ЗКПО, чл. 52, чл. 53, чл. 54, ал. 1 и чл. 58
ЗКПО,чл. 66, ал. 1 и ал. 2
Относно: Данъчно третиране на доходи от продажба на имоти, внесени като апорт
През 2016 г. еднолично дружество придобива недвижими имоти чрез апорт. При придобиването им е изготвено и прието заключение на вещи лица за пазарната стойност на тези имоти. На това основание е формирана стойността на тези имоти /цената им на придобиване/, на която те са заведени като собствени активи в дружеството. Дружеството по занятие ще продава имотите, внесени като апорт в капитала му, съответно ще отчете приход при продажбата.
В тази връзка поставяте следните въпроси:
1. Правилно ли е оценката на апортираното имущество да се счита за цена на придобиване?
2. Какъв разход следва да отчете дружеството при продажбата на тези имоти и следва ли да бъде признат този разход за данъчни цели?
Предвид непълната фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба по зададените от Вас въпроси, изразявам следното принципно становище:
В запитването не е посочена счетоводната база, която прилагате за изготвяне и представяне на годишните си финансови отчети, поради което за целите на настоящето становище, приемаме, че прилагате Националните счетоводни стандарти.
Правната регламентация на непаричните вноски се съдържа в чл.72 и чл.73 от Търговския закон /ТЗ/, които определят специфични правила за оценяване на актива, който ще бъде внесен. Оценката се извършва от вещи лица, определени от съда. Заключението на вещите лица следва да съдържа пълно описание на непаричната вноска, метода на оценка, получената оценка и нейното съответствие на размера на дела от капитала. Тези разпоредби на ТЗ намират счетоводно отражение чрез нормите на Закона за счетовоството и Националните счетоводени стандарти.
Завеждането на апортирани стоково-материални запаси и дълготрайни материални активи в предприятието трябва да бъде съобразено с изискванията на приложимите счетоводни стандарти: СС 2 "Отчитане на стоково-материалните запаси", СС 16 "Дълготрайни материални активи". С направената непарична вноска се увеличава капитала на дружеството от една страна и стойността на активите от друга.
Съгласно т.4.7, буква "в" от СС 16, дълготрайните материални активи първоначално се оценяват по оценка, приета от съда, и всички преки разходи по т.4.1, когато са получени в резултат на апортна вноска по реда на Търговския закон.
При апорта една и съща сума определя стойността на придобиване и на инвестицията при вносителя и на придобиването на имуществото. Като такава справедлива стойност следва да се приеме оценката на апортираният дълготраен материален актив, установена от вещите лица чрез съдебна експертиза, съгласно т.4.7 от СС 16.
Завеждането на дълготраен материален актив в предприятието за данъчни цели се извършва като се вземат предвид разпоредбите на чл.50 от Закона за корпоративното подоходно облагане. По смисъла на закона данъчни дълготрайни материални активи са сумите, които отговарят на изискванията за амортизируеми дълготрайни материални активи съгласно Националните счетоводени стандарти, чиято стойност е равна или превишава по-ниската стойност от:
1. стойностния праг на същественост за дълготрайния материален актив, определен в счетоводната политика на данъчно задълженото лице;
2. седемстотин лева.
Съгласно чл.52, чл.53, чл.58 от материалния закон активът следва да се заведе в данъчно амортизационния план на дружеството с данъчната амортизируема стойност и да се начислява данъчна амортизация за категорията и в размера, определени с чл.55 от ЗКПО в зависимост от вида на актива и момента на въвеждането в експлоатация. На основание чл.54, ал.1 от посочения закон при определяне на данъчния финансов резултат с размера на годишните данъчни амортизации се намалява счетоводния финансов резултат.
При отписване на дълготраен актив /продажба/ се спазват разпоредбите на чл.60 от ЗКПО. На основание изискването на чл.66, ал.1 и ал.2 от ЗКПО при отписването на актива с цел правилното определяне на данъчния финансов резултат, счетоводният финансов резултат се увеличава със счетоводната балансова стойност на актива и се намалява с данъчната стойност на актива.
Уведомяваме Ви, че Национална агенция за приходите не може да отговаря на въпроси, свързани със счетоводното третиране на стопанските операции. Такава компетентност притежава Дирекция "Данъчна политика" към Министерство на финансите. При условие че имате конкретни въпроси, свързани с прилагането на счетоводни стандарти или конкретни счетоводни записвания може да поставите допълнителни въпроси като формулирате по-пълно и по-ясно конкретната фактическа обстановка, които ще бъдат пренасочени към Дирекция "Данъчна политика" за отговор по компетентност.
През 2016 г. еднолично дружество придобива недвижими имоти чрез апортна вноска. При придобиването е изготвено и прието заключение на вещи лица за пазарната стойност на тези имоти. На тази база е формирана стойността на имотите като цена на придобиване, по която те са заведени като собствени активи в дружеството. Дружеството по занятие ще продава имотите, внесени като апорт в капитала му, и при продажбата ще отчете приход.
