Изх. № М-24-39-59
Дата: 07. 06. 2023 год.
ЗДДС,чл. 28;
ЗДДС, чл. 37;
ЗДДС, чл. 117, ал. 2;
ЗДДС, чл. 117, ал. 4;
ППЗДДС, чл. 21, ал. 1;
ППЗДДС, чл. 39, ал. 1;
ППЗДДС, чл. 39, ал. 2;
ППЗДДС, чл. 39, ал. 4.
ОТНОСНО:прилагане на нулева ставка на данъка върху добавената стойност на основание чл. 28 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) във връзка с износ на стоки с комбиниран транспорт
В Централно управление на Национална агенция за приходите (НАП) с вх. № М-24-39-59/28.03.2023 г. е заведено Ваше запитване, в което е изложена следната фактическа обстановка:
Българско дружество е сключило договор с швейцарското дружество, което няма регистрация за целите на данъка върху добавената стойност в Европейския съюз, за износ на стоки към Украйна, където е разположен крайният получател по доставката (крайният получател е съответно клиент на швейцарското дружество). Българското дружество няма регистрация за целите на данъка върху добавената стойност в друга държава членка на Европейския съюз, освен в България.
Съгласно договора собствеността се прехвърля с натоварване на стоката на кораба при договорено условие на доставката по "........" - FОВ - Пристанище Варна - Запад. Стоката е химически тор и съгласно условията на договора се експедира с кораб с натоварване на Пристанище Варна - Запад до разтоварно пристанище в Украйна. Транспортът на стоката не е уреден от българското дружество, както и не е за негова сметка. Задължение на клиента е да изпрати номинация на кораба за транспортиране на стоката. Българското дружество в качеството си на износител отговаря за и урежда митническите формалности по износа на стоката. Експедицията е уговорена за месец януари 2023 г.
В началото на месец януари 2023 г., преди експедицията, клиентът - швейцарското дружество уведомява българското дружество за сериозни проблеми в уговореното разтоварно пристанище Измаил в Украйна, което отказва да приема кораби за обработка и разтоварване, като тази ситуация е обявено, че ще продължи до края на месец февруари 2023 г. В резултат от това, клиентът изисква от българското дружество промяна в логистичната схема, като е поискал корабът да разтовари стоката в пристанище Галати в Румъния, където стоката да се претовари на товарни автомобили и да бъде изнесена към Украйна през сухопътна граница на Румъния.
Швейцарското дружество има агент в разтоварното пристанище в Румъния (румънско дружество) и изисква от българското дружество да изпрати стоката с кораба с придружаващ движението й сертификат - T2L, удостоверяващ общностния статут на стоките за митнически цели, като агентът отговаря за разтоварване на кораба в Галац, Румъния, претоварване на стоката, временно съхранение в склад на пристанището и натоварване на товарни автомобили за износ към Украйна. Прехвърлянето на стоката във временен склад в Галац се налага поради голямото количество на стоката, за чието натоварване на товарни автомобили ще са нужни около 125 броя транспортни средства, които не са налични всички едновременно в момента на разтоварване на стоката от кораба, поради което претоварните операции и експедицията от Румъния към Украйна се очаква да отнемат около 40-45 дни. Количеството, което е натоварено на кораба по коносамент е точно равно на количеството, което ще бъде изнесено с товарни автомобили.
В запитването е посочено, че с натоварване на стоката на кораба българското дружество прехвърля собствеността към своя клиент, поради което при пристигането й в Галац тя вече не е собственост на дружеството, но въпреки това лицето е задължено да уреди митническите формалности, в качеството си на износител от територията на Европейския съюз. В резултат от това българското дружество ще бъде вписано като износител във всички митнически декларации за износ, като митническите формалности ще бъдат извършени от негово име в Румъния от изрично упълномощено за това лице (митнически агент). За извършената продажба българското дружество е издало фактура за износ с нулева ставка на данъка върху добавената стойност към швейцарското дружество.
