въпрос
Съгласно чл. 113, ал. 1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице - доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това, освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл. 117 от закона.
Съгласно чл. 119, ал. 1 от ЗДДС за доставките, за които издаването на фактура или протокол не е задължително, доставчикът - регистрирано по закона лице, съставя отчет за извършените продажби, който съдържа обобщена информация за тези доставки за съответния данъчен период.
На основание чл. 124, ал. 2, изречение първо от ЗДДС, регистрираното лице е длъжно да отрази издадените от него или от негово име данъчни документи, както и отчетите за извършените продажби по чл. 119 в дневника за продажбите за данъчния период, през който са издадени.
В отговор на Ваше предходно запитване с вх. № 96-00-205/05.08.2021 г. е изразено становище, че в случаите, при които за дружеството не са налице условията на чл. 28 от ЗДДС или не се снабди с необходимите документи за доказване на нулева ставка на данъка, доставката е облагаема по смисъла на чл. 12 от ЗДДС с данък в размер на 20%, съгласно чл. 66, ал. 1, т. 1 от ЗДДС.
Предвид горното, издадените от дружеството фактури и отчетите за извършените продажби следва да се отразят в дневника за продажбите през данъчния период, през който са издадени. Ставката на данъка, която следва да се приложи, е 0% или 20% и зависи от наличието или липсата на документи за доказване на нулевата ставка на данъка.
Извод: Продажбите извън Европейския съюз се документират с фактури или с отчет по чл. 119 от ЗДДС, като всички издадени документи се отразяват в дневника за продажбите и справката-декларация за съответния период, при прилагане на ставка 0% или 20% в зависимост от това дали са налице документи за нулева ставка.
По втори въпрос
Съгласно чл. 113, ал. 18 от ППЗДДС лицата, регистрирани на основание чл. 156 и 157а от ЗДДС, не отразяват в дневника за продажбите данъчните документи и отчетите по чл. 159г от ЗДДС, издадени във връзка с извършените доставки на вътреобщностни дистанционни продажби на стоки и дистанционна продажба на стоки, внасяни от трети страни или територии.
На основание чл. 112, ал. 6 от ППЗДДС регистрирано по чл. 154, 156 и 157а от ЗДДС лице за доставките, за които прилага тези режими, не съставя отчет за извършените продажби по чл. 119 от ЗДДС.
Съгласно чл. 159г, ал. 1 от ЗДДС регистрирано на основание чл. 154, 156 или 157а лице или данъчно задължено лице, което не е регистрирано на основание чл. 156 или чл. 157а, ал. 1 и 3 и не е регистрирано в друга държава членка за прилагане на режим в Съюза, режим извън Съюза или режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, и извършва доставки по чл. 14 с място на изпълнение на територията на страната, е длъжно да води електронен регистър.
Съгласно чл. 158, ал. 5 от ЗДДС лице, регистрирано за прилагане на режим в Съюза, е длъжно да начисли изискуемия данък върху добавената стойност за извършена доставка в обхвата на съответния режим, като:
- включи размера на данъка при определяне на резултата по справка-декларацията за прилагане на специален режим за съответния данъчен период в държавата членка по идентификация;
- посочи информацията за доставката в електронния регистър, който води съгласно законодателството на държавата членка по идентификация.
Съгласно чл. 185, ал. 6 от ЗДДС данъчната ставка на доставките по глава осемнадесета е приложимата ставка в държавата членка по потребление.
С оглед изложеното, като лице, регистрирано на основание чл. 156 от ЗДДС, за дружеството не възниква задължение за съставяне на отчет за извършените продажби по чл. 119 от ЗДДС за вътреобщностните дистанционни продажби на стоки, нито за отразяване на издадените във връзка с тези доставки документи в дневника за продажбите. Налице е задължение за водене на електронен регистър по чл. 159г, ал. 1 от ЗДДС и за подаване на справка-декларация по чл. 159, ал. 4 от ЗДДС.
Извод: Доставките, обхванати от режим в Съюза по чл. 156 от ЗДДС, не се отразяват в дневника за продажбите и не се документират с отчет по чл. 119 от ЗДДС, а се отчитат чрез електронен регистър по чл. 159г, ал. 1 и чрез справка-декларация по чл. 159, ал. 4 от ЗДДС, като се прилага данъчната ставка на държавата членка по потребление.
По трети въпрос
По въпроса за наличие на задължение за притежаване на касов апарат за регистриране на продажби през платформите, при условие, че не е налице физически магазин или друг обект, от който да се извършват продажби, е изразено становище от страна на НАП с писмо изх. № 96-00-205#1/16.08.2021 г. в отговор на предходно Ваше запитване.
Извод: Относно задължението за притежаване на касов апарат следва да се приеме изложеното в предходното становище на НАП, съдържащо се в писмо изх. № 96-00-205#1/16.08.2021 г.
