ОТНОСНО: Данъчно третиране по ЗДДС на плащането в натура на рента;
Съгласно визираната фактическа обстановка в запитването, представляваното от Вас юридическо лице, което е регистрирано по ЗДДС, има за предмет на дейност - производство на земеделска продукция върху арендувани или наети земи, преработване или реализация на същата впоследствие. Земята, която обработвате е 5 000 дка, собственост на много лица с които сключвате договори за съвместно обработване по чл.31, ал.4, т.3 от Закона за кооперациите. За обработваемата земя плащате уговорената рента в натура.
Във връзка с гореизложеното, сте поставили следния въпрос:
Трябва ли да начислявате ДДС върху рентата в натура и на какво основание?
Във връзка с изложената от Вас фактическа обстановка в запитването и предвид съществуващата нормативна уредба, изразявам следното принципно становище:
В хипотезата на отдадена под наем или аренда земя, при която наемното възнаграждение или рента са уговорени в натура (стоки), е налице специфичен случай на доставка, а именно бартер, чието данъчно третиране по смисъла на Закона за данък върху добавената стойност е уредено в чл.130 от същия.
По смисъла на цитираната правна норма, когато е налице доставка, по която възнаграждението (изцяло или частично) е определено в стоки или услуги, се приема, че са налице две насрещни доставки, като всеки от доставчиците се смята за продавач на това, което дава, и за купувач на това, което получава.
Според изложената фактическа обстановка, са налице две насрещни доставки, като едната е отдаването под наем или аренда на земя от съответните физически лица с които имате договори по Закона за арендата; а другата доставка е прехвърлянето на собственост върху съответните стоки и/или услуги като заплащане срещу услугата по отдаването под наем на земята.
Въпросът, който поставяте в запитването е относим към втората доставка, по която Вие сте доставчик, регистрирано по ЗДДС лице. Тъй като не сте посочили в запитването, какъв е видът на стоките, които заплащате в натура на съответните лица, чиято земя обработвате, както и обстоятелството, дали същите са регистрирани по материалния закон, изразеното становище е принципно.
Съгласно разпоредбата на чл.12, ал.1 от материалния закон, облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл.6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по същия закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго. В случаите, в които доставката на стоки и/или услуги попада сред хипотезите на доставки, регламентирани в Глава четвърта от материалния закон, е налице освободена доставка.
Когато е налице облагаема доставка на стоки и/или услуги по смисъла на чл.12, ал.1 от Закона, следва да се определи и от кого ще бъде изискуем данъка по материалния закон. В общия случай на облагаема доставка, съгласно чл.82, ал.1 от Закона, данъкът е изискуем от регистрирано по същия закон лице - доставчик, с изключение на случаите по алинея 4 и 5 на същата правна норма.
В хипотезата на чл.82, ал.5 от Закона, данъкът е изискуем от получателя - регистрирано по същия закон лице, в случаите на доставки чл.163а от Закона. Тази норма се отнася за доставките на стоки и услуги, посочени в приложение № 2, независимо дали доставчикът на стоките и услугите е данъчно задължено или данъчно незадължено лице. Тъй като в Част ІІ на приложение № 2 от материалния закон са посочени стоки като пшеница, ръж, ечемик, овес, царевица и други подобни, посочени с код по Комбинираната номенклатура към Митническата тарифа на Република България, обръщаме внимание, че в случай на доставка на такива стоки като заплащане в натура по визирания в запитването случай, когато получателят по същата е регистрирано по материалния закон лице и доставката е облагаема по смисъла на чл.12, ал.1, данъкът ще е изискуем от него по силата на чл.82, ал.5 от същия нормативен акт.
По отношение на данъчната основа на извършваните доставки по чл.130 от материалния закон, а именно, когато възнаграждението е определено изцяло или частично в стоки или услуги, без страните да са му предали парично изражение, данъчната основа на всяка от съответните доставки към датата на възникване на данъчното събитие е данъчната основа при придобиването или себестойността на
предоставената стока, а в случаите на внос - на данъчната основа при вноса или на направените преки разходи за извършване на предоставената услуга. Когато данъчната основа не може да се определи по този ред, данъчната основа е пазарната цена.
