Изх. № М-94-Т-81
Дата: 21.02.2020 год.
ЗДДФЛ, чл. 6;
ЗДДФЛ, чл. 8, ал. 2;
ЗДДФЛ, чл. 42;
ЗДДФЛ, чл. 73, ал. 6.
ОТНОСНО:Прилагане разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)
Във Ваше писмо до Централно управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП), постъпило по електронната поща и заведено с вх. № М-94-Т-81 от 13.02.2020 г., е изложена следната фактическа обстановка:
1. Ваши служители на трудов договор са дългосрочно командировани в чужбина за определен период през 2019 г. Лицата имат издадени удостоверения А1 за приложимо осигурително законодателство на България за съответния период. През 2019 г. са получили доходи от източник в чужбина и източник в България. За доходите от източник в България има внесен данък по чл. 42 от ЗДДФЛ. За доходите от източник в чужбина не се дължи и не се внася данък по чл. 42 от ЗДДФЛ. За целите на осигуряването, осигурителните вноски по Кодекса за социалното осигуряване(КСО) и Закона за здравното осигуряване(ЗЗО) върху доходите им (от източник в България и от източник в чужбина) се удържат и внасят в България.
2. Ваши служители на трудов договор са дългосрочно командировани в чужбина през цялата 2019 г. Лицата имат издадени удостоверения А1 за приложимо осигурително законодателство на България за съответния период. През 2019 г. са получили доходи само от източник в чужбина. Нямат удържан данък по чл. 42 от ЗДДФЛ. За целите на осигуряването осигурителните вноски по КСО и ЗЗО върху доходите им се удържат и внасят в България.
3. Ваши служители на трудов договор през 2019 г. са получили доходи по трудово правоотношение с източник България, за които е удържан данък по чл. 42 от ЗДДФЛ и са внесени съответните дължими осигурителни вноски. През 2019 г. същите служители получават и плащания по трудовото си правоотношение, които са от източник в чужбина (свързани с изтекла дългосрочна командировка в чужбина за предходната година).
Във връзка с изложената фактическа обстановка поставените въпроси са свързани спопълването на Справката по чл. 73, ал. 6 от ЗДДФЛ и по-точно дали в нея освен облагаемите доходиот Българияследва да се включат ипридобитите доходи от източник в чужбина?
Предвид изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите изразявам следното становище:
В запитването не е посочен статутът на лицата за данъчни цели, но вероятно поставените въпроси касаят изплатени облагаеми доходи на местни физически лица, а на основание чл. 6 от ЗДДФЛ местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи както от източници в България, така и в чужбина. Според разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от ЗДДФЛ, доходите от труд са доходи от източник в България, когато трудът е положен на територията на страната.
В описаните от Вас случаи в хипотезата на придобити през 2019 г. доходи по трудови правоотношения от Ваши служители - местни физически лица, в първия и третия случай доходите са реализирани както от източник в България, така и от чужбина, а във втория случай доходите са изцяло от източник в чужбина, предвид че лицата не са полагали труд в България. На основание чл. 6 от ЗДДФЛ физическите лица са носители на задължението за данъци за тези доходи, доколкото същите се третират като облагаем доход по смисъла на ЗДДФЛ.
На основание чл. 73, ал. 6 от ЗДДФЛ работодателите изготвят справка по образец за изплатените през годината облагаеми доходи по трудови правоотношения и за удържаните през годината данък и задължителни осигурителни вноски. В справката се включва и информацията, свързана с определянето на годишната данъчна основа и годишния данък по реда на чл. 49 за лицата, на които към 31 декември на данъчната година работодателят е работодател по основното трудово правоотношение. Предвид това дружеството, в качеството си на работодател по смисъла на ЗДДФЛ, ще има задължение да представи информацията по чл. 73, ал. 6 от ЗДДФЛ като се има предвид следното:
1. В колона 3 от утвърдения образец на Справка по чл. 73, ал. 6 от ЗДДФЛ за изплатените през годината доходи по трудови правоотношения се посочва информация за размера на облагаемия доход по трудово правоотношение, изплатен през 2019 г., в съответствие с кода за вида на дохода. В случаите, в които работодателят през годината е изплащал на местни физически лица облагаем доход от източник в чужбина, не е предвидено той да не бъде посочван или да се посочва отделно, поради което този доход се включва в общия размер на облагаемия доход в Част ІІ от справката за конкретно физическо лице.
