ОТНОСНО:Прилагане на данъчното законодателство, регламентиращо документиране на плащане
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ..... постъпи Ваше запитване с вх. № 94-00-96/18.07.2024 г. и допълнение към него с вх. № 94-00-96#1/22.07.2024 г.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Адвокат представя пред български съд компютърни бланки на фактури с цел доказване на направени разноски за адвокатско възнаграждение по дело и съответно приход за адвоката. Спазени са изискванията на чл. 6 от Закона за счетоводството (ЗСч.), като е добавен текст "платено в брой", а към други "платено в брой на ........ и дата" като съдържание на фактурата. В една от фактурите към печатния текст "платено в брой" липсва дата на плащането и тя е изписана/добавена ръкописно.
Към фактурите не е приложен никакъв платежен документ, доказващ реално извършено/финализирано плащане - банкова вносна бележка, разписка, фискален бон, квитанция или договор за правна защита с разписка към него или текст, удостоверяващ реално плащане.
В допълнение към първоначалното запитване уточнявате, че отправяте същото в качеството Ви на страна по дело в Районен съд ........, съответно Окръжен съд ......., по които дела оспорвате представените фактури без съпътстващи ги платежни документи и ръкописното добавяне на данни във фактурите.
Поставяте въпросите:
1. Допустимо ли е при плащане в брой фактурата да има качество и на разписка или за доказване на плащането е необходим съпровождащ фактурата платежен документ, с който документално да се удостовери реално извършено/финализирано плащане?
2. Следва ли да се признае за редовен документ компютърна фактура, към която има допълнително добавен ръкописен текст (дата на плащане) и противоречи ли това на нормата на чл. 8 от ЗСч.?
С оглед изложената фактическа обстановка и действащото данъчно законодателство, изразявам следното становище:
Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗСч счетоводният документ е хартиен или технически носител на счетоводна информация, класифициран като първичен, вторичен и регистър. Първичният документ е носител на информация за регистрирана за първи път стопанска операция.
Съгласно чл. 113, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) всяко данъчно задължено лице - доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл. 117 ЗДДС. Фактурата на хартиен носител се издава най-малко в два екземпляра - за доставчика и за получателя.
В чл. 113, ал. 3 от ЗДДС са изброени изключенията от тази разпоредба.
На основание чл. 113, ал. 3, т. 1 от ЗДДС фактура може да не се издава за доставки, по които получателят е данъчно незадължено физическо лице.
В чл. 113, ал. 3, т. 7 от ЗДДС е предвидено, че фактура може да не се издава за доставки, осъществени от нерегистрирани по закона физически лица, различни от еднолични търговци, когато за извършените от тях доставки:
а) се издава документ по реда на специален закон, или
б) се издава сметка за изплатени суми или документ по чл. 9 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), или
в) издаването на документ не е задължително съгласно ЗДДФЛ.
Когато издаването на фактура не е задължително, тя се издава по желание на доставчика или на получателя, като всяка страна е длъжна да окаже необходимото съдействие на другата страна за издаването (чл. 113, ал. 3, т. 6 от ЗДДС).
При издаване на фактури по ЗДДС, същите следва да съдържат реквизитите, посочени в чл. 114 от ЗДДС, като има и реквизити, които могат да бъдат добавени, но не са задължителни. Такива са начинът и срокът на плащане, имената на лицето предало и получило стоката/услугата, мястото на предаването на стоката/услугата, печатът и подписа на съставителя. Те могат да бъдат включени с цел по-добра отчетност или доказване на обстоятелства.
На основание чл. 4, т. 8 от Наредба № Н-18/2006 г. зарегистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба № Н-18/2006 г.) лицата, упражняващи свободна професия, в т.ч. и адвокатите, не са задължени да регистрират чрез фискално устройство извършваните от тях продажби в търговски обект.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от ЗДДФЛ данъчно задължените лица, които не са длъжни да издават фискална касова бележка от фискално устройство или касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност съгласно ал. 1, издават документ за придобитите от тях доходи от източници по чл. 10, ал. 1, т. 3 и 4 от ЗДДФЛ, съдържащ реквизитите по чл. 6, ал. 3 от ЗСч. Документът се издава в два екземпляра, като единият се предоставя на платеца на доходите, а вторият се съхранява от физическото лице.
