ОТНОСНО: Писмено запитване във връзка с разпоредбите на ЗДДС
В Дирекция ОДОП постъпи Ваше запитване с вх. № .../ 15.07.2016г. Изложена е следната фактическа обстановка:
Дружеството е регистрирано по ЗДДС и изпраща стока, собствено производство за Израел. Стоката се транспортира от България за Израел през Словения. Лицето разполага с фактура за износа, ЧМР за транспорта на стоката и митническа декларация. Митническата декларация не е заверена от Словенската митница.
Във връзка с изискана заверена митническа декларация /от Словенската митница/ от служителите на НАП, дружеството е изпратило писмо до митническия агент. От същия е получена информация, че не могат да представят заверен екземпляр, тъй като декларациите се представят и получават онлайн. Изпратен е документ - митническа декларация, от която е видно датата на обработка и датата на напускане на стоката на Митница Словения.
Фирмата се е снабдила и с потвърдително писмо от израелската фирма.
Поставен е следният въпрос:
Предвид изложените по-горе факти и прилагайки заверени копия на посочените документи и писма, удостоверява ли дружеството документите по чл.21 от ППЗДДС, за да бъде призната сделката с израелската фирма за такава по гл.Трета от ЗДДС.
Във връзка с поставения въпрос, изразявам следното становище:
Съгласно чл. 28 от ЗДДС, облагаема доставка с нулева ставка е доставката на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия от или за сметка на доставчика, както и доставката на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия от или за сметка на получателя, ако получателят е лице, което не е установено на територията на страната.
На основание чл. 21, ал. 1 от ППЗДДС, когато стоките се изпращат или превозват до трета страна, за доказване на доставката по чл. 28, т. 1 и 2 от закона доставчикът следва да разполага със следните документи:
- митнически документ, в който доставчикът е вписан като износител на стоките, заверен, след потвърдено напускане на стоките от изходно митническо учреждениеили друг документ, удостоверяващ износа, в случаите, когато е налице възможност да не се подава митнически документ, съгласно митническото законодателство;
- фактура за доставката;
- документ за превоза на тези стоки.
В случаите, когато българско дружество, регистрирано по ЗДДС, изпраща или превозва от свое име или за своя сметка или от името или за сметка на получателя, когато същият не е установен на територията на страната, стоката си от територията на страната до територията на друга държава членка, независимо дали е регистрирано за целите на ДДС в тази държава членка, с цел изпращането им до дестинация извън митническата територия на Общността е налице една единствена облагаема доставка, за която е приложима нулевата ставка на данъка по чл. 28 от ЗДДС, доколкото българското дружество разполага с документите, посочени в чл. 21, ал. 1 от ППЗДДС, независимо, че митническата декларация за износ на стоката е подадена пред съответното компетентно митническо учреждение на износа на другата държава членка.
Доколкото към момента на изпращането или транспортирането на стоката за българското дружество е налице основание да счита, че стоката ще напусне митническата територия на Общността, то следва да се приеме, че е извършена една единствена доставка.
За тази доставка би била приложима разпоредбата на чл. 28 от ЗДДС, когато българското дружество се снабди с документите, посочени в чл. 21, ал. 1 от ППЗДДС.
По отношение на прилагане на разпоредбата на чл. 28 от ЗДДС в случаите, когато българско дружество превозва стоката си до друга държава членка, в която пред съответното компетентно митническо учреждение на износа представя митническата си декларация за износ на стоката, изпълнителният директор на НАП е изразил становище с изх. № 44-00-28/17.12.2007 г. В същото е пояснено, че е достатъчно лицето да разполага с придружаващ износен документ, разпечатан от компютъризираната система на митническата администрация, заверен от митническото учреждение на износа въз основа на получено съобщение от изходното митническо учреждение на напускането на стоката на митническата територия на Общността.
В конкретния случай е приложена митническа декларация, заверена след потвърдено напускане на стоката /"Confirmation of Exit"/, поради което считаме, че е изпълнена хипотезата на чл.21, ал.1, т.1 от ППЗДДС.
