НАП: Непризнаване за данъчни цели на разходи, несвързани с дейността, по чл. 26, т. 1 ЗКПО

Описана е следната фактическа обстановка: предходен съдружник напуска дружеството и настоящият представляващ и управляващ съдружник изкупува неговото дялово участие. Напусналият съдружник е изтеглил банкови кредити за друго негово дружество "..............." ООД. В договорите за кредити между "........." ЕООД и банките - кредиторки, ".............." ООД е вписано като съдлъжник. "............." ЕООД не е погасило кредитите си към банките и поради това "............" ООД получава покана за доброволно изпълнение от частни съдебни изпълнители за погасяване на задълженията на "................" ЕООД. През 2015 г. "................." ООД превежда дължимите суми по двата кредита на банките.

Поставени са следните въпроси:

Въпрос 1: Как да се осчетоводят извършените преводи?

Въпрос 2: Преведените суми текущ разход ли са за "................" ООД, с които да се намали облагаемата печалба или следва да се отнесат в увеличение на облагаемата печалба?

Съгласно нормативната уредба, актуална към момента на запитването, и описаната фактическа обстановка се изразява следното принципно становище по въпросите от компетентността на НАП.

По първия въпрос

Съгласно чл. 15, т. 2 от Закона за счетоводството (обн. ДВ, бр. 95/08.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) министърът на финансите дава становища и методически указания по прилагането на този закон и Националните счетоводни стандарти. Видно от тази разпоредба, както и съгласно чл. 17, ал. 3 от ДОПК, НАП не е компетентна да предоставя отговори на въпроси по прилагане на счетоводното законодателство.

Извод: Поради липса на компетентност по счетоводното законодателство не се предоставя конкретен отговор на първия въпрос относно начина на осчетоводяване на извършените преводи.

По втория въпрос относно прилагане на ЗКПО

Признаването на разходи за данъчни цели се извършва въз основа на общите изисквания на счетоводното законодателство и специфичните регламенти на ЗКПО.

Съгласно чл. 3, ал. 1 - 3 от Закона за счетоводството текущото счетоводно отчитане се организира по реда на този закон и се извършва по способа на двустранното счетоводно записване. Предприятията осъществяват текущото счетоводно отчитане на всички стопански операции, които водят до изменения на имущественото и финансовото им състояние, финансовите резултати от дейността, паричните потоци и собствения капитал, в хронологичен ред. Предприятията осъществяват текущото счетоводно отчитане на основата на документална обоснованост на стопанските операции и факти при спазване изискванията за съставянето на документи по този закон.

Според определението за разход в Общите разпоредби на Националните счетоводни стандарти (приети с ПМС № 349/30.12.2015 г., обн. ДВ, бр. 2/12.01.2016 г., в сила от 01.01.2016 г.) "разходите на предприятието обхващат разходи, които възникват в хода на обичайната дейност, и такива, които не са свързани пряко с обичайната дейност (загуби)".

За да бъде признат счетоводен разход за данъчни цели, ЗКПО поставя допълнителни изисквания, като:

• извършването му да е пряко свързано и да обслужва стопанската дейност на данъчно задълженото лице;
• да е налице съпоставимост на приходи и разходи;
• разходът да е пряко относим към отчетния период, за който е намален финансовият резултат;
• разходът да не представлява "скрито разпределение на печалбата" по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗКПО;
• разходът да не е отчетен при хипотезите за отклонение от данъчно облагане по реда на раздел IV от глава първа на закона.

Съгласно чл. 26, т. 1 от ЗКПО не се признават за данъчни цели счетоводни разходи, несвързани с дейността на дружеството. Ако е отчетен счетоводен разход, следва да се приложи чл. 26, т. 1 от ЗКПО. При определяне на данъчния финансов резултат счетоводните разходи, несвързани с дейността на дружеството, не се признават за данъчни цели и с тях следва да се увеличи счетоводният финансов резултат на дружеството за 2015 г.

Извод: Ако преведените суми по кредитите са отчетени като счетоводен разход и този разход е несвързан с дейността на дружеството, на основание чл. 26, т. 1 от ЗКПО той не се признава за данъчни цели и с него се увеличава счетоводният финансов резултат при формиране на данъчния финансов резултат за 2015 г.

Настоящото становище е принципно и е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.