НАП: Данъчно третиране по ЗДДС и ЗДДФЛ на възнагражденията за правна помощ по Закона за правната помощ

ОТНОСНО: Прилагане на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)

В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ........ е постъпило Ваше запитване с вх. № 94-00-203/25.10.2022 г., относно прилагане разпоредбите на ЗДДС и ЗДДФЛ.

Изложена е следната фактическа обстановка:

В качеството си на физическо лице упражнявате свободна професия и сте регистриран по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС). Като адвокат сте вписан в Адвокатска колегия ...... В своята практика предоставяте правна помощ на лица, които нямат възможност да си я осигурят сами. Процедурата за предоставянето и заплащането на тази услуга е описана в Закона за правната помощ (ЗПП) и Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП). Предоставената правна помощ се заплаща от Националното бюро за правна помощ (НБПП) към Министерство на правосъдието. След предоставянето на правната помощ и след приключване на производството пред съответната институция, назначеният адвокат изготвя отчет за дейността си за обема на извършената дейност по време на провеждането на съдебния процес в посочения съд. Този отчет се изпраща чрез Адвокатския съвет на Адвокатската колегия до НБПП. Съгласно чл. 39 от от ЗПП след предложение на Адвокатския съвет и с решение на председателя на НБПП се определя размерът за предоставената правна помощ, който се заплаща по банков път. Тази процедура продължава няколко месеца (два, три и повече). През това време от НБПП на назначения адвокат не се предоставя информация относно това, какъв ще бъде определеният размер на възнаграждение за предоставената помощ. Възможно е услугата за правна помощ да е предоставена в края на календарната година, а нареждането на банковия превод от НБПП да се осъществи през първите месеци на следващата календарна година. При запитване, направено към счетоводния отдел на НБПП, е отговорено, че по-рано от момента на банковото нареждане към служебния адвокат не може да се предостави информация относно сумата. Назначеният адвокат може да установи размера на заплащането на извършената от него услуга, след като в сметката му е преведена сумата чрез банков превод. Процедурата е еднаква за всички служебни защитници.

Поставени са следните въпроси:

1. Услугата "предоставяне на правна помощ" по ЗПП облагаема доставка ли е? Ако да, как да се определи облагаемата основа, след като НБПП превежда съответната сума, определена по ЗПП и НЗПП за предоставената адвокатска услуга ?

2. Ако услугата е облагаема, следва ли да се издаде фактура или друг документ?

3. Ако услугата е облагаема, кога трябва да се издаде фактура или документ, в дневника за продажбите за кой месец трябва да се впише и кога трябва да се внесе съответната сума на ДДС по сметката на НАП?

4. Ако е необходимо да се издаде фактура или друг документ непосредствено след извършване на услугата след приключване на производството (в случая пред Районен съд - .......), как ще се определи сумата за данъчната основа? НБПП е държавен орган, който предоставя цялата информация във връзка с процедурите на ЗПП и НЗПП.

5. Ако услугата за правна помощ е предоставена в края на календарната година, а нареждането на банковия превод от НБПП е през първите месеци на следващата календарна година, доходът за коя календарна година следва да се декларира и съответно в данъчната декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за коя година?

С оглед на изложената фактическа обстановка и действащото данъчно законодателство, изразявам следното становище:

По първи и четвърти въпрос:

Законът за правната помощ урежда начина на предоставяне на правна помощ. Същата се предоставя от адвокати, включени в Националния регистър за правна помощ и определени от адвокатския съвет, въз основа на акт за предоставяне на правна помощ. След предоставяне на помощта, адвокатите изготвят отчет за извършената помощ. Адвокатският съвет го одобрява и предлага размер на възнаграждението съобразно вида, количеството и качеството на оказаната правна помощ в рамките на наредбата по чл. 37 от ЗПП.

Съгласно чл. 21 от ЗПП видовете правна помощ са:

1. консултация с оглед постигане на споразумение преди започване на съдопроизводството или завеждане на дало, включително консултация по глава пета "а" от ЗПП;

2. подготовка на документи за завеждане на дело;

3. процесуално представителство;

4. представителство при задържане от чл. 72, ал. 1 от Закона за министерството на вътрешните работи, по чл. 16а от Закона за митниците и по чл. 124б, ал.1 от Закона за Държавната агенция "Национална сугурност"

Услугата, която предоставя адвокатът по реда на ЗПП, не се различава от останалите услуги, които предоставя същият. Доставката е облагаема съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДС. Облагаема доставка е всяка доставка на услуга по смисъла на чл. 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.

Следва да се спазят законовите разпоредби на ЗДДС за определяне на датата на данъчното събитие, определяне на данъчната основа и документиране на услугите, независимо че плащането се извършва чрез НБПП.

Съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗДДС данъчната основа по смисъла на този закон е стойността, върху която се начислява или не се начислява дънъкът в зависимост от това дали доставката е облагаема или освободена. В случая данъчната основа се определя на базата на всичко, което е дължимо или получено от адвоката от НБПП във връзка с доставката. Адвокатите получават възнаграждение за предоставяне на правна услуга на лица по Закона за правната помощ, като същото се определя от НБПП след изготвен отчет от адвоката (чл.38 и чл. 39 от ЗПП). Ще е приложима разпоредбата на чл. 67, ал. 2 от ЗДДС, съгласно която, когато при договаряне на доставката не е изрично посочено, че данъкът се дължи отделно, се приема, че той е включен в договорената цена.

По втори и трети въпрос:

Съгласно чл. 25, ал. 2 от ЗДДС данъчно събитие възниква на датата на която услугата е извършена. По смисъла на чл. 25, ал. 4 от ЗДДС при доставка с периодично или непрекъснато изпълнение, с изключение на доставките по чл.6, ал.2, всеки период, за който е уговорено плащане, се смята за отделна доставка и данъчното събитие за нея възниква на датата, на която плащането е станало дължимо. При доставка на стока или услуга, за която е уговорено поетапно изпълнение, завършването на всеки етап се смята за отделна доставка и данъчното събитие за нея възниква на датата на изпълнението на съответния етап.

На основание чл. 113, ал. 1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице -доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това, освен в случаите при които доставката се документира с протокол по чл. 117 от ЗДДС.

Съгласно чл. 113, ал. 4 от ЗДДС фактура се издава задължително не по-късно от 5 дни от датата на възникване на данъчно събитие за доставката, а в случаите на авансово плащане - не по-късно от датата на получаване на плащането.Освобождаване от задължението за издаване на фактура е предвидено в чл. 113, ал. 3, т. 1 от ЗДДС. Фактура може да не се издава по доставки, по които получатлят е данъчно незадължено физическо лице.Съгласно чл. 113, ал. 6 от ЗДДС,когато издаването на фактура не е задължително, тя се издава по желание на доставчика или на получателя, като всяка страна е длъжна да окаже необходимото съдействие на другата страна за издаването. За доставките, за които издаването на фактура не e задължитлно, доставчикът, регистрирано по ЗДДС лице, съставя отчет за извършените доставки за съответния данъчен период, предвиден в чл. 119 от ЗДДС.

Съгласно чл. 26, ал. 6, т. 1 от ЗДДС на датата на възникване на данъчното събитие данъкът по този закон става изискуем за облагаемите доставки и възниква задължение за регистрираното лице да го начисли.

За адвоката, който осъществява правна помощ по ЗПП ще възникне задължение за начисляване на данък на датата на възникване на данъчното събитие:

• при издаването на решението на НБПП при извършването на услуга по чл. 25, ал. 2 от ЗДДС или
• при извършване на плащането при услуга по чл. 25, ал. 4 от ЗДДС.

Съгласно чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗДДС регистрирано лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли, като издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред.

Адвокатът следва да документира доставката чрез издаване на фактура (чл. 113, ал. 1 от ЗДДС) или отчет за продажбите (чл. 119 от ЗДДС). Така издадените документи се включват в дневника за продажби и справката-декларация по чл.125 за данъчния период, през който са издадени.

По пети въпрос:

Според общото правило на чл. 11, ал. 1 от ЗДДФЛ, ако не е предвидено друго в този закон, доходът се смята за придобит на датата на:

• плащането - при плащане в брой;

• заверяването на сметката на получателя на дохода или получаването на чека -при безналично плащане;

• получаването на престацията - за непаричен доход.

Местните физически лица подават годишна данъчна декларация по образец за придобитите през годината доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа и с данък върху годишната данъчна основа по чл. 28 от закона (чл. 50, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ).

Ако бъдат изплатени възнаграждения по дела за указана от Вас служебна защита до края на данъчната година, те ще се декларират с годишната данъчна декларация (ГДД) за същата тази година.

При условие че доходът бъде изплатен през следващата година, същите подлежат на деклариране с ГДД за годината на получаване на плащането. Декларацията се подава в срок от 10 януари до 30 април на годината, следваща годината на получаване на дохода.

Облагането е по реда на чл. 29, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ като доход от свободна професия и се декларира в приложение № 3 към ГДД.

Доходите от друга стопанска дейност по чл. 29 от ЗДДФЛ подлежат на авансово облагане съгласно чл. 43 от същия закон и деклариране по реда на чл. 55 от ЗДДФЛ.

Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.