2_63/03.02.2017г.
ЗДДС, чл.26, ал.3, т.1 и т.3
ППЗДДС, чл.15
В Дирекция ОДОП е постъпило Ваше писмено запитване, заведено в регистъра на дирекцията с вх. № 2017г., с което молите за отговор на поставените въпроси, при следната фактическата обстановка:
Представляваното от Вас дружество е обявено за купувач на поземлен имот, находящ се в землището на с.К. В посоченият в заповедта срок сте извършили плащане на тръжната цена, за която сте получили фактури с №№ 00001..../.2016г. и 00001....../.2016г. На основание сключен между "Н"ООД и МО договор за покупко-продажба на недвижим имот, вписан в Служба по вписванията, гр..., представляваното от Вас дружество е придобило собствеността върху посочените в същия недвижими имоти. Съгласно тръжната документация и договореното между страните разходите по извършване на продажбата, в това число режийните разноски, местен данък и такса вписване са за сметка на купувача по сделката. В чл.3 от договора е посочен редът за плащане на цената, като съгласно ал.5 на същия член е определена сума от хххх лева, която представлява 20% ДДС начислен върху режийните разноски, такса за вписване и местен данък. В запитването посочване, че МО са приложили реда на чл.26, ал.3 от ЗДДС, в резултат на което определената между страните цена е увеличена с пълния размер на разходите съпътстващи доставката, в това число режийни разноски, местен данък и такса вписване.
При така описаната фактическа обстановка и във връзка с прилагането на чл.26, ал.3 от ЗДДС и на чл.14 и чл.15 от ППЗДДС, поставяте следните въпроси:
- Счита ли се за законосъобразен реда, по който МО е определило данъчната основа при продажбата на посочените недвижими имоти и правилно ли е определен размерът на дължимия по доставката ДДС?
- Има ли право "Н"ООД да ползва данъчен кредит за начисления и платен ДДС по фактура № 00001...../.2016г.
При така изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС)изразявам следното принципно становище:
Общите правила за определянето на данъчната основа на доставките са регламентирани в чл.26 от ЗДДС. Съгласно ал.1 на чл.26 от ЗДДС, данъчна основа е стойността, върху която се начислява или не се начислява данъкът в зависимост от това дали доставката е облагаема или освободена. Същата на основание чл. 26, ал. 2 от ЗДДС се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон.
Така определената данъчната основа, съгласно чл.26, ал.3, т.1 и т.3 от ЗДДС се увеличава с:
- всички други данъци и такси, в т.ч. акциз, когато такива са дължими за доставката;
- съпътстващите разходи, начислени от доставчика на получателя, като например комисионна, застраховка и други, пряко свързани с доставката.
По силата на чл. 15 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност(изм. - ДВ, бр. 8 от 2016 г., в сила от 29.01.2016 г.) данъчната основа по чл. 26 и 27 от закона се увеличава с дължимите за доставката данъци и такси, когато са налице едновременноследните условия:
- платени са от името и за сметка на доставчика;
- поискани са от доставчика.
Предвид гореизложеното, данъчната основа на доставката на недвижим имот се увеличава с платените от името и за сметка на доставчика данъци и такси, дължими във връзка с тази доставка, когато са поискани (фактурирани) от доставчика на получателя.
От приложената към запитването Заповед на МО от 2016г., т.3.4. е видно, че задължението за плащане на дължимия местен данък по съответната банкова сметка на община Варна е на купувача. Местният данък е платен с платежно нареждане от 14.12.2016г. от купувача.
С преводно нареждане от 30.12.2016г., допълнително приложено към запитването, купувача е наредил сумата от 181.38 лв. с основание вписване, по сметка на Агенцията по вписванията.
В конкретният случай, когато купувачът заплаща от свое име и за своя сметка местните данъци и такса вписване, не са налице условията на чл. 15 от ППЗДДС, поради което с платените суми не следва да бъде увеличавана данъчната основа на доставката.
По отношение на режийните разноски по параграф 3 от ПЗР на Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост, същите представляват съпътстващи
разходи, начислени от доставчика на получателя, пряко свързани с доставката на недвижимия имот, поради което с тях се увеличава данъчната основа на същата при
продажба на имоти държавна собственост по реда на Закона за държавната собственост.
В този смисъл е и становище на изпълнителния директор на НАП с изх. № 91-00-261/04.09.2007г. относно данъчно третиране на доставки, свързани със земя и сгради и вещни права върху тях по ЗДДС в сила от 1 януари 2007 г.
По отношение на правото на приспадане на данъчен кредит, същото възниква по общите правила на чл.68 и чл.69 от ЗДДС, при ограниченията на чл.70 и при условията на чл.71 от същия закон.
В случая, следва да имате предвид, че за данък, който е начислен неправомерно не е налице право на данъчен кредит, съгласно чл.70, ал.5 от ЗДДС.