В тази връзка са поставени следните въпроси:
Въпрос 1: Правилно ли е оценката на апортираното имущество да се счита за цена на придобиване?
Въпрос 2: Какъв разход следва да отчете дружеството при продажбата на тези имоти и следва ли да бъде признат този разход за данъчни цели?
Поради непълната фактическа обстановка и при приемане, че дружеството прилага Националните счетоводни стандарти за изготвяне и представяне на годишните си финансови отчети, се изразява принципно становище.
Правната уредба на непаричните вноски се съдържа в чл. 72 и чл. 73 от Търговския закон, които предвиждат специфични правила за оценяване на актива, който ще бъде внесен. Оценката се извършва от вещи лица, определени от съда. Заключението на вещите лица трябва да съдържа пълно описание на непаричната вноска, метода на оценка, получената оценка и съответствието ѝ с размера на дела от капитала.
Тези разпоредби на Търговския закон намират счетоводно отражение чрез нормите на Закона за счетоводството и Националните счетоводни стандарти. Завеждането на апортирани стоково-материални запаси и дълготрайни материални активи в предприятието трябва да бъде съобразено с изискванията на приложимите счетоводни стандарти, включително СС 2 "Отчитане на стоково-материалните запаси" и СС 16 "Дълготрайни материални активи". С направената непарична вноска се увеличава капиталът на дружеството и едновременно с това се увеличава стойността на активите.
Съгласно т. 4.7, буква "в" от СС 16, дълготрайните материални активи първоначално се оценяват по оценка, приета от съда, и всички преки разходи по т. 4.1, когато са получени в резултат на апортна вноска по реда на Търговския закон. При апорта една и съща сума определя стойността на придобиване и на инвестицията при вносителя и на придобиването на имуществото. Като справедлива стойност следва да се приеме оценката на апортирания дълготраен материален актив, установена от вещите лица чрез съдебна експертиза, съгласно т. 4.7 от СС 16.
Извод: Оценката на апортираното имущество, определена от вещите лица и приета от съда, представлява цена на придобиване на актива за целите на счетоводното му завеждане в дружеството.
Завеждането на дълготраен материален актив в предприятието за данъчни цели се извършва при съобразяване с разпоредбите на чл. 50 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО). По смисъла на закона данъчни дълготрайни материални активи са сумите, които отговарят на изискванията за амортизируеми дълготрайни материални активи съгласно Националните счетоводни стандарти, чиято стойност е равна или превишава по-ниската стойност от:
- стойностния праг на същественост за дълготрайния материален актив, определен в счетоводната политика на данъчно задълженото лице;
- 700 лева.
Съгласно чл. 52, чл. 53 и чл. 58 от ЗКПО активът следва да се заведе в данъчния амортизационен план на дружеството с данъчната амортизируема стойност и да се начислява данъчна амортизация за съответната категория и в размера, определени с чл. 55 от ЗКПО, в зависимост от вида на актива и момента на въвеждането му в експлоатация.
На основание чл. 54, ал. 1 от ЗКПО, при определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се намалява с размера на годишните данъчни амортизации.
При отписване на дълготраен актив (включително при продажба) се прилагат разпоредбите на чл. 60 от ЗКПО. Съгласно чл. 66, ал. 1 и ал. 2 от ЗКПО, при отписването на актива за целите на правилното определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се увеличава със счетоводната балансова стойност на актива и се намалява с данъчната стойност на актива.
Извод: При продажбата (отписването) на апортираните имоти дружеството отчита разход по общите счетоводни правила, а за данъчни цели при определяне на данъчния финансов резултат се прилагат корекциите по чл. 54, ал. 1, чл. 60 и чл. 66, ал. 1 и ал. 2 от ЗКПО - увеличаване със счетоводната балансова стойност и намаляване с данъчната стойност на актива, като данъчните амортизации се признават по реда на чл. 52, чл. 53, чл. 55 и чл. 58 от ЗКПО.
Посочва се, че Националната агенция за приходите няма компетентност да отговаря на въпроси, свързани със счетоводното третиране на стопански операции. Такава компетентност има Дирекция "Данъчна политика" към Министерство на финансите. При наличие на конкретни въпроси относно прилагането на счетоводни стандарти или конкретни счетоводни записвания могат да бъдат поставени допълнителни въпроси с по-пълно и ясно формулирана фактическа обстановка, които ще бъдат пренасочени към Дирекция "Данъчна политика" за отговор по компетентност.
Извод: НАП дава принципно становище само по данъчното третиране и насочва въпросите по счетоводното третиране към компетентната Дирекция "Данъчна политика" при Министерство на финансите.