Въпрос: Трябва ли да начислявате ДДС върху рентата в натура и на какво основание?
Юридическо лице, регистрирано по ЗДДС, с предмет на дейност производство на земеделска продукция върху арендувани или наети земи, преработване и реализация на тази продукция, обработва 5 000 дка земя, собственост на множество лица. С тези лица са сключени договори за съвместно обработване по чл.31, ал.4, т.3 от Закона за кооперациите. За обработваемата земя се заплаща уговорена рента в натура.
В хипотезата на отдаване под наем или аренда на земя, при която наемното възнаграждение или рентата са уговорени в натура (стоки), е налице специфичен случай на доставка - бартер, чието данъчно третиране по ЗДДС е уредено в чл.130. Съгласно тази разпоредба, когато по доставка възнаграждението (изцяло или частично) е определено в стоки или услуги, се приема, че са налице две насрещни доставки, като всеки от доставчиците се смята за продавач на това, което дава, и за купувач на това, което получава.
При описаната фактическа обстановка са налице две насрещни доставки:
- отдаване под наем или аренда на земя от съответните физически лица, с които са сключени договори по Закона за арендата;
- прехвърляне на собственост върху съответните стоки и/или услуги като заплащане срещу услугата по отдаване под наем на земята.
Поставеният въпрос се отнася до втората доставка, по която Вие сте доставчик - регистрирано по ЗДДС лице. В запитването не е посочено какъв е видът на стоките, които се предоставят в натура на лицата - собственици на земята, нито дали тези лица са регистрирани по ЗДДС, поради което становището е принципно.
Съгласно чл.12, ал.1 от ЗДДС, облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл.6 и чл.9, когато е извършена от данъчно задължено лице по закона и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които законът предвижда друго. Когато доставката на стоки и/или услуги попада в хипотезите на доставки, регламентирани в глава четвърта от закона, тя е освободена доставка.
Когато е налице облагаема доставка на стоки и/или услуги по смисъла на чл.12, ал.1 от ЗДДС, следва да се определи от кого е изискуем данъкът. По общо правило, съгласно чл.82, ал.1 от закона, данъкът е изискуем от регистрираното по закона лице - доставчик, с изключение на случаите по ал.4 и ал.5 на същата разпоредба.
Съгласно чл.82, ал.5 от ЗДДС, данъкът е изискуем от получателя - регистрирано по закона лице, в случаите на доставки по чл.163а. Тази норма се отнася за доставките на стоки и услуги, посочени в приложение № 2 към закона, независимо дали доставчикът на стоките и услугите е данъчно задължено или данъчно незадължено лице.
В част II на приложение № 2 към ЗДДС са посочени стоки като пшеница, ръж, ечемик, овес, царевица и други подобни, определени с код по Комбинираната номенклатура към Митническата тарифа на Република България. В случай че като заплащане в натура по разглеждания случай се доставят такива стоки, при условие че получателят по доставката е регистрирано по ЗДДС лице и доставката е облагаема по смисъла на чл.12, ал.1, данъкът ще бъде изискуем от получателя на основание чл.82, ал.5 от закона.
Относно данъчната основа на доставките по чл.130 от ЗДДС, когато възнаграждението е определено изцяло или частично в стоки или услуги, без страните да са му придали парично изражение, данъчната основа на всяка от съответните доставки към датата на възникване на данъчното събитие е:
- данъчната основа при придобиването или себестойността на предоставената стока;
- в случаите на внос - данъчната основа при вноса;
- направените преки разходи за извършване на предоставената услуга.
Когато данъчната основа не може да се определи по този ред, данъчната основа е пазарната цена.
Извод: При плащане на рента в натура е налице бартер по чл.130 от ЗДДС с две насрещни доставки. Ако доставяните в натура стоки представляват облагаема доставка по чл.12, ал.1, по общо правило ДДС е изискуем от Вас като доставчик по чл.82, ал.1, освен ако стоките попадат в приложение № 2 и са налице условията на чл.163а, при което данъкът е изискуем от получателя по чл.82, ал.5. Данъчната основа се определя по реда на чл.130 от ЗДДС, а при невъзможност - по пазарна цена.