Посочено е също, че след като стоката фактически бъде изнесена за Украйна, българското дружество ще разполага със следните документи:
- фактура за доставката към швейцарското дружество, издадена през месец януари 2023 г. с натоварване на стоките на кораба (с променена дестинация Варна - Румъния; претоварване и износ към Украйна със сухопътен транспорт);
- транспортни документи, а именно: коносамент за движение на стоката с кораба от Варна до Румъния и CMR товарителница за всеки товарен автомобил, който напуска територията на Европейския съюз през Румъния за Украйна, като морският и сухопътният транспорт не са организирани от българското дружество в качеството на продавач, но същото е изпращач на стоката;
- митнически декларации за всеки товарен автомобил, с който е реализиран износът от Европейския съюз през граничен пункт Галац, Румъния за Украйна, в които българското дружество е вписано като износител.
Във връзка с изложената фактическа обстановка поставяте следните въпроси:
1. При така описаната специфична логистична схема за износ на стоки от територията на България до територията на Украйна, достатъчни ли са описаните по-горе документи за доказване на износ, необходимо ли е да се снабди българското дружество с други документи или да вземе предвид други обстоятелства?
2. Какво следва да направи българското дружество, ако до края на месеца, следващ месеца, през който данъкът по доставката е станал изискуем (т.е. до 28.02.2023 г.), не е успяло да събере необходимите документи, доказващи износ на цялото продадено количество, и остане все още неизнесено някакво количество стоки (например 500 МТ)? Предвид чл. 39 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС) българското дружество счита, че е задължено да издаде протокол, който може да бъде анулиран, след снабдяване с документите за доказване на износа. В случай че българското дружество не се е снабдило с документите за доказване на износ на 500 МТ, за същото количество ли следва да издаде протокол за дължим данък върху добавената стойност със ставка на данъка 20%?
3. Ако в следващ период поетапно бъдат събрани документите, доказващи износ, корекцията на резултата пропорционално на количеството за събраните документи ли се прави (чл. 39, ал. 4 и 5 от ППЗДДС) и как следва да се отрази корекция по чл. 39 от ППЗДДС в регистрите по чл. 124 от ЗДДС:
- за количеството, за което има събрани документи, доказващи износа, се издава протокол със знак минус към първоначалния протокол (може ли да се приложи чл. 117, ал. 4 от ЗДДС?) или се анулира целият протокол и се издава нов само за количествата, за които не са събрани документи, доказващи износа?
4. Какво следва да направи българското дружество, ако по някаква непредвидена/неясна към момента причина, някаква част от общото фактурирано количество, предмет на износа (3,064 МТ), не бъде изобщо изнесена (или дружеството не успее да събере документи за доказване), например, ако се разпилее и погине или настъпи някакво форсмажорно обстоятелство? Може ли за тази част от неизнесеното количество българското дружество да издаде кредитно известие на клиента и съответно да му издаде фактура със ставка на данъка върху добавената стойност 20 %, за да може да събере от него дължимия данък върху добавената стойност, който е внесен в бюджета с протокола по чл. 39, ал. 2 от ППЗДДС?
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, изразявам следното становище по поставените от Вас въпроси:
По първи въпрос:
Съгласно чл. 28 от ЗДДС облагаема доставка с нулева ставка е доставката на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия от или за сметка на доставчика, както и доставката на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия от или за сметка на получателя, ако получателят е лице, което не е установено на територията на страната.
На основание чл. 21, ал. 1 от ППЗДДС, когато стоките се изпращат или превозват до трета страна, за доказване на доставката по чл. 28, т. 1 и т. 2 от ЗДДС доставчикът следва да разполага със следните документи:
- митнически документ, в който доставчикът е вписан като износител на стоките, удостоверяващ напускането на стоките от митническо учреждение на напускане или друг документ, удостоверяващ износа, в случаите, когато е налице възможност да не се подава митнически документ, съгласно митническото законодателство;
- фактура за доставката или друг документ в случаите, когато доставчикът не е задължен да издава фактура за доставката, от който е видно, че предмет на доставката е изнесената стока;
- документ за превоза на тези стоки.
В случаите, когато българското дружество изпраща или превозва от свое име или за своя сметка или от името или за сметка на получателя, когато същият не е установен на територията на страната, стоката от територията на страната до територията на трета страна, е приложима нулева ставка на данъка по чл. 28 от ЗДДС, при условие че българското дружество разполага с документите, посочени в чл. 21, ал. 1 от ППЗДДС, независимо че митническата декларация за износ на стоката е подадена пред съответното компетентно митническо учреждение на износа на друга държава членка.