2. В колона 4 от утвърдения образец на Справка по чл. 73, ал. 6 от ЗДДФЛ се вписват задължителните осигурителни вноски, удържани от лицето по реда на КСО и ЗЗО за дохода, посочен в колона 3.
3. В колона 7 се попълва авансово удържаният данък по реда на чл. 42 от ЗДДФЛ, когато има такъв. В описаните от Вас случаи, за лицата от доходите на които е удържан авансово данък по реда на чл. 42 от ЗДДФЛ, този данък ще бъде посочен в колона 7. В случаите при които не е налице удържан авансов данък по реда на чл. 42 от ЗДДФЛ сумата в колона 7 (съответно и в колона 22) ще е равна на нула.
В писмото Ви не е уточнено изрично, но може да се предполага, че за доходите от източник в чужбина авансово данък по чл. 42 от ЗДДФЛ не е удържан, тъй като е прилаган метод за избягване на двойното данъчно облагане, в съответствие със сключена спогодба за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО) с държавата, в която е полаган трудът. От друга страна, предвид цитираната по-горе разпоредба на чл. 73, ал. 6 от ЗДДФЛ и указанията към утвърдения образец, в справката не се изисква работодателите да предоставят информация за ползването на данъчни облекчения съгласно СИДДО, поради което дължимият годишен данък в колона 18 на Част ІІ следва да се определи в съответствие с разпоредбите на ЗДДФЛ.
В случай че физическите лица са задължени да попълват годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2019 г., следва да имат предвид, че на ред 1 в Част І от Приложение № 1 (образец 2011) се посочва общият размер на облагаемия доход от трудови правоотношения, включително и този от източник в чужбина, а за да се приложи съответният метод за избягване на двойното данъчно облагане, следва да се попълни Приложение № 9. В тази връзка на лицата ще е необходима информация за размера на облагаемите доходи от източник в чужбина, която може да им бъде предоставена по удобен за Вас начин.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ПЛАМЕН ДИМИТРОВ/
Изложена е следната фактическа обстановка:
1. Ваши служители на трудов договор са дългосрочно командировани в чужбина за определен период през 2019 г. Лицата имат издадени удостоверения А1 за приложимо осигурително законодателство на България за съответния период. През 2019 г. са получили доходи от източник в чужбина и от източник в България. За доходите от източник в България е внесен данък по чл. 42 от ЗДДФЛ. За доходите от източник в чужбина не се дължи и не се внася данък по чл. 42 от ЗДДФЛ. За целите на осигуряването осигурителните вноски по Кодекса за социалното осигуряване (КСО) и Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) върху доходите им (от източник в България и от източник в чужбина) се удържат и внасят в България.
2. Ваши служители на трудов договор са дългосрочно командировани в чужбина през цялата 2019 г. Лицата имат издадени удостоверения А1 за приложимо осигурително законодателство на България за съответния период. През 2019 г. са получили доходи само от източник в чужбина. Нямат удържан данък по чл. 42 от ЗДДФЛ. За целите на осигуряването осигурителните вноски по КСО и ЗЗО върху доходите им се удържат и внасят в България.
3. Ваши служители на трудов договор през 2019 г. са получили доходи по трудово правоотношение с източник България, за които е удържан данък по чл. 42 от ЗДДФЛ и са внесени съответните дължими осигурителни вноски. През 2019 г. същите служители получават и плащания по трудовото си правоотношение, които са от източник в чужбина (свързани с изтекла дългосрочна командировка в чужбина за предходната година).
Въпрос: дали при попълването на Справката по чл. 73, ал. 6 от ЗДДФЛ, освен облагаемите доходи от България, следва да се включат и придобитите доходи от източник в чужбина?
Предвид изложената фактическа обстановка и относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите е изразено следното становище:
В запитването не е посочен статутът на лицата за данъчни цели, но се приема, че въпросите касаят изплатени облагаеми доходи на местни физически лица. На основание чл. 6 от ЗДДФЛ местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи както от източници в България, така и в чужбина.
Съгласно чл. 8, ал. 2 от ЗДДФЛ доходите от труд са доходи от източник в България, когато трудът е положен на територията на страната.
