НАП: Данъчно и осигурително третиране на възнагражденията на домоуправител и касиер в етажна собственост и на изплатено адвокатско възнаграждение

ОТНОСНО:Прилагане на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и осигурителното законодателство

В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ...... е постъпило запитване с вх. № 96-00-151/29.06.2022 г.

Изложена е следната фактическа обстановка:

Представляваното от Вас дружество има собственост върху имот в кооперация, в която е сформирана етажна собственост с форма на управление "Общо събрание на собствениците". Общите части на сградата са предоставени под наем на физически лица и юридически лица.

Съгласно решение на етажната собственост са избрани лица за домоуправител и касиер срещу определено възнаграждение. От прочетени становища в областта на осигуряването и данъчното облагане сте достигнали до извода, че тези лица се приравняват на лица, упражняващи трудова дейност и получаващи доходи за изборна длъжност и задължително се осигуряват за четирите фонда на държавното обществено осигуряване ("Пенсии", "Общо заболяване и майчинство" ("ОЗМ"), "Трудова злополука и професионална болест" ("ТЗПБ") и "Безработица"). Месечните вноски се дължат върху получените, включително начислените и неизплатени брутни месечни възнаграждения, като не се прилага минимален осигурителен праг за избрания домоуправител и касиер, а за фонд "ТЗПБ" се прилага ставката за дейност с код 68.20 от КИД. Осигурителните вноски за здравно осигуряване се внасят върху дохода, върху който се дължат социални осигурителни вноски. Общото събрание на собствениците по смисъла на КСО е осигурител и внася дължимите осигурителни вноски. За дължимите осигурителни вноски се подава декларация обр. 1 и обр. 6, с код 82 за вид осигурен по ред, съгласно Наредба № Н-8/29.12.2005 г.

Считате, че авансов данък по чл. 42 от ЗДДФЛ не се удържа поради това, че етажната собственост с форма на управление - общото събрание на собствениците, не може да се дефинира като работодател. Посочените лица следва сами да декларират получените доходи с годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.

Посочвате също, че фирмата Ви е страна по съдебно дело. Съдът е постановил, че адвокатското възнаграждение ще се поеме и заплати от Вас, съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 и чл. 39 от Закона за адвокатурата (ЗА), защото ищецът не разполага с материална възможност за заплащането му. Възнаграждението следва да се плати по банкова сметка на адвоката и да се добави и ДДС, тъй като адвокатът е регистрирано по ЗДДС лице.

Поставени са следните въпроси:

1. При условие че представляваното от Вас дружество е регистрирано по ЗДДС, как следва да отчете и документира получения чрез етажната собственост наем, следва ли да издава фактура и да се начислява ДДС?

2. Правилно ли разбирате прилагането на осигурителното и данъчно законодателство относно доходите на лицата домоуправител и касиер?

3. Трябва ли адвокатът да издаде документ на Вашето дружество, въпреки че е нает от ищеца?

4. Вие като платец на доход на физическо лице (адвокат) следва ли да подадете данни в справката по чл. 73 от ЗДДФЛ?

С оглед на изложената фактическа обстановка и действащото данъчно и осигурително законодателство, изразявам следното становище:

Уредбата на обществените отношения, свързани с управлението на общите части на сгради в режим на етажна собственост, както и правата и задълженията на собствениците, ползвателите и обитателите на самостоятелни обекти или на части от тях, се намира в Закона за управление на етажната собственост (ЗУЕС), който е в сила от 01.05.2009 г., с последно изменение - в ДВ, бр. 14 от 17.02.2021 г.

Съгласно чл. 9 от ЗУЕС управлението на общите части на сгради в режим на етажна собственост се осъществява чрез общо събрание и/или сдружение на собствениците.

От изложеното в писмото Ви става ясно, че избраната формата на управление на сградата, в която притежавате имот, е общо събрание на собствениците. Правомощията на общото събрание и изискуемото от закона мнозинство за приемането на решения от този орган са регламентирани в чл. 11, ал. 1 - ал. 4 и в чл. 17 от ЗУЕС. Общото събрание е органът, който избира и освобождава управителя (членовете на управителния съвет), контрольора (членовете на контролния съвет), касиера и определя техните възнаграждения - аргумент от чл. 11, ал. 1, т. 2 и т. 3, чл. 19, ал. 7 и чл. 24, ал. 6 от ЗУЕС.

