НАП: Данъчно и осигурително третиране в България на доходи на чуждестранно физическо лице адвокат, местно лице на друга държава членка на ЕС

Изложена е следната фактическа обстановка: Живеете в Италия и имате намерение да започнете да упражнявате дейност като чуждестранен адвокат. За тази цел, съгласно европейското законодателство, освен вписване в Адвокатската колегия в Италия със съответните членски такси, данъчни и осигурителни задължения, се изисква и вписването Ви в Адвокатска колегия - гр. Пловдив, където също трябва да заплащате членски внос. Посочвате, че сте "местно лице" за данъчни цели на Италия и се интересувате какви са данъчните и осигурителните Ви задължения, предвид че сте чуждестранно физическо лице за България.

По прилагане на данъчното законодателство

Обект на облагане по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) са доходите на местните и чуждестранните физически лица. Вие се определяте като чуждестранно лице за България и местно лице за данъчни цели на Италия.

За определяне дали едно лице е местно или чуждестранно за страната, се прилага разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ. Местните физически лица са данъчно задължени за доходите, получени от източници в страната и в чужбина. Чуждестранни лица са тези, които не са местни по смисъла на чл. 4 от закона. Те са данъчно задължени единствено за доходите, получени от източници в Република България.

Доходите от източник в страната са уредени в чл. 8 от ЗДДФЛ. Ако като чуждестранно физическо лице реализирате доход от източник в България и този доход е уреден като облагаем по ЗДДФЛ, следва да се приложат и разпоредбите на съответната Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО), сключена с държавата, на която сте местно лице.

В случай че придобивате доходи от извършване на дейност само на територията на Италия и сте местно лице за данъчни цели на Италия, не сте данъчно задължено лице по българското законодателство за тези доходи и нямате задължение за подаване на годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.

Извод: Ако упражнявате дейност и реализирате доходи само в Италия и сте местно лице за данъчни цели на Италия, не дължите данък в България за тези доходи и не подавате годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ. Данъчно задължение в България възниква само при доходи от източник в страната, при съобразяване със съответната СИДДО.

По прилагане на осигурителното законодателство

Упражняването на трудова дейност е в основата на осигуряването на лицата за част или всички социални рискове, покрити от държавното обществено осигуряване. Съгласно чл. 10, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за която са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването на тази дейност.

Съгласно чл. 1, ал. 5, т. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ), за лица, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност по регистрация, се считат тези, които упражняват дейност на основание предварителна регистрация, определена с нормативен акт - нотариуси, адвокати, дипломирани експерт-счетоводители, регистрирани одитори, независими оценители, експерти към съда и прокуратурата, медицински специалисти, застрахователни агенти по чл. 313, ал. 1 от Кодекса за застраховането и други.

По силата на чл. 3, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА), адвокат може да бъде само лице, положило клетва и вписано в регистъра на адвокатската колегия. От тези разпоредби следва, че лицата, упражняващи професията адвокат, попадат в определението за "лица, упражняващи свободна професия", тъй като подлежат на предварителна регистрация, предвидена в нормативен акт.

За времето, през което упражняват трудова дейност като адвокати, тези лица са задължени да се осигуряват като самоосигуряващи се лица на основание чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за здравното осигуряване.

В запитването посочвате, че имате намерение да започнете да упражнявате дейност като чуждестранен адвокат в Италия, като се впишете в Адвокатска колегия в Италия, освен вписването Ви в Адвокатска колегия - Пловдив. В тази връзка следва да се имат предвид правилата на правото на Европейския съюз.

По отношение на лицата, граждани на държави членки на Европейския съюз (ЕС), които осъществяват трудова дейност, упражнявайки правото си на свободно движение в рамките на ЕС, се прилагат Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност и Регламент (ЕО) № 987/2009 за установяване на процедура за прилагането на Регламент (ЕО) № 883/2004.

Съгласно чл. 11, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004, лицата, за които той е приложим, са подчинени на законодателството само на една държава членка. Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата членка, на чиято територия полагат труда си ("lex loci laboris"). Съгласно чл. 11, параграф 3, буква а) от Регламент (ЕО) № 883/2004, лицата, осъществяващи дейност като заети или като самостоятелно заети в една държава членка, са подчинени на законодателството на тази държава.

От изложената фактическа обстановка в запитването става ясно, че ще полагате труд единствено на територията на Италия. Когато трудът се упражнява само и единствено на територията на една държава членка, например Италия, се прилага основното правило и лицето е подчинено на законодателството на тази държава.

С образците на удостоверение А1, утвърдени през 2018 г., и инструкциите за тяхното попълване, както и с Препоръка № А1 от 18 октомври 2017 г. на Административната комисия за координация на системите за социална сигурност относно издаването на атестацията, посочена в чл. 19, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 987/2009, се предвижда при поискване да се издава формуляр А1 "Удостоверение относно законодателството в областта на социалната сигурност, което се прилага по отношение на притежателя" и в случаите, в които лицето попада в хипотезата на чл. 11, параграф 3, буква а) от Регламент (ЕО) № 883/2004 (основното правило за лице, осъществяващо дейност като наето или самостоятелно заето лице в една държава членка).

С издаването на формуляр А1 компетентната институция на съответната държава членка удостоверява, че законодателството на тази държава е приложимо спрямо съответното лице.

От цитираните разпоредби следва, че задължение да внасяте осигурителни вноски в България ще възникне само ако за Вас е определено като приложимо българското осигурително законодателство.

Извод: При положение че упражнявате трудова дейност единствено на територията на Италия, по общото правило на Регламент (ЕО) № 883/2004 спрямо Вас се прилага италианското осигурително законодателство. Задължение за осигурителни вноски в България ще имате само ако компетентната институция определи българското законодателство като приложимо и това бъде удостоверено, включително чрез формуляр А1.

Заключителни бележки

Настоящото становище е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случай че в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

Извод: Становището е обвързано единствено с описаните от Вас факти и не може да бъде използвано като основание по чл. 17, ал. 3 от ДОПК, ако при последващо производство се установи различна фактическа обстановка.