По отношение на прилагане на разпоредбата на чл. 28 от ЗДДС следва да се посочи, че относно случаите, когато българско дружество изпраща стоката до друга държава членка, в която от негово име пред съответното компетентно митническо учреждение на износа се извършват митническите формалности за износ на стоката, е изразено становище в писма на изпълнителния директор на НАП с изх. № 44-00-28/17.12.2007 г. и изх. № 24-33-147/09.08.2012 г., които могат да бъдат намерени на интернет страницата на НАП - www.nra.bg.
По втори и трети въпрос:
Предвид създалата се ситуация, изложена в запитването, до края на месеца, следващ месеца, през който данъкът по доставката е станал изискуем, българското дружество може да не се снабди с документите, посочени в чл. 21, ал. 1 от ППЗДДС за цялото количество стоки, фактурирани с една фактура на получателя по доставката, през месец януари 2023 г.
Документи, различни от посочените в чл. 21, ал. 1 от ППЗДДС, не могат да послужат самостоятелно за удостоверяване на доставката по чл. 28 от ЗДДС. В случая, изложен в запитването, ако за определено количество стоки, българското дружество не се снабди и не разполага с документите по чл. 21 от ППЗДДС, до края на месеца, следващ месеца, през който данъкът по доставката е станал изискуем, за това количество стоки не може да приложи нулева ставка на данъка върху добавената стойност по чл. 28 от ЗДДС и следва да извърши корекциите, предвидени в чл. 39 от ППЗДДС във връзка с чл. 37 от ЗДДС, като издаде протокол по чл. 117, ал. 2 от ЗДДС. Протоколът следва да бъде издаден в 15-дневен срок, считано от последния ден на календарния месец, следващ календарния месец, през който данъкът за доставката е станал изискуем. На основание чл. 124, ал. 2 от ЗДДС българското дружество е длъжно да отрази издадения от него протокол по чл. 117 от ЗДДС в дневника за продажбите по чл. 124, ал. 1, т. 2 от същия закон за данъчния период, през който е издаден. Издаденият протокол се отразява в дневника за продажбите с код на документа 09, като данъчната основа се отразява в колона 11 "ДО на облагаемите доставки със ставка 20%, вкл. ........", а размерът на начисления данък - в колона 12 "Начислен ДДС за доставки по к. 11 и начислен данък (20%), предвиден в закона в други случаи". По този начин размерът на данъка се включва при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 от ЗДДС за този данъчен период.
Ако в следващ данъчен период българското дружество се снабди с необходимите документи, доказващи износ по чл. 28 от ЗДДС, същото на основание чл. 39, ал. 4 от ППЗДДС коригира начисления данък върху добавената стойност по реда на ал. 1 и 2 на същата разпоредба чрез анулиране на протокола, с който е начислен данъка. При положение че се анулира протокол след периода, в който е издаден, той се включва във файла "PRODAGBI.ТХТ" на издателя, като в полетата, описващи стойности, се попълват стойности, равни по размер на съдържанието на съответните полета от оригиналния запис в дневника, но с противоположен знак. Считам, че това анулиране е приложимо, ако в следващ данъчен период българското дружество се снабди с необходимите документи, доказващи износ по чл. 28 от ЗДДС, за цялото количество стоки по издадения протокол за корекция на начислен данък. В случай че българското дружество поетапно (през няколко данъчни периоди) се снабдява с необходимите документи, доказващи осъществения износ по чл. 28 от ЗДДС на част от количеството стоки, считам за допустимо да не се анулира целият издаден протокол по чл. 117, ал. 2 от същия закон, а да се кредитира/намали тази част от протокола (количество стоки с начислен данък), за които българското дружество се е снабдило с необходимите документи, доказващи количеството изнесени стоки, по аналогия на разпоредбата на чл. 117, ал. 4 от закона. При положение че е издаден протокол, по аналогия на чл. 117, ал. 4 от ЗДДС за намаление на данъчната основа на доставката, за частта, за която българското дружество се е снабдило с необходимите документи, доказващи износа на стоките, той се описва във файла "PRODAGBI.ТХТ" на издателя, така както се описва издадено кредитно известие към фактура.