По прилагане на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ):

Поради обстоятелството, че специалният закон ЗУЕС регламентира избор на управител на етажната собственост, за целите на данъчното облагане управителите на етажна собственост се третират като лица, упражняващи трудова дейност на изборни длъжности. На основание § 1, т. 26, буква ,,д" от допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ правоотношенията с лица, получаващи доходи от изборни длъжности, се определят като трудови правоотношения.

Лицата, които получават доходи от трудови правоотношения, се облагат по реда на Раздел І от глава пета на ЗДДФЛ и при формирането на облагаемия доход не се приспадат разходи за дейността.

Според разпоредбата на чл. 42 от ЗДДФЛ, задължението за авансово облагане на доходите от трудови правоотношения е на работодателя.

За целите на ЗДДФЛ ,,работодател" е: всяко местно лице (физическо или юридическо), чуждестранно лице (физическо или юридическо), извършващо дейност чрез място на стопанска дейност или определена база на територията на страната, както и търговско представителство по Закона за насърчаване на инвестициите (ЗНИ), което наема физически лица по трудови правоотношения или е страна по договор за предоставяне на персонал от чуждестранно лице (§1, т. 27 от ДР на ЗДДФЛ).

Както се посочи по-горе, има две форми на управление на етажната собственост: общо събрание и сдружение на собствениците.

Общото събрание на собствениците не е юридическо лице по смисъла на Търговския закон. Съгласно разпоредбата на чл. 11, т. 11 от ЗУЕС общото събрание на собствениците може да приеме решение за възлагане на дейности по поддържането на общите части на сградата на юридическо или физическо лице срещу възнаграждение, като определя и конкретни правомощия на управителния съвет (управителя), които могат да бъдат възложени за изпълнение на тези лица.

Задължението за авансово облагане на доходите от трудови правоотношения, според разпоредбата на чл. 42 от ЗДДФЛ, е вменено на работодателя. Доколкото етажната собственост, с форма на управление общо събрание на собствениците, не може да се дефинира като работодател по смисъла на горецитираната разпоредба, тя не е ангажирана с авансовото облагане на доходите от трудови правоотношения. От друга страна, законодателят не е регламентирал ред за авансово облагане на доходите от трудови правоотношения от получателя на дохода - физическо лице, страна по такова правоотношение. Ето защо, облагането в тези случаи следва да се извърши с подаване на годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, в срок до 30 април на следващата година, от задължените физически лица, в случая домоуправител и касиер.

Относно изплатен хонорар на адвокат, който е нает от трето лице - ищец по делото, следва изплатеният доход да се посочи в справка по чл. 73 от ЗДДФЛ, предвид че представлява възнаграждение на лицето, а Вие се явявате платец на дохода, съгласно вменено Ви задължение със съдебно решение.

По прилагане на осигурителното законодателство:

Обществените отношения, свързани с държавното обществено осигуряване (ДОО) и допълнителното задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО), са уредени с Кодекса за социално осигуряване (КСО) (чл. 1, т. 1 и т. 2, буква "а" от кодекса). В същия нормативен акт e дадено легално определение на понятието "осигурено лице" и "осигурител" и се регламентират кръговете осигурени лица, обхванати от системата на социално осигуряване в Република България.

Легална дефиниция на "осигурено лице" за целите на ДОО е въведена с § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КСО, според която "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за което са внесени или дължими осигурителни вноски.

От дефиницията се извличат разпоредбите от КСО, определящи задължителните условия, които трябва да са налице, за да се счита едно лице за осигурено за целите на ДОО:

• извършване на трудова дейност;

• внесени или дължими осигурителни вноски;

• наличие на правна норма.

Изброените задължителни условия и съответстващите им разпоредби от КСО се разглеждат комплексно и взаимосвързано.

Упражняването на трудовата дейност по смисъла на КСО е основна предпоставка за осигуряването. Съгласно чл. 10 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от същия закон и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.

Следователно кръгът на лицата, които задължително подлежат на държавно обществено осигуряване, е определен в чл. 4 и чл. 4а от КСО.

Както се посочи, в чл. 11, ал. 1, т. 2 и т. 4 на ЗУЕС е регламентиран избор на лицата за членове на управителния съвет (управителя) и на касиера на етажната собственост, поради което същите попадат в обхвата на осигурените лица по чл. 4, ал. 1, т. 8 от КСО.

Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 8 от КСО лицата, упражняващи трудова дейност и получаващи доходи на изборни длъжности, с изключение на лицата по т. 1, 5 и 7, са задължително осигурени за четирите фонда на държавното обществено осигуряване - фонд "Общо заболяване и майчинство", фонд "Пенсии", фонд "Трудова злополука и професионална болест" и фонд "Безработица".

