НАП: Данъчно и осигурително третиране на доходи от производство и продажба на електроенергия от физическо лице, установено в Германия

Изх. № 94-К-410

Дата: 14. 11. 2023 год.

ЗДДФЛ, чл. 8;

ЗДДФЛ, чл. 12, ал. 1;

ЗДДФЛ, чл. 26, ал. 7;

ЗДДФЛ, чл. 28;

ЗДДФЛ, чл. 43, ал. 8;

ЗДДФЛ, чл. 75;

Регламент (ЕО) № 883/2004, чл. 11, пар. 1;

Регламент (ЕО) № 883/2004, чл. 11, пар. 3, буква "а";

Регламент (ЕО) № 883/2004, чл. 1, буква "й";

Регламент (ЕО) № 987/2009, чл. 16, пар. 1;

КСО, чл. 4, ал. 3, т. 2;

ОТНОСНО:Прилагането на данъчното и осигурителното законодателство по отношение на лице, осъществяващо дейност в България и в Германия

Във Ваше писмо, с вх. №... по описа на Централно управление на Национална агенция за приходите (НАП), е изложена следната фактическа обстановка:

Имате инвестиционно намерение - да изградите малка фотоволтаична централа на територията на Република България. По време на производството и продажба на електроенергия ще работите в Германия, съответно ще плащате данъци и осигурителни вноски там в размер над максималния месечен размер на осигурителния доход, определен за България.

Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:

1. Какви данъци и осигурителни вноски ще дължите в България като физическо лице във връзка с производството и продажбата на електроенергия?
2. С какъв документ можете да докажете, че плащате осигурителни вноски в Германия?

На основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, въз основа на описаната фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, изразявам следното становище по направеното запитване:

Относно данъчното законодателство:

В чл. 12, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) като облагаеми по този закон доходи са посочени доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон.

Посочили сте, че заплащате данък в Германия, където работите, което означава, че вероятно сте чуждестранно физическо лице за данъчни цели.

Данъчно задължени лица по ЗДДФЛ са местните и чуждестранните физически лица, които са носители на задължението за данъци.

Чуждестранните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България (чл. 7 от ЗДДФЛ).

Съгласно чл. 8 от ЗДДФЛдоходи от източници в Република България са доходите, които произтичат от стопанска дейност чрез определена база на територията на Република България или от разпореждане с имуществото на такава определена база.

Продажбата на електроенергия е стопанска дейност. Тя се извършва с цел реализиране на печалба. Доходът, реализиран от нея, се определя като доход от търговска дейност.

По отношение на понятието търговец данъчният закон препраща към Търговския закон (ТЗ). Съгласно чл. 1, ал. 1 от ТЗ търговец по смисъла на този закон е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва дейностите, изброени в посочената разпоредба. Освен това според чл. 1, ал. 3 от ТЗ за търговец се смята и всяко лице, образувало предприятие, което по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин даже ако дейността му не е посочена в ал. 1, т.е. дори да не извършва някоя от дейностите по чл. 1, ал. 1 от ТЗ. Когато спрямо физическото лице се установи, че то е образувало предприятие, чийто предмет и обем изисква делата на предприятието да се водят по търговски начин, е допустимо да бъде приравнено на търговец, независимо че няма съответната регистрация.

На основание чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ по реда, регламентиран за едноличните търговци, се облагат и доходите от стопанска дейност на физическо лице, което е търговец по смисъла на ТЗ, но не е регистрирано като едноличен търговец, т.е., когато дейността на едно физическо лице може да се квалифицира като такава, присъща за търговец по смисъла на ТЗ, облагаемият доход и годишната данъчна основа следва да се формират по реда на чл. 26 и чл. 28 от ЗДДФЛ.

Годишната данъчна основа за доход от стопанска дейност като търговец се определя по реда на чл. 28 от ЗДДФЛ и се формира в Приложение № 2 "Доходи от стопанска дейност като едноличен търговец" към годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.

На основание чл. 43, ал. 8 от ЗДДФЛ лицата, извършващи стопанска дейност като търговци по смисъла на ТЗ, включително едноличните търговци, както и физическите лица в случаите по чл. 29а, правят авансови вноски при данъчна ставка 15 на сто при условията и по реда на ЗКПО.

Когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор (чл. 75 от ЗДДФЛ).

