НАП: Данъчно облекчение за лица с намалена работоспособност след навършване на пенсионна възраст по ЗДДФЛ

Становището се отнася до ползване на данъчно облекчение за намалена работоспособност по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).

В запитването е посочено, че работодател има работник с експертно решение на ТЕЛК, с определена над 50 % трайно намалена работоспособност. По време на валидността на решението на ТЕЛК лицето навършва възрастта по чл. 68, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), а след изтичане срока на решението същото не е подновено. Към запитването не са приложени документи.

Поставен е следният въпрос:

Въпрос: Следва ли лицето да продължи да ползва облекчения - 6 дни допълнителен платен годишен отпуск по чл. 319 от Кодекса на труда (КТ) и данъчно облекчение за данък върху доходите на физическите лица?

В отговор, при съобразяване с относимата нормативна уредба, е изложено следното принципно становище:

Съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗДДФЛ, сумата от годишните данъчни основи по чл. 17 за лица с 50 и с над 50 на сто намалена работоспособност, определена с влязло в сила решение на компетентен орган, се намалява със 7920 лв., включително за годината на настъпване на неработоспособността и за годината на изтичане срока на валидност на решението.

При авансовото облагане на доходите от трудови правоотношения, съгласно чл. 18, ал. 2 от ЗДДФЛ, месечната данъчна основа по чл. 42, ал. 2 за лица с 50 и с над 50 на сто намалена работоспособност се намалява с 660 лв., включително за месеца на настъпване на неработоспособността и за месеца на изтичане срока на валидност на решението.

Годишният данък се определя от работодателя по основно трудово правоотношение към 31 декември на данъчната година, съгласно чл. 49, ал. 1 от ЗДДФЛ. Когато определеният годишен размер на данъка е по-нисък от размера на авансово удържания данък, работодателят до 31 януари на следващата година възстановява разликата на лицето, съгласно чл. 49, ал. 6 от ЗДДФЛ.

Ползването на данъчното облекчение за лица с намалена работоспособност може да се извърши и чрез подаване на годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, към която се прилага копие от решението на ТЕЛК/НЕЛК, съгласно чл. 23, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ.

За да е валидно експертното решение за целите на ползване на данъчното облекчение, следва да е налице поне една от следните хипотези:

• решението да обхваща част от годината на ползване на данъчното облекчение в срока на действието си, т.е. решението е влязло в сила и не е изтекъл срокът на определената с него инвалидност;
• решението да е издадено с пожизнено определена степен на неработоспособност;
• нормативен акт да придава на решението такова действие по отношение на всички институции и лица;
• норма от данъчен закон да делегира на решението такова действие за целите на облагането.

Съгласно § 10а, ал. 3 от ПЗР на ЗДДФЛ (в сила от 01.01.2012 г.), лицата с намалена работоспособност 50 и над 50 на сто, установена след навършване на възрастта за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от КСО, както и лицата, навършили възраст за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от КСО, в срока на решението на ТЕЛК/НЕЛК, ползват данъчно облекчение за лица с намалена работоспособност по реда на този закон, независимо от определения в експертното решение срок.

От изложената фактическа обстановка е видно, че лицето е навършило възрастта за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от КСО в срока на решението на ТЕЛК, т.е. налице е хипотезата на § 10а, ал. 3 от ПЗР на ЗДДФЛ (изречение второ). Следователно, за данъчни цели за следващите години, при запазване на действащата нормативна база, лицето ще може да ползва данъчно облекчение за лица с намалена работоспособност по реда на ЗДДФЛ.

Извод: Лицето, което е навършило възрастта по чл. 68 от КСО в срока на решението на ТЕЛК, може да продължи да ползва данъчно облекчение за лица с намалена работоспособност по реда на ЗДДФЛ и за следващите години, независимо че решението на ТЕЛК не е подновено, при условие че нормативната уредба остане непроменена.

Относно въпроса дали лицето може да продължи да ползва допълнителен платен годишен отпуск по чл. 319 от КТ, е посочено, че Националната агенция за приходите не е компетентна да предостави становище по прилагането на разпоредбите на Кодекса на труда.

Извод: НАП не се произнася по въпроса за правото на допълнителен платен годишен отпуск по чл. 319 от КТ, тъй като не е компетентна по прилагането на Кодекса на труда.