Месечните осигурителни вноски се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените брутни месечни възнаграждения или върху неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии, съгласно приложение от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО), а за лицата, за които не е определен минимален осигурителен доход - минималната работна заплата за страната и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход.

Съгласно забележка № 4 от Приложение № 1 към чл. 9, т. 1 и Приложение № 1А към чл. 9, т. 2 от ЗБДОО за 2022 г. минималният осигурителен доход не се прилага за избраните управител, контрольор, касиер и членовете на управителния и контролния съвет на етажната собственост по ЗУЕС.

Във връзка с определяне на осигурителната вноска за фонд "Трудова злополука и професионална болест" следва да имате предвид, че дейността по управление на етажната собственост попада в сектор "Операции с недвижими имоти" - раздел 68, клас "Даване под наем и експлоатация на собствени недвижими имоти" с код 68.20 от Класификатора на икономическите дейности (КИД-2008).

Лицата, родени след 31 декември 1959 г., ако са осигурени във фонд "Пенсии", съответно във фонд "Пенсии за лицата по чл. 69" на държавното обществено осигуряване с изключение на лицата, осигуряващи се по реда на чл. 4б от КСО, задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд (чл. 127, ал. 1 от КСО). Осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване се внасят върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване (чл. 157, ал. 6 от КСО).

Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 1 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) здравноосигурителната вноска за лицата по чл. 4, ал. 1 и 10 от КСО (включително за лицата, упражняващи трудова дейност и получаващи доходи на изборни длъжности) се определя на база дохода, върху който се дължат вноски за държавното обществено осигуряване, определен съгласно КСО.

На основание чл. 5, ал. 1 от КСО осигурител е всяко физическо лице, юридическо лице или неперсонифицирано дружество, както и други организации, които имат задължение по закон да внасят осигурителни вноски за други физически лица.

Общото събрание на собствениците по смисъла на КСО е осигурител за лицата, на които се изплащат възнаграждения и е задължено да внася дължимите осигурителни вноски.

На основание чл. 82 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) регистрацията на задължените лица се извършва чрез служебно вписване на данни в регистъра на НАП въз основа на:

• първата подадена декларация, свързана с данъчното облагане или задължителните осигурителни вноски за местните и чуждестранни физически лица;

• на данните от търговския регистър, съответно от регистър БУЛСТАТ за лицата, вписани в търговския регистър, съответно в регистър БУЛСТАТ.

В конкретният случай, общото събрание на собствениците на етажната собственост е задължено лице по ДОПК и следва да се регистрира в регистър БУЛСТАТ към Агенцията по вписванията (чл. 3, ал. 1, т. 7 от Закона за регистър БУЛСТАТ), която му определя уникален единен идентификационен код (ЕИК).

Съгласно чл. 5, ал. 4, т. 1 и 2 от КСО осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично представят в НАП данни за:

- осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите", дните в осигуряване и облагаемия доход по ЗДДФЛ - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване (декларация образец № 1);

- декларация за сумите за дължими осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, "Учителския пенсионен фонд", здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" и данък по ЗДДФЛ (декларация образец № 6).

Съдържанието, сроковете, начинът и редът за подаване и съхраняване на декларациите по чл. 5, ал. 4 от КСО се определят с наредба, издадена от министъра на финансите, съгласувано с управителя на Националния осигурителен институт (Наредба № Н-13 от 17 декември 2019 г.за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (Наредба № Н-13/2019 г.).

Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 1, буква "а" от Наредба № Н-13/2019 г. декларация образец № 1 се подава в съответната компетентна териториална дирекция на НАП от работодатели, осигурители и техните клонове и поделения - за всеки календарен месец до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните, включително и при полагащо се обезщетение на трудоустроено лице, на което не е предоставена подходяща работа; при начислено или изплатено възнаграждение за същия месец след този срок - до края на месеца, в който е начислено или изплатено възнаграждението.

Декларация образец № 6 се подава в съответната компетентна териториална дирекция на НАП от работодателите, осигурителите и техните клонове и поделения за дължимите осигурителни вноски и вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" - едновременно с подаване на декларация образец № 1 (чл. 4, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-13/2019 г.).

