НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ
ЦЕНТРАЛНО УПРАВЛЕНИЕ
1000 София, бул. "Княз Дондуков" № 52, тел: 0700 18 700, факс: (02) 9859 3099
Изх. № 24-39-146
Дата: 04.12.2015 год.
ЗДДС, чл. 25, ал. 4;
ЗДДС, чл. 26;
ЗДДС, чл. 114;
ЗДДС, чл. 115.
Относно: прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)
В Централно управление на Национална агенция за приходите е постъпило Ваше писмено запитване, заведено с вх. № 24-39-146 от 06.11.2015 г., в което поставяте въпроси, свързани с прилагането на разпоредбите на ЗДДС, като излагате следната фактическа обстановка:
По силата на сключен договор за наем наемателят е задължен да внася ежемесечно сумата от 11 640 лв., в това число 1940 лв. ДДС, но той погасява задължението си частично по 5 000 лв. месечно, в това число 833, 33 лв. ДДС.
Предвид изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
- Следва ли да внасяме ДДС само за действително внесения в по-малък размер
наем?
- Има ли основание съгласно ЗДДС за възстановяване от НАП на частта от
данъка, който реално не е внесен от наемателя?
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, изразявам следното становище по поставените от Вас въпроси:
В настоящия случай наемодателят е регистрирано по ЗДДС лице. Във връзка с определянето на данъчната основа следва да се съобразят разпоредбите на чл. 26 от ЗДДС. Данъчна основа по смисъла на този закон е стойността, върху която се начислява или не се начислява данъкът, в зависимост от това дали доставката е облагаема или освободена. Данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон.
Възникването на данъчно събитие при доставки с непрекъснато изпълнение е регламентирано с чл. 25, ал. 4 от ЗДДС, съгласно който всеки период, за който е уговорено плащане, се смята за отделна доставка и данъчното събитие за нея възниква на датата, на която плащането е станало дължимо. Посочената разпоредба не се прилага при доставки по договор с продължителност повече от една година, за които не е налице дължимост на плащане за период по-дълъг от една година. Според чл. 25, ал. 5 от ЗДДС в тези случаи се приема, че данъчното събитие настъпва в края на всяка календарна година, като за календарната година на прекратяване на договора данъчното събитие настъпва на датата на прекратяване на доставките.
Отдаването под наем е доставка с непрекъснато изпълнение и датата на данъчното събитие за описаната доставка следва да се определи по реда на чл. 25, ал. 4 от ЗДДС.
Предвид изложеното сумата, която е дължима от наемателя на доставчика във връзка с доставката, следва да се счита за данъчна основа и върху нея да се начисли данък на датата на данъчното събитие.
В чл. 114, ал. 1 от ЗДДС са посочени задължителните реквизити, които фактурата следва да съдържа, сред които са: данъчната основа на доставката, ставката на данъка, размерът на данъка, сумата за плащане, ако тя се различава от сумата на данъчната основа и на данъка. С оглед на посоченото, наемодателят правилно посочва във фактурата начислен ДДС върху данъчна основа - сумата на договорения наем.
В случай че впоследствие в резултат на нови обстоятелства (постигнати договорености или съдебно или арбитражно решение) се установи, че данъчната основа е неправилно определена, е приложима разпоредбата на чл. 115 от ЗДДС. При увеличение на данъчната основа се издава дебитно известие, а при намаление на данъчната основа или при разваляне на доставки - кредитно известие.
зАМ. Изпълнителен Директор на
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ:
/ГАЛЯ ДИМИТРОВА/
В запитването е изложена следната фактическа обстановка: по силата на сключен договор за наем наемателят е задължен да внася ежемесечно сумата от 11 640 лв., в това число 1 940 лв. ДДС, но той погасява задължението си частично по 5 000 лв. месечно, в това число 833,33 лв. ДДС.
Въпрос: Следва ли да внасяме ДДС само за действително внесения в по-малък размер наем?
Въпрос: Има ли основание съгласно ЗДДС за възстановяване от НАП на частта от данъка, който реално не е внесен от наемателя?
Наемодателят е регистрирано по ЗДДС лице. При определяне на данъчната основа се прилагат разпоредбите на чл. 26 от ЗДДС. Данъчна основа по смисъла на закона е стойността, върху която се начислява или не се начислява данъкът, в зависимост от това дали доставката е облагаема или освободена. Данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон.
Възникването на данъчно събитие при доставки с непрекъснато изпълнение е регламентирано в чл. 25, ал. 4 от ЗДДС, съгласно който всеки период, за който е уговорено плащане, се смята за отделна доставка и данъчното събитие за нея възниква на датата, на която плащането е станало дължимо. Посочената разпоредба не се прилага при доставки по договор с продължителност повече от една година, за които не е налице дължимост на плащане за период, по-дълъг от една година. В тези случаи, съгласно чл. 25, ал. 5 от ЗДДС, се приема, че данъчното събитие настъпва в края на всяка календарна година, като за календарната година на прекратяване на договора данъчното събитие настъпва на датата на прекратяване на доставките.
Отдаването под наем е доставка с непрекъснато изпълнение и датата на данъчното събитие за описаната доставка следва да се определи по реда на чл. 25, ал. 4 от ЗДДС.
Предвид изложеното, сумата, която е дължима от наемателя на доставчика във връзка с доставката, следва да се счита за данъчна основа и върху нея да се начисли данък на датата на данъчното събитие.
Съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗДДС фактурата следва да съдържа задължителни реквизити, сред които: данъчната основа на доставката, ставката на данъка, размерът на данъка, сумата за плащане, ако тя се различава от сумата на данъчната основа и на данъка. С оглед на това наемодателят правилно посочва във фактурата начислен ДДС върху данъчна основа - сумата на договорения наем.
В случай че впоследствие, в резултат на нови обстоятелства (постигнати договорености или съдебно или арбитражно решение), се установи, че данъчната основа е неправилно определена, се прилага чл. 115 от ЗДДС. При увеличение на данъчната основа се издава дебитно известие, а при намаление на данъчната основа или при разваляне на доставки - кредитно известие.
Извод: ДДС се начислява върху дължимия по договора наем (данъчната основа по чл. 26 от ЗДДС) към датата на данъчното събитие по чл. 25, ал. 4 от ЗДДС, а не върху реално платената по-малка сума; възстановяване на част от данъка е възможно само при последващо намаляване на данъчната основа по реда на чл. 115 от ЗДДС, удостоверено с кредитно известие.
