Изх. № 26-Е-989
Дата: 21. 11. 2023 год.
Регламент (ЕО) № 883/2004, чл. 11, пар. 1;
Регламент (ЕО) № 883/2004, чл. 11, пар. 3, буква "а";
Регламент (ЕО) № 883/2004, чл. 12, пар. 1;
Регламент (ЕО) № 883/2004, чл. 13;
Регламент (ЕО) № 987/2009, чл. 15;
Регламент (ЕО) № 987/2009, чл. 16, пар. 1;
КСО, чл. 6а;
ДОПК, чл. 90, ал. 2.
ОТНОСНО:прилагане на Регламент (ЕО) №883/2004 на Европейския парламент и на Съвета за координация на системите за социална сигурност (Регламент (ЕО) №883/2004) и Регламент (ЕО) №987/2009 на Европейския парламент и на Съвета за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) №883/2004 за координация на системите за социална сигурност (Регламент (ЕО) №987/2009).
Във Ваше писмо, с вх. №..... г. по описа на Централно управление на Национална агенция за приходите (НАП), не е изложена конкретна фактическа обстановка, а са поставени следните общи въпроси:
- Какъв е размера на минималния осигурителен доход за лица командировани в Германия?
- На какви условия следва да отговаря изпращащото предприятие, за да командирова свои служители в Германия? Интересувате се от прилагане на чл. 12 и чл. 13 от Регламент (ЕО) №883/2004.
- Какъв е срока за издаване на удостоверение А1?
- Работодателят получава ли потвърждение за подадено искане на документ А1?
- Може ли да се подава искане за издаване на удостоверение А1 чрез електронния портал на НАП?
- Може ли да се подадат заедно искания за издаване на удостоверение А1 и Европейска здравноосигурителна карта(ЕЗОК)?
Предвид липсата на конкретна фактическа обстановка е необходимо да имате предвид следното:
Във връзка с така поставените от Вас въпроси и относимата към тях нормативна уредба, на основание на чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Национална агенция за приходите изразявам само принципно становище.
По отношение на лицата, граждани на държави - членки на Европейския съюз, лицата без гражданство и бежанците, които пребивават в държава членка и осъществяват трудова дейност, упражнявайки правото си на свободно движение в рамките на Европейския съюз, се прилагат Регламент (ЕО) №883/2004 и Регламент (ЕО) №987/2009.
Съгласно чл. 11(1) от Регламент (ЕО) №883/2004 лицата, за които се прилага регламентът, са подчинени на законодателството само на една държава членка.
Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата членка, на чиято територия полагат труда си (основание чл. 11(3)(а) от Регламент (ЕО) №883/2004).
С цел максималното насърчаване свободата на движение на работници, служители и услуги, за да се избегнат ненужни и скъпоструващи административни и други усложнения, които не са в интерес на работниците, служителите, дружествата и администрациите, координационните регламенти предвиждат някои изключения от посочения по-горе общ принцип.
Едно от тях е специалната разпоредба на чл. 12(1) от Регламент (ЕО) №883/2004, съгласно която лице осъществяващо дейност като заето лице в държава членка от името на работодател, който обичайно осъществява дейността си в нея и което е командировано от този работодател в друга държава членка, за да осъществява там дейност от името на същия работодател, продължава да е подчинено на законодателството на първата държава членка, при условие че предвиденото времетраене на тази работа не превишава двадесет и четири месеца и че не е изпратено да замества друго командировано лице.
Процедурата в чл. 15 от Регламент (ЕО) №987/2009 за прилагане на чл. 12 от Регламент (ЕО) №883/2004 предвижда работодателя да уведоми, при възможност предварително, компетентната институция на държавата членка, чието законодателство се прилага.
В случай че за командировано лице въз основа на чл. 12(1) от Регламент (ЕО) №883/2004 остане приложимо законодателството на България в областта на социалната сигурност, то следва да се вземе под внимание разпоредбата на чл. 6а, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Съгласно цитираната разпоредба осигурителните вноски за работниците и служителите, командировани или изпратени по реда на чл. 121а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 от Кодекса на труда (КТ) и по смисъла на чл. 12(1) от Регламент (ЕО) №883/2004, се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, както и други доходи от трудова дейност в приемащата държава и в България, но върху не по-малко от минималните ставки на заплащане на труда в приемащата държава, а за работниците и служителите, командировани или изпратени в държава, в която не са определени минимални ставки на заплащане - минималния осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 от КСО и върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход по чл. 6, ал. 2, т. 1 от КСО.
Информация относно минималните ставки на заплащане на труда в приемащата държава можете да получите от компетентната институцията на тази държава или чрез Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", в чиито правомощия е обменът на данни по Директива 96/71/ЕО, в това число и данни за минималните ставки на заплащане в другите държави членки.