По четвърти въпрос:
Доколкото в случая въпросът визира събития, които са хипотетични, и не е посочена конкретика, към момента на въпроса не е възможно да се отговори.
При възникване на обстоятелства, вследствие на които част от общото фактурирано количество на стоките предмет на износа не бъде изнесено (например поради погиване), дружеството би могло да отправи запитване относно последиците, свързани с облагане с данък върху добавената стойност, като опише конкретиката относно настъпилите обстоятелства, довели до неосъществения износ.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ГЕОРГИ АРНАУДОВ/
Въпрос 1: При така описаната специфична логистична схема за износ на стоки от територията на България до територията на Украйна, достатъчни ли са описаните по-горе документи за доказване на износ, необходимо ли е да се снабди българското дружество с други документи или да вземе предвид други обстоятелства?
Въпрос 2: Какво следва да направи българското дружество, ако до края на месеца, следващ месеца, през който данъкът по доставката е станал изискуем (т.е. до 28.02.2023 г.), не е успяло да събере необходимите документи, доказващи износ на цялото продадено количество, и остане все още неизнесено някакво количество стоки (например 500 МТ)? Предвид чл. 39 от ППЗДДС българското дружество счита, че е задължено да издаде протокол, който може да бъде анулиран, след снабдяване с документите за доказване на износа. В случай че българското дружество не се е снабдило с документите за доказване на износ на 500 МТ, за същото количество ли следва да издаде протокол за дължим данък върху добавената стойност със ставка на данъка 20%?
Въпрос 3: Ако в следващ период поетапно бъдат събрани документите, доказващи износ, корекцията на резултата пропорционално на количеството за събраните документи ли се прави (чл. 39, ал. 4 и 5 от ППЗДДС) и как следва да се отрази корекция по чл. 39 от ППЗДДС в регистрите по чл. 124 от ЗДДС: за количеството, за което има събрани документи, доказващи износа, се издава протокол със знак минус към първоначалния протокол (може ли да се приложи чл. 117, ал. 4 от ЗДДС?) или се анулира целият протокол и се издава нов само за количествата, за които не са събрани документи, доказващи износа?
Въпрос 4: Какво следва да направи българското дружество, ако по някаква непредвидена/неясна към момента причина, някаква част от общото фактурирано количество, предмет на износа (3,064 МТ), не бъде изобщо изнесена (или дружеството не успее да събере документи за доказване), например, ако се разпилее и погине или настъпи някакво форсмажорно обстоятелство? Може ли за тази част от неизнесеното количество българското дружество да издаде кредитно известие на клиента и съответно да му издаде фактура със ставка на данъка върху добавената стойност 20 %, за да може да събере от него дължимия данък върху добавената стойност, който е внесен в бюджета с протокола по чл. 39, ал. 2 от ППЗДДС?
По първи въпрос
Съгласно чл. 28 от ЗДДС облагаема доставка с нулева ставка е:
- доставката на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия от или за сметка на доставчика;
- както и доставката на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия от или за сметка на получателя.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от ППЗДДС доставката по чл. 28 от ЗДДС се документира с фактура, в която не се начислява данък, като в нея се посочва основанието за прилагане на нулевата ставка на данъка.
Съгласно чл. 37 от ЗДДС доставката по чл. 28 от закона се смята за облагаема с нулева ставка, когато доставчикът разполага с документите, посочени в правилника за прилагане на закона, удостоверяващи изпращането или превоза на стоките до трета страна или територия.
Съгласно чл. 39, ал. 1 от ППЗДДС доставката по чл. 28 от закона се смята за облагаема с нулева ставка, когато доставчикът разполага с:
- митнически документ, в който доставчикът е вписан като износител на стоките, или друг документ, удостоверяващ износа, в случаите, когато доставчикът не е износител на стоките;
- и транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или негов представител, удостоверяващи, че стоките са напуснали територията на Общността.
Съгласно чл. 39, ал. 2 от ППЗДДС когато стоките се изнасят от трета страна или територия, доставчикът трябва да разполага с митнически документ, удостоверяващ вноса на стоките в третата страна или територия, в който получателят по доставката е вписан като вносител, както и с транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или негов представител, удостоверяващи, че стоките са напуснали територията на Общността.
