Изх. № 53-04-657
08.10. 2015 г.
чл. 143, ал. 1 от ЗДДС
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
"В....." ЕООД придобива телефони втора употреба от Англия. Дружеството получава два вида фактури, придружени с товарителници. Телефоните се продават в България на едро и на дребно.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Може ли при продажбите на телефоните дружеството да прилага реда на чл. 143 от ЗДДС и да облага маржа на цената?
Предвид изложената в запитването фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от ЗДДС доставка на стоки втора употреба е доставка, извършена от дилър, на стоки втора употреба, доставени му на територията на страната или от територията на друга държава членка от:
1. данъчно незадължено лице;
2. друго данъчно задължено лице, регистрирано по този закон, когато предмет на доставката е стока, освободена по чл. 50, ал. 1, или от регистрирани за целите на ДДС лица в друга държава членка, освободени от данък съгласно законодателството на съответната държава на аналогични основания;
3. друго данъчно задължено лице, което не е регистрирано по този закон, или от данъчно задължено лице от държава членка, което не е регистрирано за целите на ДДС, когато предмет на доставката са стоки, които са дълготрайни активи по смисъла на съответното счетоводно законодателство;
4. друг дилър, прилагащ специалния ред на облагане на маржа на цената.
От приложените към запитването фактури не може да се установи качеството на доставчика, нито режима на доставката, който той е приложил.
Предвид това, в случай, че при придобиването на стоките са изпълнени условията на чл. 143, ал. 1, т. 1-4 от ЗДДС, то при продажбата им може да се приложи режима на чл. 143 от ЗДДС.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
В запитването е посочено, че "В....." ЕООД придобива телефони втора употреба от Англия. Дружеството получава два вида фактури, придружени с товарителници. Телефоните се продават в България на едро и на дребно.
Въпрос: Може ли при продажбите на телефоните дружеството да прилага реда на чл. 143 от ЗДДС и да облага маржа на цената?
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от ЗДДС доставка на стоки втора употреба е доставка, извършена от дилър, на стоки втора употреба, доставени му на територията на страната или от територията на друга държава членка от:
- 1. данъчно незадължено лице;
- 2. друго данъчно задължено лице, регистрирано по този закон, когато предмет на доставката е стока, освободена по чл. 50, ал. 1, или от регистрирани за целите на ДДС лица в друга държава членка, освободени от данък съгласно законодателството на съответната държава на аналогични основания;
- 3. друго данъчно задължено лице, което не е регистрирано по този закон, или от данъчно задължено лице от държава членка, което не е регистрирано за целите на ДДС, когато предмет на доставката са стоки, които са дълготрайни активи по смисъла на съответното счетоводно законодателство;
- 4. друг дилър, прилагащ специалния ред на облагане на маржа на цената.
От приложените към запитването фактури не може да се установи качеството на доставчика, нито режимът на доставката, който той е приложил.
Предвид това, в случай че при придобиването на стоките са изпълнени условията на чл. 143, ал. 1, т. 1-4 от ЗДДС, при продажбата им може да се приложи режимът на чл. 143 от ЗДДС.
Извод: Дружеството може да прилага реда на чл. 143 от ЗДДС и да облага маржа на цената при продажбите на телефоните, само ако при придобиването им са изпълнени условията на чл. 143, ал. 1, т. 1-4 от ЗДДС, като от представените фактури това не може да бъде установено.
Становището е принципно и е изготвено въз основа на изложената фактическа обстановка. В случай че в производство по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Становището има принципен характер и не поражда защита по чл. 17, ал. 3 от ДОПК, ако при контролно производство се установят различни факти от описаните в запитването.