Представеното дружество "Н" ООД е обявено за купувач на поземлен имот, находящ се в землището на с. К. В посочения в заповедта срок дружеството е извършило плащане на тръжната цена, за която са издадени фактури №№ 00001..../.2016 г. и 00001....../.2016 г.
На основание договор за покупко-продажба на недвижим имот между "Н" ООД и МО, вписан в Служба по вписванията - гр. ..., дружеството е придобило собствеността върху посочените в договора недвижими имоти.
Съгласно тръжната документация и договореното между страните, разходите по извършване на продажбата, включително режийни разноски, местен данък и такса вписване, са за сметка на купувача по сделката.
В чл. 3 от договора е посочен редът за плащане на цената, като в ал. 5 на същия член е определена сума от хххх лева, представляваща 20% ДДС, начислен върху режийните разноски, такса за вписване и местен данък.
В запитването е посочено, че МО е приложило реда на чл. 26, ал. 3 от ЗДДС, в резултат на което определената между страните цена е увеличена с пълния размер на разходите, съпътстващи доставката, включително режийни разноски, местен данък и такса вписване.
При тази фактическа обстановка и във връзка с прилагането на чл. 26, ал. 3 от ЗДДС и чл. 14 и чл. 15 от ППЗДДС са поставени следните въпроси:
Въпрос 1: Счита ли се за законосъобразен реда, по който МО е определило данъчната основа при продажбата на посочените недвижими имоти и правилно ли е определен размерът на дължимия по доставката ДДС?
Въпрос 2: Има ли право "Н" ООД да ползва данъчен кредит за начисления и платен ДДС по фактура № 00001...../.2016 г.?
Въз основа на изложената фактическа обстановка и разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС) е изложено следното принципно становище.
1. Данъчна основа по чл. 26 от ЗДДС и увеличения по ал. 3
Общите правила за определяне на данъчната основа на доставките са регламентирани в чл. 26 от ЗДДС.
Съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗДДС данъчна основа е стойността, върху която се начислява или не се начислява данъкът в зависимост от това дали доставката е облагаема или освободена.
Съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗДДС данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон.
Съгласно чл. 26, ал. 3, т. 1 и т. 3 от ЗДДС така определената данъчна основа се увеличава с:
- всички други данъци и такси, включително акциз, когато такива са дължими за доставката;
- съпътстващите разходи, начислени от доставчика на получателя, като например комисионна, застраховка и други, пряко свързани с доставката.
По силата на чл. 15 от ППЗДДС (изм. - ДВ, бр. 8 от 2016 г., в сила от 29.01.2016 г.) данъчната основа по чл. 26 и 27 от закона се увеличава с дължимите за доставката данъци и такси, когато са налице едновременно следните условия:
- платени са от името и за сметка на доставчика;
- поискани са от доставчика.
Предвид горното, данъчната основа на доставката на недвижим имот се увеличава с платените от името и за сметка на доставчика данъци и такси, дължими във връзка с тази доставка, когато са поискани (фактурирани) от доставчика на получателя.
От приложената към запитването Заповед на МО от 2016 г., т. 3.4, е видно, че задължението за плащане на дължимия местен данък по съответната банкова сметка на община Варна е на купувача. Местният данък е платен с платежно нареждане от 14.12.2016 г. от купувача.
С преводно нареждане от 30.12.2016 г., допълнително приложено към запитването, купувачът е наредил сумата от 181,38 лв. с основание "вписване" по сметка на Агенцията по вписванията.
В конкретния случай, когато купувачът заплаща от свое име и за своя сметка местните данъци и такса вписване, не са налице условията на чл. 15 от ППЗДДС, поради което с платените суми не следва да бъде увеличавана данъчната основа на доставката.
По отношение на режийните разноски по параграф 3 от ПЗР на Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост, същите представляват съпътстващи разходи, начислени от доставчика на получателя, пряко свързани с доставката на недвижимия имот, поради което с тях се увеличава данъчната основа на същата при продажба на имоти - държавна собственост, по реда на Закона за държавната собственост.
В този смисъл е и становище на изпълнителния директор на НАП с изх. № 91-00-261/04.09.2007 г. относно данъчно третиране на доставки, свързани със земя и сгради и вещни права върху тях по ЗДДС в сила от 1 януари 2007 г.
Извод: Данъчната основа на доставката следва да се увеличи с режийните разноски като съпътстващи разходи, но не следва да се увеличава с местния данък и таксата за вписване, когато те са платени от купувача от негово име и за негова сметка и не са налице условията на чл. 15 от ППЗДДС.
2. Право на приспадане на данъчен кредит
Правото на приспадане на данъчен кредит възниква по общите правила на чл. 68 и чл. 69 от ЗДДС, при ограниченията на чл. 70 и при условията на чл. 71 от същия закон.
Следва да се има предвид, че за данък, който е начислен неправомерно, не е налице право на данъчен кредит, съгласно чл. 70, ал. 5 от ЗДДС.
Извод: За неправомерно начислен ДДС по фактура не възниква право на данъчен кредит по силата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС.
