ОТНОСНО:Данъчно облагане при продажба на дялове, съгласно Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) и Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ)
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" .....постъпи запитване с вх. № 96-00-184/15.08.2023 г. относно прилагане на ЗКПО и ЗМДТ.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Изкупувате дяловете в "..... България" ООД на своя съдружник "Р ГмбХ .........", командитно дружество, регистрирано в Германия и представлявано от В.Б., гражданин на Федерална република Германия. Съотношението на дяловите вноски на съдружниците са 66,67% и 33,33% (общо 9 000 лв. основен капитал) в полза на германското дружество. Определена е продажна цена 156 000 лв. или равностойността им в евро. Сумата ще се преведе по банковата сметка на германското дружество след сключване на договор за покупко-продажба на дялове.
Поставяте въпрос:
Дължи ли германското дружество, респективно В.Б. като представител на това дружество, данъци в България за сумата от продажбата на дяловете и Вие като платец на този доход следва ли да удържите такъв?
С оглед на изложената фактическа обстановка и действащото данъчно законодателство, изразявам следното становище:
По прилагането на ЗКПО:
Данъчно задължени лица по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗКПО са чуждестранните юридически лица, които получават доходи от източник в Република България. Печалбата и доходите от източници в Република България са регламентирани в глава втора от ЗКПО. Сред видовете доходи от източник в страната, изброени в чл. 12 от ЗКПО, са и доходите от сделки с финансови активи, издадени от местни юридически лица, държавата и общините (чл. 12, ал. 2 и ал. 3 от ЗКПО).
По смисъла на §1, т. 3 от ДР на ЗКПО, финансов актив е активът, определен в приложимите счетоводни стандарти, в това число компенсаторните инструменти по смисъла на чл. 2 от Закона за сделките с компенсаторни инструменти (ЗСКИ). Когато лицето не е предприятие по смисъла на Закона за счетоводството (ЗСч), за целите на изречение първо приложимите счетоводни стандарти са международните счетоводни стандарти, приложими в страната за съответната година. Дяловете от местно търговско дружество представляват финансов актив по смисъла на цитираното определение.
Следователно доходите, реализирани от чуждестранни юридически лица, от разпоредителни сделки с дялове на местни юридически лица представляват доходи от източник в Република България, по смисъла на чл. 12, ал. 3 от ЗКПО.
Съгласно чл. 195, ал. 1 от ЗКПО, доходите на чуждестранни юридически лица от сделки с финансови активи, когато не са реализирани чрез място на стопанска дейност в страната, подлежат на облагане с данък при източника, който е окончателен.
Данъчната основа за определяне на данъка, удържан при източника, за доходите на чуждестранни лица се определя по реда, уреден в чл. 199, ал. 3 от ЗКПО и представлява положителната разлика между продажната цена на финансовите активи и тяхната документално доказана цена на придобиване (вж. §1, т. 22 от ДР на ЗКПО).
Данъчната ставка е в размер на 10 на сто (чл. 200, ал. 2 от ЗКПО). Редът за деклариране и сроковете за внасяне на данъка са разписани в чл. 201, съответно чл. 202 от ЗКПО.
Предвид гореизложеното, задължението за внасяне на данъка и подаване на декларация по чл. 201 от ЗКПО е на чуждестранното юридическо лице. Вие в качеството си на платец на дохода не сте данъчно задължено лице по чл. 2 от ЗКПО и не следва да удържате данък при източника за изплатения доход на "Р ГмбХ ........".
По прилагането на ЗМДТ:
Обектите на облагане с данък по ЗМДТ са определени в чл. 44, ал. 1 от ЗМДТ като такива са имуществата, придобити по дарение или друг безвъзмезден начин, както и недвижимите имоти, ограничените вещни права върху тях и моторните превозни средства, придобити по възмезден начин.
Съгласно чл. 46, ал. 1 от ЗМДТ основа за определяне на данъка е оценката на имуществото в левове към момента на прехвърлянето. Имуществото се оценява по реда, предвиден в ал. 2 на чл. 46 от ЗМДТ. Недвижимите имоти и ограничените вещни права върху тях - по уговорената цена или по определена от държавен или общински орган цена, а в случай че тя е по-ниска от данъчната им оценка - по последната, съгласно приложение № 2, а другите имущества - по реда на чл. 33, ал. 1, т. 2, 3, 4 и 5. В чл. 46, ал. 2 от ЗМДТ липсва препратка към чл. 33, ал. 1, т. 6 от същия закон, която регламентира оценяването на предприятия и дялови участия в търговски дружества и кооперации.
Считам, че с оглед изложените основания и разпоредбата на чл. 33, ал. 1, т. 6 от ЗМДТ, данък при придобиване на имущества по раздел трети, глава втора от ЗМДТ не се дължи.
Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Изкупувате дяловете в "..... България" ООД на своя съдружник "Р ГмбХ .........", командитно дружество, регистрирано в Германия и представлявано от В.Б., гражданин на Федерална република Германия. Съотношението на дяловите вноски на съдружниците са 66,67% и 33,33% (общо 9 000 лв. основен капитал) в полза на германското дружество. Определена е продажна цена 156 000 лв. или равностойността им в евро. Сумата ще се преведе по банковата сметка на германското дружество след сключване на договор за покупко-продажба на дялове.
Въпрос: Дължи ли германското дружество, респективно В.Б. като представител на това дружество, данъци в България за сумата от продажбата на дяловете и Вие като платец на този доход следва ли да удържите такъв?
По прилагането на ЗКПО
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗКПО данъчно задължени лица са чуждестранните юридически лица, които получават доходи от източник в Република България.
Печалбата и доходите от източници в Република България са регламентирани в глава втора от ЗКПО. Сред видовете доходи от източник в страната, изброени в чл. 12 от ЗКПО, са и доходите от сделки с финансови активи, издадени от местни юридически лица, държавата и общините (чл. 12, ал. 2 и ал. 3 от ЗКПО).
По смисъла на § 1, т. 3 от допълнителните разпоредби на ЗКПО финансов актив е активът, определен в приложимите счетоводни стандарти, в това число компенсаторните инструменти по смисъла на чл. 2 от Закона за сделките с компенсаторни инструменти. Когато лицето не е предприятие по смисъла на Закона за счетоводството, за целите на това определение приложимите счетоводни стандарти са международните счетоводни стандарти, приложими в страната за съответната година.
Дяловете от местно търговско дружество представляват финансов актив по смисъла на това определение. Следователно доходите, реализирани от чуждестранни юридически лица от разпоредителни сделки с дялове на местни юридически лица, представляват доходи от източник в Република България по смисъла на чл. 12, ал. 3 от ЗКПО.
Съгласно чл. 195, ал. 1 от ЗКПО доходите на чуждестранни юридически лица от сделки с финансови активи, когато не са реализирани чрез място на стопанска дейност в страната, подлежат на облагане с данък при източника, който е окончателен.
Данъчната основа за определяне на данъка, удържан при източника, за доходите на чуждестранни лица се определя по реда на чл. 199, ал. 3 от ЗКПО и представлява положителната разлика между продажната цена на финансовите активи и тяхната документално доказана цена на придобиване (вж. § 1, т. 22 от допълнителните разпоредби на ЗКПО). Данъчната ставка е 10 на сто (чл. 200, ал. 2 от ЗКПО). Редът за деклариране и сроковете за внасяне на данъка са уредени в чл. 201 и чл. 202 от ЗКПО.
Предвид изложеното, задължението за внасяне на данъка и подаване на декларация по чл. 201 от ЗКПО е на чуждестранното юридическо лице. Вие, в качеството си на платец на дохода, не сте данъчно задължено лице по чл. 2 от ЗКПО и не следва да удържате данък при източника за изплатения доход на "Р ГмбХ ........".
Извод: Доходът от продажбата на дяловете представлява доход от източник в България за чуждестранното юридическо лице и подлежи на облагане с окончателен данък при източника, като задължението за определяне, деклариране и внасяне на данъка е на германското дружество, а Вие като платец на дохода не следва да удържате този данък.
По прилагането на ЗМДТ
Обектите на облагане с данък по ЗМДТ са определени в чл. 44, ал. 1 от ЗМДТ. Такива са имуществата, придобити по дарение или друг безвъзмезден начин, както и недвижимите имоти, ограничените вещни права върху тях и моторните превозни средства, придобити по възмезден начин.
Съгласно чл. 46, ал. 1 от ЗМДТ основа за определяне на данъка е оценката на имуществото в левове към момента на прехвърлянето. Имуществото се оценява по реда на чл. 46, ал. 2 от ЗМДТ. Недвижимите имоти и ограничените вещни права върху тях се оценяват по уговорената цена или по определена от държавен или общински орган цена, а ако тя е по-ниска от данъчната им оценка - по последната, съгласно приложение № 2. Другите имущества се оценяват по реда на чл. 33, ал. 1, т. 2, 3, 4 и 5 от ЗМДТ.
В чл. 46, ал. 2 от ЗМДТ липсва препратка към чл. 33, ал. 1, т. 6 от същия закон, който регламентира оценяването на предприятия и дялови участия в търговски дружества и кооперации.
С оглед на изложените основания и разпоредбата на чл. 33, ал. 1, т. 6 от ЗМДТ се приема, че данък при придобиване на имущества по раздел трети, глава втора от ЗМДТ не се дължи за придобиване на дялови участия.
Извод: При придобиването на дяловете не възниква задължение за данък при придобиване на имущества по реда на раздел трети, глава втора от ЗМДТ.
Настоящото становище е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случай че в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прилага разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