В разглеждания случай българското дружество е доставчик на стоките (химически тор), които се изпращат от територията на страната до трета страна - Украйна. Собствеността върху стоката се прехвърля при натоварването й на кораба в Пристанище Варна - Запад при условие FOB, като транспортът до Украйна е организиран и за сметка на клиента - швейцарското дружество. Поради невъзможност за разтоварване в първоначално договореното украинско пристанище, по искане на клиента стоката се разтоварва в пристанище Галати (Галац) в Румъния, където се претоварва на товарни автомобили и се изнася към Украйна през сухопътна граница на Румъния. Стоката се придружава от сертификат T2L, удостоверяващ общностния статут на стоките за митнически цели. В Румъния митническите формалности по износа се извършват от името на българското дружество от упълномощен митнически агент, като българското дружество е вписано като износител във всички митнически декларации за износ.
След фактическия износ на стоката за Украйна българското дружество ще разполага със следните документи:
- фактура за доставката към швейцарското дружество, издадена през месец януари 2023 г. с натоварване на стоките на кораба (с променена дестинация Варна - Румъния; претоварване и износ към Украйна със сухопътен транспорт);
- транспортни документи - коносамент за движение на стоката с кораба от Варна до Румъния и CMR товарителница за всеки товарен автомобил, който напуска територията на Европейския съюз през Румъния за Украйна, като морският и сухопътният транспорт не са организирани от българското дружество, но то е изпращач на стоката;
- митнически декларации за всеки товарен автомобил, с който е реализиран износът от Европейския съюз през граничен пункт Галац, Румъния за Украйна, в които българското дружество е вписано като износител.
При наличие на посочените документи, които удостоверяват, че стоките са напуснали територията на Общността и са изнесени за трета страна, са изпълнени изискванията на чл. 37 от ЗДДС във връзка с чл. 39 от ППЗДДС за прилагане на нулева ставка по чл. 28 от ЗДДС.
Извод: При описаната логистична схема и при наличие на фактурата, транспортните документи (коносамент и CMR за всеки камион) и митническите декларации за износ, в които българското дружество е вписано като износител, документите са достатъчни за доказване на износа и за прилагане на нулева ставка по чл. 28 от ЗДДС, без да е необходимо снабдяване с други документи извън посочените в чл. 39 от ППЗДДС.
По втори въпрос
Съгласно чл. 39, ал. 1 от ППЗДДС доставката по чл. 28 от ЗДДС се смята за облагаема с нулева ставка, когато доставчикът разполага с документите по тази разпоредба не по-късно от края на месеца, следващ месеца, през който данъкът по доставката е станал изискуем.
Съгласно чл. 39, ал. 2 от ППЗДДС, когато до този срок доставчикът не разполага с документите по ал. 1, той е длъжен да начисли данък, като:
- издаде протокол по чл. 117, ал. 2 от ЗДДС;
- в който като основание за начисляване на данъка посочи "чл. 39, ал. 2 от ППЗДДС";
- и включи протокола в дневника за продажбите за данъчния период, през който е изтекъл срокът по ал. 1.
В разглеждания случай данъкът по доставката е станал изискуем през месец януари 2023 г., поради което крайният срок за снабдяване с документите за доказване на износа е до 28.02.2023 г. Ако до този момент българското дружество не е успяло да събере необходимите документи за доказване на износа на цялото продадено количество и остане неизнесено или недоказано някакво количество стоки (например 500 МТ), за това количество не са налице условията за прилагане на нулева ставка по чл. 28 от ЗДДС.
В този случай, съгласно чл. 39, ал. 2 от ППЗДДС, българското дружество следва да начисли данък с протокол по чл. 117, ал. 2 от ЗДДС за съответното количество, за което не разполага с документи за износ, като приложи ставка 20% и включи протокола в дневника за продажбите за данъчния период, през който е изтекъл срокът по чл. 39, ал. 1 от ППЗДДС.
Извод: Ако до 28.02.2023 г. българското дружество не се е снабдило с документите за доказване на износа за част от количеството (например 500 МТ), то следва да издаде протокол по чл. 117, ал. 2 от ЗДДС за това количество, да начисли ДДС със ставка 20% на основание чл. 39, ал. 2 от ППЗДДС и да включи протокола в дневника за продажбите за съответния данъчен период.
