НАП: Осигуряване на лице, обхванато от социално-осигурителната схема на ЕС, при упражняване на патентна дейност като самоосигуряващо се лице по КСО

Изх. №53-04-800/08.12.2023 г.

КСО - чл. 4, ал. 3, т. 1

ЗЗО - чл. 40б

В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" .... е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №53-04-800/07.11.2023 г., относно прилагането на разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване (КСО), Закона за здравното осигуряване(ЗЗО) и Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ).

Фактическата обстановка, изложена в запитването е следната:

Работите в Европейския парламент (ЕП)в ....... Като служител в институция на Европейския съюз (ЕС), сте застрахован съгласно автономната социално-осигурителна схема на ЕС и не дължите осигурителни вноски, данъци и такси върху възнагражденията, които получавате.

Възнамерявате да започнете краткосрочно отдаване под наем на недвижим имот чрез AirВnВ. За извършваната дейност ще се облагате с патентен данък по Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ).

В телефонен разговор изрично е уточнено, че за Вас като служител в ЕП се прилага чл. 72 от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз и Условията за работа надруги служители, на Европейския съюз, установени с Регламент (ЕИО, Евратом,ЕОВС) №259/68 на Съвета от 29 февруари 1968 г. относно определяне наПравилника за длъжностните лица и условията за работа на други служители наЕвропейските общности и относно постановяване на специални мерки, временноприложими за длъжностните лица на Комисията (Правилника) и Протокола за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз.

Във връзка с изложената фактическа обстановка поставяте следния въпрос:

Подлежите ли на осигуряване като самоосигуряващо се лице, ако започнете да упражнявате дейност, за която подлежите на облагане с патентен данък?

Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:

Длъжностните лица и другите служители на ЕС, се ползват от специфична и автономна социално-осигурителна схема. Това е схемата съгласно чл. 72 от Правилника.

Тази схема не се регулира от европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност - Регламент (ЕО) №883/2004 на Европейскияпарламент и на Съвета за координация на системите за социална сигурност(Регламент (ЕО) №883/2004) и Регламент (ЕО) №987/2009 на Европейския парламенти на Съвета за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО)№883/2004 за координация на системите за социална сигурност(Регламент (ЕО) №987/2009), тъй като тя е самостоятелна и независима от системите за социална сигурност на държавите членки.

За лицата, които са обхванати от схемата за здравно застраховане на ЕС, координационните регламенти не се прилагат, но правото на свободно движение е гарантирано с Договора за Европейския съюз,който е нормативен акт от най-висока степен в правото на Съюза. Именно поради това лицата, обхванати от схемата за здравно застраховане на ЕС, не са задължени да внасят здравноосигурителни вноскив България.

С други думи лицата, обхванати от схемата за здравно застраховане на ЕС, не попадат сред тези, които подлежат на задължително здравно осигуряване в Национална здравноосигурителна каса (НЗОК). Допълнителен аргумент в това отношение е разпоредбата на чл. 40б от ЗЗО.

На основание чл. 40б от ЗЗО, задължително здравноосигурените лица, за които се прилага схемата за здравно застраховане на ЕС съгласно чл. 72 от Правилника, не заплащат здравноосигурителни вноски за периода, през който за тях се прилага схемата за здравно застраховане на ЕС, след подадено заявление до Националната агенция за приходите (НАП).

Съгласно чл. 72 от Правилника длъжностното лице, неговият съпруг, когато последният не може да се ползва с осигуряване от същото естество и в същия размер по силата на други законови или подзаконови разпоредби, както и неговитедеца и други лица на негова издръжка по смисъла на член 2 от приложение VII, са здравно осигурени до 80 % от направените разноски в съответствие с правилата, приети по споразумение между институциите на Общностите след консултации с Комитета по правилника.

В конкретния случай, изрично е уточнено, че за Вас се прилага чл. 72 от Правилника, както и Протокола за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз.

Периодите, през които лицата са обхванати от схемата за здравно застраховане на ЕС, се вземат предвид при изясняване и коригиране на здравноосигурителния статус на лицата в България. За да се покрият съответните месеци без данни за здравно осигуряване е необходимо да подадете заявление до НАП, като представите удостоверение за периодите на принадлежност към тази специална схема на ЕС.

Относно патентната дейност, която възнамерявате да започнете да упражнявате, следва да имате предвид следното:

Упражняването на трудова дейност е основополагащо за възникване на основание за осигуряване за фондовете на държавното обществено осигуряване.Това произтича от разпоредбата на чл. 10 от КСО, съгласно която осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от същия кодекс, и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването ѝ.

Физическите лица, които не са еднолични търговци и извършват дейност, за която подлежат на облагане с патентен данък при условията и по реда на ЗМДТ, са лица, упражняващи свободна професия по регистрация на основание чл. 1, ал. 5, т. 2 от НООСЛБГРЧМЛ. Следва да се отбележи, че дейността по предоставяне на места за настаняване с не повече от 20 стаи, категоризирани с една или две звезди или регистрирани по Закона за туризма(ЗТ), е посочена в т. 1, Приложение №4 (патентни дейности) към глава 2-ра, раздел VI на ЗМДТ.

Съгласно чл. 4. ал. 3. т. 1 от КСО, задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт са лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (аргумент чл. 4, ал. 4 от КСО).

Лицата, упражняващи свободна професия са самоосигуряващи се по смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО и се осигуряват по реда, определен с НООСЛБГРЧМЛ.

На основание чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ, при започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец (ОКд-5) от изпълнителния директор на НАП до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството. Със същия образец на декларация се осъществява и правото на избор на самоосигуряващите се лица да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство. Задължението за осигуряване възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване.

Осигурителните вноски за самоосигуряващите се лица са изцяло за тяхна сметка и се внасят авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държав­ното обществено осигуряване(ЗБДОО)за съответната година. Самоосигуряващите се лица определят и окончателен размер на месечния осигурителен доход по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО. Окончателният размер на осигурителния доход се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върхудоходите на физическите лица (ЗДДФЛ) и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход.

Предвид гореизложеното, за времето, за което упражнявате трудова дейност като самоосигуряващо се лице, подлежите на задължително осигуряване по реда. определен за самоосигуряващите се лица с КСО и НООСЛБГРЧМЛ.

Доколкото сте роден след 31 декември 1959 г., на основание чл. 127, ал. 1 от КСО задължително следва да се осигурявате и за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд, ако не сте избрали да се осигурявате по реда на чл. 4б от КСО.

Предвид разпоредбите на чл. 5, ал. 4 и ал. 6 от КСО е необходимо да подавате данни в НАП за осигурителниядоход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване и дните в осигуряване, както и декларация за сумите за дължими осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване и допълнителното задължително пенсионно осигуряване. Тезиданни се подават по начин и ред определени с Наредба №Н-13 от 17декември 2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване исъхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тяхлица, както и от самоосигуряващите се лица(Наредба №Н-13/2019 г.).

С оглед обстоятелството, че за периодите, през които за Вас е приложима схемата за здравно застраховане на ЕС, не дължите здравноосигурителни вноски в НЗОК в качеството си на самоосигуряващо се лице, то не следва да подавате данни за здравно осигуряване по реда на Наредба №Н-13/2019 г.

Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.