НАП: Облагане по ЗДДФЛ и прилагане на СИДДО с Италия при наем на недвижим имот в чужбина, изплащан на чуждестранно физическо лице

Въпрос 1: Възникват ли данъчни задължения по реда на ЗДДФЛ при положение, че имотът се намира в Италия и следва ли в случая да се приложи Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО) с Италия?

Въпрос 2: Ако доходът не подлежи на данъчно облагане в България следва ли да се посочва в справката по чл. 73а от ЗДДФЛ?

Въпрос 3: В случай че доходът подлежи на облагане по реда на чл. 37, ал. 1, т. 4 от ЗДДФЛ, кога следва да се декларира удържания данък с декларацията по чл. 55, ал. 1 от закона - до края на месеца, следващ тримесечието, в което е изплатен доходът или веднъж годишно за четвъртото тримесечие и съответно да се включи в справката по чл. 73а от ЗДДФЛ?

Фактическата обстановка е следната: "..." ООД е местно юридическо лице, което предстои да сключи договор с чуждестранно физическо лице за наем на недвижим имот (апартамент), намиращ се в Италия. Имотът ще се използва за престой на командировани от дружеството работници. Посочено е, че според ЗДДФЛ чуждестранните физически лица се облагат само за доходи от източник в България по смисъла на чл. 8 от закона.

В запитването не е уточнено изрично, че чуждестранното физическо лице е местно лице на Италия, но се допуска, че случаят е такъв. Посочено е, че наетият имот ще се използва за командироване на работници от дружеството, но не е пояснено дали дружеството има място на стопанска дейност в Италия, което е съществено за квалифициране на дохода като доход от източник в България по смисъла на чл. 8 от ЗДДФЛ.

На основание чл. 7 от ЗДДФЛ чуждестранните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България.

По общо правило, съгласно чл. 8, ал. 10 от ЗДДФЛ, доходите от използване, продажба, замяна или друго прехвърляне на недвижимо имущество, включително на идеална част или ограничено вещно право върху него, намиращо се на територията на страната, са доходи от източник в страната.

Съгласно чл. 8, ал. 6, т. 5 от ЗДДФЛ, доходите от наем или друго предоставяне за ползване на движимо или недвижимо имущество, начислени/изплатени от местни лица на Република България, се определят като доходи от източник в страната. Изключение от това правило е предвидено в чл. 8, ал. 7 от ЗДДФЛ, според който доходите по ал. 6, включително доходите от наем или друго предоставяне за ползване на движимо или недвижимо имущество, не са от източник в страната, когато са начислени от местни юридически лица или местни еднолични търговци чрез място на стопанска дейност или определена база извън страната или са изплатени от местни физически лица чрез определена база извън страната.

Предвид тези разпоредби, ако дружеството има място на стопанска дейност в Италия, доходите от наема на апартамента в Италия, начислен в полза на чуждестранното физическо лице, няма да се третират като доходи от източник в България и няма да се облагат с данък по реда на ЗДДФЛ. В този случай не възниква необходимост от прилагане на СИДДО с Италия.

Ако дружеството няма място на стопанска дейност в Италия, доходът на чуждестранното физическо лице ще се квалифицира като доход от източник в България на основание чл. 8, ал. 6, т. 5 от ЗДДФЛ. В този случай е приложима разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 4 от ЗДДФЛ, съгласно която доходите от наем от източник в България, начислени/изплатени в полза на чуждестранни физически лица, се облагат с окончателен данък.

Окончателният данък за доходите по чл. 37, ал. 1, т. 4 от ЗДДФЛ се определя върху брутната сума на начислените/изплатените доходи. Ставката на окончателния данък по чл. 37 от ЗДДФЛ е 10 на сто, съгласно чл. 46, ал. 1 от ЗДДФЛ.

Съгласно чл. 65, ал. 1 от ЗДДФЛ дължимият окончателен данък се удържа и внася от предприятието - платец на дохода (в случая "..." ООД) в срок до края на месеца, следващ тримесечието на начисляването на дохода от предприятието. В същия срок предприятието подава и декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ за дължимите данъци.

На основание чл. 75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на ЗДДФЛ, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или друг международен договор.

В конкретния случай следва да се има предвид Спогодбата между Народна Република България и Република Италия за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване на отклонението от облагане с данъци върху дохода и имуществото (СИДДО с Италия), обнародвана в "Държавен вестник" бр. 66 от 13 август 1991 г.

По принцип доходите от наем на недвижим имот попадат в обхвата на чл. 5 от СИДДО с Италия "Доходи от недвижимо имущество" само когато са реализирани от местно лице на едната договаряща държава от недвижимо имущество, намиращо се в другата договаряща държава. В разглеждания случай доходите ще бъдат реализирани от местно лице на Италия от наем на недвижим имот (апартамент), намиращ се в Италия, поради което чл. 5 от СИДДО не намира приложение.

В тази връзка следва да се приложи чл. 20 от СИДДО с Италия "Други доходи". Съгласно тази разпоредба елементи на дохода на местно лице на едната договаряща държава (в случая Италия), независимо от произхода им, които не се разглеждат в предходните членове на спогодбата, се облагат само в тази държава. Следователно тези доходи се освобождават от облагане в България.

Посочено е, че правилата за прилагане на облекченията по СИДДО са уредени в чл. 135 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Извод: Данъчните задължения по ЗДДФЛ зависят от наличието или липсата на място на стопанска дейност на дружеството в Италия. При наличие на такова място доходът не е от източник в България и не се облага по ЗДДФЛ, без да е необходимо прилагане на СИДДО. При липса на място на стопанска дейност доходът е от източник в България, подлежи на окончателен данък по чл. 37, ал. 1, т. 4 от ЗДДФЛ, но при прилагане на чл. 20 от СИДДО с Италия се освобождава от облагане в България.

Съгласно чл. 73а, ал. 1 от ЗДДФЛ, независимо дали доходът подлежи на облагане в България, предприятията и самоосигуряващите се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване - платци на доходи, предоставят на НАП информация за доходите от наем или друго възмездно предоставяне за ползване на недвижимо имущество, начислени и/или изплатени в полза на физически лица, местни на друга държава - членка на Европейския съюз. Информацията се предоставя веднъж годишно с декларацията по чл. 55, ал. 1, подавана за четвъртото тримесечие на годината, като за доходите от наем се попълва Приложение № 1 (образец 4011).

Извод: Доходът от наем, изплатен на физическо лице, местно на друга държава - членка на ЕС (в случая Италия), подлежи на задължително деклариране в информацията по чл. 73а от ЗДДФЛ, независимо дали е облагаем в България.

Относно момента на деклариране на удържания окончателен данък по чл. 37, ал. 1, т. 4 от ЗДДФЛ, при условие че доходът подлежи на облагане, се прилага чл. 65, ал. 1 от ЗДДФЛ. Дължимият окончателен данък се удържа и внася от предприятието - платец на дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието на начисляването на дохода, като в същия срок се подава декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ. Информацията по чл. 73а, ал. 1 от ЗДДФЛ се подава веднъж годишно с декларацията по чл. 55, ал. 1 за четвъртото тримесечие.

Извод: Ако доходът подлежи на облагане по чл. 37, ал. 1, т. 4 от ЗДДФЛ, окончателният данък се декларира с декларация по чл. 55, ал. 1 до края на месеца, следващ тримесечието на начисляването на дохода, а информацията по чл. 73а от ЗДДФЛ се подава веднъж годишно с декларацията по чл. 55, ал. 1 за четвъртото тримесечие.