Друго изключение от основното правило, предвидено в Дял II на Регламент (ЕО) №883/2004, е в хипотезата на обичайно осъществяване на дейност в две или повече държави членки. В този случай приложимото законодателство се определя съобразно разпоредбите на чл. 13 от Регламент (ЕО) №883/2004 и чл. 14 от Регламент (ЕО) №987/2009, в зависимост от спецификите на конкретната фактическа обстановка.
Необходимо е да имате предвид, че на основание чл. 16(1) от Регламент №987/2009 във всички случаи, когато едно лице упражнява дейност в две или повече държави членки, то е длъжно да уведоми за това обстоятелство компетентната институция на държавата членка, в която пребивава.
Тази институция определя приложимото за лицето законодателство и уведомява компетентните институции на другите държави, в които то извършва трудова дейност.
Подробна информация за правилата за определяне на приложимото осигурително законодателство в различните хипотези можете да намерите в Наръчник по определяне на приложимотозаконодателство според дялIIотPегламент (EO) №883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност, който е наличен в интернет страницата на агенцията www.nra.bg. (Наръчници, становища, указания (nra.bg))
По отношение на въпросите Ви относно реда и сроковете за издаване на удостоверение А1, Ви информирам следното:
Съгласно чл. 90, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), удостоверение относно законодателството в областта на социалната сигурност, което се прилага по отношение на притежателите (удостоверение А1), се издава в 30-дневен срок от постъпване на искането за издаването му, когато същото е подадено в компетентната структура на НАП. Когато искането е подадено в друга териториална структура на НАП, документът се издава в 45-дневен срок от постъпване на искането. Екземпляр от документа (удостоверение А1 или Решение за отказ за издаването му) се изпраща на лицето, подало искането, а когато е подадено съвместно от наетото лице и работодателя му, се изпраща и на работодателя. Информация за издаденото удостоверение се предоставя и на заинтересованите институции на другите държави членки.
За всяко подадено искане за издаване на удостоверение А1 се издава входящ номер, който се съобщава на подателя. За подадените искания по електронен път през портала за електронни услуги на НАП входящия номер се изпраща на електронния адрес за получаване на резултат от обработка на подадената информация към НАП.
На задължените лица е предоставена възможност да подават искания за издаване на удостоверения А1/уведомления по електронен път чрез портала за електронни услуги на агенцията. Услугата е достъпна с квалифициран електронен подпис (КЕП) и с персонален идентификационен код (ПИК) за физически и юридически лица на електронен адрес: https://portal.nra.bg/details/notice-okd240 .
В заключение Ви информирам, че НАП е компетентна институция по определяне и удостоверяване с формуляр А1 (при поискване) на приложимото законодателство за социалната сигурност, докато компетентна по отношение на ЕЗОК е Националната здравноосигурителна каса, от която може да се информирате за реда и сроковете за издаване на ЕЗОК.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/БОРЯНА ЖИЛОВА/
В запитването не е изложена конкретна фактическа обстановка, а са поставени следните общи въпроси:
Въпрос: Какъв е размера на минималния осигурителен доход за лица командировани в Германия?
Въпрос: На какви условия следва да отговаря изпращащото предприятие, за да командирова свои служители в Германия?
Интересувате се от прилагане на чл. 12 и чл. 13 от Регламент (ЕО) №883/2004.
Въпрос: Какъв е срока за издаване на удостоверение А1?
Въпрос: Работодателят получава ли потвърждение за подадено искане на документ А1?
Въпрос: Може ли да се подава искане за издаване на удостоверение А1 чрез електронния портал на НАП?
Въпрос: Може ли да се подадат заедно искания за издаване на удостоверение А1 и Европейска здравноосигурителна карта (ЕЗОК)?
Предвид липсата на конкретна фактическа обстановка се изразява принципно становище на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Национална агенция за приходите.
По отношение на лицата, граждани на държави - членки на Европейския съюз, лицата без гражданство и бежанците, които пребивават в държава членка и осъществяват трудова дейност, упражнявайки правото си на свободно движение в рамките на Европейския съюз, се прилагат Регламент (ЕО) №883/2004 и Регламент (ЕО) №987/2009.
Съгласно чл. 11, пар. 1 от Регламент (ЕО) №883/2004 лицата, за които се прилага регламентът, са подчинени на законодателството само на една държава членка. Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата членка, на чиято територия полагат труда си, на основание чл. 11, пар. 3, буква "а" от Регламент (ЕО) №883/2004.
С цел максимално насърчаване свободата на движение на работници, служители и услуги и за да се избегнат ненужни и скъпоструващи административни и други усложнения, които не са в интерес на работниците, служителите, дружествата и администрациите, координационните регламенти предвиждат изключения от този общ принцип.
Едно от тези изключения е специалната разпоредба на чл. 12, пар. 1 от Регламент (ЕО) №883/2004. Съгласно нея лице, осъществяващо дейност като заето лице в държава членка от името на работодател, който обичайно осъществява дейността си в нея, и което е командировано от този работодател в друга държава членка, за да осъществява там дейност от името на същия работодател, продължава да е подчинено на законодателството на първата държава членка, при условие че:
- предвиденото времетраене на тази работа не превишава двадесет и четири месеца, и
- лицето не е изпратено да замества друго командировано лице.