Изложена е следната фактическа обстановка: Дружеството е регистрирано по ЗДДС и изпраща стока, собствено производство, за Израел. Стоката се транспортира от България за Израел през Словения. Лицето разполага с фактура за износа, ЧМР за транспорта на стоката и митническа декларация. Митническата декларация не е заверена от словенската митница.
Във връзка с изискана заверена митническа декларация от словенската митница от служителите на НАП, дружеството е изпратило писмо до митническия агент. От митническия агент е получена информация, че не могат да представят заверен екземпляр, тъй като декларациите се представят и получават онлайн. Изпратен е документ - митническа декларация, от която е видно датата на обработка и датата на напускане на стоката на митница Словения. Фирмата се е снабдила и с потвърдително писмо от израелската фирма.
Въпрос: Предвид изложените по-горе факти и прилагайки заверени копия на посочените документи и писма, удостоверява ли дружеството документите по чл. 21 от ППЗДДС, за да бъде призната сделката с израелската фирма за такава по глава трета от ЗДДС?
Съгласно чл. 28 от ЗДДС, облагаема доставка с нулева ставка е доставката на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия от или за сметка на доставчика, както и доставката на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия от или за сметка на получателя, ако получателят е лице, което не е установено на територията на страната.
На основание чл. 21, ал. 1 от ППЗДДС, когато стоките се изпращат или превозват до трета страна, за доказване на доставката по чл. 28, т. 1 и 2 от закона доставчикът следва да разполага със следните документи:
- митнически документ, в който доставчикът е вписан като износител на стоките, заверен, след потвърдено напускане на стоките от изходно митническо учреждение, или друг документ, удостоверяващ износа, в случаите, когато е налице възможност да не се подава митнически документ, съгласно митническото законодателство;
- фактура за доставката;
- документ за превоза на тези стоки.
В случаите, когато българско дружество, регистрирано по ЗДДС, изпраща или превозва от свое име или за своя сметка, или от името или за сметка на получателя, когато същият не е установен на територията на страната, стоката си от територията на страната до територията на друга държава членка, независимо дали е регистрирано за целите на ДДС в тази държава членка, с цел изпращането им до дестинация извън митническата територия на Общността, е налице една единствена облагаема доставка, за която е приложима нулевата ставка на данъка по чл. 28 от ЗДДС, доколкото българското дружество разполага с документите, посочени в чл. 21, ал. 1 от ППЗДДС, независимо че митническата декларация за износ на стоката е подадена пред съответното компетентно митническо учреждение на износа на другата държава членка.
Доколкото към момента на изпращането или транспортирането на стоката за българското дружество е налице основание да счита, че стоката ще напусне митническата територия на Общността, следва да се приеме, че е извършена една единствена доставка. За тази доставка би била приложима разпоредбата на чл. 28 от ЗДДС, когато българското дружество се снабди с документите, посочени в чл. 21, ал. 1 от ППЗДДС.
По отношение на прилагане на разпоредбата на чл. 28 от ЗДДС в случаите, когато българско дружество превозва стоката си до друга държава членка, в която пред съответното компетентно митническо учреждение на износа представя митническата си декларация за износ на стоката, изпълнителният директор на НАП е изразил становище с изх. № 44-00-28/17.12.2007 г. В това становище е пояснено, че е достатъчно лицето да разполага с придружаващ износен документ, разпечатан от компютъризираната система на митническата администрация, заверен от митническото учреждение на износа въз основа на получено съобщение от изходното митническо учреждение за напускането на стоката на митническата територия на Общността.
В конкретния случай е приложена митническа декларация, заверена след потвърдено напускане на стоката ("Confirmation of Exit"), поради което се приема, че е изпълнена хипотезата на чл. 21, ал. 1, т. 1 от ППЗДДС.
Извод: Представената митническа декларация с потвърдено напускане ("Confirmation of Exit"), заедно с фактурата и документа за превоз, удостоверява документите по чл. 21, ал. 1 от ППЗДДС и позволява сделката с израелската фирма да се третира като доставка по глава трета от ЗДДС с нулева ставка по чл. 28 от ЗДДС.