Съгласно указанията за попълване на декларация образец № 1 (приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба № Н-13/2019 г.) в т. 12 - Вид осигурен се попълва код 82 - за лица по чл. 4, ал. 1, т. 8 от КСО - лица, упражняващи трудова дейност на изборни длъжности, както и за служителите с духовно звание на Българската православна църква и други регистрирани вероизповедания по Закона за вероизповеданията, с изключение на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1, 5 и 7 от КСО. В т. 12.3. Пореден номер на основна икономическа дейност на осигурителя - попълва се номерът на реда, в който е определена основната икономическа дейност на осигурителя, съгласно Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. Бюджетните предприятия по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за счетоводството, които не прилагат минимален осигурителен доход, попълват код "99" за работниците и служителите. Код "99" се попълва и за избраните управител, контрольор, касиер и членовете на управителния и контролния съвет на етажната собственост по ЗУЕС.

Специалният закон ЗУЕС регламентира избор на управителя и касиера на етажната собственост, поради което същите попадат в обхвата на лица по чл. 4, ал. 1, т. 8 от КСО.

Предвид гореизложеното, върху определеното им месечно възнаграждение се дължат осигурителни вноски за фонд "Пенсии", фонд "Общо заболяване и майчинство", фонд "Трудова злополука и професионална болест", фонд "Безработица", допълнително задължително пенсионно осигуряване в Универсален пенсионен фонд (ако са родени след 31.12.1959 г.) и вноски за Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Общото събрание на собствениците, в качеството си на осигурител, следва да внася дължимите осигурителни вноски и да подава данни с декларации образец № 1 и образец № 6 по описания по-горе ред.

По прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС):

Съгласно разпоредбата на чл. 40, изр. първо от Закона за собствеността (ЗС), дяловете на отделните собственици в общите части са съразмерни на съотношението между стойностите на отделните помещения, които те притежават, изчислени при учредяването на етажната собственост.

В запитването сте посочили, че формата на управление на етажната собственост е общо събрание на собствениците. В този случай, на основание чл. 11, ал. 1, т. 10, б. "б" от ЗУЕС, решение за отдаване под наем на общи части на сградата се взема от общото събрание на етажните съсобственици. Управителният съвет (управителят) организира изпълнението на решенията на общото събрание и представлява етажната собственост в отношенията й с правните субекти.

Във връзка с гореизложеното, следва да се направи изводът, че при възмездно предоставяне за ползване на помещения, пространства или части от тях, които се явяват общи части на сградата, получатели на дохода/прихода са отделните собственици, съобразно притежаваните от тях идеални части от общите идеални части на сградата.

Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДС облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9 от закона, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.

Дружеството като собственик на идеални части от общите части на сградата е данъчно задължено лице за целите на ЗДДС по отношение на отдадените под наем общи части на сградата. Тъй като дружеството е регистрирано по ЗДДС лице, за приходите от наем, съразмерно на идеалните части на собственост от общите части на сградата, следва да начислява ДДС.

Що се касае до документирането на наемното правоотношение, за дружеството възниква задължение да издаде фактура по чл. 113 от ЗДДС. Съгласно ал. 1 от посочената разпоредба, всяко данъчно задължено лице - доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл. 117.

Изключение от това правило е регламентирано в чл. 113, ал. 3 от ЗДДС. Според т. 1 от посочената разпоредба, фактура може да не се издава за доставки, по които получателят е данъчно незадължено физическо лице. В този случай, предвид чл. 119, ал. 1 от ЗДДС, за доставките, за които издаването на фактура или протокол не е задължително, доставчикът - регистрирано по този закон лице, съставя отчет за извършените продажби, който съдържа обобщена информация за тези доставки за съответния данъчен период.

По отношение на въпроса, свързан с издаване на документ от страна на адвокат, представляващ ищеца по дело, в което Вие сте страна, във връзка с платено от дружеството Ви възнаграждение за сметка на ищеца, следва да имате предвид следното:

Адвокатското възнаграждение е дължимо на основание Закона за адвокатурата (ЗА). Съгласно чл. 36, ал. 2 от ЗА адвокатът има право на възнаграждение за своя труд. В ал. 2 е посочено, че размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа.

В случаите, в които адвокатът оказва помощ под формата на процесуално представителство на материално затруднени лица, на основание чл. 38, ал. 1 от ЗА, той не получава възнаграждение от тези лица. Въпреки това, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, в случай че насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер, не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати.

Съгласно чл. 11, ал. 2 от ЗДДС получател по смисъла на този закон е лицето, което получава стоката или услугата. В конкретния случай получател на адвокатската услуга е ищецът по делото, а дружеството се явява единствено платец на адвокатския хонорар, а не получател по доставката, поради което документ за адвокатския хонорар не следва да се издава на дружеството.

Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния кодекс, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.