Процедурата по чл. 15 от Регламент (ЕО) №987/2009 за прилагане на чл. 12 от Регламент (ЕО) №883/2004 предвижда работодателят да уведоми, при възможност предварително, компетентната институция на държавата членка, чието законодателство се прилага.
В случай че за командировано лице въз основа на чл. 12, пар. 1 от Регламент (ЕО) №883/2004 остане приложимо законодателството на България в областта на социалната сигурност, следва да се вземе предвид разпоредбата на чл. 6а, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване.
Съгласно чл. 6а, ал. 1 от КСО осигурителните вноски за работниците и служителите, командировани или изпратени по реда на чл. 121а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 от Кодекса на труда и по смисъла на чл. 12, пар. 1 от Регламент (ЕО) №883/2004, се дължат върху:
- получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения,
но върху не по-малко от минималните ставки на заплащане на труда в приемащата държава, а за работниците и служителите, командировани или изпратени в държава, в която не са определени минимални ставки на заплащане - върху минималния осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 от КСО и върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход по чл. 6, ал. 2, т. 1 от КСО.
Информация относно минималните ставки на заплащане на труда в приемащата държава може да се получи от компетентната институция на тази държава или чрез Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", в чиито правомощия е обменът на данни по Директива 96/71/ЕО, включително данни за минималните ставки на заплащане в другите държави членки.
Извод: Минималният осигурителен доход за командировани в Германия лица, за които е приложимо българското законодателство по чл. 12, пар. 1 от Регламент (ЕО) №883/2004, е не по-малък от минималните ставки на заплащане на труда в Германия, а при липса на такива - не по-малък от минималния осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 от КСО и не по-висок от максималния месечен размер по чл. 6, ал. 2, т. 1 от КСО.
Друго изключение от основното правило в дял II на Регламент (ЕО) №883/2004 е хипотезата на обичайно осъществяване на дейност в две или повече държави членки. В този случай приложимото законодателство се определя съобразно чл. 13 от Регламент (ЕО) №883/2004 и чл. 14 от Регламент (ЕО) №987/2009, в зависимост от спецификите на конкретната фактическа обстановка.
На основание чл. 16, пар. 1 от Регламент (ЕО) №987/2009, във всички случаи, когато едно лице упражнява дейност в две или повече държави членки, то е длъжно да уведоми за това обстоятелство компетентната институция на държавата членка, в която пребивава. Тази институция определя приложимото за лицето законодателство и уведомява компетентните институции на другите държави, в които то извършва трудова дейност.
Посочено е, че подробна информация за правилата за определяне на приложимото осигурително законодателство в различните хипотези може да се намери в "Наръчник по определяне на приложимото законодателство според дял II от Регламент (ЕО) №883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност", наличен на интернет страницата на НАП www.nra.bg, в секция "Наръчници, становища, указания (nra.bg)".
Извод: При обичайно осъществяване на дейност в две или повече държави членки приложимото законодателство се определя по чл. 13 от Регламент (ЕО) №883/2004 и чл. 14 и чл. 16, пар. 1 от Регламент (ЕО) №987/2009 от компетентната институция на държавата по пребиваване, която уведомява останалите засегнати държави.
Относно реда и сроковете за издаване на удостоверение А1
Съгласно чл. 90, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс удостоверение относно законодателството в областта на социалната сигурност, което се прилага по отношение на притежателите (удостоверение А1), се издава в 30-дневен срок от постъпване на искането за издаването му, когато искането е подадено в компетентната структура на НАП.
Когато искането е подадено в друга териториална структура на НАП, документът се издава в 45-дневен срок от постъпване на искането.
Екземпляр от документа - удостоверение А1 или Решение за отказ за издаването му - се изпраща на лицето, подало искането, а когато искането е подадено съвместно от наетото лице и работодателя му, се изпраща и на работодателя. Информация за издаденото удостоверение се предоставя и на заинтересованите институции на другите държави членки.
За всяко подадено искане за издаване на удостоверение А1 се издава входящ номер, който се съобщава на подателя. За подадените искания по електронен път през портала за електронни услуги на НАП входящият номер се изпраща на електронния адрес за получаване на резултат от обработка на подадената информация към НАП.
На задължените лица е предоставена възможност да подават искания за издаване на удостоверения А1/уведомления по електронен път чрез портала за електронни услуги на агенцията. Услугата е достъпна с квалифициран електронен подпис (КЕП) и с персонален идентификационен код (ПИК) за физически и юридически лица на електронен адрес: https://portal.nra.bg/details/notice-okd240.
Извод: Удостоверение А1 се издава в 30-дневен срок при подадено искане в компетентната структура на НАП и в 45-дневен срок при подадено искане в друга структура; за всяко искане се издава входящ номер, който се съобщава на подателя, включително при електронно подаване, а искания за А1 могат да се подават по електронен път чрез портала на НАП с КЕП или ПИК.