В чл. 10, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ са посочени доходите от друга стопанска дейност, към които безспорно се отнасят и доходите на физическите лица, упражняващи свободна професия.
Следователно адвокатът, като лице, упражняващо свободна професия, не е задължен да издава фискална касова бележка, но следва да издава документ за придобитите от него доходи, съдържащ реквизитите по чл. 6, ал. 3 от ЗСч, а когато платец е предприятие или самоосигуряващо се лице, тогава следва да се посочат и реквизитите на чл. 6, ал. 1, т. 3 от ЗСч. Документът може да бъде издаден от адвокатски кочан, може да е разписка, сметка и др., като всеки документ, включително и адвокатски кочан, съдържащ предвидените в чл. 6, ал. 3 от ЗСч задължителни реквизити, се счита за първичен документ, респективно е основание за осчетоводяване на разходи.
Съгласно чл. 25, ал. 1 от Закона за адвокатурата (ЗАдв.) адвокатското пълномощно, съответно договорът за правна защита и съдействие, следва да е в писмена форма. Съгласно приетото в т. 1 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ВКС, за да се приеме, че договорът за правна защита и съдействие представлява разписка за плащане на уговореното в него адвокатско възнаграждение, е необходимо този договор да е сключен в писмена форма и в него изрично да е записано, че уговореното адвокатско възнаграждение е било заплатено - в брой или по банков път, като в последния случай следва да бъдат представени и писмени доказателства за превеждане на сумата по банков път. Обръщам внимание, че съгласно чл. 3, ал. 1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой (ЗОПБ) всички плащания, извършвани на територията на страната, чиято стойност е равна или надвишава 10 000 лв., следва да се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка. Следователно, когато по силата на нормативен акт (ЗОПБ) е задължително заплащането да се осъществи по определен начин - например по банков път, плащането в брой е недопустимо.
Доказването на момента на плащане от гледна точка на данъчното законодателство има значение за определяне на момента на получаване на дохода. Съгласно чл. 11, ал. 1 от ЗДДФЛ, доколкото не е предвидено друго в този закон, доходът се смята за придобит на датата на:
- плащането - при плащане в брой;
- заверяването на сметката на получателя на дохода или получаването на чека - при безналично плащане;
- получаването на престацията - за непаричен доход.
Съгласно чл. 8 от ЗСч. поправки и добавки в първичните счетоводни документи не се допускат. Погрешно съставени първични счетоводни документи се анулират и се съставят нови. За целите на ДДС разпоредбата на чл. 8 от ЗСч е доразвита в чл. 116 от ЗДДС - поправки и добавки във фактурите и известията към тях не се разрешават. Погрешно съставени или поправени документи се анулират и се издават нови. Тук се включват както всякакви грешки, допуснати във фактурата относно нейните основни реквизити - дата, номер, идентификационни данни относно получател или издател, предмет, стойности и всички елементи, които обективират и индивидуализират извършената стопанска операция, така и случаите, в които са направени опити допуснатите грешки да бъдат отстранени не по реда на чл. 116 ЗДДС, а чрез поправка или добавка на текст на първоначално изписания в документа текст.
Критерий за оценка на целостта на електронните документи (фактури) е съхраняването на информацията в пълен и непроменен вид, като се изключват удостоверителните допълнения, както и измененията, произтичащи от обичайните процеси на предаване, съхранение и демонстриране.
Когато е налична единствено електронна фактура, без други съпътстващи документи за заплащане на адвокатско възнаграждение - вносна бележка или договор за правна защита и съдействие с разписка, оценка на доказателствата за наличие на плащане се извършва от органите по приходите в хода на производство по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), като може да се извърши и насрещна проверка при платеца.
Следва да имате предвид, че при започнало съдебно производство компетентен за преценка на доказателствата за наличие на плащане на адвокатско възнаграждение е съдът, пред който се води производството.
Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка: адвокат представя пред български съд компютърни бланки на фактури с цел доказване на направени разноски за адвокатско възнаграждение по дело и съответно приход за адвоката. Спазени са изискванията на чл. 6 от Закона за счетоводството (ЗСч.), като е добавен текст "платено в брой", а към други - "платено в брой на ........ и дата" като съдържание на фактурата. В една от фактурите към печатния текст "платено в брой" липсва дата на плащането и тя е изписана/добавена ръкописно. Към фактурите не е приложен никакъв платежен документ, доказващ реално извършено/финализирано плащане - банкова вносна бележка, разписка, фискален бон, квитанция или договор за правна защита с разписка към него или текст, удостоверяващ реално плащане.