В описаните случаи, при придобити през 2019 г. доходи по трудови правоотношения от Ваши служители - местни физически лица, в първия и третия случай доходите са реализирани както от източник в България, така и от източник в чужбина, а във втория случай доходите са изцяло от източник в чужбина, тъй като лицата не са полагали труд в България. На основание чл. 6 от ЗДДФЛ физическите лица са носители на задължението за данъци за тези доходи, доколкото същите се третират като облагаем доход по смисъла на ЗДДФЛ.
На основание чл. 73, ал. 6 от ЗДДФЛ работодателите изготвят справка по образец за изплатените през годината облагаеми доходи по трудови правоотношения и за удържаните през годината данък и задължителни осигурителни вноски. В справката се включва и информацията, свързана с определянето на годишната данъчна основа и годишния данък по реда на чл. 49 за лицата, на които към 31 декември на данъчната година работодателят е работодател по основното трудово правоотношение.
Предвид това, дружеството, в качеството си на работодател по смисъла на ЗДДФЛ, има задължение да представи информацията по чл. 73, ал. 6 от ЗДДФЛ, като се има предвид следното:
1. В колона 3 от утвърдения образец на Справка по чл. 73, ал. 6 от ЗДДФЛ за изплатените през годината доходи по трудови правоотношения се посочва информация за размера на облагаемия доход по трудово правоотношение, изплатен през 2019 г., в съответствие с кода за вида на дохода. В случаите, в които работодателят през годината е изплащал на местни физически лица облагаем доход от източник в чужбина, не е предвидено този доход да не бъде посочван или да се посочва отделно, поради което този доход се включва в общия размер на облагаемия доход в Част II от справката за конкретното физическо лице.
Извод: Облагаемите доходи от източник в чужбина, изплатени от работодателя на местни физически лица, се включват в общия размер на облагаемия доход в колона 3 на Част II от справката по чл. 73, ал. 6 от ЗДДФЛ и не се изключват или отделят.
2. В колона 4 от утвърдения образец на Справка по чл. 73, ал. 6 от ЗДДФЛ се вписват задължителните осигурителни вноски, удържани от лицето по реда на КСО и ЗЗО за дохода, посочен в колона 3.
Извод: В колона 4 се отразяват всички задължителни осигурителни вноски по КСО и ЗЗО, удържани за доходите, включени в колона 3, независимо дали доходите са от източник в България или в чужбина.
3. В колона 7 се попълва авансово удържаният данък по реда на чл. 42 от ЗДДФЛ, когато има такъв. В описаните случаи, за лицата, от доходите на които е удържан авансово данък по реда на чл. 42 от ЗДДФЛ, този данък се посочва в колона 7. В случаите, при които не е налице удържан авансов данък по реда на чл. 42 от ЗДДФЛ, сумата в колона 7 (съответно и в колона 22) е равна на нула.
В писмото не е уточнено изрично, но се предполага, че за доходите от източник в чужбина авансово данък по чл. 42 от ЗДДФЛ не е удържан, тъй като е прилаган метод за избягване на двойното данъчно облагане, в съответствие със сключена спогодба за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО) с държавата, в която е полаган трудът.
От друга страна, съгласно чл. 73, ал. 6 от ЗДДФЛ и указанията към утвърдения образец, в справката не се изисква работодателите да предоставят информация за ползването на данъчни облекчения съгласно СИДДО, поради което дължимият годишен данък в колона 18 на Част II следва да се определи в съответствие с разпоредбите на ЗДДФЛ.
Извод: В колона 7 и колона 22 се посочва само реално удържаният авансов данък по чл. 42 от ЗДДФЛ (ако има такъв), а дължимият годишен данък в колона 18 на Част II се определя по реда на ЗДДФЛ, без отразяване на прилагани методи по СИДДО.
В случай че физическите лица са задължени да попълват годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2019 г., на ред 1 в Част I от Приложение № 1 (образец 2011) се посочва общият размер на облагаемия доход от трудови правоотношения, включително и този от източник в чужбина, а за да се приложи съответният метод за избягване на двойното данъчно облагане, следва да се попълни Приложение № 9. В тази връзка на лицата е необходима информация за размера на облагаемите доходи от източник в чужбина, която може да им бъде предоставена по удобен за Вас начин.
Извод: За целите на годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ физическите лица декларират общия облагаем доход от трудови правоотношения (включително от чужбина) в Приложение № 1, а при прилагане на метод за избягване на двойното данъчно облагане попълват Приложение № 9, като необходимата информация за доходите от източник в чужбина следва да им бъде предоставена от работодателя.