По трети въпрос
Съгласно чл. 39, ал. 4 от ППЗДДС, когато след изтичане на срока по ал. 1 доставчикът се снабди с документите по ал. 1, той има право да коригира резултата от начисления данък, като:
- издаде протокол по чл. 117, ал. 4 от ЗДДС;
- в който посочи основанието за корекцията - "чл. 39, ал. 4 от ППЗДДС";
- и включи протокола в дневника за продажбите за данъчния период, през който се е снабдил с документите.
Съгласно чл. 39, ал. 5 от ППЗДДС, когато документите по ал. 1 се отнасят само за част от доставката, корекцията се извършва пропорционално на количеството стоки, за което са налице документите.
Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗДДС протоколът за начисляване на данък се издава в случаите, посочени в закона и правилника, а съгласно чл. 117, ал. 4 от ЗДДС при корекция на данъка се издава протокол, в който се посочват основанието за корекцията и размерът на корекцията.
В разглеждания случай, ако в следващ период българското дружество поетапно се снабдява с документите, доказващи износа, корекцията на резултата следва да се извършва пропорционално на количеството, за което са налице документи, съгласно чл. 39, ал. 5 от ППЗДДС. За всяко количество, за което впоследствие се съберат документите по чл. 39, ал. 1 от ППЗДДС, дружеството има право да коригира начисления данък чрез издаване на протокол по чл. 117, ал. 4 от ЗДДС, в който се посочва основанието "чл. 39, ал. 4 от ППЗДДС".
Корекцията не се извършва чрез анулиране на първоначалния протокол по чл. 39, ал. 2 от ППЗДДС, а чрез издаване на нов протокол за корекция със знак минус за съответната част от данъка, отнасяща се до количеството, за което са налице документи за износ. Този коригиращ протокол се отразява в дневника за продажбите за данъчния период, през който са събрани документите, като се посочва намаление на данъчната основа и данъка.
Извод: При поетапно събиране на документите за износ корекцията се извършва пропорционално на количеството, за което са налице документи, чрез издаване на протокол по чл. 117, ал. 4 от ЗДДС със знак минус към първоначално начисления данък, на основание чл. 39, ал. 4 и 5 от ППЗДДС. Не се анулира целият първоначален протокол, а се издават коригиращи протоколи за съответните количества, като те се отразяват в регистрите по чл. 124 от ЗДДС за периода на снабдяване с документите.
По четвърти въпрос
В хипотезата, при която поради непредвидени или форсмажорни обстоятелства част от общото фактурирано количество, предмет на износа (3,064 МТ), не бъде изобщо изнесена или не могат да се съберат документи за доказване на износа, за тази част не са налице условията за прилагане на нулева ставка по чл. 28 от ЗДДС. В този случай, съгласно чл. 39, ал. 2 от ППЗДДС, за неизнесеното или недоказано количество следва да бъде начислен данък с протокол по чл. 117, ал. 2 от ЗДДС със ставка 20%, който се включва в дневника за продажбите за съответния данъчен период.
Издаването на кредитно известие към първоначалната фактура за износ и последващо издаване на нова фактура със ставка 20% за неизнесеното количество е свързано с промяна в договорните отношения между страните и с промяна на данъчната основа по доставката. В този случай, ако между българското дружество и клиента бъде договорено намаляване или анулиране на част от доставката, за която не е осъществен износ, може да се издаде кредитно известие по реда на ЗДДС за корекция на данъчната основа на първоначалната доставка. За реално осъществената доставка на територията на страната за неизнесеното количество следва да се издаде фактура със ставка 20% и да се начисли данък, като по този начин българското дружество може да прехвърли на клиента дължимия ДДС, който е внесен в бюджета с протокола по чл. 39, ал. 2 от ППЗДДС.
Извод: За частта от фактурираното количество, която не бъде изнесена или за която не могат да се съберат документи за износ, българското дружество следва да начисли ДДС със ставка 20% по реда на чл. 39, ал. 2 от ППЗДДС. Възможно е да се издаде кредитно известие към първоначалната фактура за износ и да се издаде нова фактура със ставка 20% за неизнесеното количество, така че дължимият данък, внесен с протокола, да бъде събран от клиента.