В допълнение към първоначалното запитване уточнявате, че отправяте същото в качеството Ви на страна по дело в Районен съд ........, съответно Окръжен съд ......., по които дела оспорвате представените фактури без съпътстващи ги платежни документи и ръкописното добавяне на данни във фактурите.
Поставяте следните въпроси:
Въпрос 1: Допустимо ли е при плащане в брой фактурата да има качество и на разписка или за доказване на плащането е необходим съпровождащ фактурата платежен документ, с който документално да се удостовери реално извършено/финализирано плащане?
Въпрос 2: Следва ли да се признае за редовен документ компютърна фактура, към която има допълнително добавен ръкописен текст (дата на плащане) и противоречи ли това на нормата на чл. 8 от ЗСч.?
С оглед изложената фактическа обстановка и действащото данъчно законодателство се изразява следното становище.
Относно понятието за счетоводен документ и издаването на фактура
Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗСч. счетоводният документ е хартиен или технически носител на счетоводна информация, класифициран като първичен, вторичен и регистър. Първичният документ е носител на информация за регистрирана за първи път стопанска операция.
Съгласно чл. 113, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) всяко данъчно задължено лице - доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това, освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл. 117 ЗДДС. Фактурата на хартиен носител се издава най-малко в два екземпляра - за доставчика и за получателя. В чл. 113, ал. 3 от ЗДДС са изброени изключенията от тази разпоредба.
На основание чл. 113, ал. 3, т. 1 от ЗДДС фактура може да не се издава за доставки, по които получателят е данъчно незадължено физическо лице.
В чл. 113, ал. 3, т. 7 от ЗДДС е предвидено, че фактура може да не се издава за доставки, осъществени от нерегистрирани по закона физически лица, различни от еднолични търговци, когато за извършените от тях доставки:
- се издава документ по реда на специален закон, или
- се издава сметка за изплатени суми или документ по чл. 9 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), или
- издаването на документ не е задължително съгласно ЗДДФЛ.
Когато издаването на фактура не е задължително, тя се издава по желание на доставчика или на получателя, като всяка страна е длъжна да окаже необходимото съдействие на другата страна за издаването (чл. 113, ал. 3, т. 6 от ЗДДС).
При издаване на фактури по ЗДДС същите следва да съдържат реквизитите, посочени в чл. 114 от ЗДДС. Има и реквизити, които могат да бъдат добавени, но не са задължителни. Такива са: начинът и срокът на плащане, имената на лицето предало и получило стоката/услугата, мястото на предаването на стоката/услугата, печатът и подписът на съставителя. Те могат да бъдат включени с цел по-добра отчетност или доказване на обстоятелства.
Извод: Фактурата е първичен счетоводен документ, който задължително съдържа реквизитите по чл. 114 от ЗДДС, а допълнителни реквизити като начин и срок на плащане, подписи и др. са незадължителни и могат да се включват за по-добра отчетност или доказване на обстоятелства.
Относно задължението на адвокатите да издават документи и връзката със ЗДДФЛ и Наредба № Н-18/2006 г.
На основание чл. 4, т. 8 от Наредба № Н-18/2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, лицата, упражняващи свободна професия, в т.ч. и адвокатите, не са задължени да регистрират чрез фискално устройство извършваните от тях продажби в търговски обект.
Съгласно чл. 9, ал. 2 от ЗДДФЛ данъчно задължените лица, които не са длъжни да издават фискална касова бележка от фискално устройство или касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност съгласно ал. 1, издават документ за придобитите от тях доходи от източници по чл. 10, ал. 1, т. 3 и 4 от ЗДДФЛ, съдържащ реквизитите по чл. 6, ал. 3 от ЗСч. Документът се издава в два екземпляра, като единият се предоставя на платеца на доходите, а вторият се съхранява от физическото лице.
В чл. 10, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ са посочени доходите от друга стопанска дейност, към които безспорно се отнасят и доходите на физическите лица, упражняващи свободна професия.