Прилагане на осигурителното законодателство:

По отношение на лицата, граждани на държави - членки на Европейския съюз, които осъществяват трудова дейност, упражнявайки правото си на свободно движение в рамките на Европейския съюз, се прилагат Регламент (ЕО) №883/2004 на Европейския парламент и на Съвета за координация на системите за социална сигурност(Регламент (ЕО) №883/2004) и Регламент (ЕО) №987/2009 на Европейския парламент и на Съвета за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) №883/2004 за координация на системите за социална сигурност (Регламент (ЕО) №987/2009).

Приложимото законодателство се определя според разпоредбите на Дял II от Регламент (ЕО) №883/2004.

Съгласно чл. 11(1) от Регламент (ЕО) №883/2004 лицата, за които се прилага регламентът, са подчинени на законодателството само на една държава членка.

Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата членка, на чиято територия полагат труда си съгласно чл. 11(3)(а) от Регламент (ЕО) №883/2004.

В Дял II на Регламент (ЕО) №883/2004 са предвидени изключения от основното правило за различни хипотези. Една от тях е осъществяване на дейност в две или повече държави членки. В този случай приложимото законодателство се определя съобразно разпоредбите на чл. 13 от Регламент (ЕО) №883/2004 и чл. 14 от Регламент (ЕО) №987/2009.

Изложената в запитването Ви фактическата обстановка е непълна, но при условие, че възнамерявате да осъществявате дейност на територията на две държави членки - България и Германия, Вие ще попаднете в персоналния обхват на Регламент (ЕО) №883/2004 и спрямо Вас следва да бъде определено приложимо законодателството в областта на социалната сигурност.

За прилагането на координационните регламенти "дейност като заето лице" и "дейност като самостоятелно заето лице" е всяка дейност или положение, което се приема за еквивалентно за целите на осигурителното законодателство на държавата членка, в която се осъществява такава дейност или съществува еквивалентно положение съгласно чл. 1(а) и (б) от Регламент (ЕО) №883/2004.

Във връзка с горното Ви обръщам внимание, че лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ, подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт на основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и са самоосигуряващи се лица по смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО. Следователно за целите на определяне на приложимото спрямо Вас законодателство в областта на социалната сигурност дейността Ви в България ще се квалифицира като "дейност като самостоятелно заето лице".

Необходимо е да имате предвид, че във всички случаи, когато едно лице упражнява дейност в две или повече държави членки, то е длъжно да уведоми за това обстоятелство компетентната институция на държавата членка, в която пребивава (основание чл. 16(1) от Регламент №987/2009).

Дефиницията на понятието "пребиваване" за целите на прилагане на Регламент № 883/2004 е въведена с чл. 1(й) от същия. "Пребиваване" е мястото, където лицето обичайно пребивава. Критериите за установяване на пребиваването са въведени с чл. 11 от Регламент (ЕО) №987/2009.

За Вас ще възникне задължение да уведомите компетентната институция на държавата, в която пребивавате по смисъла на координационните регламенти, при положение, че упражнявате трудова дейност в две държави членки. Ако пребивавате в Германия (жизнените Ви интереси са съсредоточени в Германия) - следва да уведомите немската компетентна институция за положението си. В случай че пребивавате в България, е необходимо да подадете уведомление по образец в компетентната териториална дирекция на НАП. Образците на уведомленията са налични в интернет страницата на агенцията на адрес http://nra.bg/. Уведомлението може да бъде подадено както в офис на НАП, така и по пощата или чрез портала за електронни услуги на агенцията.

Компетентната институция на държавата членка по пребиваване следва да определи приложимото спрямо Вас законодателство в областта на социалната сигурност.

Определеното като приложимо спрямо Вас законодателство ще се прилага за всички осъществявани от Вас дейности - включително и за дейността Ви на територията на другата държава.

Документ, удостоверяващ приложимото спрямо Вас законодателство в сферата на социалната сигурност, т.е. за държавата членка, в която се дължат вноските за социална сигурност, е удостоверение А1. При необходимост, удостоверение А1 се издава по искане на лицето, отправено до компетентната институция на държавата членка, чието законодателство е приложимо съгласно Дял II от Регламент (ЕО) №883/2004.

Следва да се има предвид, че изразеното становище е принципно тълкуване на относимите правни норми, като е възможно факти и обстоятелства, които не са описани в запитването Ви, да дават основание за становище, различно от изложеното.

ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:

/ВЕНЦИСЛАВА ПЕТКОВА/