Следователно адвокатът, като лице, упражняващо свободна професия, не е задължен да издава фискална касова бележка, но следва да издава документ за придобитите от него доходи, съдържащ реквизитите по чл. 6, ал. 3 от ЗСч., а когато платец е предприятие или самоосигуряващо се лице, тогава следва да се посочат и реквизитите на чл. 6, ал. 1, т. 3 от ЗСч.
Документът може да бъде издаден от адвокатски кочан, може да е разписка, сметка и др., като всеки документ, включително и адвокатски кочан, съдържащ предвидените в чл. 6, ал. 3 от ЗСч. задължителни реквизити, се счита за първичен документ, респективно е основание за осчетоводяване на разходи.
Извод: Адвокатите не са длъжни да издават фискални касови бележки, но са длъжни да издават документ за придобитите доходи с реквизитите по чл. 6, ал. 3 от ЗСч. (и при определени платци - и по чл. 6, ал. 1, т. 3 от ЗСч.), като такъв документ (разписка, сметка, адвокатски кочан и др.) е първичен счетоводен документ и основание за признаване на разход.
Относно договора за правна защита и съдействие и доказването на плащането
Съгласно чл. 25, ал. 1 от Закона за адвокатурата (ЗАдв.) адвокатското пълномощно, съответно договорът за правна защита и съдействие, следва да е в писмена форма.
Съгласно приетото в т. 1 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ВКС, за да се приеме, че договорът за правна защита и съдействие представлява разписка за плащане на уговореното в него адвокатско възнаграждение, е необходимо този договор да е сключен в писмена форма и в него изрично да е записано, че уговореното адвокатско възнаграждение е било заплатено - в брой или по банков път, като в последния случай следва да бъдат представени и писмени доказателства за превеждане на сумата по банков път.
Обръща се внимание, че съгласно чл. 3, ал. 1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой (ЗОПБ) всички плащания, извършвани на територията на страната, чиято стойност е равна или надвишава 10 000 лв., следва да се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка. Следователно, когато по силата на нормативен акт (ЗОПБ) е задължително заплащането да се осъществи по определен начин - например по банков път, плащането в брой е недопустимо.
Доказването на момента на плащане от гледна точка на данъчното законодателство има значение за определяне на момента на получаване на дохода. Съгласно чл. 11, ал. 1 от ЗДДФЛ, доколкото не е предвидено друго в този закон, доходът се смята за придобит на датата на:
- плащането - при плащане в брой;
- заверяването на сметката на получателя на дохода или получаването на чека - при безналично плащане;
- получаването на престацията - за непаричен доход.
Извод: Договорът за правна защита и съдействие може да има характер на разписка само ако писмено съдържа изрично отбелязване, че възнаграждението е заплатено (в брой или по банков път, с доказателства при банков превод), а моментът на плащане е определящ за момента на придобиване на дохода по чл. 11, ал. 1 от ЗДДФЛ; при суми от 10 000 лв. нагоре плащането в брой е недопустимо по силата на ЗОПБ.
Относно поправки и добавки в първични счетоводни документи и фактури
Съгласно чл. 8 от ЗСч. поправки и добавки в първичните счетоводни документи не се допускат. Погрешно съставени първични счетоводни документи се анулират и се съставят нови.
За целите на ДДС разпоредбата на чл. 8 от ЗСч. е доразвита в чл. 116 от ЗДДС - поправки и добавки във фактурите и известията към тях не се разрешават. Погрешно съставени или поправени документи се анулират и се издават нови. Тук се включват както всякакви грешки, допуснати във фактурата относно нейните основни реквизити - дата, номер, идентификационни данни относно получател или издател, предмет, стойности и всички елементи, които обективират и индивидуализират извършената стопанска операция, така и случаите, в които са нап...
(Текстът на становището в предоставената част прекъсва след "така и случаите, в които са нап...", поради което по-нататъшната аргументация и конкретният извод на НАП относно ръкописното добавяне на дата във фактурата не са налични в запитването.)
Извод: Поправки и добавки в първични счетоводни документи, включително фактури, не се допускат; погрешно съставени или поправени документи подлежат на анулиране и издаване на нови, като това се отнася до всички основни реквизити на фактурата. Поради прекъсване на текста в предоставената част от становището не е наличен пълният извод на НАП относно конкретния случай на ръкописно добавена дата на плащане във фактура.
